Емпедокъл. Биография и идеи

Емпедокъл е важен философ от Досократическия период на философията, известен с това, че създава влиятелен метафизичен модел за устройството на света, който доминира близо две хилядолетия.

По-конкретно, Емпедокъл формулира концепцията за двете сили и четирите елемента, от които е създадено всичко – земя, въздух, огън и вода.

Освен това, Емпедокъл е считан за баща на реториката, както и стига до прозрения, потвърдени от науката векове след смъртта му.

Как преминава животът на Емпедокъл? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Емпедокъл

Емпедокъл е роден около 490 г. пр.н.е. в гр. Агридженто, днешна Сицилия, в богато аристократично семейство.

Дядото на Емпедокъл отглежда коне и в една Олимпиада дори печели надбягването с колесници. Бащата на Емпедокъл е активно ангажиран с политика и е сред основните участници в заговора срещу местния тиран Тразидей през 470-та година.

Малко се знае за живота на Емпедокъл. Известно е, че е много богат, но и великодушен към бедните. Обикаля оживено днешните земи на Южна Италия, Пелопонес и Атина, а така също и стига по-далеч на изток. Още като млад формира демократични възгледи и се утвърждава като върл противник на самозабравилите се аристократи и властници.

Възгледите на Емпедокъл за демокрация и равенство му печелят авторитет сред хората. Той се превръща в много популярна фигура, като за това допринасят царствените му маниери и пищните дрехи, които носи.

Като противник на тиранията, Емпедокъл започва политическата си кариера с преследване на двама държавни служители за тяхното арогантно поведение спрямо чуждестранни гости на града. Той продължава демократичната традиция на баща си и помага за сваляне на тогавашното олигархично правителство, за да се възцари демокрация в Агридженто. В един момент дори му предлагат да поеме ефективното управление на града, но Емпедокъл отказва.

Емпедокъл е брилянтен оратор и е признат от самия Аристотел за създател на изкуството на реториката. Притежава отлични познания по медицина, има задълбочена представа за природните феномени и всичко това му печели огромна слава и божествен статус сред съгражданите му.

Емпедокъл е изключително плодовит автор, като се смята, че е написал около 5000 стиха. От тях в наши дни са запазени малко над 500. Своите философски възгледи Емпедокъл е предавал чрез изкусни поеми и това го прави един от последните философи, които излагат своите идеи в стихотворна форма.

По всичко личи, че Емпедокъл е и отличен инженер. Разказва се история как той спасява родния си град Агридженто от лоши ветрове, като на определени места по околните хълмове поставя кожени платна, които улавят и пренасочват вятъра.

Друг съседен град пък отървава от чума. Някак Емпедокъл си дава сметка, че болестта се крие в мръсната река на града, затова отклонява две съседни реки, влива чистите им води в мръсната и постепенно те я пречистват.

Ето как, хората започват да почитат Емпедокъл като божество, което притежава магически сили. Той самият очевидно е суетен мъж и няма нищо против подобна популярност, като дори я подхранва и засилва. Например сам твърди, че може да съживява починали хора, способен е да контролира дъждовете и има божествен произход.

Според Аристотел, Емпедокъл умира през 430 или 432 г. пр.н.е. на около шестдесет години, но други автори считат, че е починал много по-късно, доживявайки 109 годишна възраст. Любопитен е обаче начинът, по който умира.

Митът за кончината му твърди, че за да бъде запомнен като бог, Емпедокъл решава да си тръгне от този свят като бог. Една вечер организира огромен пир в подножието на вулкана Етна, но докато приятелите му се забавляват, той незабелязано се измъква и сам се хвърля в кратера. Един вид – живя като бог и просто изчезна като бог, без следа.

Емпедокъл и четирите елемента

Подобно на много други досократически философи от това време, Емпедокъл не възприема твърдението на Парменид, че всичко, което съществува, е трайно, неразрушимо и непроменено и няма такова нещо като “промяна”. Всъщност, Емпедокъл се заема да открие фундаменталната причина за всяка промяна.

Като изхожда от допускането, че всичко, съществуването не може да премине в несъществуване (и обратно), в своята философска поема “За природата” Емпедокъл твърди, че промяната, в т.ч. това, което наричаме “раждане” и “смърт”, е само смесване и разделяне на четири елемента, непроменими и неразрушими, или “корени”, както ги нарича самият той.

Тези четири елемента са:

• Земя;
• Въздух;
• Огън;
• Вода.

От тези четири елемента се създава всичко в нашия свят. Те си взаимодействат непрекъснато, като се привличат или отблъскват благодарение на действието на две първични космически сили – Любов и Омраза (което може да се преведе и като вражда, раздор, кавга, отблъскване). Любовта помага за смесване на четирите елемента, а Омразата – за тяхното разделяне.

Научи повече за четирите елемента в статията “Четирите елемента на Емпедокъл”.

Еклектичното схващане на Емпедокъл, че светът е образуван не от един основен елемент, а от няколко, го причислява към философите от школата на плурализма.

Любопитно е да се узнае колко цветисто Емпедокъл обрисува двете сили, които на практика са олицетворение на доброто и злото.

Например, Любовта определя като “хармония”, “Афродита”, “нежност”, “радост”, “нежно загрижена”, “достопочтенна сила”, “безупречна” и др. Омразата определя като “раздвоение”, при това с прилагателните “порочна”, “свирепа”, “кървава” и т.н.

Всичко в нашия свят се случва заради силите на доброто и злото, които си взаимодействат непрекъснато. Те се противопоставят една на друга, но не защото се мразят, а просто защото не могат да съществуват една без друга.

Емпедокъл и възникването на света

Виждането на Емпедокъл за възникването на света е свързано с двете първични сили – Любов и Омраза, а всичко преминава в процес от четири космогонични периода.

Някога е имало време, когато двете сили и четирите елемента са съществували съвместно в състояние на блажен покой и божествена инертност, без да се смесват или разделят, под формата на сфера (Бог). Обединяващата сила на Любовта преобладава и доминира вътре в сферата, а разединяващата сила на Омраза е изтласкана, разположена по периферията на сферата. Сферата е първоначалния етап от възникване на Космоса, но не е Космосът сам по себе си.

В определен момент силата на Омразата се активизира и тя постепенно завзема пространство в сферата. Минава един междинен период, в който двете сили са разположени поравно в сферата, поради което и светът днес е пълен с контрасти и противоположности.

Засилването на влиянието на Омразата продължава, докато тя окончателно изтласква Любовта в периферията на сферата. Ако изобщо има периферия, защото при неограничената власт на Омразата всичко се разпада и разединява, така че няма какво да съществува на периферията.

Така, четирите елемента – земя, въздух, огън и вода, вече разделени един от друг, формират всичко във Вселената. В същото време, Любовта не е унищожена и тя започва да прониква в околния свят. Така настъпва четвъртият период на многообразното съществувание, изпълнен с космически драматизъм на сблъскващи се постоянно Любов и Омраза.

Емпедокъл и произхода на организмите

Интересно е учението на Емпедокъл за произхода на организмите на земята. Според него те са създадени еволюционно от самата земя, преминавайки през четири различни епохи, както при общото развитие на света.

През първия период в различни части на света възникват отделни несвързани помежду си органи или членове на организмите, които като нежизненоспособни загиват.

Емпедокъл описва това по следния начин:

„Така израснали много глави без шии, блуждаели голи рамена без ръце и движели се очи без чело.”

През втория период се появява уродливо съединяване на органите – някъде два или три еднакви, а някъде без необходими органи. Тези случайни съчетания също са нетрайни и затова организмите, образувани по този начин, измират. Получават се странни комбинации, например на бик с тяло на човек или обратно. Изобщо, организмите в този период нямат приспособеност за живот.

През третия период се явяват същества, подобни на сегашните.Те са индивидуално издръжливи, но не могат да се размножават чрез раждане, ето защо също са обречени на смърт.

Едва през четвъртия период се създават напълно приспособени за индивидуално и родово съществуване организми с очертан пол и с възможност за продължаване на рода.

Със своите схващания за еволюцията, естествения подбор и оцеляването на най-добре приспособените организми, Емпедокъл с повече от две хиляди години изпреварва учението на съвременния Дарвинизъм.

Емпедокъл и безсмъртната душа

Въпросът за душата и нейното безсмъртие също занимава Емпедокъл и той му отделя нужното внимание.

Подобно на Питагор, чието учение уважава, Емпедокъл вярва в реинкарнацията и че душата се преражда отново и отново в тела на хора, животни и растения, докато стане чиста.

Например, в една своя творба той твърди за самия себе си:

„Преди да се родя в сегашния си вид, веднъж аз бях момче, веднъж момиче, и растение бях, и птица, и риба, която се стрелка в морето.”

Емпедокъл счита, че всички живи същества на земята са на едно духовно ниво, подобно на брънките от една верига. Поради това, той проповядва вегетарианство, тъй като вярва, че в телата на животните са затворени наказани души.

Емпедокъл смята, че мъдрите хора, които знаят каква е тайната на живота, се намират в подстъпите на свещеността и че душите им, освободени от цикъла на прераждания, ще почиват в щастие и блаженство за вечни времена.

Цитати от Емпедокъл

Емпедокъл е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Не давай вяра на чувствата и размишлявай.”
• “От памтивека при хората има мъдри и прекрасни изречения; от тях следва да се поучим.”
• “Ако не са изказани противоположни мнения, то няма от кое да изберем най-доброто.”
• “По-добре е да бъдете предмет на завист, отколкото на страдание.”
• “Разумът расте при хората в съответствие с познанието им.”
• “Това, което е правилно, може да бъде изречено дори два пъти.”
• “Морето е потта на земята.”

В резюме

Приносите на Емпедокъл за философската мисъл са свързани най-вече с неговите метафизични идеи относно възникването и устройството на света.

Космогоничната теория на Емпедокъл, както и концепцията му за четирите елемента, от които е създадено всичко – земя, въздух, огън и вода, са едни от най-широко използваните обяснения за произхода на света в продължение на две хиляди години.

Прочети повече: Кратка история на философията.