Ефекти на Пигмалион и Галатея

Независимо дали го осъзнаваме или не, очакванията на хората се отразяват на производителността и приносите им в работата.

Например, високите очаквания на един мениджър към неговите сътрудници водят до по-добри резултати в работата им. Високите очаквания на самите служители към себе си също влияят силно на мотивацията и постиженията в работата им.

Тези две закономерности – очакванията на другите и собствените ни очаквания, са известни като “Ефект на Пигмалион” и “Ефект на Галатея”. И двата ефекта имат сериозно отражение върху начина, по който се управляват хората на работните им места.

Произход на ефектите на Пигмалион и Галатея

Древногръцката легенда разказва, че Пигмалион бил скулптор, който изваял статуя на красава жена – Галатея. Той се влюбил много силно в нея и умолявал боговете да вдъхнат живот на неговото творение. Боговете чули молитвите му и статуята оживяла – Галатея се превърнала в истинска жена. Това, което Пигмалион очаквал да се случи, се случило.

Ефектът на Пигмалион се използва в пиесата „Пигмалион“ на Джордж Бърнард Шоу, послужила по-късно за основа на филма и мюзикъла “Моята прекрасна лейди”. Сюжетът представя професор Хигинс, който се заема с обучението по правоговор на простоватата цветарка Илайза Дулитъл с вярата, че само за 6 месеца ще успее да коригира ужасния й жаргон и да я превърне в изискана лейди.

Джордж Бърнард Шоу обобщава ситуацията по следния начин:

“Разликата между истинската дама и обикновената цветарка от улицата не е в това как се държи тя, а в това как се отнасят към нея.”

Ефектът на Пигмалион и ефектът на Галатея се идентифицират при измервания на резултатите от очакванията към представянето на ученици от началното училище. Проучванията на Розентал и Джейкъбсън показват, че случайна извадка от ученици, на които учителите възлагат големи надежди и на които повтарят и показват по всякакъв начин, че са талантливи и способни, действително показват по-висок успех от тестовете в края на годината, без да се отличават с повече таланти и заложби от останалите деца.

За автор на термина “Ефект на Пигмалион” в областта на управлението се счита Дж. Стърлинг Ливингстън, който през 1969 г. публикува едноименна статия в списание Harvard Business Review. Той отбелязва следното:

“Оказва се, че самоосъществяващите се пророчества са също толкова разпространени в офисите, колкото и в класните стаи на началното училище.

Ако един мениджър е убеден, че подчинените му са първокласни служители, те най-вероятно ще надминат по резултати други служители, чийто мениджър вярва в обратното, дори ако способностите на двете групи са едни и същи.”

Терминът “самоосъществяващо се пророчество” или “самоизпълняващо се пророчество” е въведен от социолога Робърт Мъртън, който изяснява структурата и следствията му в статията “Self-Fulfilling Prophecy“ през 1948 г.

Ефектите на Пигмалион и Галатея са психологически феномени, които по своята същност са самоосъществяващи се пророчества. Това са фундаментални принципи, които могат да се прилагат за повишаване на потенциалните резултати на работните места.

Да разгледаме първия психологически феномен – ефекта на Пигмалион.

Ефект на Пигмалион

Ефектът на Пигмалион подчертава ролята на очакванията, които мениджърът има към своите служители.

Ефектът на Пигмалион се проявява по следния начин:

• Всеки мениджър има очаквания към своите преки подчинени;
• Всеки път, когато мениджърът общува със служителите си, съзнателно или несъзнателно той комуникира своите очаквания към хората си;
• Служителите долавят очакванията на своя мениджър, съзнателно или несъзнателно;
• Служителите работят по начин, който е съобразен с очакванията, които са доловили, че техният мениджър има към тях.

Трябва да се обърне внимание, че ефектът на Пигмалион (както и този на Галатея, както ще стане ясно след малко) може да действа двупосочно.

Мениджърът може да има високи очаквания към своите служители. По този начин той ще подсилва усилията и поведението им в посока на по-добри резултати в работата.

Мениджърът обаче може и да има ниски очаквания към своите служители. По този начин той ще подкопава усилията им и те няма да се справят достатъчно добре с работата си, както ако очакванията бяха високи.

Това е известно като “Ефект на Голем” – ниските очаквания водят до по-слабо изпълнение.

Да разгледаме и втория психологически феномен – ефекта на Галатея.

Ефект на Галатея

Ефектът на Галатея подчертава ролята на очакванията, които служителите имат към самите себе си. В известен смисъл, ефектът на Галатея е дори по-важен и мощен от ефекта на Пигмалион.

Когато служителите усещат високите и позитивни очаквания на своя мениджър към тях, те ще започнат да вярват, че могат да постигат успехи и високи резултати. Тяхното представяне в работата неусетно ще се издигне до нивото на очакванията на техния ръководител, както и до нивото на собствените им очаквания, че могат да бъдат превъзходни служители.

Или, при ефекта на Галатея двигател на поведението са по-високото самочувствие, вярата в себе си и личната самооценка.

И тук, както и по-горе с ефекта на Пигмалион, има риск от проява на ефекта на Голем. Ако един човек сам не си повярва, че знае и може, неговите ниски очаквания към самия себе си вероятно ще се превърнат в самоосъществено пророчество.

Как да се стимулират ефектите на Пигмалион и Галатея?

Ако мениджърът иска да стимулира ефектите на Пигмалион и Галатея в своите служители, той може да направи множество неща, сред които:

• да излъчва подходящ баланс от сигнали, в които позитивното да преобладава над негативното, съгласно коефициента на Лосада;
• да възлага интересни и предизвикателни цели и задачи;
• да окуражва ентусиазма на работното място, като развива справедливостта, постиженията и другарството между хората;
• да подава ефективна обратна връзка и да отдава признание за добре свършена работа;
• да управлява гъвкаво, според правилата на ситуационното управление;
• да демонстрира искрен интерес и желание за развитие на компетентността на хората;
• да вдъхновява с личен пример;

Ефектите на Пигмалион и Галатея са като скачените съдове. Мениджърът (Пигмалион) трябва да вдъхновява, а служителите (Галатеи) трябва да могат да приемат посланията му и да ги претворяват в реалност. Ако мениджърът формира очаквания, служителите трябва на свой ред да си повярват, че ще се справят.

В резюме

Ефектите на Пигмалион и Галатея са самоосъществяващи се пророчества с мощен ефект върху производителността и резултатите на работните места.

Високите и позитивни очаквания са предпоставка за по-продуктивна и мотивирана работа. Тези очаквания се формират както от ръководителя, така и от самите служители.

Прочети повече: Хало ефект и Дяволски ефект.