Ефект на Рингелман

Когато става дума за работа в група, има една грешка, която често се допуска, а именно че в дадена група участват повече хора, отколкото е необходимо, което се отразява на общата им производителност.

Подобни ситуации можем да наблюдаваме навсякъде – от работата в екип на служители от всякакви организации до сътрудничеството на екипен принцип между студенти или ученици, когато подготвят някакъв общ проект или презентация.

Под името “Ефект на Рингелман” е известна тенденция, според която има обратна връзка между числеността на група хора и нейната производителност. Нека видим за какво става дума.

Ефект на Рингелман

Максимилиен Рингелман (1861–1931) е професор по селскостопанско машиностроене към Националния агрономически институт на Франция.

През 1913 г. Рингелман открива, че когато членовете на една група работят заедно по дадена задача, това всъщност води до влагане на значително по-малко усилия от тяхна страна, отколкото когато отделните членове действат сами.

Рингелман провежда експерименти в състезания по дърпане на въже, в които участват хора сами или в група от двама, трима и осем участника. Той измерва силата на дърпане с динамометър и прави любопитни открития:

• когато от двете страни на въжето застане по един участник, силата на теглене на въжето от всеки от тях е приблизително 63 кг.
• когато от двете страни на въжето застанат по двама участника, силата на теглене не е 126 кг., т.е. 63 кг. умножено по две, а 118 кг. или налице е загуба от 8 кг.
• когато от двете страни на въжето застанат по трима участника, силата на теглене на въжето не е 189 кг., т.е. 63 кг. умножено по три, а 160 кг. или налице е загуба от 29 кг.
• когато от двете страни на въжето застанат по осем участника, силата на теглене на въжето не е 504 кг., т.е. 63 кг. умножено по осем, а 248 кг. или налице е загуба от цели 256 кг. в сравнение с потенциалните възможности на участниците.

Изводът на Рингелман е, че загубата на производителност на групата нараства с увеличаване на числеността на групата.

Това обратно отношение между численост на групата и производителността й става известно като “Ефект на Рингелман”.

На какво се дължи Ефектът на Рингелман?

Благодарение на усилията на Рингелман, но така също и на други изследователи става ясно, че при увеличаване на числеността на една група производителността намалява поради три типа загуби:

• Мотивационни загуби – склонност да се прехвърля изпълнението на работата от един участник на друг участник, защото е невъзможно да се определи приноса на отделните участници в група, както и защото обикновено никой не иска да се товари с максимум работа и по този начин да позволява на другите да се скатават. Този феномен е известен и като “Социална леност”.
• Координационни загуби – участниците в групата могат да не теглят въжето в нужната посока или да не прилагат своята потенциална сила. Това се случва, когато хората не успяват да организират и съчетаят своите силни страни и качества по продуктивен начин.
• Релационни загуби – с разрастване на броя на участниците в групата всеки отделен човек получава все по-малко подкрепа от останалите. Това включва емоционална подкрепа, помощ в работата, помощ с информация за разрешаване на различни проблеми и т.н. Практиката показва, че често малките групи са по-сплотени, а при големите групи е трудно да се поддържат същите близки взаимоотношения.

Отчитайки всички видове загуби, можем да направим следния извод: груповата или екипната производителност е величина, която зависи от потенциалната производителност, мотивационните загуби, координационните загуби и релационните загуби.

Или:

Групова производителност = Потенциална производителност – Мотивационни загуби – Координационни загуби – Релационни загуби.

Как да се неутрализира Ефектът на Рингелман?

Ако си ръководител на група хора (отдел, клон, дирекция, екип и т.н.), можеш да използваш някои от следните прийоми:

• Установи идеалния размер на твоята група. Някои организации използват правилото „Две пици“ (откритие на основателя на Amazon Джеф Безос) за изграждане на екип, съгласно което екипът никога не трябва да се нуждае от повече от две пици, за да се нахрани. Или, оптималната численост на групата, за да няма прекалено тежки загуби в производителността, вероятно е 5-9 души, като цифрата варира според апетита на екипа. 🙂 При всички положения, ако един екип стане двуцифрено число, вероятно вече е твърде голям.
• Поддържай висока мотивация на хората. Независимо от размера на екипа, но особено при по-големите екипи, е важно да се обръща внимание на мотивацията на хората, за да е сигурно, че те имат ясна визия какво трябва да постигнат, както и силна ангажираност и ентусиазъм за висококачествена работа. В това отношение е полезно да се познават и използват теории и модели за мотивацията на работното място като тези на Макклеланд, Сирота, Адамс и Амабил и Креймър.
• Научи как да управляваш успешно екип. Екипите имат особена природа, правила и динамика. Полезно е да знаеш кои са основните видове екипи, етапи на развитие на екипа, решения в екипа и слабости при работа в екип. Така ще можеш да избегнеш редица координационни и релационни загуби в общата работа.

Подобни действия помагат за намаляване на мотивационните, координационни и релационни загуби, за да се постигне по-висока обща производителност при работа в група или екип.

В резюме

Нерядко ръководителите се опитват да разрешат проблеми в работата, просто като “хвърлят” нови хора в нея.

Рингелман открива, че загубата на производителност на групата нараства с увеличаване на числеността на групата.

Подобен извод подкрепя идеята, че по-голямото количество не означава автоматично по-високо качество. В контекста на груповата или екипна работа, правилният принцип е “По-малкото е повече”.

Прочети повече: Четирите вида групи и кривата в изпълнението на екипа.