Ефект на Дънинг-Крюгер

Случвало ли ти се е да разговаряш с некомпетентен човек, който обаче има голямо самочувствие, че ги “разбира нещата”?

Например, колега (или кандидат за работа), който твърди, че владее отлично някакъв чужд език, но далеч не е така? Или приятел (или роднина), който не иска и да чуе за научаване на нещо ново или прочитане на нова книга, защото, според него, повече няма какво да научи?

Защо сме склонни да надценяваме знанията и уменията си? Оказва се, че има психологическо обяснение за това и то се нарича ефект на Дънинг-Крюгер.

Да видим какво значи това.

Ефект на Дънинг-Крюгер

Ефектът на Дънинг-Крюгер носи своето име в чест на проучването на двама психолози – Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, от Университета “Корнел” в САЩ. През 1999 г. двамата публикуват свои открития от направено изследване върху начина, по който хората възприемат степента на своите умения и експертност.

Дънинг и Крюгер откриват, че колкото по-ниска е компетентността на хората в една област, толкова по-висока е увереносттта им, че са компетентни в тази област.

Основната причина за този парадокс е, че хората с ниска компетентност не притежават нужните знания и умения, за да разпознаят собствената си ниска компетентност.

Характерният начин на мислене на хората, поразени от ефекта на Дънинг-Крюгер, е представен на диаграмата по-долу:

Накратко, мисловният процес на човек според степента му на компетентност по някаква тема е следният:

• При най-ниска компетентност: “Аз знам всичко, просто е.”
• При известна компетентност: “По-сложно е, отколкото си мислех.”
• При известна до средна компетентност: “Никога няма да се справя, много е сложно.”
• При средна до висока компетентност: “Започва да ми става ясно.”
• При висока компетентност: “Вече знам, довери ми се – сложно е.”

Този начин на мислене до голяма степен е в съответствие с четирите нива на компетентността, както и с четири основни нива на развитие на един служител според теорията за ситуационно лидерство на Хърси и Бланчард.

Странният случай с лимоновия сок

Установяването на Ефекта на Дънинг-Крюгер води своето начало от един куриозен криминален случай.

В един априлски ден на 1995 г. Макартър Уийлър обира една след друга две банки. Обирите се правят посред бял ден, без мъжът да носи маска или да крие лицето си по друг начин. Вместо това, обирджията бил полял обилно лицето си с лимонов сок.

Макартър Уийлър вярвал, че лимоновият сок ще го направи невидим за камерите. Той бил шокиран, когато видял записи от камерите и не можел да разбере къде е сгрешил. Смятал, че щом лимоновия сок се използва за направата на невидимо мастило, то ще направи него самият невидим.

Този начин на мислене е известен още като “илюзорно превъзходство” – надценяване на собствените познавателни способности, поради некомпетентност.

Каква е причината за ефекта Дънинг-Крюгер?

Дънинг и Крюгер смятат, че причината за ефекта Дънинг-Крюгер се дължи на двойно бреме. От една страна хората са некомпетентни. От друга страна, тяхната некомпетентност им пречи да осъзнаят колко некомпетентни са всъщност.

По този повод, Дънинг казва:

“Ако си некомпетентен, не можеш да знаеш, че си некомпетентен…

Уменията, които са нужни да определиш верния отговор са същите умения, които ти трябват за да разпознаеш какво е верен отговор.”

Връх Глупост

С оглед на всичко казано дотук може да се заключи, че некомпетентните хора:

• Надценяват своите знания и умения;
• Не могат да оценят правилно знанията и уменията на другите хора;
• Не могат да оценят правилно собствените си грешки и липсата си на знания и умения.

Поради тази причина някои диаграми, посветени на ефекта на Дънинг-Крюгер, отбелязват най-високата точка на увереността и самооценката като “Връх Глупост”:

Както се вижда, пътят от глупостта до майсторството в определена област на живота е дълъг. Ако човек иска да го измине и да се превърне в експерт, трябва да увеличи значително своята компетентност – знания и умения, придобивани чрез образование, обучение и опит.

Как да се неутрализира ефектът на Дънинг-Крюгер?

Ако си ръководител на хора в организация или отдел, как можеш да неутрализираш ефекта на Дънинг-Крюгер?

Отговорът на този въпрос е много важен, защото е свързан с компетеннтостта – една от ключовите променливи за постигане на високи резултати.

Можеш да опиташ следния план от стъпки по отношение на определен служител:

1. Разгледай длъжностната характеристика на служителя. Какво е нейното предназначение, основни задачи, очаквани резултати и изисквания за заемане на длъжноста?
2. Оцени компетентността на служителя. Използвай лични наблюдения на работното място, както и други методи – тестове, протоколи от интервюта за оценка, разговори с клиенти, колеги и др.
3. Направи GAP анализ. Сравни изискванията на длъжностната характеристика с текущото състояние на компетентност на служителя. Какви са проблемните зони в работата на служителя? На кои изисквания той не отговаря в достатъчна степен? Какви знания и умения му липсват в настоящия момент?
4. Премини към обучение. Обучението следва да е съобразено със стила на учене на служителя и да е насочено към неутрализиране на слабости в компетентността. Обучението също така ще отвори очите на служителя, който може да се намира в ситуация на “неосъзната некомпетентност”.
5. Включи тестове за умения в политиката си на набор и подбор. Не разчитай само на самооценката на служителите в каква степен знаят или умеят нещо.

В резюме

Ефектът на Дънинг-Крюгер е психологическа теория, която се отнася до способността на хората да преценяват правилно собствената си и чуждата компетентност.

Според Ефекта на Дънинг-Крюгер, нискоквалифицираните хора са склонни да надценяват собствените си способности. Това е така, защото те не могат да разпознават своите недостатъци, поради липса на достатъчно компетентност.

Можеш да помогнеш на служителите да осъзнаят нивото на компетентността си чрез организиране на обучения, тестове и други процедури за управление на човешкките ресурси. Важно е всеки да има реалистична представа за своите способности, качества и приноси.

Прочети повече: Наполеон Бонапарт за компетентността.