Едуин Гътри. Биография и идеи

Едуин Гътри е авторитетен психолог-бихевиорист, който специализира в направление, известно като “теория за научаването”.

Като стриктен бихевиорист, Едуин Гътри се придържа към основната формула на бихевиоризма “стимул-отговор”, но счита, че желаните отговори не би следвало да се поощряват чрез награди “отвън” и налагане на наказания. С помощта на лабораторни експерименти Гътри доказва решаваща роля на т.нар. “научаване от първи опит”. Интерес представляват и тезите на Гътри за навиците, ученето и учебната среда.

Как преминава животът на Едуин Гътри? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Гътри

Едуин Гътри е роден през 1886 г. В Небраска, САЩ. Той е петото дете в семейството. Майка му е учителка, а баща му е управител на магазин.

Гътри завършва бакалавърска и магистърска степен на образование в университета в Небраска. Специализира в областта на математиката, философията и психологията. През 1912 г. защитава докторска степен по психология в един от университете в Пенсилвания.

Отначало Едуин Гътри е учител по математика и работи като такъв в продължение на пет години. След това се ориентира към попрището на психологията, като това се случва след запознанството със Стивънсън Смит – основател на катедра по психология в Университета във Вашингтон.

По покана на Смит, Гътри започва работа в този университет като инструктор на студентите, които изучават философия и психология. Сътрудничеството между Смит и Гътри е ползотворно и двамата написват учебник по обща психология. През 1928 г. Гътри е назначен за преподавател по психология.

Силно влияние върху възгледите на Едуин Гътри оказват идеите на френския психолог Пиер Жане. Пътувайки до Франция, Гътри се запознава лично с Жане и е силно впечатлен от неговото творчество и работата като психолог. Заедно със своята съпруга, Гътри превежда от френски на английски език книгата на Жане “Принципи на психологията”.

Важни трудове на Едуин Гътри са “Психология на човешкия конфликт: сблъсък на мотивите” (1938), “Психологически факти и психологическа теория” (1946), “Психология на образованието” (1950), “Асоциации на свързаността” (1959) и др.

През 1945 г. Гътри е избран за президент на Американската психологическа асоциация. Награден е със златен медал на Американската фондация по психология.

Едуин Гътри почива на 73 годишна възраст през 1959 г.

Гътри и научаването “от първи опит”

Подобно на други представители на бихевиоризма в психологията, Едуин Гътри провежда експерименти с котки и плъхове, които са затворени в пъзел-кутии. Те трябва да открият изхода, за да излязат от лабиринта. Изводите на Гътри от експериментите обаче са различни от изводите на други бихевиористи, които експериментират с животни в кутии, например от изводите на Едуард Торндайк.

Гътри установява, че веднъж откривайки изхода, животните повтарят успешно своите действия. Нужен им е просто един първи успешен опит. Щом веднъж открият механизма за бягство, животните правят асоциация между своето действие и освобождаването си им могат да го използват в следващи ситуации.

Една от знамените мисли на Едуин Гътри е:

“Щом плъхът е посетил един път чувала с брашно, можем да сме сигурни, че той ще се върне. Той вече знае къде да отиде, когато е гладен”.

Освен това Гътри твърди, че поведението не е просто “реакция” на определен стимул, а е “движение” и че всъщност организмът не научава определено поведение, а научава определено движение. Това според Гътри се дължи на асоциациите, които организмът прави между стимул и отговор.

Силна е освен това и ролята на така нар. “свързани помежду си движения” Именно тези свързани движения – твърди Гътри – се съчетават в конкретно действие, а всяко повторено действие според него се трансформира в поведение.

Гътри за навиците и образованието

Гътри счита, че наказанията за определено нежелано поведение следва да се спрат, в случай че не водят до желания отговор.

Тази негова идея е свързана с начина, по който биха могли да се отстранят нежеланите навици. Например, Гътри смята, че ако желаем да разрушим даден навик, следва да увеличаваме много бавно силата на външните стимули. Той също така предлага и да се провокират и генерират нови асоциации.

Интересни са и други предложения на Гътри.

Например, той счита, че учениците и студентите не се учат от това, което учителят или преподавателят преподава и прави, а от това, което те самите могат да направят (да приложат на практика). Информацията, която учениците и студентите чуват или четат не вършат особено полезна работа. Затова Гътри предлага учителите и преподавателите да дават такава информация, която ще предизвика “активен отговор” от учениците и студентите.

Именно затова Гътри се застъпва за училищна и университетска среда, която не потиска индивидуалните характеристики на ученици и студенти, а оценява и им позволява да са самонасочват.

В своята книга “Психология на образованието” (1950) Гътри подробно разглежда какво трябва да съдържа умението за учене. Той казва, че умението за учене включва ясна цел, овладяване на основите на учебния материал, концентрация и практика в класната стая за усвояване на наученото.

В резюме

Едуин Гътри е психолог-бихевиорист, който открива решаващата роля на т.нар. “научаване от първи опит”. Особено ценни са и неговите идеи за навиците, ученето и учебната среда.

Прочети повече: Бихевиоризъм. Идеи и приноси.