Едуард Торндайк. Биография и идеи

Едуард Торндайк е американски психолог с големи заслуги към педагогическата и образователна психология, когото считат за първия бихевиорист.

Нужно е да се отбележи, че откритията на Едуард Торндайк са направени доста преди да се появи самото наименование на школата на бихевиоризма. Торндайк, подобно на Иван Павлов и почти по същото време, работи за изследване на стимулите от външната среда и поведенчески отговори на стимулите. Едно от най-големите му открития е за средата, която благоприятства усвояване на желано поведение. Известен е още и като откривател на Закона за ефекта, характеристиките на човешката интелигентност и др.

Как преминава животът на Едуард Торндайк? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Торндайк

Едуард Торндайк е роден през 1874 г. в Уилиамбърс, Масачузет, САЩ в семейството на методистки свещеник. Получава добро образование по природни науки в Уеслианския университет. Оттогава е и живият му интерес към изучаване на поведението на животни.

Торндайк продължава обучението си в университета в Харвард, където изучава психология под ръководството на психолога Уйлям Джеймс, а след това и в Колумбийския университет, където слуша лекциите на Джеймс МакКин Кетъл за индивидуалните различия. Там през 1898 г. защитава докторска дисертация, която е публикувана със заглавие “Животинската интелигентност” през 1911 г.

В дисертацията си Торндайк излага свои авторски идеи за законите в поведението на животните, декларирайки, че те разкриват начина, по който животните усвояват и научават определено поведение. Казват, че изследователският подход на Торндайк, основан на използването на количествени показатели в анализа на емпирични данни, е един от най-важните му приноси към психологическата наука.

Едуард Торндайк е професор и изследовател в Колумбийския университет почти до края на своята кариера. Основавайки се на своите открития за поведението и интелигентността, той формулира важни принципи в преподаването на различни учебни предмети – аритметика, изучаване на чужди езици, литература. Казват, че това всъщност е и неговата авторска система за образование на деца и възрастни.

За заслуги към психологията и в частност към педагогическата психология, Торндайк е избран за президент на Американската психологическа асоциация.

Най-важните трудове на Едуард Торндайк са: “Елементи на психологията” (1905), “Принос на психологията към образованието” (1910), “Животинската интелигентност”“ (1911) и “Измерване на интелигентността” (1922).

Едуард Торндайк продължава да работи и да изследва човешкото поведение до своята смърт. Той почива на 74 години в Ню Йорк, САЩ.

Торндайк и средата, която благоприятства ученето

Първите изследователски опити на Торндайк са за средата, която благоприятства ученето и усвояването на навици, умения и поведенчески отговори.

Известни са опитите на Торндайк с малки пиленца, които трябвало да се ориентират в специално създадени за целта лабиринти. Торндайк е искал да провери как ще реагират пиленцата при зададени специфични задачи (“стимул”).

Впоследствие Торндайк включва друг субект – котки в т.нар. “пъзел кутии”, за да изучи какви способности са нужни, за да се научат механизмите на бягство от пъзел кутиите (“среда”).

В пъзел-кутия Торндайк заключвал гладна котка. Използвал различни приспособления – примка от връв, пръстен, бутон, който е трябвало да се натисне. Само едно от приспособленията е било свързано с резето, което отваряло пъзел-кутията и позволявало на котката за избяга.

Торндайк установява, че котката открива нужното приспособление след определено време, но се научава да прави това, ако й се подаде някаква награда, например храна. Торндайк измерва времето, което е необходимо на животното, за да отвори кутията и така прави своя извод каква е бързината на научаване.

Този експеримент е интересен още с нещо. Едуард Торндайк установява, че всички котки откриват механизма, с който могат да излязат от пъзел-кутията чрез проби и грешки. Но при повторенията на тези задачи Торндайк стига до извода, че пробите и грешките постепенно намаляват и в резултат на това котките научават кои действия са неефективни и кои носят “награда”, в случая храна.

Торндайк и Законът за ефекта

Законът за ефекта на Торндайк е формулиран на основа на опитите му с пиленца и котки. Този закон показва, че животните учат, създавайки връзка между “действие” и “резултат”, като запомнят повече положителните резултати и забравят отрицателните.

Изводите на Торндайк са основно два:

• Когато животното реагира на стимул от външната среда, неговото постижение може да бъде наградено, например да му се даде възможност да напусне пъзел-кутията. Ако тази връзка между действие и събитие се затвърди, резултатите се запечатват в паметта и се запомнят.
• Когато животното реагира на стимул от външната среда, но неговото постижение не се възнаграждава – например животното остава в пъзел-кутията, – връзката между действието и събитието отслабва поради невъзнаградените резултати.

По-късно Торндайк доразвива Закона на ефекта с нови променливи величини.

Законът на ефекта е описан в книгата на Торндайк “Животинската интелигентност” (1911). Тази книга се счита за класика в ранния етап на развитие на бихевиоризма в психологията.

Научи повече в статията “Закон за ефекта на Торндайк”.

Торндайк и човешката интелигентност

Един от основните приноси на Едуард Торндайк към педагогическата психология и психологията на образованието е, че той различава начините, които животните и хората използват, за да усвояват навици, умения и поведение.

Торндайк пише:

“Животните са принудени да се учат чрез проба и грешка, защото са неспособни да използват разум, за да открият връзката между вратата на пъзел-кутията и отключващото я резе. Хората притежават друга интелигентност.”

Според Торндайк, човешката интелигентност е характерна с това, че се правят (или не се правят) асоциации между простите стимули и отговори на основа на изграждане на нервни връзки. Следователно, интелигентността може да се определи като способност да се формират нервни връзки и това зависи не само от генетичните фактори, но и от личния опит.

До Торндайк изучаването на човешкия разум е основано на метода на самоанализ. Едуард Торндайк създава тест за откриване на човешката интелигентност и по този начин насочва психологическите изследвания към обективност и емпиризъм.

Тестът на Торндайк оценява три вида интелигентност:

• Механична интелигентност – разбирането за това как се случват определени неща.
• Абстрактна интелигентност – това са творческите способности.
• Социална интелигентност – междуличностните умения.

Тестът за интелигентност на Торндайк става модел на всички съвременни тестове за интелигентност. Пълен преглед на идеите на Торндайк за човешката интелигентност се съдържа в книгата му “Измерване на интелигентността”“ (1927).

В резюме

Полагайки основите на съвременни теории в психологията, Едуард Торндайк определено е един от важните психолози на XX век. Идеите му оказват непосредствено влияние върху появата на ранния бихевиоризъм и най вече върху появата на съвсем новото направление в психологията – психология на образованието.

Прочети повече: Прочети повече: Бихевиоризъм. Идеи и приноси.