Едуард Толман. Биография и идеи

Едуард Толман е един от водещите представители на бихевиоризма в психологията и основоположник на т.нар. “когнитивен бихевиоризъм”.

Толман обединява методологията на бихевиоризма с гещалт психологията, залагайки на елемента “когниция” (от лат. cognitio – “познание”). Той счита, че изборът на поведение зависи не толкова от научаването на автоматични отговори на стимули и получаването на награди от околната среда, а от възприятията за преследвана цел, обща преценка на ситуацията и очакванията какво би могло да се случи.

Как преминава животът на Едуард Толман? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Толман

Едуард Толман е роден през 1886 г. в заможно семейство в Масачузет, САЩ. Баща му е ръководител на голяма производствена компания. Майка му е убедена последователка на квакерството (клон на протестанството) и възпитава децата си по тези правила.

Под влияние на своите родители Толман изучава електрохимия в Масачузетския технологичен университет. Дипломира се през 1911 г.

Една книга на психолога и философ Уилям Джеймс, която Толман прочита, става причина той да продължи образованието си в съвсем различно направление. Толман се записва за участие в квалификационни курсове по философия и психология в Харвард.

Психологията му харесва толкова много, че взема решение да продължи да се развива в тази посока. Често пътува до Германия, за да изучава гещалт психология под ръководството на Курт Левин и Курт Кофка.

През 1915 г. Едуард Толман защитава докторска степен по психология и едновременно с това работи в психологическата лаборатория на Хуго Мюрстенберг – един от пионерите в приложната психология.

Едуард Толман преподава психология в няколко университета, сред които и Калифорнийския университет в Бъркли. Университетското ръководство го заплашва с уволнение, тъй като е убеден пацифист и отказва да подпише клетва за вярност към държавата. Това става по време на ерата на Маккартизма, характерна с мащабни кампании за разкриване на съветски шпиони, комунисти и техни симпатизанти в САЩ. Срещу Толман е заведено дело, което е прекратено през 1955 г.

Едуард Толман е носител на много награди и отличия, една от най-важните сред които е Наградата на Американската асоциация по психология за особено големи заслуги към психологическата наука. Основните му трудове са “Целенасочено поведение при животните и хората” (1932), “Подтици към война” (1942) и “Събрани съчинения по психология” (1952).

Толман заема и престижни постове. През 1937 г. е избран за Президент на Американската психологическа асоциация. През 1940 г. оглавява Психологическото общество на Курт Левин за изучаване на социалните проблеми. Членува още и в Обществото по експериментална психология и Националната академия на изкуствата и науката.

Толман се жени и има три деца. Умира през 1953 г. на 73-годишна възраст.

Толман и когнитивният бихевиоризъм

Толман приема тезите на Едуард Торндайк за бихевиоризма в психологията, която трябва да се основава на обективни научни експерименти. Същевременно той застъпва становището, че умствените възприятия, познания (когниции), награди и мотивация имат решаваща роля за поведението.

Толман обединява тези два подхода в нова теория за така нар. “целененасочен бихевиоризъм”, който днес е известен като “когнитивен бихевиоризъм”.

Сърцевината на когнитивния бихевиоризъм е, че поведението не се научава като автоматичен отговор на стимулите, които идват от външната среда. Според Толман, научаването на някакво поведение се дължи на натрупания опит, който на свой ред се състои в натрупване на познания за външната среда.

Как Толман доказва това?

Едуард Толман провежда серия от експерименти с плъхове, които са поставени в лабиринт. Използва три групи плъхове. Плъховете от първата група получават ежедневно храна като награда за успешно справяне с лабиринта. Плъховете от втората група получават храна като награда едва след шест дни. Плъховете от третата група получават своята награда-храна след два дни.

От тези експерименти Толман открива, че втората и третата група плъхове правят по-малко грешки в търсене на изход в лабиринта в деня, след като са наградени.

Другото заключение на Толман е, че щом им предложат награда, плъховете от втората и третата група използват научаване от т.нар. “латентен тип”, в резултат на което се образува така нар. “когнитивна карта” и благодарение на това те преминават успешно през лабиринта.

Едуард Толман вярва, че всички животни, както и хората, следват латентното научаване и своите когнитивни карти. Това са всъщност и двете основни научни идеи на Толман.

Толман и латентното научаване

Едуард Толман определя латентното научаване като несъзнателно научаване на знания чрез многократно повтаряне на стъпки, които се следват, без обещание за награда.

Ето какво отбелязва той в своя труд “Целенасочено поведение при животните и хората”:

“Ние научаваме местата в различни забележителности на града или пейзажа при ежедневните си пътувания, но разбираме, че знаем за тях едва когато се наложи да намерим нещо по пътя.”

Въпреки, че латентното научаване изисква наблюдение, основната роля в него играе повтарянето на определено действие. Например, децата научават пътя към детската градина, когато го изминават всеки ден с родителите си.

Толман уточнява, че наблюдението е съзнателно научаване, а латентното научаване е придобиване на знания и опит, без да се търси съзнателно информация и да се очаква награда.

Толман и когнитивната карта

Когнитивната карта е другото важно откритие на Толман.

Когнитивната карта е “вътрешно” (мисловно) представяне на нашата среда. Ние сами изграждаме своята когнитивна карта и тя отразява ежедневните ни възприятия. Правим това несъзнателно до момента, в който ни се налага да се сблъскаме с нещо, което преди това не сме забелязвали.

Ето как Толман обяснява когнитивната карта на плъховете от своите експерименти:

“Докато един плъх изучава лабиринта, той начертава когнитивна карта на територията, която може да се използва за достигане на целта. Хората мислят по същия начин. Хората създават когнитивна карта на своята среда, която е като изпратен от Бога лабиринт – това е нашият човешки свят.”

Днес когнитивните карти се използват за изграждане и акумулиране на пространствени познания. Те дават възможност за визуализиране на образи. Други важни ефекти от тях са намаляване на когнитивното натоварване, подобряване на паметта и усвояването на информацията. Когнитивната карта се различава от реалната среда, тъй като картата не е територията.

В резюме

Едуард Толман е психолог и основоположник на т.нар. “когнитивен бихевиоризъм”.

Съчетавайки методологията на бихевиоризма с гещалт психологията, Толман откроява решаващата роля на елемента “когниция”, като счита, че изборът на поведение зависи не толкова от научаването на автоматични отговори на стимули и получаването на награди от околната среда, а от възприятията за преследвана цел, обща преценка на ситуацията и очакванията какво би могло да се случи.

Двете основни научни идеи на Едуард Толман са латентното научаване и когнитивната карта.

Прочети повече: Прочети повече: Бихевиоризъм. Идеи и приноси.