Едмънд Бърк. Биография и идеи

Едмънд Бърк е ирландски философ от епохата на Просвещението, който оставя следа с идеите си в областта на политическата философия и е считан за баща на съвременния консерватизъм.

Едмънд Бърк е голям противник на Френската ревюлюция и се застъпва за общество, основано на традициите. Тези негови идеи са построени на основа на концепцията за триединство на религия, морал и политика.

Как преминава животът на Едмънд Бърк? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Бърк

Едмънд Бърк е роден през 1729 г. в Дъблин, Ирландия.

Бащата на Бърк е адвокат-протестант, а майка му – католичка. Бърк запазва вероизповеданието на баща си и остава страстно религиозен през целия си живот, което слага отпечатък върху творчеството му.

Като младеж, Едмънд Бърк учи в Дъблин, а през 1750 г. заминава за Лондон, за да учи право. Там той намира правото твърде ограничаващо за ума и се насочва към литературна и журналистическа кариера. Проявява интерес към политиката и още на младини се убеждава, че за политиците е полезно да изучават философия.

През 1757 г. Бърк се жени и по-късно има двама сина, които надживява.

През 1766 г. Бърк влиза в английския парламент като представител на партията на вигите – по-либералната от двете аристократични партии по това време, и не след дълго става нейн говорител. Остава в парламента до 1794 г.

В рамките на своята дълга политическа кариера, Бърк заема различни държавни длъжности, в т.ч. и личен секретар на министър-председателя на Великобритания. Прочува се като защитник на правата на ирландците и застъпник на Американската независимост. Става безмилостен критик на корупцията в Индия и на колониалните злоупотреби, с което си спечелва репутация като съвестта на Британската империя.

Сред основните философски трудове на Едмънд Бърк спадат “Защитата на естественото общество” (1756), “Размисли за причината за сегашните недоволства” (1770) и най-вече “Размисли за революцията във Франция” (1790) – книга, която се превръща в един от най-влиятелните аргументи в защита на консерватизма в политическата философия.

При пенсионирането си Бърк отказва да приеме благородническата титла “лорд”, предложена му от Крал Джорд III, но приема отпуснатата му щедра пенсия.

Едмънд Бърк умира през 1797 г.

Бърк и обществото

Едмънд Бърк следва Аристотел, според когото “общността трябва по необходимост да бъде по-важна от частта”.

За Бърк общностите са фундаментални за човешкият разцвет, а най-добрият живот започва в “малките места” – семейство, църква и местна общност – които ориентират хората към добродетели като умереност и сила на духа. Именно в местното и в частното можем да живеем справедливо, счита Бърк.

През XVIII век, когато живее Бърк, обществото се комерсиализира все повече и се появява схващането, че обществото трябва да е обединено на основа на взаимния личен интерес на неговите членове.

Подобна гледна точка – че обществото е едва ли не търговска компания – навежда на мисълта, че в живота от значение са само материалните неща. Бърк не споделя тази идея и смята, че обществото не се интересува само от икономика или, както той се изразява, от “просташко животинско съществуване”.

За Бърг човешките същества имат не само материални, но и научни, културни и морални нужди. Но хората не са в състояние да задоволяват тези свои нужди единствено чрез собствени усилия. Затова те се обръщат към обичаите и религията на своите предци винаги, когато е възможно, както и са съгласни да си помагат едни на други, тъй като това е най-добрият начин за задоволяване на взаимните си нужди.

Следователно, счита Бърг, обществото действително е договор. И тъй като всяка политическа конституция е част от “великия изначален договор на вечното общество”, сам Бог е върховен гарант на обществото.

Тъй като Бърк е силно религиозен, в основата на възгледите му лежи библейската идея за първородния грях на човека, според която ние се раждаме грешни. Следователно, Бърк не възприема идеята, предложена от Джон Лок (и взаимствана от Авицена) за tabula rasa (или “чиста дъска”), т.е. че можем да се усъвършенстваме чрез възпитание и образование все едно, че сме родени невинни и е достатъчно да ни се въздейства по правилен начин.

Според Бърк, именно поради изначалната ни греховна същност и погрешността на индивидуалната преценка, ние се нуждаем от общество, основано на традициите, което да ни дава необходимите ориентири за правилно поведение в живота.

Бърк и консерватизмът

За Едмънд Бърк обществото е органична структура, чиито корени се губят далеч в миналото, поради което политическата му организация би трябвало да се развива по естествен път с течение на времето.

По тази причина Бърк се противопоставя силно на Френската революция от 1789 г., предвиждайки опасностите, които се крият в нея. На тази тема Бърк посвещава и най-значимото си произведение “Размисли за революцията във Франция” (1790).

Бърк критикува силно идеите на Жан-Жак Русо, който утвърждава, че човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови и че обществото покварява. Русо аргументира идеята, че договорът между гражданите и държавата може да бъде развален по всяко време, в зависимост от волята на народа. Тези и други негови идеи отвеждат до прословутите “свобода”, “равенство” и “братство”, които малко след смъртта на Русо стават мото на новата Френска република.

Френската република обаче почти напълно отстранява наследствения си политически, социален и културен ред – ред на крале, аристократи и духовенство – и се опитва да изгради света от нулата. Тя се опитва да третира човека единствено от гледна точка на разума, но това е неестествено за Бърк.

Бърк е на мнение, че цивилизацията е твърде сложна, за да бъде разбрана и осигурена само чрез абстрактни теоретически модели. Човек трябва да обезпечава и подобрява живота, който има, а не да управлява според спекулативни мисли и недоказани теоретични теории, чийто практически резултат може да е пагубен.

Именно в това отношение за обществото е важна и полезна традицията. Едмънд Бърк подчертава, че повечето права и свободи са предавани от предишните поколения. Те не са абстрактни, а “придобито наследство, унаследено от нашите предци и предадено на нашето потомство.”

Бърк не отрича, че всички общества трябва да се адаптират към променящите се обстоятелства, но е убеден, че подобна реформа трябва винаги да се извършва внимателно. За него благоразумието е по-мъдър начин на действие от всеки радикален акт.

Загърбвайки традиционните ценности и добродетели, символизирани от короната, аристокрацията и църквата, и вярвайки в нов вид ценности, не само страната, но всеки индивид ще загуби благородния си характер, счита Бърк.

Със своите идеи в защита на традицията, Едмънд Бърк влиза в конфликт с ценностите на Просвещението и с емоциите на Френската революция, която според него е погрешна, тъй като е изградена върху идеала на индивидуализма. Френската революция пропагандира предоверяване в човешките способности и атеистично светоусещане, основано на възгледа за научната основа на прогреса. Според Бърк това води до пагубни за обществото последствия.

Това, което според Бърк се получава във Франция след Френската революция, е:

• извращение на човешката природа;
• унижение на религиозните ценности;
• отказ от морални ограничения;
• унищожаване на естествения елит;
• произвол на тълпата;
• посегателство върху правото на собственост.

И всичко това – в името на една рационална утопия.

Унищожаването на наложилия се в продължение на векове ред, по който функционира държавата, отричането на мъдростта на предците и ползата от църквата представляват безсмислен, но опасен бунт срещу богоустановеното мироздание. На политическия радикализъм, водещ след себе си революционното мислене и действие, Бърк противопоставя триединството на религия, морал и политика.

Въпреки своя скептицизъм относно съвременното комерсиално общество, Бърк е голям защитник на частната собственост и вярва в свободния пазар. По тази причина негов голям привърженик е Адам Смит, а радикален противник – Карл Маркс.

Всички тези идеи на Едмънд Бърк му спечелват славата на баща на съвременния консерватизъм – философия, която цени и икономическата свобода, и традицията. По-късно консерватизмът, наред с либерализма и социализма, се превръща в едно от основните идеологически направления със силно влияние и в наши дни.

Цитати от Бърк

Едмънд Бърк е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Хората, които не обръщат поглед към предците си, никога не ще помислят за своето потомство.”
• “По-важно е не какво четем, а как и с каква цел.”
• “Суеверието е религия на слабите умове.”
• “Тираните рядко се нуждаят от предлог.”
• “За религията няма нищо по-лошо от безразличието, тъй като безразличието е крачка към безбожието.”
• “Ако гори съседния дом, не е излишно да намокриш с вода и своя собствен.”
• “Хората с остър ум винаги са потопени в меланхолия.”
• “Ако народът се бунтува, той не е от стремеж да вземе чуждото, а от невъзможност да съхрани своето.”
• “Убеден съм, че страданието и болката на другите ни доставят удоволствие, и то немалко.”
• “Този, който не се оглежда назад, не гледа напред.”
• “Лошите закони са по-лош вид тирания.”
• “Тези, които се надяват и няма какво да губят са най-опасните хора на света.”
• “Историята е съюз между умрелите, живите и още неродените.”
• “За посредствените умове единственият надежден критерий за мъдростта е успехът.”
• “Властта постепенно ни лишава от всички наши вродени добродетели.”
• “Въвеждане на нововъведения не означава да реформираш.”
• “Кажи ми, какви настроения преобладават в умовете на младите хора, и аз ще ти кажа за характера на следващото поколение.”

В резюме

Със своите концепции за ролята на традицията и обичаите в съвременното общество, Едмънд Бърк си спечелва славата на основател на съвременния консерватизъм. Неговите идеи оказват важно влияние на развитието на политическата философия в следващите двеста години.

Прочети повече: Кратка история на философията.