Често срещаме статии, озаглавени “Седемте смъртни гряха на …” (попълни празното място с тема по твой избор). Но когато стане дума за формиране и промяна на навици, няма седем смъртни гряха.
Има само един-единствен смъртен грях.
Можеш да сбъркаш много неща, когато се опитваш да формираш нов навик – просто да “скочиш” в него без ясен план, да нямаш правилната подкрепа от околните и т.н. Но има само едно нещо, което можеш да направиш погрешно и което ще провали изцяло усилията ти.
Кой е този единствен смъртен грях при формирането на навик?
Да не претворяваш навика в действие.
Ако не действаш, няма да стане навик.
Колкото и очевидно да изглежда, твърде много хора се провалят именно поради тази единствена причина.
Те започват да формират нов навик да тренират (или да почистват зъбите си с конец, или да си водят изрядна документация, или да се събуждат по-рано сутрин) и вършат това с ентусиазъм 1-2 седмици, след което спират.
Причини винаги се намират – работа, семейни проблеми или други интереси, които завладяват вниманието им.
Животът се намесва, нали? Е, да, но ако не вършиш на практика навика, той никога няма да се изгради и превърне в навик. Ако искаш да формираш навик, трябва да го практикуваш редовно.
Нека да повторим това, а след това ще поговорим за това как всъщност да го постигнем: Ако искаш да формираш навик, трябва да го практикуваш редовно.
Така се изгражда навикът. Правиш го днес, след това утре, след това на следващия ден, и на следващия ден, и на по-следващия ден. Скоро това толкова пропива в теб, че… се е превърнало в навик.
Как да избегнеш смъртния грях?
Лесно е да се каже нещо толкова очевидно, но е трудно да се приложи на практика, нали?
Така е. Затова и съм тук, за да помогна. Ето няколко съвета как да се избягва единствения смъртен грях:
- Просто започни. Не ти се прави днес? Кажи си, че всичко, което трябва да направиш е да предприемеше първата стъпка. Обикновено, втората стъпка ще последва сама, но ако не последва, най-малкото нещата вече са стартирани. И това е, което има най-голямо значение.
- Прави го, без значение колко малко е. Трябва да тренираш, но нямаш кой знае колко енергия? Потренирай поне само няколко минути. Трябва да медитираш? Три минути ще са достатъчни.
- Прави го, без значение колко зле. Искаш да формираш навик да списваш блог? Напиши един бърз блог-пост за пет минути, без да се задълбаваш да го препрочиташ или форматираш. Качеството няма значение, когато формираш навик. Това, което има значение, е че го правиш.
- Ако се провалиш, не се упреквай – направи го пак на следващия ден. Нека си изясним нещо: да пропуснеш един ден няма да унищожи навика ти. Да се чувстваш обезкуражен, че си пропуснал един ден, след което да пропуснеш още един ден, и още един – това ще унищожи навика ти. Така че не чувствай вина и просто се качи отново на коня. Започни отново, веднага.
- Ако не го направиш на следващия ден, направи го на по-следващия. Ако пропуснеш два дни, не си позволявай да пропуснеш трети.
- Открий какво те спира. Ако установиш, че ти е трудно и че пропускаш ден-два, замисли се защо става така. Какво се случва и ти пречи? Как можеш да промениш ситуацията?
- Планирай напред. Животът се намесва и може да ти попречи, но ако знаеш, че ти предстои нещо, помисли предварително как да вместиш в него новия си навик.
- Създавай успеха. Събаряй преградите и създавай такава среда, че всъщност да е по-трудно да се провалиш, отколкото да изградиш новия навик. Да разкажеш на околните за новия си навик е един добър начин да поемеш публична отговорност над него.
В края на краищата, всичко, което има значение за навика ти е просто да го правиш. Така че давай, прави го.
Аристотел:
“Ние сме това, което непрекъснато правим. Съвършенството, следователно, не е еднократен акт, а е навик.”
Прочети повече: Три малки навика за по-добър фокус.
