Джоузеф Уолп е южноафрикански психиатър с влиятелни приноси за бихевиоризма в психологията.
Джоузеф Уолп разработва свой метод за премахване на чувствата на тревожност и страх, известен като “реципрочна инхибиция”, както и въвежда концепцията за “системна десенситизация”, с което се превръща в една от най-влиятелните фигури в поведенческата терапия.
Как преминава животът на Джоузеф Уолп? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Уолп
Джоузеф Уолп е роден през 1915 г. в Йоханесбург, ЮАР.
Като млад Уолп следва медицина, а след това служи в южноафриканската армия, където лекува войници с т.нар. “военна невроза”.
След като отбива военната си служба, Уолп се завръща в университета, за да разработи своята техника за десенситизация. Там си спечелва критиката на привържениците на психоанализата в псилогогията, тъй като прави опити да лекува неврози без предварителна диагноза на причините за тях.
През 1960 г. Джоузеф Уолп заминава за САЩ и приема американско гражданство. Първоначално работи в Центъра за бихевиористични науки към Университета в Станфорд, след това е назначен на преподавателска работа в Университета във Вирджиния, а малко по-късно се премества в Университета в Темпъл, където основава авторитетен Институт за поведенческа терапия.
Като университетски преподавател Уолп работи не само за обучението на студентите си, но също и развива активна изследователска дейност. Основната му цел е да подобри своя метод на десенситизация – техника за намаляване на тревожността. Спечелва си славата на брилянтен учител и преподава до края на дните си на 82-годишна възраст.
Списанието “Обща психология” от 2002 г. определя 53-то място на Джоузеф Уолп за най-цитиран автор по психология за ХХ век. Това е едно от най-големите признания за Уолп, тъй като по образование и професионална дейност той е психиатър, но не и психолог.
Джоузеф Уолп получава престижни награди за развитието на бихевиористичната теория и практика. Сред тях са наградите от Американската асоциация по психология, от Асоциацията за развитие на поведенческа терапия и др.
Джоузеф Уолп е автор на множество статии, научни доклади и книги, най-известните сред които са “Психотерапия с реципрочна инхибитация” (1959), “Практика на поведенческата терапия” (1969) и “Живот без страх” (1988).
Джоузеф Уолп почива през 1997 г. на 82-годишна възраст от рак на белите дробове.
Отучване от тревожността и страха
До средата на ХХ век в лечението на проблеми в психически състояния на хората се използва главно психоанализата на Зигмунд Фройд. Неговият метод се основава на тезата, че тревожността се дължи на конфликтни ситуации вътре в душата, изходът от които е интроспективен анализ и осъзнаване на неосъзнати мисли и преживявания.
Още когато лекува войници от “военна невроза”, придобита от Втората световна война, Уолп открива, че фройдисткият метод на терапия не е ефикасен за неговите пациенти и не прекратява тревожността в тях. Разговорите с войниците за техните преживявания не прекратяват връщането им към първоначалната травма, нито слагат край на тревожността им.
Уолп е запознат с работата на Иван Павлов и Джон Уотсън, които чрез тренировки успяват да създадат някакво желано поведение или желана емоционална реакция.
Уолп счита, че както е възможно усвояването на някакво поведение, така би следвало да е възможно и отучването на въпросното поведение. Той също така счита, че човек не може да изпитва едновременно две противоположни емоции. Например, ако човек е в състояние спокойствие, не е възможно едновременно с това той да е тревожен.
Джоузеф Уолп заключава, че ако човек може да бъде обучен на дълбоко отпускане като кондициониран отговор на предмет, от който се страхува, той не може едновременно да изпитва тревожност.
Ето как, Уолп започва да учи пациентите си на техники за дълбока мускулна релаксация, която бива съпровождана от някакъв събуждащ тревожността стимул. Този метод получава известност като “реципрочна инхибиция”.
Уолп подканя пациентите си да си представят това, което ги плаши. Когато те започвали да се тревожат, били насърчавани да “престанат да си представят сцената и да се отпуснат”. Уолп забелязва, че този метод постепенно блокира чувството на страх у пациентите и стига до извода, че прекондиционирането на ума чрез концентрация единствено върху симптомите и текущото поведение, без анализ на миналото на пациента (както е при Фройд), дава ефикасни и бързи резултати за лечението на тревожност и страх.
На основа на своите открития, Уолп разработва метод за системна десенситизация за лекуване на фобии, например страх от мишки или страх от летене, която все още се използва в наши дни.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.В резюме
Джоузеф Уолп оставя своята следва в бихевиористкият подход към психологията с приложението на концепцията за класическото кондициониране (стимул-реакция) и комбинирането й с поведенческа терапия на пациенти с тревожност и чувство на страх.
Изследователската дейност на Уолп и неговата усърдна практика като психиатър доказват, че е възможно прекондиционирането на ума чрез концентрация единствено върху симптомите на текущото поведение, а не анализ на миналото, както е при Фройд.
Прочети повече: Бихевиоризъм. Идеи и приноси.
