Джоузеф Джуран е световнопризнат експерт по управление и един от най-големите авторитети по въпросите на управление на качеството.
Главните идеи на Джуран са свързани с изясняване на концепцията за качество, популяризиране на принципа на Парето в трудовата дейност, обезпечение на качеството като отговорност на ръководителя и формулиране на три универсални принципа на процеса по управление на качеството.
Как преминава животът на Джоузеф Джуран? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Джуран
Джоузеф Джуран е роден през 1904 г. в Браила, Румъния. Баща му е обущар.
Семейството на Джуран емигрира в САЩ през 1912 г. Там Джуран набляга на учението и завършва Университета в Минесота с бакалавърска степен по електротехника, както и Университета Лойола в Чикаго с докторска степен по юриспруденция.
В своята дългогодишна кариера, Джуран работи като инженер, мениджър в промишлено предприятие, ръководител на държавна служба, преподавател в университет, арбитър за разрешаване на трудови спорове, президент на фирма и консултант по въпросите на мениджмънта.
Когато става на 40 години, Джуран напуска работата си на ръководител на промишлената компания Western Electric. В следващите близо пет десетилетия той развива изключителна кариера и се утвърждава като един от най-големите експерти в света по въпросите на управление на качеството, заедно с имена като Уилям Деминг, Каору Ишикава и Филип Кросби.
През 1954 г. Джоузеф Джуран, по подобие на Уилям Деминг, е поканен да посети Япония от Keidanren – Японската бизнес федерация и от JUSE – Съюзът на японските учени и инженери. Пред японската инженерна, научна и бизнес общност той провежда поредица от семинари, свързани с управлението на качеството, които се възприемат с огромен интерес.
В онези години японският бизнес е жаден за свежи идеи за по-ефективно управление, на които американските компании не обръщат никакво внимание. Самият Джуран отбелязва следното по този повод:
“На японските ръководители аз говорех същите неща, каквито говорех на американските ръководители. Разликата бе не в това, което аз говорех, а в това чии уши ме слушаха.”
Джоузеф Джуран публикува множество книги, посветени на управлението на качеството, сред които попада и главният му труд “Quality Control Handbook” (1951), който е популярен и до днес сред деловите и академични среди в цял свят.
Същевременно, Джуран провежда семинари, както и реализира изследователски и консултантски програми в хиляди компании. Изнася лекции в десетки страни, консултира както предприемачи, така и цели правителства.
Благодарение на приносите си за популяризиране на идеите за управление на качеството, Джуран е носител на над 30 медала, почетни звания и награди, сред които вероятно най-ценното отличие е ордена “Sacred Treasure”, връчен му през 1981 г. лично от японския император Хирохито за приносите му в развитието на управлението на качеството в Япония.
Джоузеф Джуран се жени през 1926 г. и има четири сина, а в последствие и девет внука.
Дори и на преклонна възраст, Джуран е много активен както физически, така и умствено и даже започва да пише нова книга, когато е на 98 г. Успява да завърши около една трета от нея, но през 2008 г. умира на 103 годишна възраст, в резултат от инсулт.
Джуран и управление на качеството
Като виден теоретик на мениджмънта, Джоузеф Джуран защитава идеята, че от времето на Фредерик Тейлър и предложените от него научни методи за управление, деловият свят на практика не използва кой знае какви нови идеи. Компаниите все така се фокусират главно върху управление на своите микропроцеси, но им липсва отношение към процесите на макрониво.
За Джуран ключов въпрос от макрониво е въпросът с качеството. За него качеството е свързано най-вече с потребностите на клиента, т.е. качеството не се определя от производителя, а от потребителя.
Джуран счита, че една от главните отговорности на всеки висш мениджър е да обезпечи качество в своята организация. Той критикува актуалния към онзи момент начин на мислене на американските мениджъри и се аргументира по следния начин:
“Американските топ-мениджъри не осъзнават, че проблемът с качеството вече не е един от многото проблеми, с които трябва да се занимават. Това вече е главният проблем. Те не разбират, че осигуряване на качество означава осигуряване на успех за цялата компания – задача, която не могат да възложат на някой друг.”
Или, внедряване на качество в една организация е възможно само, когато управлението на качеството стане основен приоритет за висшето ръководство.
Джоузеф Джуран посочва, че революцията с тоталното управление на качеството, започнала в Япония през 50-те години на XX век, е била възможна само защото в нея вземат активно лично участие президентите и висшите мениджъри на японските компании. По същото време, американските висши ръководители се фокусират главно във финансовите отчети на своите предприятия и тотално игнорират “голямата картина”, в резултат на което само 15-20 години по-късно отстъпват сериозни пазарни позиции на по-ефективните японски конкуренти.
Джуран отбелязва, че успехът на японците се дължи на факта, че те внимателно слушат съветите, които той и Деминг им дават и действително разбират какви са приоритетите им. Японските предприемачи бързо осъзнават, че за да се сдобият със силни конкурентни предимства по линия на качеството трябва да полагат усилия не просто по отстраняване на продуктови дефекти, но така също и усилия, така че качеството да се превърне в стратегическа цел на цялата организация.
Японските компании са успешни в управлението на качеството, тъй като в ежедневието си се ръководят от следните принципи, проповядвани от Джуран:
- Осигуряването на качество е отговорност на висшия мениджмънт.
- Всички ръководители са длъжни да се обучават за разрешаване на проблемите, свързани с качеството.
- Непрекъснатото усъвършенстване (кайзен) не бива просто да се свързва с отделен проект или дейност, а да стане елемент от фирмената култура.
- Необходимо е систематично и настойчиво да се въвличат всички служители в процеса на повишаване на качеството, чрез развитие на специални организационни единици – “кръжоци по качество”.
- Стремежът за повишаване на качеството следва да се интегрира в цялостната дейност на организацията и да се постига чрез стратегическо планиране и контрол.
За разлика от американските им колеги, които според Джуран се съсредоточават върху “неверни индикатори”, японските предприемачи и мениджъри упорито и целенасочено внедряват идеите на управлението на качеството във фирмената култура на своите организации. Така управлението на качеството се прввръща в основна цел, а не просто изолиран случай.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Джуран и подобряване на качеството
За да е сигурно, че усилията за подобряване на качеството ще се оправдаят в дългосрочен план, Джоузеф Джуран създава процес от 10 стъпки за подобряване на качеството.
Тези стъпки са следните:
- Изгради осъзнатост на нуждата и възможността за подобрение на качеството;
- Постави цели за подобрение на качеството;
- Създай организация за постигане на целите;
- Провеждай обучение;
- Изпълнявай проекти за разрешаване на проблеми;
- Отчитай напредъка;
- Отдавай признание;
- Съобщавай резултатите;
- Проследявай резултатите;
- Поддържай инерция, като направиш управлението на качеството част от ежедневния процес.
Стъпките на Джоузеф Джуран са възприети от огромен брой организации по света. Те гарантират системна и целенасочена работа за устойчиво повишаване на качеството.
Научи повече от статията “10 стъпки за подобряване на качеството на Джуран”.
Джуран и законът на Парето
В наши дни е добре известен т.нар. “Закон на Парето”, известен още и като “Правило 80/20″ или “Закон за елита”, съгласно който за много събития приблизително 80% от резултатите се дължат на 20% от причините.
Тази закономерност е открита от италианския икономист Вилфредо Парето още през 1896 г., който я разглежда в контекста на разпределението на богатството в обществото, но тя дължи днешната си популярност именно на Джоузеф Джуран.
През 50-те години на XX век Джуран пръв стига до извода, че принципът на Парето може да се отнесе към почти всяка трудова дейност. Известните думи за “значителност на малкото и незначителност на многото” принадлежат именно на Джуран.
Ето как Джуран коментира темата защо законът на Парето обичайно се приписва именно на Вилфредо Парето:
“Универсалността на принципа на Парето и приложението на идеята за “значителност на малкото и незначителност на многото” няма отношение към самия Вилфредо Парето. Откъде тогава произлиза името на принципа? Доколкото ми е известно, идеята демонстрирах пръв самият аз и ако тогава мислех за това, вероятно щях да го озаглавя “Принцип на Джуран”. Само че по онова време не съм мислел за това. Тогава ми бе нужно да дам някакво име на принципа, а името на Парето не предизвикваше в мен антипатия. Така и се появи принципът на Парето.”
Джуран заявява, законът на Парето е свързан с идеята, че във всяка група, която работи за постигане на някакъв резултат, основният принос идва по линия на относително малка част от членовете й. Той счита, че принципът може да се използва на регулярна основа, като се идентифицират главните причините за различни проблеми с качеството и се набелязват мерки за отстраняване на най-съществените проблеми.
Прочети повече в статията “Закон на Парето (Правило 80/20)”.
Трилогия на Джуран
Една от главните идеи на Джоузеф Джуран се състои във формулирането на три универсални принципа на процеса за управление на качеството:
- Планиране на качеството. Свързан с с определяне на цели, изясняване на потребностите на потребителите и разработване на подходящи процеси, които да осъществят на практика удовлетворението на нуждите на клиентите.
- Контрол на качеството. Свързан е с използване на метода PDCA за планиране, изпълнение, проверка и действие, известен още като цикъл на Деминг и мониторинг на извършваните процеси с цел подобряване на качеството.
- Подобряване на качеството. Свързан е с идентифицирането и разрешаването на проблеми, непрекъснато търсене на най-добрите начини за работа и поддържане на високи стандарти за работа.
Описанието на тези три принципа става известно като “Трилогия на Джуран”, според която постигането на по-високо качество е главен приоритет за всяка организация, а производството на стоки и услуги е само елемент от целия този процес.
Джоузеф Джуран настойчиво подчертава, че качество може да бъде предоставено на потребителите само чрез непрекъснато усъвършенстване и създаване на непрекъсваема верига за повишаване на стойността по линията доставчици-производител-клиенти.
Прочети повече в статията “Трилогия на Джуран”.
В резюме
Джоузеф Джуран ни учи, че качеството е отговорност и приоритетна задача на цялата организация – от висшия мениджмънт до обикновените служители.
С помощта на отдаденост към идеята за качество, както и чрез обучение, насърчаване на творчеството и непрекъснато усъвършенстване, организацията може да създаде подходящи процеси, така че да обезпечи качество на всяко ниво от своята дейност.
Управлението на качеството, според Джуран, не бива да е просто механично задоволяване на изискванията на потребителите, а следва и да е опит за поглед в бъдещето, с цел кардинално обновяване, прицелено към създаването на силно конкурентно предимство.
Прочети повече: Кратка история на мениджмънта.
