Джордж Бъркли. Биография и идеи

Джордж Бъркли е влиятелен ирландски философ-емпирик от епохата на Просвещението.

Джордж Бъркли развива система, известна като нематериализъм, според която основната реалност се състои изключително от мисли и идеи и че хората могат да опознаят тези идеи или възприятия само чрез опита. По този начин, един обект наистина съществува само ако някой е там да го види или да го усети – “Да бъдеш означава да бъдеш възприеман”.

Как преминава животът на Джордж Бъркли? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Бъркли

Джордж Бъркли е роден през 1685 г. близо до гр. Килкени, Ирландия.

Бъркли учи първо в Килкени Колидж, а после и в университета в Дъблин, като още в студентските си години мечтае да посвети живота си на борба с атеизма.

През 1707 г. Бъркли е избран за преподавател в университета в Дъблин и дава обет за англикански монах.

До 1714 г. Джордж Бъркли пише основните си философски трудове – “Трактатът за принципите на човешкото познание” (1710) и “Три диалога между Хилус и Филонус” (1713), след което напуска Ирландия, за да пътува из Европа и прекарва повечето си време в Лондон.

След завръщането си в Ирландия Бъркли става декан на колежа в Дери. Главният му интерес обаче е към създаване на духовно училище на Бермудските острови. През 1728 г. отплава заедно със съпругата си за Нюпорт, щат Род Айлънд, САЩ и прекарва там три години, за да намери нужното финансиране.

След като става ясно, че идеята му е прекалено скъпа и трудна за осъществяване, Бъркли се завръща в Лондон, а малко по-късно става епископ в Клойн, Ирландия – длъжност, която заема до 1752 г.

Джордж Бъркли умира през 1753 г.

След смъртта му един университет е кръстен на негово име – “Бъркли” в Калифорния, САЩ. Това идва от едно негово стихотворение за Америка, което се харесва на един от основателите на университета.

Бъркли и нематериализмът

Джордж Бъркли е емпирик и подобно на Джон Лок счита, че опитът е основен източник на знание за човека. Това е идея, която може да бъде проследена назад във времето чак до Аристотел, но на нейна основа Бъркли прави различни изводи.

В “Трактатът за принципите на човешкото познание” Бъркли разсъждава, че това, което възприемаме чрез възприятията ни, не са нещата сами по себе си, а всички възприемани от човека обекти са идеи. Тези идеи се наблюдават заедно, затова тяхното съчетание или съединение е това, което наричаме предмет.

Например, като наблюдаваме заедно съединени определен вкус, цвят, форма, миризма и консистенция, ние възприемаме всичко заедно като предмет и да можем да го наречем “ябълка”. Същото е и с всички останали предмети.

Бъркли счита, че нещото, само по себе си, се намира извън опита. Светът се състои само от идеи и от умове, които възприемат тези идеи. Материалното не съществува, субстанциите не съществуват. Предметите са реални само дотолкова, дотолкова могат да бъдат разглеждани като комплекс от идеи или усещания на човека.

Джордж Бъркли казва:

“Няма такова нещо като “материална субстанция”.

Характерен пример е дърво, което пада в гора, където никой не може да го чуе. Дали то съществува? Дали то наистина вдига шум? Според Джордж Бъркли, отговорът е “не”. Дървото не съществува, защото няма човешки ум, който да го възприеме в момента, в който то пада в гората.

Тоест, тезата на Бъркли е, че целият свят е поставен в зависимост от съзнанието на човека, на индивида и едно нещо съществува само доколкото възприема или е възприемано. Обективно съществуване на физически обекти няма.

Джордж Бъркли отбелязва:

“Ако има външни тела, невъзможно е някога да го узнаем.”

Подобен подход във философията става известен като “нематериализъм” или “субективен идеализъм”.

Бъркли и Бог

Ако обаче нещата, които не са възприемащи, съществуват само докато са възприемани, това би следвало да означава, че ако например излезем от стаята, в която работим, всичко в нея – бюро, стол, компютър или саксии, би следвало да престане да съществува, тъй като вече не е възприемано.

На този въпрос Джордж Бъркли отговаря, че нищо никога не престава да бъде възприемано, тъй като дори и да не сме в стаята, за да възприемаме предметите в нея, безкрайният ум на Бог възприема всичко през цялото време и това е причината обектите продължават да съществуват.

Следователно, теорията за нематериализма на Бъркли зависи не само от съществуването на Бог, но и от определен вид Бог – такъв, който постоянно е въвлечен във света.

В този смисъл, дървото в гората може да падне, дори и ако наблизо няма никой, който да види това. Причината – дървото и останалия свят са винаги възприемани от Бог.

За Бъркли, Бог не само ни създава като възприемащи същества, но е и причината и постоянния генератор на всичките ни възприятия. Оттук, нашите възприятия никога не правят грешки и ако допускаме такива, то е в преценките ни за това, което възприемаме.

Например, ако едно весло, което е потопено наполовина във водата, ни изглежда извито, значи то наистина е извито и ние грешим, ако мислим, че само ни изглежда извито. За Бъркли оптическа илюзия е невъзможна, тъй като даден обект винаги е това, което е.

Цитати от Бъркли

Джордж Бъркли е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Да бъдеш означава да бъдеш възприеман.”
• “Нито нашите страсти, нито идеите, образувани от въображението, не съществуват извън нашите души.”
• “Вярната информация лесно преминава всякакви проверки.”
• “Малко хора мислят, но всички имат мнения.”
• “Ако дърво падне в гора и никой няма наоколо да го чуе, издава ли то звук?”
• “Какво е ум? Без значение. Какво е материята? Няма значение.”
• “Невъзможно е човек, който е фалшив към своите приятели и съседи, да бъде верен на обществеността.”
• “Светът е като дъска с дупки в нея. Квадратните хора са попаднали в кръгли дупки, а кръглите – в квадратни.”
• “Бог е същество с трансцендентни и неограничени съвършенства: следователно неговата природа е непонятна за ограничените духове.”
• “За да бъде добър патриот, човек трябва да счита своите сънародници за Божии създания, а себе си като отговорен за своето поведение към тях.”

В резюме

Джордж Бъркли е влиятелен философ-емпирик, който оставя следа на философския небосклон с идеите си за нематериализма.

Според Бъркли, основната реалност се състои идеи и хората могат да опознаят тези идеи или възприятия само чрез опита. По този начин, един обект наистина съществува само ако някой е там да го види или да го усети.

Оттук и основната идея на Бъркли – да бъдеш означава да бъдеш възприеман.

Прочети повече: Кратка история на философията.