Джон Уотсън. Биография и идеи

Джон Уотсън е американски психолог, считан за един от създателите на школата на бихевиоризма в нейния най-радикален вариант.

Известността на Джон Уотсън се дължи на нестандартните му идеи за бихевиоризма, както и на серия от лабораторни експерименти, които целят да докажат, че човек може да се научи да изпитва определени емоции, когато околната среда излъчва определени стимули. Все пак, противоречивостта, неетичността във възгледите и методите му на работа, особено при възпитанието на деца, са причина за остра критиката към неговото творчество.

Каква е биографията на Джон Уотсън? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Уотсън

Джон Б. Уотсън е роден през 1878 г. в Южна Каролина, САЩ, в бедно семейство.

Майката на малкия Джон е силно религиозна, която го ограничава за много неща, които другите деца имат. Бащата нехае за семейството, злоупотребява с алкохол и предизвиква постоянни скандали. Въпреки това Уотсън е привързан към баща си, преживява много тежко това, че той напуска семейството и никога не му прощава.

Тъжното детство на Уотсън се отразява на самия него. Още като юноша той се държи скандално с други хора, предизвиква сбивания, арестуван е за стрелба, а по-късно попада в депресивни състояния и дори стига до идеята за самоубийство.

Майката съветва своя син да стане свещеник и под нейно влияние Уотсън постъпва в баптистки университет през 1894 г., където получава магистърска степен.

В университета развива силно влечение към науката и научните занимания, затова продължава своето образование в университет в Чикаго. Работи с голямо желание по темата на докторската си дисертация и става най-младият доктор в университета – само на 25 години. След това Уотсън приема предложението на университета да работи като асистент.

Няколко години по-късно Уотсън се премества в известния тогава университет “Джон Хопкинс”, където основава научна лаборатория по психология. Повечето от идеите му за бихевиоризма са родени именно в тази лаборатория. До 1920 г. Уотсън е професор в Университета “Джон Хопкинс”, но го напуска след семеен скандал по повод негова извънбрачна връзка с асистентка му Розали Райнър.

След университетската си кариера Уотсън се насочва към рекламния бизнес. Повече от десет години ръководи рекламната агенция “Уилям Ести Къмпани”, в която прилага на практика бихевиористични принципи за влияние върху поведението на клиенти чрез външни стимули.

Сред развода с първата си жена, която е била и негова студентка, Джон Уотсън се жени за своята асистентка Розали Райнър. Семейните му отношения с нея също не са добри, а причината е, че Уотсън твърдо прилага методи на възпитание в духа на радикалния бихевиоризъм, въпреки несъгласието на своята съпруга.

След смъртта на Райнър, Уотсън – напълно съкрушен от нейната смърт – се оттегля от работа и заживява усамотен в една ферма. Времето му минава в грижи за градината и животните във фермата. Продължава да пише, но в последните си дни изгаря всички свои ръкописи, статии и лична кореспонденция.

Джон Уотсън има четири деца – две от първия си брак и две от втория. Уумира през 1958 г.

Уотсън и бихевиоризмът

В началото на ХХ век много психолози стигат до извода, че съвсем не е достатъчно да се изучава човешкия ум единствено с метода на интроспекцията (самонаблюдение). Откриват възможностите на друг изследователски метод – лабораторния експеримент, който според тях е по-обективен в изучаването на поведението.

Благоприятна почва за тази промяна е учението на Иван Павлов за класическото кондициониране на поведението и идеите на Едуард Торндайк за Закона на ефекта, свързан със средата, която благоприятства усвояването (научаването) на определено желано поведение.

Уотсън е един от психолозите, които оказват силно влияние върху популяризирането на нова за времето си школа в психологията – бихевиоризма. В своята прочута в научните среди лекция на тема “Психологията, както я вижда бихевиористът” (1913), той отбелязва:

“Една истинска научна психология би изоставила приказките за психическото състояние и вместо това би се концентрирала върху предсказването и контрола на поведението.”

Тази лекция на Уотсън става толкова популярна, че е наречена “Манифест на бихевиоризма”. Уотсън, който провежда експерименти с плъхове и маймуни, е окуражен. Той изгаря от желание да проведе експерименти и с живи хора, за да провери как работи моделът “стимул-реакция” за класическо кондициониране на човешкото поведение. Успява да осъществи своята идея с военнослужещи по време на Първата световна война.

Уотсън отрича изследванията на човешкото съзнание като основна тема в психологията. Той пледира, че обект на психологията са психическите явления като поведенчески реакции спрямо външната среда. Групира поведенческите реакции в четири основни групи:

• Видими реакции – например, отваряне на врата.
• Скрити реакции – например, мисленето.
• Наследствени реакции – инстинктите.
• Емоционални реакции.

Със серия от експерименти, Джон Уотсън се стреми да докаже, че емоционалните реакции са предопределени от околната среда и че всеки човек може да стане в емоционално отношение такъв, какъвто средата го формира. В този смисъл той отбелязва, че решаващата роля принадлежи на така нар. “научаване”.

Експеримент “Малкият Албърт”

Експериментът “Малкият Албърт” е всъщност серия от експерименти с деветмесечно бебе на име Албърт, което Уотсън избира от местната детска болница. Целта на експеримента е да разбере дали една или друга емоция би могла да се заучи при определени зададени обстоятелства във външната среда.

Албърт е здраво бебе, но като цяло е флегматичен и неемоционален. Отначало му показват различни животни – куче, бял плъх, заек, маймуна, както и различни премети, маски и запалени хартии. Албърт не само, че не се страхува от нищо, но дори посяга с ръце да хване някои от тях. Това се случва до момента, в който Уотсън не удря силно и внезапно с чук по някакъв предмет. Тогава Албърт се плаши и започва да плаче. Страхът не е от видяния плъх, например, а от внезапния и силен звук – безусловен стимул, който предизвиква отговор – страх у детето.

Изводите на Уотсън от експеримента “Малкият Албърт” са, че човешките емоции са податливи на “класическо кондициониране” – специфични стимули от външната среда предизвикват точно определени емоционални отговори от страна на човека. На основа на това Уотсън заключава, че човешкото поведение е предсказуемо и може да се променя и контролира.

Научи повече в статията “Експеримент “Малкият Албърт” на Уотсън”.

Джон Уотсън не е в състояние да докаже докрай доколко е ефективно усвояването на емоции. Майката на Албърт прибира детето си от болницата, силно уплашена от неговото емоционално състояние на страх.

Когато по-късно Уотсън се преориентира към рекламния бизнес, той шумно възхвалява таланта си да променя и контролира човешкото поведение. Това е било изтълкувано като манипулативно и неетично в професионалната му общност.

Независимо от критиката, Уотсън прилага усърдно идеята си за промяна и контрол на човешкото поведение в посока на бизнеса. Става дума за идеята му за така нар. “неемоционалното родителство”.

Уотсън и неемоционалното родителство

“Неемоционално родителство” е идея на Джон Уотсън, която се отнася до отглеждането и възпитание на деца в духа на бихевиоризма. Уотсън успява да популяризира идеята и да я въведе в практиката сред американското общество.

Ключови мисли от книгата “Бихевиоризъм” (1924) разкриват красноречиво тезата на Джон Уотсън за неемоционалното родителство:

“Всеки, независимо от своята природа, може с обучение да стане всякакъв. Дайте ми дванадесет здрави, добре оформени бебета и създаден от мен свят, в който да ги възпитавам и аз гарантирам, че ще взема което и да е от тях и ще го обуча да стане такъв специалист, какъвто избера – лекар, адвокат, художник, търговец или дори просяк или крадец, независимо от неговите дарби, наклонности, желания, възможности, призвания и раса на предците.”

Какво означава “неемоционално родителство”?

Неемоционалното родителство означава родителите да не се съобразяват с възможностите и желанията на детето да израства и да развива своя естествен талант, както и да изразява свои чувства.

Джон Уотсън твърди, че родителите могат да контролират всичко и да променят всичко, особено по отношение на емоции като гняв, страх и любов. Той също така е против проявата на сантименти между родител и дете, въпреки че отрича физическите наказания като възпитателно средство.

Отначало обществото възприема с въодушевление идеите на Уотсън, като не подозира, че те увреждат и възпрепятстват детското и юношеско развитие и накърняват свободата на избор на детето по отношение на собствените му заложби и желания. Казват, че цяло поколение е било засегнато от тази мания на Уотсън. Неговите собствени деца – също.

В резюме

Джон Уотсън е един от създателите на школата на бихевиоризма в нейния най-радикален вариант. Популяризира я не само чрез серия от лабораторни експерименти с хора, но и чрез прилагане на идеите на бихевиоризма в рекламния бизнес и отглеждането и възпитанието на деца.

Въпреки усилията и стремежа си да затвърди основите на бихевиоризма като научна школа в психологията, Уотсън е обект на остра критика за радикализма на неговите идеи и неетичността в експериментите му.

Прочети повече: Прочети повече: Бихевиоризъм. Идеи и приноси.