Джон Стюарт Мил. Биография и идеи

Джон Стюарт Мил е влиятелен английски философ, оставил следа в развитието на утилитаризма и положил основите на английския викториански либерализъм.

Джон Стюарт Мил подчертава важността на качеството пред количеството щастие в живота на човека, както и значимостта на интелектуалните и морални удоволствия пред физическите. Според него, за да се постигне повече щастие за повече хора е нужно образованието и общественото мнение да работят заедно за установяване на “нерушимо единство” между индивидуалното щастие и доброто на обществото. В резултат хората ще са мотивирани да действат не само за собственото си добро, а и за щастието на всеки.

Как преминава животът на Джон Стюарт Мил? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Мил

Джон Стюарт Мил е роден през 1806 г. в Лондон. Баща му е шотландският философ Джеймс Мил, основал движението на “философските радикали” заедно с Джереми Бентъм – баща на утилитаризма.

Бащата на Джон споделя възгледа на Джон Лок, според когото човешкият ум при раждането си е tabula rasa – чиста дъска или празен лист хартия, върху който опитът пише. Джеймс Мил е убеден, че ако едно дете се възпита по подходящия начин, налице е голям шанс то да се превърне в гений.

Ето как, Джеймс Мил обучава сина си Джон у дома, за да е сигурен, че няма да губи време, като играе с другите деца и няма да усвоява лоши навици от тях. Преподава му по метода на Сократ, известен още като “диалектически метод”, чрез който чрез въпроси и отговори се осъществява диалог на противоречиви възгледи между учител и ученик. По този начин бащата на Мил го насърчава да изследва идеите, които изучава, вместо просто да ги наизустява и повтаря като папагал.

В резултат, на тригодишна възраст Джон Стюарт Мил започва да учи старогръцки и на седемгoдишна възраст разбира диалозите на Платон в оригинал. На осем започва да учи латински. На дванадесет вече притежава задълбочени познания по история, икономика и политика, както и умее да решава сложни задачи по математика. Изучава трактатите по логика на Аристотел и трудовете по инономика на Адам Смит.

Накратко, Джон Стюарт Мил се превръща във вундеркинд, следователно експериментът на баща му успява. Когато е на около двадесет години той вече се нарежда сред най-блестящите мислители на своето време, макар че така и не успява да превъзмогне изцяло странното си детство и остава относително самотен и дистанциран от другите през целия си живот.

Дългите години на напрегнато учене водят Джон Стюарт Мил до физически колапс и в определен период той дори обмисля самоубийство. През 1823 г. поради религиозни разногласия с официалната доктрина на университетите в Оксфорд и Кеймбридж взема решение да не учи в тях и започва работа в Източноиндийската компания, където работи до пенсионирането си през 1857 г. В същата компания – една от най-големите корпорации в целия свят за времето си, работи и баща му.

Работата за Източноиндийската компания осигурява на Мил достатъчно доходи и време за писане. В този период той се запознава със защитничката на правата на жените Хариет Тейлър, която, след двадесетгодишна връзка, му става съпруга.

Основните трудове на Джон Стюарт Мил са “Система на логиката” (1843), “Принципи на политическата икономия” (1848), “За свободата” (1859), “Утилитаризъм” ((1861), “Подчинението на жените” (1869) и “За природата” (1874). Някои от трудовете му, като например “За свободата” и “Подчинението на жените”, са написани с помощта на съпругата му, въпреки, че тя почива преди книгите да се появят на бял свят.

Джон Стюарт Мил е член на английския парламент в периода 1865-1868 г. и получава възможност да приложи на практика своята философия на морала и политическа философия. По време на мандата си Мил е първият член на парламента, който призовава жените да получат право на глас и се застъпва за различни политически и социални реформи в британското общество.

Джон Стюарт Мил умира през 1873 г. и е погребан до жена си.

Мил и утилитаризмът

Джон Стюарт Мил е възпитан като утилитарист и влиянието на Джереми Бентъм върху него е огромно. Мил поддържа основната идея за утилитаризма на Бентъм, че правилно и морално е да вършим онова, което ще породи най-голямо щастие, но същевременно разработва своя версия на теорията за утилитаризма, като се интересува най-вече от обществените и политическите й измерения.

Според Мил, за да се постигне повече щастие за повече хора е нужно образованието и общественото мнение да работят заедно за установяване на “нерушимо единство” между индивидуалното щастие и доброто на обществото. В резултат хората ще са мотивирани да действат не само за собственото си добро, а и за щастието на всеки.

Ето как, Мил прави заключението, че обществото би трябвало да дава на всички индивиди свободата да се стремят към щастие. Според него е необходимо законодателството да участва в защитата на правото на индивида да е свободен да преследва личните си цели.

Има само една ситуация, в която тази свобода трябва да бъде ограничена – когато действията на един са посегателство срещу щастието на друг. Мил подчертава, че в тези случаи индивидуалното добруване, физическо или морално, не е достатъчно основание.

Това е т.нар. “Принцип на вредата” – предизвикателна идея за викторианска Англия, в която много хора вярват, че част от ролята на правителството е да налага добри морални ценности на хората.

Джон Стюарт Мил не е съгласен. Той смята, че по-голямо щастие ще се породи, ако индивидите имат по-голяма свобода на поведение, вместо да бъдат ограничавани и поучавани. Мил мрази “тиранията на мнозинството” – начинът, по който общественият натиск пречи на хората да правят това, което искат, или да станат това, което са искали да станат.

Другите може и да мислят, че знаят какво ще ни направи щастливи. Но обикновено грешат. Ние знаем много по-добре от тях какво искаме да правим с живота си. А дори и да не знаем, твърди Мил, по-добре е всеки от нас да бъде оставен да допусне сам грешките си, вместо да ни принуждават да се съобразяваме с определен начин на живот.

Например, нека си представим човек, който всяка вечер изпива по две бутилки алкохол (концентрат). Лесно е да видим, че този човек се е отдал на пиянство до смърт. Редно ли е законът или обществото да се намеси, за да го спре? Не, казва Мил. Освен ако не рискува да нарани друг човек, никой не трябва да го заставя да промени поведението си, нито би следвало правителството да му пречи да провали живота си в пиене. Това е негов свободен избор. Ако се грижеше за малко дете, според Принципа на вредата ситуацията щеше да е друга, но тъй като никой не зависи от него, той може да прави каквото иска.

Примерът е краен, но илюстрира тезата на Мил за свободата в начина на живот. По подобен начин Мил счита, че е жизненоважно на всички да се даде свобода да мислят и говорят каквото искат. Откритата дискусия е от голяма полза за обществото, защото заставя хората да се замислят по-сериозно за това в какво вярват. Ако възгледите им не биват оспорвани от хора с противоположни възгледи, тогава вероятно ще се придържат към догматично мислене и предразсъдъци.

Идеята на Джон Стюарт Мил, че увеличаване на индивидуалната свобода поражда като цяло повече щастие, отколкото ограничаването й, заляга в книгата му “За свободата”. Основната й теза е, че да се предостави на всеки човек пространство да се развива е най-добрият начин за организиране на обществото.

Или, в центъра на утилитарната философия Мил поставя индивида, а не обществото. В тази връзка Мил отбелязва:

“Всеки индивид е суверен на тялото и ума си.”

Според Мил, ако остави индивидите да живеят по начин, който ги прави щастливи, обществото им дава възможност да постигнат своя потенциал, а на свой ред това е от полза за обществото, тъй като постиженията на отделните таланти допринасят за общото благо.

Мил и щастието

В работата си по теорията за утилитаризма, Джереми Бентъм изобретява алгоритъм за изчисляване на щастието – “Felicific calculus”. Той смята, че с помощта на този точен метод се осигурява обективна платформа за разрешаване на етични диспути, така че решенията да се вземат в полза на възгледа, който според изчисленията носи най-голямо удоволствие.

Как работи индексът на щастието на Бентъм? Взема се определено действие, след което се определя колко удоволствие ще донесе то – колко дълго ще продължи, колко е силно, каква е вероятността да породи други удоволствия и т.н. След това се изваждат всички единици на страдание, които могат да бъдат породени от действието. Това, което остава, е стойността на щастие от действието.

Бентъм нарича тази стойност “утилитарност”, т.е. полезност, защото колкото повече удоволствие поражда действието, толкова по-полезно е за обществото. Той счита, че всички обществени и политически решения би трябвало да целят най-голямо щастие за най-голям брой хора.

За Бентъм няма значение какви са източниците на удоволствието – всички са еднакво важни и от значение е количеството удоволствие. Ако удоволствието е същото, стойността от действието е същата.

Или, едно и също е дали сме доволни прасета, които се търкалят в калната кочина и поглъщат лакомо храната в копанята си, или човешки същества, които са в състояние да изпитват по-изтънчени интелектуални и морални удоволствия. Бентъм не прави разлика, за него са важни единствено продължителността и интензитета на удоволствието.

Постепенно Мил започва да гледа на тезата на своя учител за щастието като удоволствие като на твърде груба и възприема друга гледна точка.

Мил смята, че можем да изпитваме различни видове удоволствия и че някои са по-добри от други. В уравнението на щастието той придава по-голяма тежест на интелектуалните удоволствия пред физическите.

Джон Стюарт Мил отбелязва:

“По-добре да бъдеш неудовлетворен Сократ, отколкото доволен глупак.”

Това е така, тъй като философът Сократ може да извлече много повече изтънчено удоволствие от своето мислене, отколкото глупакът би могъл някога да постигне.

Мил подчертава важността на качеството пред количеството щастие. Според него никакво количество низше удоволствие не може да се сравнява с дори малко количество висше удоволствие.

По-низшите удоволствия, като тези, които едно животно може да изпита, не могат да се мерят с по-висшите, интелектуални удоволствия, например удоволствието от четене на книга или слушане на концерт.

Прасето не може да чете или да слуша класическа музика, така че мнението му по подобен въпрос не е от значение. Ако едно прасе можеше да чете, то би предпочело да чете, вместо да се въргаля в прахта, твърди логиката на Мил.

Цитати от Мил

Джон Стюарт Мил е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Запитай се дали си щастлив и ще спреш да си.”
• “Достойнството на държавата зависи от достойнството на нейните граждани.”
• “Един човек с вяра е равен по сила на 99 души, които имат само интереси.”
• “Геният може свободно да диша само в атмосфера на свобода.”
• “Бракът е единствената форма на робство, която законът допуска.”
• “Жена, която не води мъжа си напред, го тласка назад.”
• “Източникът на красноречието е в сърцето.”
• “В нашия век на разкош стигнахме дотам да наемаме други хора, за да вършат добрите дела вместо нас.”
• “Добродетелта не е цел, а само средство за постигане на целта.”
• “Като цяло хората имат катастрофална тенденция да бъдат безразлични към това, което им се струва безспорно, и тази тенденция обикновено е причина за повечето от техните грешки.”
• “Научих се да търся щастие, по-скоро ограничавайки собствените си желания, отколкото опитвайки се да ги удовлетворя.”
• “Хората не искат да бъдат богати; хората искат да бъдат по-богати от другите.”

В резюме

Джон Стюарт Мил е влиятелен философ, чиято утилитарна философия оказва пряко влияние върху обществената, философска и икономическа мисъл през XIX и по-голямата част на XX век.

В сферата на етиката идеите на Мил стават отправна точка за философи като Бъртранд Ръсел, Карл Попър, Уилям Джеймс и Джон Ролс.

Прочети повече: Кратка история на философията.