Джон Лок. Биография и идеи

Джон Лок е английски философ от епохата на Просвещението и ярък представител на школата на т.нар. “британски емпиризъм”.

Лок твърди, че всички наши идеи, независимо дали са прости или сложни, в крайна сметка се получават от опита и че знанието на човека е силно ограничено и не може да надхвърли опита му. Лок вярва, че умът е tabula rasa (или “чиста дъска”) и че хората се раждат без вродени идеи.

Как преминава животът на Джон Лок? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Лок

Джон Лок е роден през 1632 г. в Рингтън, Англия, в семейство на провинциален адвокат.

Когато е на 13 г., Джон Лок получава финансиране от богат покровител, който е член на Парламента и бивш командир на баща му. Благодарение на това младият Джон получава добро образование, първо в Уестминстърското училище, а след това и в университета в Оксфорд.

По време на обучението си, Лок научава латински и гръцки език и се запознава с философията на Аристотел. Въпреки, че е способен студент, той е недоволен от учебната програма в университета и смята разработките на съвременни философи, като Рене Декарт например, за далеч по-интересни от изучавания класически материал.

Джон Лок се вълнува от практични неща. Запознава се с медицината и експерименталната философия, а малко по-късно, впечатлен от емпиричния подход към науката на химика пионер Робърт Бойл, му помага в експерименталната му работа и подкрепя неговите идеи.

През 1666 г. Джон Лок среща граф Шафтсбъри, който е толкова впечатлен от него, че го включва в свитата си като личен лекар. Лок се премества да живее при него в Лондон и междувременно продължава изучаването на медицина, благодарение на което през 1668 г. е избран за член на Кралското дружество.

През 1671 г. Джон Лок започва изследване на познавателните способности на човешкия разум. Работи в продължение на 16 години върху своя главен труд “Опит върху човешкия разум”, издаден през 1690 г. В него Лок се противопоставя на рационализма на Декарт и обосновава идеите на емпиризма.

През 1672 г. граф Шафтсбъри става лорд канцлер и така Джон Лок започва политическата си кариера, като заема различни държавни постове. Опитът му на важни длъжности оказва влияние върху възгледите му за икономиката и международната търговия, както и му помага да напише политически творби, в които предлага своя теория за обществения договор и идеи за естествените права на човека.

Джон Лок напуска два пъти Англия като политически бежанец и живее в Холандия, но се връща през 1688 г., когато на трона се възкачват Уилям и Мери. Остава в Англия, като пише и заема различни държавни длъжности. В тези години, освен “Опит върху човешкия разум”, той публикува и останалите си значими произведения, като “Писмо за толерантността” и “Два трактата за управлението”.

Преди смъртта си Джон Лок съставя следния надпис за своя паметник:

“Спри, пътнико. Тук лежи Джон Лок. Ако ти попиташ що за човек е бил той, аз ще ти отговоря, че той служеше само на истината. Научи се за това от неговите съчинения, които по-вярно ще ти кажат какво е останало от него, отколкото съмнителните хвалби и епитафии. Ако той притежаваше някакви добродетели, те не бяха толкова големи, че да могат да ти служат за пример.”

Джон Лок умира от астматичен пристъп през 1704 г.

Лок и вродените идеи

В своето знаменито съчинение “Опит за човешкия разум”, Джон Лок нарича себе си човек, който се бори за истината. В търсене на истината, той възприема подход, известен като емпиризъм, съгласно който цялото човешко знание идва пряко или непряко от опита за света, който придобиваме само със сетивата си.

Подобно схващане контрастира с мисленето на философи рационалисти като Рене Декарт, Барух Спиноза и Готфрид Лайбниц, според които познание е възможно да се придобива единствено чрез използване на разума. Рационалистите застъпват теорията за вродените идеи, която обяснява как може да се получи знание без опит.

Теорията за вродените идеи ни връща още във времената на Платон и неговата Теория за формите, като е аргументирана подробно и от самия Рене Декарт. Според рационалистите, човешките същества се раждат с вътрешно присъщи идеи и следователно не толкова учат нови неща, колкото си припомнят и преоткриват онова, което вече е в тях.

Джон Лок критикува теорията за вродените идеи. Той посочва, че ако идеите бяха наистина вродени, то всички хора биха се придържали към едни и същи философски и политически убеждения. Обаче такова нещо не се наблюдава. В обществото се развива по-скоро обратният процес – колкото мислители, толкова и идеи.

По-нататък, Джон Лок отбелязва, че никой още не е доказал по достоверен начин, че всички хора се раждат с вродената идея за Бог, а рационалистите смятат идеята за Бога за първа вродена идея.

Джон Лок казва:

“Ако се вгледаме внимателно в новородени деца, няма да имаме особено основание да смятаме, че носят със себе си много идеи в света.”

Ето как, Лок прави извода, че след като няма универсални идеи, откривани при хората от всички култури във всички времена, както и че след като няма истини, откривани във всеки при раждането, то всичко, което знаем, е плод на опита.

Той отбелязва:

“Струва ми се почти абсурдно да се каже, че има истини, отпечатани в душата, които тя не възприема или не разбира.”

Единственото, което Лок признава за вродено в човека, това е неговият стремеж към самосъхранение, да запази рода си и да предаде своя опит на бъдещите поколения. Лок също така приема концепцията, че човешките същества имат някои вродени способности, като например възприятия и логика.

Лок и познанието

Критиката на Лок срещу теорията за вродените идеи му служи, за да докаже схващането, че ако човек няма по рождение знания за природата, това значи, че той ги придобива в процеса на живота си, благодарение на въздействието върху него от страна на обкръжаващия го свят.

Според Джон Лок човешкият ум при раждането си е tabula rasa – чиста, празна дъска или нов лист хартия, върху който опитът пише. Това е концепция, която Лок взаимства от големия арабски философ Авицена.

Лок казва:

“Тогава нека предположим, че умът е празен лист, без букви, без идеи по него: как се появяват те по него?”

Основното изходно положение в епистемологията на Джон Лок гласи, че познаването на природата се извършва благодарение на въздействието на външния свят върху човешките сетивни органи. Без въздействие на предметите в природата върху човека, той не може да придобие познание. Успоредно с общуването на човек с природата, чистата дъска на неговия ум се запълва, празният лист се изписва.

Следвайки традицията на английския философ емпирик Франсис Бейкън, Лок смело въвежда във философията понятието “опит”. Той подчертава, че всички знания преминават от сетивата и опита в разума на човека. В разума няма нищо такова, което в началото да не е съществувало в сетивата. Сетивата са източник на знанието, а разумът е своеобразен ръководител, който систематизира данните на сетивата.

Лок разделя цялото познание на човека на три вида:

1. Интуитивно познание, с което човек познава собственото си битие.
2. Демонстративно познание, с което се открива битието на Бога.
3. Сензитивно познание, благодарение на него се познават всички индивидуални неща.

Тези три вида знания се различават помежду си и по достоверността на истините, които се усвояват чрез един или друг вид познание.

Много важна черта в учението на Лок за познанието е разделянето на всички идеи, възникващи от опита, на два вида:

1. Идеи на усещането – външният опит.
2. Идеи на рефлекцията – вътрешният опит.

Джон Лок признава за обективен само първият вид опит – външният опит, който се придобива в резултат на въздействието на предмета върху сетивните органи. Вътрешният опит, на свой ред, е субективен и се поражда от дейността на самия ум.

Лок и личността

Във връзка с идеите си за придобиване на знания чрез опита, Джон Лок разгръща интересни идеи за човешката личност, които са колкото философски, толкова и психологически.

Лок изследва въпроса какво прави едно човешко същество все един и същи човек в течение на времето. Според него човек е същият “човек” и като бебе, и като зрял човек, и като старец, но не е същата личност, каквато е бил преди.

Това, което ни прави една личност в течение на времето, твърди Лок, е нашето съзнание, нашата осъзнатост за самите себе си – онова, което съвременната психология определя като “Аз”. Ако ние не можем да си спомним за нещо, например поради изневеряване на паметта в резултат на напреднала възраст, практически спира да бъде част от нашата личност.

За да илюстрира идеята си, Джон Лок използва т.нар. “Експеримент с принца и обущаря”.

Да си представим принц, който една сутрин най-неочаквано се събужда със спомените на обущар, и обущар – със спомените на принц. Принцът се събужда както обикновено в двореца си и привидно е същият човек, който е бил, когато е легнал да спи. Но тъй като в главата си има спомените на обущаря, вместо своите, му се струва, че е обущарят.

Идеята на Лок с този мисловен експеримент е, че принцът е прав да се чувства така, сякаш е обущарят. Телесната му цялост на принц не решава проблема. Това, което има значение е психологическата му цялост и именно тя определя идентичността му. Ако има спомени на обущаря, значи е обущарят.

За Джон Лок въпросите за собствената идентичност са тясно свързани с моралната отговорност. Той смята, че Бог наказва хората само за престъпления, които помнят, че са извършили. Някой, който вече не помни, че е извършил зло, не е същият човек (като личност), извършил престъплението.

Лок и политическата философия

Заниманията на Джон Лок с политика водят до очертаване на характерна политическа философия, в основата на която лежат идеите му за обществения договор и за естествените права на човека.

За Лок, човек има естествено право на:

1. Общуване;
2. Индивидуална свобода;
3. Частна собственост.

Според Лок, основното в човешкото общество е правото на частна собственост. Именно това следва да бъде и главната цел на една държава – опазване на частната собственост.

За първи път Лок извежда и идея за разделение на властите. За да се опазва правото на частна собственост, първа, основна и свещена е законодателната власт, но освен нея той счита, че в държавата следва да съществуват и изпълнителна, и федеративна власт.

С подобни тези за обществения договор, Лок се обявява против идеите за еднолично авторитарно управление (подкрепяни от Томас Хобс) и божественото право на кралете – религиозна догма в подкрепа на абсолютната монархия.

Цитати от Лок

Джон Лок е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Познанието на човек не може да надхвърли неговия опит.”
• “Четенето оформя ума само чрез знанието. Мисленето прави това, което четем, наше.”
• “Eдин джентълмен започва с образование, но става завършен с четене, размисъл и добра компания.”
• “Действията на човек описват най-добре неговите мисли.”
• “Ние сме като хамелеони – приемаме цвета, морала и характера на тези, които са около нас.”
• “Едва ли има нещо по-необходимо за спокойния живот и за успеха на всяко дело от умението на човека да владее своите мисли.”
• “Нашата работа не е да знаем всичко, а само това, което засяга нашето поведение.”
• “Родителите се чудят защо водата, която тече е кисела, а те са тези, които отравят извора.”
• “Единствената защита срещу света е да го познаваш добре.”
• “Там където няма закони, няма и свобода.”
• “Всяко богатство е продукт на труд.”
• “Бунтът е право на човека.”
• “Успехът в боя се съдържа в това да не се изправиш срещу опонента си по начина, по който той иска.”
• “Силата на духа пази и подкрепя всички останали ценности.”

В резюме

Със своите идеи за естествеността на произхода на човешките знания, според които цялото познание на човека идва от сетивния опит и не може да го надхвърли, Джон Лок се нарежда сред най-влиятелните философи на XVII век и оказва влияние на други мислители след него.

Прочети повече: Кратка история на философията.