Дъглас Макгрегър. Биография и идеи

Дъглас Макгрегър е изтъкнат експерт по мениджмънт и ключов представител на школата на бихевиоризма в управлението.

Дъглас Макгрегър създава една от най-популярните теории за управление и мотивация на човешкото поведение на работното място – т.нар. “Теория X и Теория Y”. Неговият труд “The Human Side of Enterprise” (1960) го нарежда сред класиците на мениджмънта на XX век.

Как преминава животът на Дъглас Макгрегър? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Макгрегър

Дъглас Макгрегър е роден през 1906 г. в Детройт, САЩ и произлиза от род на филантропи, известни в града с помощта си към бездомните хора.

Като млад Макгрегър работи като доброволец в приюти за бездомни. Увлича се по пиано и обича да пее. Жени се, когато е само на 19 години.

Дъглас Макгрегър проявява талант в учението и придобива магистърска и докторска степен по психология в Харвардския университет, съответно през 1933 и 1935 г. В рамките на своята академична подготовка, Макгрегър е ученик на Ейбрахам Маслоу и по-късно двамата поддържат близки професионални отношения.

След дипломирането си Макгрегър работи няколко години като преподавател в Харвард, а през 1937 г. се премества на сходна работа в Масачузетския технологичен институт (MIT). Там остава до 1948 г. и изявява своите изследователски способности в областта на производствените отношения. В периода 1948-1954 г. е ректор на Antioch College. След това се завръща в MIT, където работи до смъртта си.

През 1960 г. Дъглас Макгрегър публикува главния си и най-влиятелен труд – “The Human Side of Enterprise” (“Човешката страна на предприятието”), в който описва своите възгледи за управлението и лидерството на хора. Публикуването на книгата му става възможно благодарение на получен грант от фондацията на Алфред Слоун, главен изпълнителен директор на General Motors.

По този повод, Дъглас Макгрегър отбелязва в предговора на книгата си:

“Преди няколко години, по време на заседание на Консултативния комитет на Училището по мениджмънт на MIT, Алфред Слоун повдигна няколко въпроса, същността на които се свеждаше до едно: мениджърите раждат ли се или се създават? Тази дискусия възобнови интереса ми към темата, по която преди време бях провеждал изследване на достатъчно тривиални нейни аспекти. През 1954 г. фондацията на Алфред Слоун ми предостави грант за задълбочаване на разработките в тази област.”

Като преподавател, Дъглас Макгрегър се отличава със спокоен стил на преподаване, което кара студентите да се наслаждават на часовете му. Известен е с това, че често вдига крака на бюрото си, докато води поредната си лекция.

Дъглас Макгрегър умира от инфаркт през 1964 г. на 58 годишна възраст.

Макгрегър и Теориите X и Y

Дъглас Макгрегър проявява силен интерес както към идеите на школата на научното управление на Фредерик Тейлър, така и към по-съвременните схващания за мениджмънта от страна на школата на човешките отношения на Мери Паркър Фолет и Елтън Мейо.

Тези две противоположни течения в мениджмънта провокират Макгрегър към провеждане на емпирични проучвания, които залягат в основата на теорията му за управление, известна днес като “Теория X и Теория Y”.

Теорията X и теорията Y са две противоположни представи на мениджъра за това какво мотивира неговите сътрудници в работата. Съответно, двете представи водят до конкретни, но напълно различни решения и действия за правилния стил на управление спрямо подчинените.

Накратко:

• Теория X е характерна представа на ръководителите, които считат, че хората по природа са немотивирани и не обичат да работят. Следователно, за да се върши работа, ръководителят следва да има активна роля и да възприеме авторитарен подход спрямо служителите.
• Теория Y се изразява в демократичен стил на управление и включване на служителителите в някои решения. Ръководителите, които вярват в теорията Y смятат, че хората обичат да работят, вътрешно мотивирани са и искат да поемат по-голяма отговорност в работата си.

Счита се, че като цяло стилът на управление на ръководителите, които вярват в Теорията X е по-неблагоприятен, но че този стил има своето приложение в по-големи организации, в масово производство и/или при служители с ниска компетентност.

Принципите на Теорията Y са по-подходящи за фирми, в които работят служители с висока компетентност и/или извършват креативна работа от евристичен тип, свързана с използване на дясното полукълбо на мозъка.

Научи повече в статията “Теория X и Теория Y на Макгрегър”.

Макгрегър и Теория Z

Въпреки, че Дъглас Макгрегър не е създател на т.нар. “Теория Z”, той е провокирал създаването й. При това не само на една, а на цели три теории с кодовото име “Теория Z”.

Първата теория Z е дело на Ейбрахам Маслоу. В книгата си “The Human Side of Enterprise” Макгрегър цитира Маслоу и неговата теория за йерархия на потребностите, станала известна като “Пирамида на Маслоу”.

Според Макгрегър, по-ниските нива на човешките потребности в пирамидата на Маслоу съответстват на нагласата на мениджърите, които са последователи на Теория X, а по-високите нива на човешките потребности съответстват на нагласата на мениджърите, които са последователи на Теория Y.

В отговор на идеите на Макгрегър, Маслоу създава теория Z, която е трета възможна гледна точка към хората. Теория Z надгражда петте нива в йерархията на потребностите и добавя най-отгоре на върха ново ниво – “Самотрансцендентност”. Според Маслоу, тази най-висша потребност е “за хора, които са преминали отвъд самоактуализацията.”

Втората теория Z е дело на британския консултант по мениджмънт Уилям Редин, известна още като “Теория 3D”. На основа на откритията на Макгрегър и Маслоу, Редин формулира модел за управление, базиран на три измерения на мениджърското поведение – ориентация към задачата, ориентация към взаимоотношенията и стремеж към ефективност.

Третата теория Z е дело на Уилям Оучи. Той също е вдъхновен от идеите на Макгрегър, но създава модел, който обединява американския и японския опит в управлението. Акценти в този модел за управление са движението на информацията и инициатива “отдолу-нагоре”, използването на средните управленски звена като инициатор и движеща сила за решение на проблемите, както и вземането на решения на основата на консенсус и повишено внимание към благополучието на сътрудниците.

Макгрегър и горещият котлон

Дъглас Макгрегър е известен с т.нар. “Правило на горещия котлон”, което очертава основните акценти за прилагане на дисциплинарни мерки от мениджъри към преки подчинени.

Правилото на горещия котлон прави паралел със ситуация от реалния живот, когато сме в близост до нажежен до червено котлон. Само по цвета му ние бързо разбираме, че ще се изгорим, ако го докоснем. Ако го пипнем с ръка, резултатът ще е незабавен и неизбежен – изгаряне на кожата и силна болка.

Дори и да се ядосаме в началото, малко по-късно ще осъзнаем, че вината не е в котлона – той не ни е наранил умишлено. Вината е в нас самите, че сме пренебрегнали предупредителните сигнали и сме го докоснали. Можем да се сърдим само на себе си – постъпката ни не е особено умна и е очевидно, че пак ще се опарим, ако решим да го докоснем отново.

Абсолютно същият сценарий се развива в работна ситуация, когато мениджър предприема дисциплинарни мерки срещу служител с някакво провинение.

Правилото на горещия котлон на Макгрегър има четири принципа:

1. Предупреждение;
2. Незабавна реакция;
3. Последователност;
4. Безличност.

Прочети повече в статията “Правило на горещия котлон на Макгрегър”.

Цитати от Макгрегър

Дъглас Макгрегър е известен с мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Изобретателността на средностатистическия работник е достатъчна, за да надхитри всяка система за контрол, създадена от ръководството.”
• “Цел без план е мечта.”
• “Повечето екипи изобщо не са екипи, а просто съвкупност от индивидуални взаимоотношения с шефа. Всеки индивид се бори с останалите за власт, престиж и позиция.”
• “Човекът е търсещо животно – щом една негова потребност бъде задоволена, на нейно място се появява друга. Този процес е безкраен. Продължава от раждането до смъртта.” (перефраза на известна мисъл на Маслоу)
• “Доверието означава “Знам, че няма – умишлено или случайно, съзнателно или несъзнателно – да се възползваш нечестно от мен.” Това означава “Мога да поставя с пълна увереност в твоите ръце ситуацията си в момента, статуса и самочувствието си в групата, връзката ни, работата си, кариерата си, дори живота си.”
• “Нашата цел трябва да бъде минимална стандартизация на човешкото поведение.”
• “Ролята на Мениджъра на промяната е да осъществи промяната, която никой не е поискал или пожелал.”

В резюме

Дъглас Макгрегър е влиятелен експерт по мениджмънт, който създава една от най-популярните теории за мотивация на човешкото поведение на работното място – “Теория X и Теория Y”.

Изследванията на Макгрегър полагат основите за открития на други специалисти в сферата на лидерството и мотивацията на хора. Благодарение на това, Дъглас Макгрегър с основание е считан за един от класиците на мениджмънта на XX век.

Прочети повече: Кратка история на мениджмънта.