Доналд Уиникът. Биография и идеи

Доналд Уиникът е английски педиатър и психоаналитик, който практикува психанализа в терапията на деца.

Прозренията на Уиникът за отношенията “родители-осиновено дете”, “родители-дете” и “майка-бебе” се считат и до днес за уникални. Научното му творчество е посветено на тезата, че детската омраза към родителите е естествена, понякога е и здравословна – тя е защитен механизъм и може да бъде преодоляна, само ако бъде разбрана и приета от родителите.

Как преминава животът на Доналд Уиникът? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Уиникът

Доналд Уиникът е роден през 1896 г. в Плимут, Великобритания, в семейството на английски благородник.

Първоначално Доналд учи в колеж в Кеймбридж, а после и в Университета на Кеймбридж, където получава образование по медицина и педиатрия.

През 30-те години на ХХ век Уиникът е привлечен от възможностите на психоанализата в лечението на деца и започва да се специализира в тази област. Препоръчват му да се свърже с Мелани Клайн – една от най-ярките фигури в психоанализата в онзи период, известна с новаторските си идеи за развитието на личността и междуличностните отношения между детето и майката. Двамата с Клайн се разминават по някои свои убеждения и терапевтични практики, но въпреки това Уиникът се доверява на нейните методи.

Същевременно Уиникът прилага и някои от методите на Ана Фройд – дъщерята на Зигмунд Фройд, основани на връзките между Свръх Аз-а и Аз-а. Възможно е това да е причината Уиникът да не заеме позициите нито на Клайн, нито на Фройд, по време на бурните дискусии между двете психоложки в Британското общество по психоанализа.

През 40-те години на ХХ век Уиникът започва да изучава как раздялата с родителите влияе на децата. Участва в програмата за устройване на непълнолетни деца по време на бомбардировките във Великобритания през Втората световна война, като проучва какви промени настъпват в децата, след като се върнат при семействата си.

Доналд Уиникът е деен член Британското психоаналитично общество. Избиран е на два пъти за президент на тази организация. Работи активно за изграждане на познанията на широката публика за отношенията и възпитанието на децата. Изнася много лекции и участва в радио предавания по тази тема.

Основните трудове на Доналд Уиникът са “Омразата в контрапреноса” (1947), “Преходни обекти и преходни явления” (1951), “Теория на връзката родител-дете” (1960).

Доналд Уиникът има два брака. Умира през 1971 г.

Уиникът и детската омраза към родителите

Защо възниква детската омраза в дете, осиновено от грижовни родители? Тази тема е едно от основните направление в практиката и научното творчество на Доналд Уиникът.

Попадайки в семейство на грижовни родители – пояснява Уиникът, детето живее с надежда, макар и неосъзнавана, че оттук нататък животът му ще е по-добър. Същевременно детето е и под влияние на спомените от предишни разочарования и несправедливо неудовлетворение на насъщните си потребности.

В детската душа се загнездва страх. Родителите обсипват детето с обич, но то изгражда защитни механизми, които се проявяват под формата на омраза. Детето реагира с гневни реплики, постъпки и действия, тъй като дълбоко в себе си е с убеждението, че е недостойно за обич. Чрез омразата детето се опитва да се защити от риска да изпитва чувството на надежда, която би го довела до разочарование.

Според Уиникът, при дете, което е страдало, нуждата да мрази и да е мразено е по-дълбока от нуждата от бунт. Това поведение е наречено от Уиникът “антисоциална тененция”. Антисоциалната тенденция при децата е начин да изразят тревогите си, като проверят грижещите се за тях хора, които трябва да продължат да им осигуряват подкрепящ и изпълнен с внимание дом.

Отначало родителите се чувстват виновни за реакциите на детето, но постепенно те също натрупват ненавист и отвръщат с омраза. От изключително значение е как те се справят с омразата на детето си.

Уиникът и справянето с детската омраза

Уиникът е убеден, че е възможно справяне с детската омраза и че всичко е в ръцете на родителите. Тяхната ситуация не е лесна, но те трябва да разберат, че омразата на детето не е насочена персонално към тях. Просто детето автоматично проектира предишната си тревожност върху родителите си.

Съветът на Уиникът е и двамата родители да се научат да понасят враждебността на детето и да не действат под влияние на реципрочната враждебност. Възрастните трябва да приемат тези чувства, вместо да ги отричат и просто да приемат, че чувството на омраза в детето е част от връзката.

Това, според Уиникът, е единственият начин детето да усети сигурност и да успее да установи привързаност. Когато омразата на детето не предизвика отхвърляне от страна на родителите, тя просто се разпръсква.

Доналд Уиникът счита, че не само осиновените деца питаят несъзнавана омраза към родителите си. Той възприема идеята на Мелани Клайн, че “вродената омраза на бебето към майка си, както и обратно – омразата на майката към бебето, е в резултат на натрупването на напрежение при отглеждането на бебето”.

Уиникът съставя списък с осемнадесет причини, поради които майката изпитва омраза към своето бебе. Сред тях са бременността, раждането, промените в личния живот, нараняванията по време на кърмене, отношението на бебето, което изисква от майка си непрекъснато внимание и др.

Уиникът предлага концепцията за т.нар. “здравословна омраза”. Той смята, че ако майката не приеме враждебността и омразата на малкото бебе, тя самата се излага на опасността да се ненавижда. Това чувство преминава често пъти в мазохизъм. Така че, според Уиникът, родителите могат да се справят с детската омраза, само като приемат и преодолят гнева на детето, но и своя собствен гняв.

Уиникът и подходът в терапията

За да поясни своята идея каква трябва да е връзката между терапевта и детето, Доналд Уникът прави аналогия с връзката между родителите и детето. Във връзката терапевт-дете се отразяват чувствата на детето с родителите и семейство му.

Уиникът нарича тази връзка “контрапренос”. Той твърди, че чрез нея детето разбера дали неговият терапевт е достатъчно силен и надежден, за да издържи на омраза, гняв и агресия, и ако това е така, тогава му се доверява напълно.

Уиникът отказва да повярва, че има “идеално семейство” и че “няколко добри думи заличават всички ужасни моменти”. Той предпочита да вижда средата на детето такава, каквато е и подтиква и родители, и деца да мислят по този начин.

Цитати от Уиникът

Доналд Уиникът е известен с мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Всеки родител е бил дете и в определен смисъл остава такъв.”
• “Детето може да бъде нахранено без да се изпитват чувства на обич. Но възпитанието, което е лишено от любов и човешка топлина, не води до нищо добро.”
• “Трудното дете е това дете, което не е успяло да се приспособи към света в ранните му години.”
• “Детето не е нужно да знае всичко, което майка му прави и жертва за него.”
• “Най-прекрасната особеност на майката е нейната готовност да понася определена вреда от детето си, да изживее неговата ненавист и да очаква дори някаква награда, която е възможно и да не получи.”
• “Децата са склонни да рушат най-добрите планове, просто защото не виждат нужда да мислят напред.”
• “За да контролираме това, което е извън нас, е нужно да направим нещо, а не само да мислим или да искаме. Действията изискват време.”

В резюме

Доналд Уиникът е английски педиатър и психоаналитик, който практикува психанализа в терапията на деца. Неговите първоначални идеи са повлияни от книгите и практиката на Зигмунд Фройд, Мелани Клйн и Ана Фройд.

В резултат на практиката си в терапията на деца, Доналд Уиникът предлага уникални тези за детската омраза към родители и начина, по който родителите могат да се справят нея.

Приживе Уиникът има някои последователи, но общо взето идеите му не са приети от психоаналитиците. По-късно идеите му оказват голямо влияние и до днес се прилагат успешно в социалните дейности и образованието на деца по цял свят.

Прочети повече: Фриц Перлс. Биография и идеи.