Диоген. Биография и идеи

Диоген е известен философ от Елинистическия период на философията, останал в историята като един от основателите на школата на кинизма.

Философията на Диоген се изразява в категорично отхвърляне на суетата и материалния комфорт. Само така, според тази философия, човек може да се освободи от външните ограничения, налагани от обществото, и от вътрешното недоволство, причинено от желания, емоции и страх, за да живее добре.

Не е случайно, че една значителна част от живота на Диоген преминава в крайна бедност. Именно животът му като куче дава името на школата на киниците (циниците) – от гръцката дума за куче “куникос”.

Как преминава животът на Диоген? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Диоген

Диоген е роден през 412 г. пр.н.е. в древногръцкия град Синоп на Черно Море, в богато семейство.

Бащата на Диоген е сараф и сече монети в Монетния двор на Синоп. Един ден нещо се обърква – една партида от монети е обезобразена и бащата е прогонен от града.

Твърди се, че причината за проблема с монетите е самият Диоген, който получава послание от Делоския оракул, представител на бог Аполон, че трябва да “промени политическата валута”. Разбирайки думите на Аполон буквално, Диоген деформира монетите, изваждайки ги от обръщение. По-късно посланието на оракула ще придобие за Диоген по-дълбок смисъл, а именно, че трябва да отправи предизвикателство към политиката (порядките) на деня.

След като баща му е опозорен, Диоген изпада в крайна бедност, но все пак някак си успява да се добере до Атина. Там той открива първия си учител – Антистен, и е привлечен от неговите идеи относно аскетизма. По това време Антистен, който е близък приятел и ученик на Сократ, е преподавател в Киносарг – известно училище за непълноправни граждани на Атина, както и за деца на роби.

В Киносарг Диоген усвоява философията на простия живот и задминава по аскетичност своя учител. Той се научава да избягва всякакви плътски удоволствия и открито започва да пренебрегва претенциозността, суетата, стремежа за катерене на социалната стълбица и изкуствеността в човешкото поведение.

За Диоген се твърди, че е автор на няколко книги, но нито една от тях не е оцеляла в наши дни. Повечето факти за живота и идеите му достигат до нас под формата на анекдоти и истории за него.

Например разправят, че един ден Диоген вижда мишка да тича наоколо. Замисля се колко е безгрижна и как тя не се тревожи нито къде ще спи, нито какво ще яде, нито се плаши от тъмното. Именно от този момент нататък Диоген започва да се стреми към безгрижна самодостатъчност.

В този дух, веднъж Диоген вижда малчуган да пие вода от шепите си и веднага захвърля собствената си чаша, засрамен, че едно дете го превъзхожда в простотата.

Постепенно всичко при Диоген приема крайна форма на аскетизъм. Един от най-поразителните му навици е, че той заживява в една бъчва на улицата, която намира в близост до един пазар. През лятото се въргаля в горещия пясък, а през зимата прегръща ледени статуи – така иска да се погрижи никоя трудност да не го завари неподготвен.

Диоген има труден характер и постоянно търси свади с другите философи. Веднъж се появява в Академията, школата на Платон, размахвайки оскубана кокошка. Така той иска да се подиграе с определението на Платон за човека като “двуного, без пера”. Именно тогава Платон отвръща с известната фраза, че Диоген е “полудял Сократ”.

Благодарение на своя нрав, Диоген си изгражда репутация на човек, който дразни хората. Веднъж го канят на вечеря, но той отказва под претекст, че последния път домакинът не бу е благодарил, че е откликнал на поканата. Легендарен става случаят, в който пали фенер посред бял ден и, като актьор в театъра, тръгва наоколо, обяснявайки на хората, че търси свестен и честен човек.

Известна е и случката, при която самият Александър Македонски е заинтригуван от Диоген и решава да го посети. Заварва Диоген да се пече на слънце. Александър му симпатизира и го приканва: “Поискай ми нещо!”, а Диоген му се сопва “Не ми закривай слънцето!”

Атиняните проявяват уважение към онзи, който без проблем е готов да критикува господарите и когато един ден някакъв младеж разбива бъчвата на Диоген, те набиват младежа, а после събират пари, за да купят нова бъчва на философа.

Но шедьовърът на Диоген е да мастурбира на обществено място. Случва се посред бял ден. Диоген няма пари, за да си купи храна, а е много гладен. Без капка свян се изправя и започва да задоволява сексуалния си нагон. Когато си свършва работата, обяснява на хората наоколо, че му се иска също толкова лесно да облекчи болките в стомаха си, с потриване на корема.

Това му поведение прави Диоген още по-известен и в резултат го прави един от най-цитираните философи в Античността.

Както разказват историите, Диоген е заловен от пирати и продаден като роб в Крит на заможен търговец, който е впечатлен от остроумието и мъдростта му и го наема за учител на двамата си сина. Ето как, Диоген заживява в Коринт и до края на дните си се посвещава на проповядване на своето учение за добродетелния самоконтрол.

Диоген умира през 323 г. пр.н.е. в Коринт. Оставя инструкции да бъде хвърлен извън градската стена след смъртта си, за да могат диви животни да се угощават с тялото му. Коринтяните издигат в негова памет стълб, върху който лежи куче от мрамор.

Диоген и кинизмът

Наред с Антистен, Диоген се смята за един от основателите на философската школа на кинизма (цинизма). По своята същност, кинизмът е крайна проява на аскетизъм.

Според кинизма, най-много има онзи, който се задоволява с най-малко. Кинизмът отхвърля всички конвенционални желания за здраве, богатство, власт и слава и проповядва живот, освободен от всякакви вещи и собственост. Учението за кинизма гласи, че целта на живота е да се живее добродетелно и в съгласие с природата.

Животът на Диоген е ярък пример за това как да се живее като киник (циник), задоволявайки само най-базисните нужди от съществуване. Въпреки шокиращите си привички, като философ Диоген е възприеман с достатъчна сериозност и респект, като редица негови идеи се прегръшат по-късно от стоиците, а именно, че щастието няма нищо общо с материалните придобивки. Стоиците наричат Диоген “софос”, т.е. “мъдър човек”.

Философът-стоик Епиктет отбелязва, че кинизмът е призвание, но че призванието на киника е непосилно за повечето хора, тъй като е твърде изтощаващо. Киникът трябва да е изключително добродетелен, смята Епиктет, за да не би критиките на чуждите пороци да го направят уязвим за обвинения в лицемерие.

Според Диоген, отплатата от кинизма е голяма. Киникът има най-много, защото живее в съответствие с ритъма на природата, свободен от условностите и ценностите на цивилизованото общество и доволен и от най-малкото. Така киникът постига независимост и щастие.

Цитати от Диоген

Диоген е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Търся човека!”
• “Добре е да си отидеш от живота като от пир: без да си жаден, но и без да се опиеш.”
• “Подаваш ли ръка на приятел, недей да свиваш пръсти в юмрук.”
• “Аз съм гражданин на света.”
• “Любовта е занимание на тези, които нямат какво друго да вършат.”

В резюме

Философията на Диоген оставя сериозна следа в културната история на човечеството.

През целия си живот самият Диоген живее според принципите, на които учи останалите. Основавайки се на аскетизма и довеждайки го до крайност, той предлага характерен модел на живот и поведение, който далеч не е за всеки, но който има на какво да ни научи по отношение на щастливия и свободен живот.

Основното послание на Диоген е силно и провокативно – най-много има онзи, който се задоволява с най-малко.

Прочети повече: Кратка история на философията.