Десетте екипни роли на Христови

За да е ефективен един екип, в него е необходимо да има представители на всички екипни роли. Но какво е “екипна роля”?

Екипната роля е специфично поведение, което е присъщо за участник в екипа. Всяка екипна роля има специфичен принос за изпълнението на екипната цел. Установено е, че ефективен екип обикновено е онзи екип, в който има балансирано присъствие на всички екипни роли.

Съществуват различни модели за екипни роли. По-долу ще разгледаме един от тях, който представя общо десет роли в екипа. Познанието за тези роли дава обяснение за това кой с какво е полезен в екипната работа.

Десетте екипни роли

Моделът за десетте екипни роли е дело на Татяна Христова, Тодор Христов и Симеон Христови – консултанти и водещи на обучения. Описан е за първи път в тяхната книга “10-те златни правила за работа в екип” (Ciela, 2006 г.)

Татяна, Тодор и Симеон Христови идентифицират 10 роли, които членовете на един екип могат да изпълняват. Тези екипни роли са разпределени в три категории:

1. Мислещи хора;
2. Правещи хора;
3. Чувстващи хора.

Както подсказват имената на категориите, хората във всяка от трите групи са силни в определени области и допринасят по специфичен начин за работата и успеха на екипа. Съответно, хората във всяка от трите групи имат и характерни слабости.

Съответно, в един екип може да има общо десет екипни роли, които се отнасят към една или друга от трите категории.

Тези десет екипни роли са:

1. Човек идея
2. Анализатор
3. Направляващ
4. Практик
5. Изпълнител
6. Експерт
7. Контактен човек
8. Съекипник
9. Търговец
10. Председател

Нека разгледаме по-подробно всяка от трите категории и десетте екипни роли.

Мислещи хора (роли)

Мислещите хора са участници в екипа, чието поведение в екипната работа е ориентирано предимно към мисловната дейност. Мислещите хора са много добри в мисловни операции като анализ, умозаключения, индукция, дедукция, представи, въображение, прогнозиране, предвиждане, стратегическо мислене, абстракции, обобщения.

Мислещите хора в екипа са мозъчния тръст на екипа. Отличават се от другите участници в екипа със своята способност да развиват визия за бъдещето, да преценяват ситуации, да очертават контурите на някакъв проблем, с който екипът трябва да се захване, да предлагат варианти, да сравняват преимуществата и недостатъците на различни решения.

Мислещите хора в екипа предпочитат нестандартните възможности за разрешаване на такива проблеми, които на пръв поглед изглеждат съвсем рутинни. Обичат предизвикателствата и често пъти предпочитат да стигнат до екипната цел по най-ефективния начин.

Приносите на мислещите хора в екипа са:

• Тласкат екипа напред към целта.
• Защитават екипа от отклонения, погрешни ходове, възможни клопки, нереалистични очаквания.

В групата на мислещите хора попадат три характерни екипни роли – човек-идея, анализатор и направляващ.

1. Човек-идея

“Човек-идея” е този участник в екипа, който е най-оригиналния сред останалите участници със своите идеи, виждания, гледни точки, разсъждения. Притежава богато развита фантазия, изобретателност и творчески способности.

“Човекът-идея” има нов поглед върху познати неща и може да ги представи по начин, който е коренно различен от досегашния начин. Той може да открие връзката между неща, които на пръв поглед не са обвързани помежду си и това постига благодарение на силно развитото си асоциативно мислене. “Човекът-идея” е способен е да обясни някакъв проблем, процес, събитие, явление, като уточнява защо се случва точно това, а не друго нещо.

“Човекът-идея” предпочита да работи сам в по-голямата част от случаите. Използва богатото си въображение, висок интелект и много по-рядко разчита на предишен опит. Мотивиран е от силно развита потребност от самореализация. Често пъти търси сам обратна връзка, ако колегите му забавят (или забравят) да му благодарят или да го похвалят. Чувствителен е към критиката.

Слабостите на екипната роля “Човек-идея” са недобрата му комуникация с тези хора, които не успяват да разберат неговите идеи. Освен това е невнимателен към детайлите, може би защото за него е по-важна главната идея, а не дребните детайли. Засяга се от критика и от хора, които не оценяват оргиналността и нестандартния му поглед.

2. Анализатор

“Анализатор” е този участник в екипа, който оглежда всеки въпрос, всяка ситуация и всяка идея от всички възможни гледни точки, за да открие скритите ползи и недостатъци.

“Анализаторът” не се влияе от чувства. Когато се налага да изказва мнение, винаги е обективен, сериозен, на моменти доста критичен, независимо от добрите отношения, които поддържа с колегите си. За “Анализаторът” значение имат фактите.

Слабост на “Анализатора” е, че по принцип работи по-бавно от останалите и с това принуждава екипа да се връща назад към тези въпроси, които вече са били предмет на дискусия. Когато екипът има поставени срокове за изпълнение, това се превръща в пречка. В същото време той е точен в оценките си. Полезен е с това, че преценява много внимателно плюсовете и минусите на всяка алтернатива.

Възможно е екипът да възприема “Анализаторът” като “демотиватор”, който охлажда ентусиазма на останалите, особено, когато екипът е в креативен, творчески процес. Критиката му нерядко се възприема като “нападки” към останалите, особено в екипи, в които ролите на участниците не са разяснени достатъчно добре и липсва яснота кой в какво е силен, за какво отговаря и с какво допринася.

3. Направляващ

“Направляващи” е този участник в един екип, който направлява колегите си, предизвиква ги към действия, сам предлага цели или пък пришпорва колегите си да се включат в общата работа.

“Направляващият” е силно мотивиран от потребността от постижение и е пълен с енергия човек. Обича да влияе на останалите, да оставя следа след себе си и особено активен в процеса на вземане на решения.

“Направляващият” се справя се отлично с определянето на цели, на приоритети. Не се притеснява от бариери, спънки, или от хора, които със своето поведение по някакъв начин възпрепятстват процеса на работа. Той има заобиколни начини и брани целта. Бори се на всяка цена да я постигне, нерядко независимо от средствата, които ползва. Настоява пред колегите си и те да постъпват по този начин.

Затова често пъти хората в екипа възприемат “Направляващия” като самоуверен, дързък, нетолерантен, нетърпелив човек, но на практика екипът има нужда от него. Различава се от ролята “Председател” (повече за нея по-долу) по това, че е настоятелен и нетърпелив и изпозлва по-твърди подходи в лидерството.

Слабостите на “Направляващия” са нетърпението, нетолерантността, безкомпромисното отношение, към всичко, което спъва и забавя процеса на работа на екипа. В очите на хората, които са свикнали дълго и внимателно да обмислят всичко, “Направляващият” може да е агресивен и груб.

Когато екипът работи вече добре (в по-напреднали етапи от развитието си) присъствието на участник, който се изявява като типичен “Направляващ” действа по-скоро деструктивно, отколкото конструктивно. В такива случаи останалите участници считат, че “Направляващият” руши добрата екипна атмосфера, на която те много държат, за да могат да работят ефективно.

Правещи хора (роли)

Правещите хора са участници в екипа, чието поведение е предимно ориентирано към действията, с които екипът може да приключи в точно уговорения срок, може да работи качествено и да създаде качествен екипен продукт, а благодарение на това и да постигне непременно своята екипна цел.

Поведението на правещите хора е ориентирано към изпълнение на задачите, към създаване на план с практически действия, към сроковете, към изпълнение на идеята, вместо към нейното творческо изграждане.

Силните страни на правещите хора са организираността, практическото мислене, изпълнителността им, експертните им познания в точно определена област. Така например правещите хора се изявяват винаги, когато дискусиите в екипа забуксуват, когато екипът се суети с какво да започне и как да продължи своята работа.

Правещите хора винаги имат някакъв план за действия, създават организацията на изпълнението на задачата. Работят внимателно, точно, не се оттегчават, отговорни са да изпълнят поетия ангажимент качествено и в срок, изпипват всеки детайл, за да не пропуснат нищо от предварителния план.

Приносите на правещите хора за екипа са:

• Създават мотивация сред колегите си, за да може екипът да прогресира към изпълнението на екипната цел.
• Организират работата и контролират строго нейното изпълнение.

В групата на правещите хора попадат три характерни екипни роли – практик, изпълнител и експерт.

4. Практик

“Практик” е участникът в екип, който най-добре от всички останали участници се справя успешно със съставянето на план с конкретни стъпки. Притежава и организаторски способности, като трансформира планираните действия в практически работни процедури.

“Практикът” е дисциплиниран човек, реалист, притежава здрав разум и прагматично мислене. Екипът му се доверява не само заради тези негови способности, но още и заради това, че е най-добрият организатор сред колегите.

В работата си практикът настоява за ясна цел, за ясни норми и процедури на работа. Ако случайно такива липсват, “Практикът” упорито настоява всички заедно да се включат в процеса на създаване на цел, норми и процедури за работа. Предпочита устойчивия начин на работа, рутината и реда. Затова, когато някой предложи нова идея (например Човекът-идея или Контактният човек), не винаги се чувства комфортно.

Слабост на “Практика” е неговата сравнително малка гъвкавост. След установи организация и ред в изпълнение на екипната задача, обикновено “Практикът” не обича да отстъпва, ако колегите му настояват за някакви промени. Особено неотстъпчив е “Практикът” по отношение на бюджет и срокове за изпълнение.

5. Изпълнител

“Изпълнител” е участникът в екип, чието поведение е най-силно ориентирано към действията – качествена работа, точност, премахване на чужди грешки.

Специфичното за поведението на “Изпълнителя” е, че той разчита основно на себе си. Предпочита да свърши нещо сам, вместо да делегира. Така постъпва дори, когато забележи, че някой от колегите му е допуснал грешка. Дотолкова е отдаден на стриктното изпълнение на работата, че изпитва страх какво би се случило, ако някой друг поеме задачата вместо него.

“Изпълнителят” е полезен за екипа, защото е устремен към висококачествена работа. Работи много прецизно, проверява по няколко пъти, стреми се да се се придържа непрекъснато към вече установени правила, стандарти, инструкции.

Ако забележи равнодушие по отношение на задачите, “Изпълнителят” открито заявява, че това не му харесва. Той е много отговорен към поетите обещания. Надеждните ръце на “Изпълнителя” трансформират идеите на “Човека-идея” и на “Контактния човек” в реалност.

Една от слабостите на “Изпълнителя” е, че той не толерира хората, които нехаят за работата, равнодушни са, работят немърливо или непрецизно. Друга негова слабост е, че понякога е склонен да работи по-бавно. Слабостите на “Изпълнителя” притесняват останалите участници в екипа, въпреки че знаят колко полезен е той със своите качества.

6. Експерт

“Експерт” е участникът в екип, който има най-много (от всички останали участници) опит, експертни познания, изпитани практически умения в определена професионална област и с това допринася най-много за постигането на екипната цел.

Специфичното в поведението на “Експерта” е, че той винаги е уверен в това, което говори и това, което прави. Много добре осведомен е за новости и факти в областта, в която работи. Говори убедително и внушава истинско доверие в колегите си. Рядко са случаите, в които някой би се усъмнил в съвета или информацията, която “Експертът” дава.

Приносът на “Експерта” за изпълнението на екипната цел е, че той осигурява екипа с редки специализирани знания и умения за продукта, който екипът иска да създаде.

Слабости на “Експерта” са неговата праволинейност и неотстъпчивост от изказаните от него позиции. Това често пъти притеснява колегите от екипа, които желаят да изкажат мнение, независимо, че не са експерти.

Чувстващи хора (роли)

Чувстващите хора са участници в екипа, чието поведение е предимно ориентирано към възприятията, чувствата и емоциите (собствени и чужди), както и от интерпретацията на чувствата и емоциите.

Силните страни на чувстващите хора са:

• Усет и разбиране на собственото и чуждото поведение.
• Участието в интерактивно общуване.
• Целеустременост.
• Чувстващите хора в екипа се стремят да усетят (разберат) какво е настроението на колегите, правят нужното, за да ориентират екипа към сътрудничество, взаимопомощ, коопериране.

Чувстващите хора умеят да са емпатични и благодарение на това разбират мислите, емоциите и нагласите на колегите си много по-добре, отколкото мислещите и правещите хора. Имат изразителна комуникация – говорят ефективно, убеждават със завидна лекота, изслушват активно, аргументират се безупречно.

Ето защо, чувстващите хора успяват да установят и да поддържат полезни контакти, както в екипа, така и извън него.

Приносите на чувстващите хора са:

• Движат процесите на сътрудничество, взаимопомощ и коопериране, без които екипната работа е неефективна.
• Допринасят най-много от всички в екипа за създаване и поддържане на позитивна атмосфера в екипа.

В групата на чувстващите хора попадат три характерни екипни роли – Контактен човек, Съекипник и Търговец.

7. Контактен човек

“Контактен човек” е този участник в екипа, чието поведение е ориентирано към успешно изграждане и поддържане на мрежа от контакти по повод ресурси, създаване или представяне на екипния продукт.

“Контактният човек” не е извор на нови и оргинални идеи, така както е “Човекът-идея”, но има способност да селектира и доразвива идеите. По-силен екстроверт е от “Човека-идея” и се отличава с топло и приятелско отношение към околните.

Типичното за “Контактния човек” е да привлича идеи отвън екипа, да добавя интересни предложения и да ги сглобява. Често пъти играе ключова роля в проектните екипи, в които се работи по иновационни проекти.

Същевременно, “Контактният човек” е полезен за екипа и с това, че може да открива необходимите ресурси, информация, хора в компанията или извън нея, които са нужни и важни за справяне с екипната задача. Може да преговаря и е умел в комуникацията “лице в лице”, както и по телефон.

Друга отличителна черта на “Контактния човек” е адаптивността му – нерядко е способен да намери изход от всяко положение. Екипът разчита на него в случаите, когато трябва да се сдобие с информация или ресурси.

Независимо от това, че в работата на “Контактния човек” се наблюдава известна непоследователност, той е много ценен за екипа с качествата и поведението си.

8. Съекипник

“Съекипник” е участникът в екип, който се справя най-добре от всички останали участници със създаването и поддържането на неформални връзки вътре в екипа.

“Съекипникът” работи лесно с хора, дори когато идеите и вижданията му за работата се различават от техните. Подкрепя силните изяви на колегите си и помага, когато те проявяват някои слабости.

“Съекипникът” е съпричастен и загрижен към проблемите и чувствата на колегите си. Обичан е заради своята социалност, емпатия и комуникация с околните. Не доминира над останалите, а се опитва да изслушва, да съветва, да постъпва колегиално, да се придържа към добрия тон.

Приносите на “Съекипника” към екипната цел са в областта на отношенията в екипа. Благодарение на него екипът може да има атмосфера на уважение, зачитане на личността, честни и лоялни отношения.

Когато в екипа има нагнетена и тягостна атмосфера, “Съекипникът” използва типичните за него техники – хумор, окуражителни думи, внимателно изслушване на спорещите страни, припомня екипните норми и набляга на морала във взаимоотношенията.

Слабостите на “Съекипника” са, че избягва на всяка цена напрежението и конфликтите. Апелирайки постоянно към разбирателство и взаимно уважение, е възможно да предизвика т.нар. “латентни конфликти” (тлеещи конфликти).

9. Търговец

“Търговец” е участникът в един екип, който се справя най-добре от всички останали участници в екипа с воденето на преговори вътре и вън от екипа. Благодарение на това си поведение, той успява да ориентира колегите си към списъка със задачи, сроковете за изпълнение, ресурсите, които екипът следва да си набави и др.

“Търговецът” е изключително добър в договарянето – провеждането на дискусии в екипа, уточняването на мнения, убеждаването.

Благодарение на своите много добри умения за комуникация (говорене, слушане, разбиране на чуждото поведение, емпатия, убеждаване, представяне на собствени идеи, аргументация и др.), “Търговецът” резюмира и перифразира думите на своите колеги по време на работни срещи на екипа и ги предлага отново на дискусия. Той успява да убеждава колегите си да се сплотят около определена алтернатива.

“Търговецът” е полезен за екипната цел, защото успява да обедини екипа около консенсусно решение.

За разлика от “Съекипника”, който се старае да не развали добрите отношения и атмосфера в екипа, “Търговецът” успява да сдобри и обедини хората в екипа чрез договаряне на общия интерес – изпълнението на екипната цел.

10. Председател – обединяваща десета роля

“Председател” е участникът в екип, който най-силно от всички останали участници в екипа, успява да интегрира усилията и резултатите от работата на трите типа хора в екипа (мислещи, чувстващи и правещи) в едно цяло, благодарение на което екипът се справя успешно със своята поставена цел.

“Председател” на екип е специален участник в екипа. Той обединява и насочва останалите девет екипни роли. Неговият принос за постига на екипната цел е ключова.

Ролята “Председател” съчетава мениджърско и лидерско поведение.

Дейностите на ролята “Председател” са :

• Създава благоприятна вътрешна среда на екипа – определя самостоятелно (или заедно с участниците в екип) каква е целта, която следва екипът да изпълни; работи, за да приобщи и направи съпричастни участниците в екипа към целта; помага на всички да се доверяват едни на други; определя самостоятелно екипните норми или насочва участниците да дискутират на тази тема; изяснява, а след това фокусира механизма на вземане на екипни решения.
• Съдейства за осигуряване на подходяща външна среда за екипа – участва в екипа, който предварително планира необходимите промени в компанията във връзка с внедряването на екипна работа; подпомага процеса на овластяване и подкрепа; консултира по изграждането на връзките на екипа с останалите звена в компанията и извън нея; препоръчва подходящи културни промени, промени в системите за управление на човешките ресурси.
• Подпомага екипа със съвети как да осигури своите ресурси – информация, пари, хора, суровини и материали.
• Управлява екипната ефективност чрез вътрешноекипните процеси на нормиране, вземане на решения, комуникация, разрешаване на конфликти; съдейства за коригирането на поведението на екипа при отклонения от ефективността.
• Подпомага участниците в екипа персонално и общо като съветва, наставлява, обучава, оценява и отново обучава с цел да коригира поведението на участниците към техните най-силни роли и приноси.

Добре е, ако формалния мениджър на екип (на мениджърски екип или на работен екип) да е със силни изяви в ролята на “Председател”. Ако това не е така, следва да се помисли за развитие и усъвършенстване на уменията, които са присъщи за “Председателя”.

Слабо изявяващият се като “Председател” мениджър спъва работата на екипа, неговата ефективност не е висока и екипът по-трудно се справя със своята цел.

В резюме

Десетте екипни роли на Христови са:

1. Човек идея
2. Анализатор
3. Направляващ
4. Практик
5. Изпълнител
6. Експерт
7. Контактен човек
8. Съекипник
9. Търговец
10. Председател

Всяка от тези десет роли е полезна и необходима за ефективната работа на един екип. Един човек може да изпълнява повече от една екипна роля. За да е екипът оптимално балансиран, в него следва да присъстват силни представители на всяка от десетте роли.

Прочети повече: Четирите вида групи и кривата в изпълнението на екипа.