Десетте мениджърски роли на Минцбърг

Какво точно работят ръководителите?

Въпросът е важен за служителите, за да повярват в приноса на дейността, която ръководителят има. Но преди всичко, въпросът е важен за самите ръководители, които искат да получат точна представа как следва да изглежда работното им ежедневие.

Освен функционалният подход на Анри Файол, който разкрива кои са петте функции на мениджмънта, е известен и т.нар. “ролеви подход” за обяснение на работата на мениджърите, който е базиран на дефинирането на общо десет мениджърски роли.

Нека го разгледаме.

Десетте мениджърски роли на Минцбърг

Автор на ролевия подход за обяснение на работата на мениджърите е Хенри Минцбърг – авторитетен професор по управление от Канада и автор на няколко много популярни модела от сферата на мениджмънта и бизнеса.

Изследвайки с какво реално се занимават ръководителите на компании, Хенри Минцбърг стига до заключението, че функциите на управление по Файол – планиране, организиране, ръководство, координиране и контрол, показват малко от това, което всъщност вършат мениджърите.

Ето защо, Минцбърг предлага ролеви подход, който според него характеризира по-конкретно и по-пълно спецификата в работата на ръководителя и онова, което се очаква да върши по силата на длъжността, която заема. Идеите си Хенри Минцбърг излага през 1973 г. в книгата си “The Nature of Managerial Work”.

Най-напред, Минцбърг откроява три основни групи мениджърски роли:

• Междуличностни роли. Всеки ръководител осъществява многобройни междуличностни контакти (особено с подчинени и колеги), които произтичат от неговия официален авторитет и статус в организацията.
• Информационни роли. Всеки ръководител е централна фигура при получаване, класифициране и разпределение на информацията, свързана с областта, която ръководи. При изпълнение на междуличностните роли, ръководителят е ангажиран в редица взаимодействия, които пораждат събиране и разпространяване на информация.
• Роли по вземане на решения. Всеки ръководител е ангажиран с вземането на разнообразни решения, които произтичат от неговия официален авторитет и статус в организацията.

В резултат на тези три основни категории мениджърски дейности възникват общо 10 мениджърски роли, които касаят всеки възможен аспект от работата на ръководителя.

Десетте мениджърски роли на Минцбърг са:

1. Лидер;
2. Връзка;
3. Фигурант;
4. Наблюдател;
5. Разпространител;
6. Говорител;
7. Предприемач;
8. Разпоредител;
9. Разпределител на ресурси;
10. Посредник.

Нека разгледаме по-подробно всяка от десетте мениджърски роли на Минцбърг.

1. Лидер

Ролята на “Лидер” на ръководителя е част от групата на “междуличностните роли”.

Ролята “Лидер” е свързана с използването на власт, координационни и мотивационни средства за насочване, координиране и мотивиране на подчинените.

Ролята “Лидер” включва и контролна дейност за проверка на хода на изпълнение на поставените цели и задачи.

2. Връзка

Ролята на “Връзка” е част от групата на “междуличностните роли”.

Ролята “Връзка” ангажира ръководителя извън областта, която ръководи. Става въпрос за поддържане на контакти както вътре, така и извън организацията. Ръководителят създава и развива приятелски (неформални) отношения с хора и групи извън неговата сфера на непосредствена отговорност.

Например, един ръководител от средно равнище може да развие мрежа от контакти с други ръководители от това равнище в организацията, с по-ниско или по-високостоящи ръководители от други сфери или с външни за организацията лица.

3. Фигурант

Ролята на “Фигурант” е част от групата на “междуличностните роли”.

Всички мениджърски длъжности изискват задължения, които са символични или церемониални по своята същност и това именно е ролята “Фигурант”.

Така например, управителят на една фирма е този, който поднася приветствия на високо уважаван гост на фирмата. Ръководителят на отдела по маркетинг и продажби дава обяд на важен клиент от друга фирма. Ръководителят на някакво звено присъства на сватбата на свой пряк подчинен.

4. Наблюдател

Ролята на “Наблюдател” е част от групата на “информационните роли”.

Ролята “Наблюдател” включва събирането на информация от всички възможни източници (формални и неформални) на външната и вътрешна среда на организацията относно промени, благоприятни възможности и проблеми, които могат да повлияят на ръководената от мениджъра дейност или на организацията като цяло.

5. Разпространител

Ролята на “Разпространител” е част от групата на “информационните роли”.

Ролята “Разпространител” включва осигуряване на важна и привилегирована информация на подчинени, които не могат да я получат от други източници.

Например, в разговор по време на обяд с колеги от друга организация, управителят на дадена фирма научава, че негов доставчик е на ръба на фалита. При завръщането си, управителят веднага информира ръководителя на отдел “Доставки”, който от своя страна инструктира своите служители спешно да открият нови доставчици, чиито услуги да ползват в случай на нужда.

6. Говорител

Ролята на “Говорител” е част от групата на “информационните роли”.

В ролята на “Говорител” мениджърът представлява звеното си пред други хора както вътре в организацията, така и извън нея, чрез представяне на необходимата информация по различни въпроси.

7. Предприемач

Ролята на “Предприемач” е част от групата на “ролите по вземане на решения”.

В ролята на “Предприемач” ръководителят е инициатор на контролируеми промени. Той идентифицира възможности и заплахи, избира най-добрата алтернатива и извършва самата промяна. Ефективният ръководител непрекъснато търси нови идеи и методи с цел подобряване на дейността.

Една промяна може да касае задълженията и отговорностите на подченинените, нови продукти, нови цели. Може да се говори за предприемчивост на ръководителя, която се изразява в проактивно търсене на възможности с цената на премерен риск, стремейки се към изменение и усъвършенстване.

8. Разпоредител

Ролята на “Разпоредител” е част от групата на “ролите по вземане на решения”.

В ролята на “Разпоредител” ръководителят взема решения по междуличностни конфликти, проблеми с други организации или каквито и да е други заплахи за нормалното функциониране на управлението.

Непосредствената цел на ролята “Разпоредител” е да създава стабилност.

9. Разпределител на ресурси

Ролята на “Разпределител на ресурси” е част от групата на “ролите по вземане на решения”.

В ролята на “Разпределител на ресурси” ръководителят решава кой, какви ресурси ще получи (човешки, финансови, материални) и контролира решенията, относно разпределението на ресурсите.

Ресурсите обикновено не достигат, за да бъдат задоволени всички нужди, поради което ръководителят трябва да влиза в ролята “Разпоредител на ресурси” и да решава как ще бъдат разпределени те в съотвествие с поставените цели.

10. Посредник

Ролята на “Посредник” е част от групата на “ролите по вземане на решения”.

В ролята “Посредник” ръководителят взема решения като посредник в преговори с други звена и организации, за да постигне по-изгодни за звеното или организацията резултати.

Например, ръководителят сключва договори с доставчици и клиенти, постига споразумения с вътрешни и външни на партньори и институции и т.н.

В резюме

Десетте мениджърски роли на Минцбърг са:

1. Лидер;
2. Връзка;
3. Фигурант;
4. Наблюдател;
5. Разпространител;
6. Говорител;
7. Предприемач;
8. Разпоредител;
9. Разпределител на ресурси;
10. Посредник.

Въпреки, че ролите, които Минцбърг формулира, вероятно не могат да обхванат в пълни детайли всичко от ежедневието на ръководителите, все пак те със сигурност обхващат основната част от тяхната работа.

Десетте мениджърски роли на Минцбърг показват също в кои области следва да се усвояват важни мениджърски умения.

Прочети повече: Кратка история на мениджмънта.