Демокрит. Биография и идеи

Демокрит е древногръцки философ и учен, който е останал в историята като основател на школата на атомизма.

Трудно е в наши дни приносите на Демокрит да се отделят от тези на неговия наставник Левкип и поради това двамата много често се цитират заедно. Все пак, Демокрит е главният систематизатор на атомизма и предлага първия завършен механистичен възглед за света, без да прибягва до идеята за бог. Мнозина смятат Демокрит за “баща на съвременната наука”.

Въпреки, че е съвременник на Сократ, Демокрит се причислява към досократическите философи, тъй като подходът му във философията е много по-близък до този на други досократически мислители.

Как преминава животът на Демокрит? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Демокрит

Демокрит е роден през 460 г. пр.н.е. в гр. Абдера, който се намира в Тракия, Северна Гърция. Рождената дата на Демокрит не е уточнена с безспорна точност, като някои я определят с десет години по-рано, а други – с няколко години по-късно.

Бащата на Демокрит е много богат член на аристокрацията, който посреща персийския цар Ксеркс при преминаването му през Абдера по време на войната с Гърция. Твърди се, че Демокрит учи астрономия и теология директно от персийските мъдреци, които Ксеркс оставя в Абдера в знак на благодарност за полученото гостоприемство.

След смъртта на баща си, Демокрит получава голямо наследство и това му позволява да прави продължителни пътувания до далечни страни, за да задоволи жаждата си за знания. Става известен като един от най-пътуващите учени на своето време.

Така например, Демокрит посещава Персия, Вавилон, Етиопия и Египет, където дори остава да живее цели пет години, тъй като е силно впечатлен от египетските математици. Пътува също и в цяла Гърция, за да опознае нейната култура и да се запознае с други гръцки философи. Среща се с лекаря Хипократ, със Сократ, както и най-вероятно с Анаксагор.

Тъй като парите не са проблем, Демокрит успява да закупи творби на различни философи, които да изучава и използва за своите собствени научни и философски разсъждения.

След завръщането си в Абдера, с привършили финансови средства от дългите пътувания, Демокрит започва своя природо-философска практика и изнася публични лекции, за да си плаща разходите.

Някъде по това време възниква познанството му с Левкип. В онези години, около 440-430 г. пр.н.е., Левкип основава училище в Абдера и Демокрит става негов най-добър ученик. Не са запазени източници, които да потвърдят каква част от възгледите за атомизма са лично на Левкип и каква – на Демокрит, затова се приема, че авторството им по тази тема е съвместно и че двамата заедно са основатели на атомизма.

От онези времена са запазени анекдоти, които показват, че Демокрит живее скромен, прост и лишен от суета живот, като се интересува основно от своите философски и научни занимания и отказва публичните почести, които му се предлагат. Една история дори твърди, че Демокрит умишлено се самоослепява, за да не го отвличат от разсъжденията му, но е по-вероятно да е загубил зрението си поради напреднала възраст.

Демокрит е винаги весел, гледа на светлата страна на живота и става известен сред съвременниците си като “Смеещият се философ”. Някои изследователи твърдят, че той по-скоро се смее на глупостите на другите хора, поради което е известен и с прякора “Подигравателят”.

Приживе, познанията му за природата като диагнозите на болести и прогнозите на времето му носят славата на нещо като пророк или гадател. Демокрит също знае, че Земята е кръгла, а не плоска (нещо, което смятаме за откритие на Ренесанса). Знае и че обемът на конуса или пирамидата е една трета от този на цилиндъра или призмата със същата основа и височина (открива го пръв).

Но най-вече Демокрит знае, че светът се състои от атоми.

Биографът на древногръцките философи от III век Диоген Лаерций споменава за голям брой творби на Демокрит, които обхващат теми от етиката, физиката, математиката, музиката и космологията. Тези творби не оцеляват до наши дни и за тях имаме косвена представа от творбите на други философи, като например Аристотел, който въпреки че е голям критик на теорията за атомите, отдава признание на Демокрит и го счита за свой голям съперник в областта на натурфилософията.

Смята се, че Демокрит умира на около 90-годишна възраст през 371 г. пр.н.е., но някои изследователи считат, че е живял над 100 години.

Демокрит и теорията за атомите

Теорията на Демокрит и Левкип твърди, че всичко на този свят е изградено от миниатюрни, невидими и непроменливи частици, които се наричат “атоми”. Думата “ἄτομος” означава “неделим”.

Демокрит и Левкип твърдят също, че атомите са отделени от празно пространство, което им позволява да се движат свободно. При движението си е възможно да се сблъскат и така да се подредят по друг начин, което се проявява като промяна в обектите на света.

Двамата мислители смятат, че тези вечни атоми са безкраен брой, но броят на различните комбинации, които са в състояние да образуват, е краен. Това обяснява привидно фиксирания брой съществуващи различни вещества. Атомите, изграждащи телата ни например, не се разлагат и не изчезват, след като умрем, а се разпиляват и могат да участват във формирането на нещо друго.

Теорията за атомите на Демокрит и Левкип предлага първия завършен механистичен възглед за Вселената, без да прибягва до представата за бог.

Все пак, Демокрит не отхвърля идеята за съществуване на човешка душа, за която той смята, че е изградена от специален вид сферични атоми в непрекъснато движение. По сходен начин той обяснява и наличието на човешките чувства.

Демокрит и познанието

Според Демокрит познаването на истината е предизвикателна задача, тъй като възприемането на света чрез сетивата е нещо субективно. По същия начин произтичат различни впечатления за всеки човек, затова и чрез сетивни впечатления ние не можем да съдим какво е истината и какво не е. Можем само да интерпретираме сетивната информация чрез разума си.

Ето защо, Демокрит разграничава два основни типа познание:

• Познание “Копеле”. Това е субективното и недостатъчно познание, което получаваме чрез сетивата. Сетивното възприятие е еманация на атомите от обектите на сетивата. Когато различни форми на атомите дойдат при нас, те стимулират сетивата ни в зависимост от тяхната форма, и нашите сетивни впечатления произлизат от тези стимулации.
• “Легитимно” познание. Това е истинското познание, което се придобива, като се обработи и интерпретира познанието “копеле” с помощта на индуктивни разсъждения и откриване на причинно-следствени връзки.

Мисълта от частното към общото или от очевидното към неочевидното е повод да се направи извода, че Демокрит определено е един от първите ранни научни мислители.

Демокрит и етиката

В областта на етиката, Демокрит развива идеи, близки до тези на хедонизма и епикурейството, които възникват по-късно.

Например, Демокрит е сред първите философи, които изрично поставят като смисъл на човешкия живот едно върховно благо или цел, наричано “благополучие” или “просперитет” – това, което по-късно Аристотел нарича “евдемония”.

За Демокрит смисълът на живота се състои в изпитването на удоволствие от живота. Той счита, че удоволствие от живота може да се постигне чрез умереност, разграничаване на полезните удоволствия от вредните и съобразяване с общоприетия морал.

Демокрит казва в тази връзка:

“Смел човек е онзи, който побеждава не само враговете си, но и удоволствията си.”

Демокрит и математиката

Демокрит е пионер в областта на математиката и в частност геометрията. Той е автор на различни творби, сред които “За числата”, “За геометрията” и др. Тези творби не са оцелели до наши дни.

Счита се, че Демокрит е първият човек, който открива, че обемът на конуса или пирамидата е една трета от този на цилиндъра или призмата със същата основа и височина.

Демокрит и Космоса

Демокрит е и първият учен, за когото знаем, който разбира, че това, което виждаме като “Млечен път” е всъщност светлината на отдалечените една от друга звезди.

Демокрит е и сред първите, които предлагат идеята, че Вселената се състои от множество светове, в някои от които може би има живот.

Демокрит нарича човека малък свят (микрокосмос), който е образ на големия свят (макрокосмос).

Цитати от Демокрит

Демокрит е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Богатство и бедност са думи, обозначаващи нуждата и изобилието. Следователно, който се нуждае, той не е богат, а който не се нуждае, той не е беден.”
• “Да не се правят никакви отстъпки в живота е белег на безразсъдство.”
• “Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране.”
• “Не се стреми да знаеш всичко, за да не се окажеш непросветен във всичко.”
• “От удоволствията, най-приятни са тези, които ни спохождат най-рядко.”
• “По-добре е да се мисли, преди да се действа, отколкото след това.”
• “Прехвърлиш ли мярката, и най-приятното става неприятно.”
• “Свободен е онзи, който от нищо не се бои и не разчита на нищо.”
• “Думата е сянка на делото.”
• “Пред мъдрия човек стои отворен целият свят.”
• “Не думите, а нещастието е учител на глупаците.”

В резюме

Философията на Демокрит и неговите идеи относно атомизма оставят дълбока следа в историята на човечеството.

Теорията му за атомите идентифицира фундаменталните свойства на материята, които се оказват от основно значение за развитието на физическите науки особено от XVII век нататък, до самите атомни теории, довели до революция в науката през XX век.

Основното послание на Демокрит е ясно – не съществува нищо друго освен атоми и празно пространство.

Прочети повече: Кратка история на философията.