Какво следва да е отношението на един човек към фирмата, в която работи?
Преди време попаднах на няколко мнения на хора, които твърдяха убедено, че тактиката на един служител, който работи във фирма следва да е следната – да се работи за фирмата, която плаща най-много.
Открие ли служителят нова фирма, в която се плаща повече, той не бива да се колебае и трябва да напусне без сантименти своя работодател в името на по-голямата заплата и материални възможности.
Хората, на чиито мнения попаднах твърдяха, че фирмата би постъпила по същия начин със служителите си и би плащала по-малко, ако може. Така че, няма какво толкова да му се мисли – “Бий й шута и следващата, моля!”
Заплатата е много важно нещо, това е ясно. И колкото е по-висока тя, толкова по-добре, при равни други условия, нали?
В същото време, намирам схващането, което описах по-горе за много крайно и едностранчиво. Ако гледаме на работата в една фирма единствено и само като на средство за печелене на пари и нищо друго отвъд това, най-вероятно няма да се радваме на успешна кариера. Ще скачаме от фирма на фирма в опитите си да направим “големия удар”, който нищо чудно така и да не дойде.
Ето моята гледна точка:
Да работиш във фирма е все едно да имаш връзка.
В една връзка от теб зависи много как ще се развият нещата помежду ви и доколко ще се чувстваш щастлив. Връзката ти може да бъде добра или лоша, щастлива или нещастна, пълноценна или непълноценна.
Естествено, за всяка щастлива и пълноценна връзка са нужни двама, нужно е взаимно разбиране и доверие. Иначе нещата няма да се получават и обикновено или ще водят до раздяла, или единият или другият (а най-често и двамата) ще са нещастни.
Човек прекарва на работното си място практически най-голям процент от зрелия си живот. С колегите, шефовете и сътрудниците си прекарваме повече време, отколкото със съпруга/съпругата си, децата си, родителите или приятелите си. И когато гледаме на една фирма единствено от гледната точка на това колко пари получаваме в нея, оставаме слепи за всички останали неща, които можем да получим на работа под формата на знания, умения, взаимоотношения, емоции, общи цели, общи успехи и постижения.
Представи си връзка, в която единият е единствено загрижен за парите – докато получава пари от партньора си (под формата на материални придобивки, кола, дрехи, почивки, пари в брой и др.) е с него, а привършат ли парите, привършва и връзката.
Много често в подобни връзки наличието на изобилие от пари и фиксирането само върху материалното води до тотална емоционална празнота и липса на здрави партньорски взаимоотношения. Да, парите са налице, но за сметка на една небалансирана, едностранчива, неудовлетворителна връзка.
По подобен начин стоят нещата и в една фирма. Би било най-добре, ако и фирмата, и служителите в нея гледат на своето съвместно съществуване като на партньорска връзка.
Не винаги една фирма ще е в състояние да плаща най-високите заплати и бонуси, но това не значи, че връзката й с нейните служители трябва да е влошена. Ако фирмата предостави на служителите си други важни неща, като например приятна работна атмосфера, сигурност, уважение, възможности за професионално и личностно развитие, зачитане на чуждото мнение и др., това са важни и стойностни неща, които могат да имат своето значение за служителите.
Но това е само едната страна на нещата.
Независимо какво дава фирмата (стига да дава – някои фирми не дават), трябва да има и кой да го оцени насреща и също да дава в замяна. Става въпрос за служителите – те трябва също да дават. При това, да дават не само труда си (8-те часа на ден), а и много по-важни неща, като например съпричастността си, отношението си към работата, уважението към околните и стремежа да се работи качествено и да се постигат фирмените цели.
Да работиш във фирма е все едно да имаш връзка с друг човек. От теб зависи много как ще се развият нещата помежду ви и доколко ще се чувстваш щастлив.
Познавам хора, които са напуснали фирмите си без да му мислят много-много, за да получават (малко) повече пари на ново работно място, но това автоматично не ги е направило щастливи.
Прочети повече: Модел ABCD на доверието на Олмстед.
