Ци гун

“Ци гун” (или “чи гун”, както може да се срещне) е нещо, за което за първи път чух в края на 2011г., когато страдайки от болезнен плексит търсех начини да си помогна и да оздравея по-бързо. Традиционното медикаментозно лечение, което ми бяха предписали, съчетано с мазане с мазила никак не ми помагаше, за съжаление (или ми помагаше много бавно).

Започнах да търся алтернативи – чакръкчия, масажи, китайска медицина… така стигнах до ци гун.

Какво е ци гун?

Думата “ци гун” е съставена от две отделни китайски думи – “ци” (среща се и като “чи”) – енергия и “гун” – овладяване.

Или, ци гун означава “овладяване на енергията” или “работа с енергията”. Това е древна китайска система за здраве и дълголетие, която синтезира в себе си религиозни, философски и медицински представи, изразени под формата на специални техники – движения и дихателни упражнения.

Чрез дългогодишни наблюдения древните китайци са разбрали, че между човека и природата съществуват тесни вътрешни връзки, които са били анализирани и осмисляни в течение на хиляди години, за да бъде изградена специална система, която позволява на човек да хармонизира своята енергия с тази на природата. Тази система е ци гун.

Отстрани може да изглежда, че ци гун прилича на бойните изкуства и действително има много общи неща между източните бойни изкуства и ци гун, но разликата е, че движенията в ци гун са много по-бавни и фокусирани върху вътрешната енергия – ци.

Уикипедия казва, че ци гун има повече от 10 000 стила (в други източници съм чел за 1000, а не за 10 000 стила) и над 200 милиона души по света, които го практикуват. Сред причините за популярността са:

• постигане на сила, подобряване на здравето и обръщане хода на заболяванията (както се случи с мен във връзка с плексита ми)
• получаване на умения за работа с ци, например за създаване на лечителни умения
• създаване на по-добра връзка с “Дао, Бог, Източника” за по-смислена връзка с природата и света

Виж едно видео, в което ще добиеш добра представа за движенията в ци гун:

Според китайската медицина болестите означават дисбаланс на енергиите в организма и нарушаване проходимостта на енергийните канали. Чрез практикуване на ци гун биоенергията се увеличава и качествено усъвършенствува, енергийните канали се прочистват и отварят отново, за да създадат условия за нормална и дори подобрена циркулация на енергията и кръвта в организма. Това води постепенно до излекуване от упорити мигрени и главоболия, гастроентероколити, болести на вътрешните органи, на кръвта, сърдечно-съдовата система и всякакви други поражения на организма.

Практикуването на ци гун предполага освобождаване от напрежението, от различните препятствия и постигането на усещане за блажено единение и сливане с единното цяло. Мисълта, концентрирана върху висшата светлина, е способна да предизвика колосални промени в организма. Точно на това се основава оздравителното въздействие на ци гун. Ци гун най-напред укрепва здравето, а след това, на принципа “Здрав дух в здраво тяло”, започва да влияе благотворно и на духа.

Според книгата “Чи гун за здраве и дълголетие” от И Шен, основата на ци гун, на която се стъпва е следната:

• Чрез правилно избрани дихателни техники и стойки на тялото се разкрива светлината в сърцето.
• Физическите движения да се съчетават хармонично с духовното развитие.
• Да се спазва балансът между статичността и динамиката.

Според китайците ци (или енергията, жизнената сила) е основата на видимия свят. Тя е навсякъде: във въздуха, който дишаме, в храната, с която се храним, във водата, която пием и т.н. Всички материални (предмети) и нематериални (мисли) неща имат своя собствена енергия ци. Затова за нас, хората, като същества, които искат да бъдат здрави, щастливи и в мир и хармония със заобикалящия ни свят е важно да сме в единение с тази всепроникваща енергия, т.е. в единение с природата и ци гун е насочена именно към това.

Как да се практикува ци гун?

В ци гун има вътрешни упражнения, насочени към трениране на вътрешните функции на тялото, и външни упражнения, насочени към упражняване на външните функции на тялото. В първия случай се изисква абсолютна неподвижност, а във втория случай – движение. Първите упражнения са статични, а вторите – динамични.

Статичните упражнения в ци гун се изпълняват с неподвижни крака и тяло. Най-важни при тези упражнения са концентрацията, дишането и правилната стойка на тялото. Динамичните упражнения обикновено се изпълняват в изправен стоеж или по време на ходене.

Виж една традиционна ци гун форма, в която се правят динамични упражнения. Формата е свързана с имитиране на движенията на пет животни – тигър, панда, елен, жерав и маймуна – класическа тема в ци гун.

Харесва ли ти?

Едно добро правило за изпълнение на упражненията е най-напред да се изпълняват статичните техники, а след това – динамичните техники. Едните могат да се правят сутрин, а другите – вечер.

Упражненията в ци гун не бива да се изпълняват с усилия, които предизвикват неприятно усещане или твърде голямо напрежение. Тук е важен принципът за достатъчност и умереност. Човек не бива да се насилва. По-важното е да се научи да проследява движенията и да ги контролира.

Позата на тялото трябва да е естествена. Много важно е дишането – то следва да е коремно. Дишането е от изключителна важност за ци гун и следва да се прави бавно и равномерно – най-напред вдишване, след това издишване. Една добра практика е една ци гун сесия да продължи около 20-30 минути, като в това време упражненията се правят бавно, плавно, отмерено. Не бива да се бърза!

В практикуването на ци гун е добре да се избере усамотено място, по възможност на открито. Идеален вариант би бил да се открие място в парка, край река или морето. Мястото трябва да е прохладно, да няма ярка слънчева светлина. В случай, че няма възможност за упражнения в подобни условия, ци гун може да се практикува и в домашна среда – например в стая, в която няма други хора, по възможност с по-малко мебели, повече простор и добро проветрение.

Дрехите трябва да са удобни и свободни, да не ограничават движенията. Непременно човек трябва да е направил малка нужда, а по възможност и голяма, т.е. да няма нещо, което да го притеснява, когато прави упражненията си. Упражненията не бива да се правят на пълен корем, желателно е това да става или преди храна (но не и когато човек е зверски гладен), или поне час след хранене. Ци гун не бива да се прави при негативни емоционални състояния, както и при силна физическа умора.

Или, казано по-накратко, ци гун се практикува в едно нормално физическо и психическо състояние, в което няма пречки пред това трениращият да се концентрива върху движенията и дишането си.

Една от най-популярните комбинации от движения в ци гун, за която се твърди, че датира от хиляди години, е “Осемте къса брокат” – осем основни упражнения, които изглеждат по следния начин:

За най-добри резултати и по-бърз прогрес в усвояване на движенията в ци гун е добре да се посещава школа, където квалифициран учител да покаже основните техники, правилата на дишането, най-често срещаните грешки. Може да се учи и по книги, по DVD филми или те да се използват в комбинация с уроците на живо, но определено на живо, чрез практика под надзора на експерт е най-удачно. Освен това, практикувайки ци гун в школа човек може да наблюдава и как останалите изпълняват техниките, което също е ценен опит.

Моята практика с ци гун

Както споменах по-горе, за ци гун чух и разбрах в търсенето ми на начини да излекувам ужасните болки на плексита, който бях развил в края на 2011г.

Един хубав ден на Октомври се връщах от парна баня, когато вятърът ме духна и усетих, че може и да настина. Така и се случи – на следващия ден се събудих с отвратителна болка в лявата част на гърба, от която ме болеше чак сърцето. Болката бързо-бързо навлезе и обхвана и цялата ми лява ръка – до върха на пръстите.

В следващите 3 седмици не успях на спя нито веднъж. Не можех да ходя, освен приведен под ъгъл от 45 градуса, не можех да лежа по никой начин. Успявах да мигна по 1-2 часа на денонощие единствено в седнало положение, подпрян на едни големи възглавници, но дори и тогава не спираше да ме боли. Денем ходех на работа и единствено седнал на стол успявах да забравя за малко за болката.

Толкова остри, упорити и продължителни болки не бях имал и за съжаление лекарствата, предписани ми от лекарите не даваха ефект. Няколко пъти ми се наложи да ходя до спешния център, за да ми поставят обезболяващи инжекции, но уви – все едно ми даваха да изсмуча детско бонбонче – инжекциите нямаха никакъв ефект. Посещението ми на чакръкчия временно облекчи болките, но… само за 3-4 часа, след което те се възобновиха и дори ми се стори, че станаха още по-сериозни.

Някъде на десетия ден след началото на мъките, видял се чудо, започнах да търся алтернативи. Съвсем случайно попаднах в някакъв сайт, от който посетих някакъв друг сайт и така започнах да чета за ци гун и неговите лечебни свойства. Мотивирах се силно и успях да открия една подходяща книга по темата – “Източна лечебна гимнастика”. Това не е книга конкретно за ци гун, тъй като в нея са показани разнообразни упражнения от областта на лечебната гимнастика, сред които и китайски, и индийски, но на практика се оказва, че повечето упражнения, показани в нея са именно от ци гун.

Скоро след това направих и посещение в китайския център в Двореца на спорта и културата във Варна, където платих за еднократна тренировка по ци гун. Там учител бе Станчо Станев – известен експерт по ци гун и тай чи в България. Тренировката по ци гун продължи 30 минути (втората част бе с тай чи занимания, които са много близки като философия и техника с ци гун) и тъй като вече се бях упражнявал по книгата “Източна лечебна гимнастика”, поне половината упражнения ми бяха познати. Другата половина обаче бяха новост за мен и определено останах доволен от посещението си, тъй като научих много нови неща. Освен това, учителят ми обърна внимание на техниките за дишане, на скоростта на изпълняване на упражненията, на стойката – все много важни неща.

В разгара на най-големите ми болки от плексита правех упражнения по три пъти на ден, всеки път по около 30 минути, или 90 минути дневно. След всяка тренировка усещах как болката е намаляла, да речем с 1%. Минимално подобрение, но все пак подобрение. Определено чувствах облекчение всеки следващ път. Така упорито и неуморно тренирах близо 30-40 дни, докато болката започна да отшумява и успях за първи път да имам що-годе нормален сън с продължителност от около 6-7 часа. Задържах това ниво, постоянно правех упражненията си, а болката продължаваше да се свива и свива, докато най-накрая просто изчезна.

Днес съм убеден, че ако не бях започнал да правя упражненията си по ци гун, заболяването ми щеше да се удължи още. Разбира се, лекарствата вероято също са си оказали влияние, мазилата – също, но реалният ефект за мен бе най-голям от упражненията.

Може би тук някъде следва да спомена, че причината за моя плексит съвсем не беше, че ме е подухнал вятъра на улицата и съм настинал. Това само е отключило проблема, а той е бил много по-сериозен – обездвижване и застоял начин на живот пред компютъра – дълги, дълги години. В резултат на стила ми на живот аз най-вероятно съм си имал всички предпоставки на пострадам сериозно я с плексит, я с ишиас, я с нещо друго и лекото ми настиване е било последната капка, която е преляла чашата.

Ето защо, осъзнавайки значението на движението в ежедневието, след като неутрализирах плексита аз не само ходя активно пеш почти всеки ден, но и продължавам непрекъснато с упражненията си. Може би тук е момента да ви разкажа за едно хубаво мое преживяване, свързано с гимнастиката. То се случи през Февруари 2012.

Сливане с природата

През Февруари 2012 за първи път през живота си отидох на балнеосанаториум, най-вече заради проблеми с дискова херния, която ми откриха 1-2 месеца след като проблемите с плексита отшумяха. Избрах да посетя балнеосанаториума “Свети Мина” в Бургас, в района на т.нар. “Бургаски минерални бани”. Всичко бе чудесно там, останах доволен и си починах добре, но причината да ви разказвам за това е следната.

Зад санаториума се оказа, че има прекрасен, огромен парк, много по-различен от Морската градина във Варна, където традиционно съм свикнал да се разхождам. Разликата бе в това, че паркът бе почти или изцяло безлюден. Обяснението е просто – по това време на годината на това място няма хора. Санаториумът е на 15 километра от Бургас, не е в градската част и това бе причината да не виждам много хора в парка. Което се оказа прекрасно, тъй като упражненията ми с китайската лечебна гимнастика и ци гун се оказаха много по-вълнуващи.

Когато първият ден отидох в парка и започнах упражненията си, след 10-тата минута се почувствах някак странно. Първоначално не можех да определя защо. Редувах различните упражнения, наоколо бе тихо и много спокойно, а до залеза на слънцето оставаше някъде около час и половина и светлината му през клонките на дърветата около мен бе особено златиста и топла. Дишах бавно и равномерно чистия хладен въздух около мен и размахвах ръцете си в различни посоки. Точно над главата ми чух ударите на кълвач. Бях напълно сам в парка и на 400-500м. радиус (докъдето ми стигаше погледа) нямаше жива душа.

Тогава разбрах защо се чувствам странно. Бях се слял с природата и общувах с нея. Бях станал част от нея. Всичко около мен, с изключение може би на дрехите ми, не бе свързано с цивилизацията. Правех древни източни ци гун упражнения за здраве, дишах чист въздух, чувах единствено поклащането на листата по клоните и кълвача над мен. Един перфектен момент, продължил 40 минути. Такива моменти са станали непривични и несвойствени за съвременния човек, а са толкова хубави!

Обещах си на следващия ден задължително да се върна. И го сторих. Отново си направих ци гун гимнастиката и отново се почувствах прекрасно. Сякаш винаги съм имал нужда от това. На по-следващия ден се върнах отново на същото място. След още един ден отново бях там.

Някъде на шестия или седмия ден, когато отново бях в парка, ситуацията бе променена. Беше Неделя и коли от Бургас бяха паркирали в парка. Радиото от едната кола гърмеше, някакви хора бяха изкарали скара и печаха месо. Говореха на висок глас и се надвикваха с музиката. Смееха се шумно. Бяха отишли в природата, а не й обръщаха никакво внимание.

В такава обстановка не може да се практикува ци гун. Отдалечих се възможно повече от тях и все пак си направих задължителните упражнения, но общуването с природата бе изчезнало. Магията я нямаше. Не бе същото, както преди.

Ето защо, винаги, когато е възможно, бих посъветвал ци гун да се практикува в усамотение сред природата. Получава се по друг, съвсем различен и по-добър начин.

Наскоро отидох до морето рано сутринта и проведох пълен цикъл от упражнения. Ефектът за мен бе сходен с моментите на усамотение в парка край Бургас. Бях на 2 метра от водата, наоколо плуваха двадесетина лебеда, разделени на две големи групи – вляво и вдясно от мен. Скоро, след като започнах да се упражнявам всички те вкупом пристигнаха на брега, излязоха от водата, наредиха се на 10-12 метра от мен и започнаха да се пощят. Все едно си правеха някакъв свой си ци гун, някакви свои упражнения и ритуали за привеждане в ред и хармония на тялото си. Лебедите останаха с мен до края на моите занимания, а аз бях толкова впечатлен от този безмълвен контакт с тях, че разказах на децата си и на моите близки какво малко чудо ми се бе случило.

Още за ци гун

Във видеото по-долу можеш да видиш един пълен репертоар с ци гун упражнения. Както стана ясно в началото на този материал, ци гун е много разнообразен и има хиляди стилове, движения и техники, създавани през годините. Ето защо, това видео е по-скоро ориентир, а не единствения възможен начин за ци гун тренировки.

Също така, виж и това видео, в което акцентът е върху енергията ци. Всъщност, акцентът винаги трябва да е върху енергията ци – нещо, което аз като начинаещ нерядко забравям. Практикуващият ци гун трябва да се стреми да работи и овладява енергията, а не самоцелно да прави някакви упражнения. Лекторът във видеото обръща внимание именно на ци и работата с енергията:

Овладяването на ци гун е по силите на всеки – и на млади, и на стари, и на здрави, и на болни. Изисква се най-вече желание за учене на нови неща и известна доза упоритост. За разлика от други практики (например тай чи, което е разновидност на ци гун), тук не се изискват години, за да се усвои до съвършенство и изпълнява една правилна форма на упражненията. Полезно е обаче да се чете, да се осмисли философията зад упражненията, за да не се правят те механистично, а осъзнато и целенасочено.

Ежедневната практика на ци гун раздвижва тялото, освежава го и го презарежда. Дори и да пропусне ден, три или десет, човек винаги може да се върне обратно към своите ци гун занимания, без да е забравил какво точно да прави.

Довери се на ци гун и опитай тази древна китайска практика, за да постигнеш здраве, освежаване, презареждане и добро състояние на духа.

На книжния пазар има и специална книга, посветена на ци гун, при това от Станчо Станев – известен майстор на тази източна практика. Книгата е “Цигун за здраве”.