Числа на Дънбар. Колко и какви приятелства можем да имаме?

Ние, хората, сме устроени така, че не можем без другите. Искаме или не, налага ни се да работим или живеем в малки или по-големи групи, за да постигаме определени лични и общи цели.

Открити са закономерности, които посочват средния брой на хората, с които можем да поддържаме познанства, връзки и взаимоотношения на определена емоционална дълбочина.

Тези закономерности са известни като “Числа на Дънбар” и определят максималния брой на хората в различни кръгове, с които можем да поддържаме стабилна цялост със съответните социални отношения в тях.

Числа на Дънбар

Числата на Дънбар са кръстени на Робин Дънбар, британски антрополог и професор по еволюционна психология в Оксфордския университет. През 90-те години на XX век той публикува първото свое откритие по темата, а в следващите години и още открития.

Според изследванията на Дънбар, един човек поддържа приятелства, познанства и контакти с различни кръгове (“слоеве”) от хора – 5, 10, 35 и 100.

Според Дънбар, човек има средно:

• 5 най-добри приятели. С тях човек поддържа възможно най-задълбочени и интимни връзки и взаимоотношения. Тук често попадат хора от семейството, брачен партньор, деца и/или най-добрите приятели.
• 10 добри приятели. С тях човек поддържа много добри връзки и взаимоотношения, но не чак толкова интимни и задълбочени, както с първата група.
• 35 добри познати. С тях човек поддържа добри отношения, но по-скоро на ниво “познати”, не толкова “приятели”.
• 100 познати. Това са хората, за които човек може да си спомни, че познава и поддържа някакъв контакт. Като степен на емоционална близост те са най-отдалечени спрямо всички останали слоеве, но все пак това са някакви познанства.

Или, четирите слоя от хора са общо 150 души (5 + 10 + 35 + 100). Всъщност това е първото открито от Дънбар число, известно още като “Правилото на 150-те”.

Дънбар установява, че за да има ефективни комуникации и стабилни взаимоотношения между хората в една група (например в една организация или общност), тя не бива да надвишава 150 души. До този извод той стига, като използва данни за размера на мозъците на примати и хора, като проверява откритията си в реални човешки групи.

Още преди изследването на Дънбар американската компания W. L. Gore & Associates, производител на материята Gore-Tex, открива чрез проби и грешки, че когато една производствена единица достигне 150 души, най-добре е тя да не се разширява повече, а да се създаде нова на друго място. При численост до 150 души всеки познава колегите си лично и работи с околните в условията на минимум правила и формалности, без да се налага управлението да се извършва с помощта на силно йерархична структура.

На свой ред, но с помощта на научни методи, Дънбар прави извода, че способността на човек да поддържа не повече от 150 ефективни връзки с други хора е пряко обуславена от размера и способностите на човешкия неокортекс – най-развития дял на човешкия мозък, свързан с мисленето и осъзнатото поведение като цяло.

За какво става дума?

Единаци, стада, глутници

Според природните закони, колкото по-високо в хранителната верига е даден вид, толкова по-малка е нуждата на неговите представители да са заедно.

Хищниците на върха – акулите, например, които нямат естествени врагове, обикновено са самотници. Обратно, животните, за които има постоянен риск да бъдат нападнати и изядени – овце, птици, риби – обичайно живеят в големи групи – стада, ята, пасажи.

Определянето на мястото на човека в хранителната верига е по-сложно. Технологичните ни умения са ни превърнали в истински хищници и ние можем спокойно да действаме като единаци, но ако не разполагаме с оръжията си, сме уязвими, изплашени и действаме като стадо.

Има обаче и още една алтернатива, която много подхожда на човека – глутницата.

Глутницата е различна от стадото.

В стадото отделните индивиди са заедно, най-вече за да оцеляват някак си, на принципа “Бягай, когато другите бягат”.

В глутницата индивидите си набелязват цели и взаимодействат помежду си, за да ги постигат. Примери за глутници са спортни отбори, военни формирования и различни видове бизнес екипи. Всички те са групи от хора, чиито участници са силно съпричастни към постигането на обща цел и работят заедно в постоянна взаимна зависимост помежду си, за да изпълнят целта.

Разбира се, глутница може да бъде и по-голяма структурна единица, в т.ч. и цяла една фирма.

Предвид на сложността на работата в глутница, е много важно хората в нея да се познават добре, за да взаимодействат ефективно помежду си. Ако хората в групата (глутницата) не се познават, няма как между тях да има взаимно разбиране и доверие, при което е много трудно да се очакват добри резултати от съвместната им работа.

За да се познават хората добре, те трябва да поддържат социални връзки (социални приятелства) помежду си. Всяка една от тези социални връзки е закодирана в човека като електрически модел в мозъка му. Тези модели се движат по невроните на неокортекса.

Или, може да се каже, че се изискват умствена енергия и умствени усилия, за да се поддържат приятелства, познанства и контакти.

Оказва се, че броят на по-задълбочените и детайлни взаимоотношения, които човек може да поддържа, е ограничен от сложността и обхвата на тези неврони в неокортекса. В сравнение с другите животни, човешките същества имат голям неокортекс, но той не може да се справи с безкрайно количество социална информация.

За да функционира една глутница (група, екип) добре, тя има нужда от определени правила, закони и норми, за да е стабилна и сплотена. Дънбар открива, че за да се случва това, организацията или общността следва да се състои от най-много 150 души. Това е ориентировъчно лимитът на т.нар. “социални приятелства”, които човек може да поддържа.

“Приятелства” в социалните мрежи

С оглед на Числата на Дънбар, възниква следният въпрос: Доколко са наши приятели т.нар. “приятели в социалните мрежи”?

Темата е актуална, тъй като вече от години приятелите и последователите в социалните мрежи са мерило за социална значимост и влияние за определени групи хора.

Статистиките показват, че:

• средно един потребител на Facebook има 338 приятели;
• средно един акаунт в Twitter има 707 последователи;
• средно един управител на фирма (CEO) в LinkedIn има 930 контакта.

Спомням си, че аз самият в първите години на Facebook имах около 2700 приятели.

Всички експерти по дигитален маркетинг казват, че “социалните медии са разговор”, но как е възможно да водиш задълбочен разговор по каквато и да е тема с 300, 700, 900, 1000, 2000 или 5000 души, заедно или поотделно? Възможно ли е да поддържаш смислен контакт и взаимоотношения със стотици или хиляди хора, ако дори не знаеш имената им?

В този смисъл Числата на Дънбар ясно демонстрират, че в социалните мрежи, както и в живота изобщо, качеството следва да е винаги над количеството. Така са устроени и така работят нашите мозъци.

А качеството на нашите взаимоотношения с различни хора е най-често в тясна зависимост от времето, което им отделяме.

С кого прекарваме най-много време?

Проучванията на Дънбар откриват, че човек отделя около 40% от времето си за социално взаимодействие с групата на своите 5 най-близки приятели и още 20% за социално взаимодействие с групата на своите 10 добри приятели.

В тази връзка, полезно е да се замислим кои са петимата души, които влизат в нашия най-интимен вътрешен кръг. След като отделяме на тези хора 40% от времето си, би било чудесно, ако това е едно ефективно и ползотворно прекарано време, нали?

Помисли – кои са петте човека, с които прекарваш най-често времето си? Това може да включва съпруг/съпруга, родители, приятели, колеги… Това позитивни, енергични и действащи хора ли са (т.нар. “победители”), или оплакващи се, песимистични, цинични към живота хора (т.нар. “професионални жертви”)?

Ранди Гейдж, известен експерт по простеритет, смята, че човек трябва да е особено внимателен със своите Топ 5 приятелства. Ако това са негативни или пасивни хора, които вечно се оплакват, те ще ни превръщат в същите негативни хора, тъй като степента ни на емоционална обвързаност с тях е много силна, а оттам и влиянието им върху нас е огромно. И обратното, ако хората от нашия Топ 5 са щастливи, продуктивни и проспериращи хора, ние най-вероятно също ще бъдем такива.

Повече за това виж в статията “Ранди Гейдж за справянето с негативните хора (видео)”.

В резюме

Числата на Дънбар са полезен ориентир относно това какви следва да са лимитите на нашите “слоеве” от социални контакти.

Изглежда, че нашите най-добри взаимоотношения – тези с хората, с които поддържаме контакт най-често, са ограничени по обективни причини. Хората, на които разчитаме най-много в живота ни, определено не са много на брой.

Подобно познание може да е от значение както за нашия професионален живот – например при управление на хора, групи и екипи, така и за личния ни живот.

Прочети повече: Локус на контрол. Кой контролира съдбата ни?