Четирите нива на стратегическия план

Всеки мениджър с висок ранг (управител или изпълнителен директор, например) следва да умее да съставя стратегически план за работа на фирмата си.

Изготвянето на стратегически план е от критична важност за успеха на всяка една организация и е свързан с мениджърската компетентност и по-конкретно с мениджърската роля “Стратег”, която всеки ръководител има нужда да познава и изпълнява добре.

Какво по-точно означава това?

Какво е стратегически план?

Най-напред, какво НЕ е стратегически план?

Стратегически план не е лист хартия (или два), на който (от немай къде, например защото други го правят) в началото на годината (или по някое друго време) се нахвърлят (с пожелателен характер) някакви идеи или цели за развитието на фирмата.

Тогава, какво е стратегически план?

Стратегическият план е една подробна пътна карта за посоката и начините, които компанията (или подразделението, дирекцията, отделът) избира да следва за определено време. Той е следствие от избраната стратегия, а самата стратегия е съвкупност от подходящи управленски действия за постигане на конкретни цели с краен срок.

Защо е нужно да се изготви стратегически план?

Отговор на въпроса защо е необходимо да се изготви стратегически план се дава в добре резюмиран вид в сайта MyStrategicPlan.

По-конкретно, с помощта на стратегическия план се постига следното:

• Организира се хаоса и всички добри идеи
• Фирмата се подготвя за предстоящия растеж
• Увеличава се ангажираността на служителите – те имат по-ясно чувство на посока
• Изгражда се конкурентното предимство на фирмата
• Стратегията се комуникира на служителите
• Приоритизират се финансовите потребности
• Създава се фокус и яснота какви да са непосредствените действия

Кои са нивата в изготвяне и осъществяване на стратегически план?

Нивата в изготвянето на стратегически план могат да варират в зависимост от източника, който ги препоръчва, но като цяло следва да са ориентирани към следното:

1. Основни положения;
2. Стратегическа диференциация;
3. Организационна ангажираност;
4. Организационна трансформация.

Нека разгледаме по-подробно всяко от четирите нива на стратегическия план.

1. Основни положения

Основните положения включват така важните (и масово подценявани) неща като определяне на мисия, визия, ценности, цели и ключови индикатори за изпълнение.

Това са много важни неща, които изискват сериозно време за размисъл и на практика са фундаментите на всяка една фирма.

Основните положения, без които всеки един стратегически план би бил малко или много измислен във вакуум, са пряка отговорност на висшите мениджъри и не са задачи, които могат да се делегират да бъдат свършени от някой друг.

2. Стратегическа диференциация

Стратегическата диференциация също е фундаментален въпрос. Стратегическият план следва да се фокусира върху предоставянето на стойност и уникалност, с помощта на които да се воюва за пазарни позиции и да се печели битката за сърцата и съзнанието на клиентите.

Определянето на стратегическата диференциация става в зависимост от потребностите на пазара и конкурентната среда и в това отношение полезни могат да са идеите за петте конкурентни сили на Портър, както и за трите конкурентни стратегии за пазарно поведение на фирмата.

3. Организационна ангажираност

Организационна ангажираност е моментът, в който стратегическият план се привежда в действие. За целта е полезно всеки да има представа какво точно представлява планът, защо е именно такъв и каква е неговата персонална роля в изпълнението му.

Важно тук е хората не само да знаят какво се очаква да правят, но и защо е важно да го правят и как всичко това е в унисон с принципите на фирмата им и с тяхната собствена визия за работното им място. Това е нужно, тъй като ако е налице подобно разбиране, хората ще са по-склонни да се включат доброволно в изпълнението на стратегическия план, а това е разковничето към вътрешната мотивация, която често пъти прави разликата между доброто и посредственото изпълнение.

Много подробно за това разказва Дейвид Майстър в статията си “Стратегията и закоравелият пушач”. Моментът с ангажираността е наистина важен, тъй като без ангажираност няма изпълнение, а без изпълнение всеки план е безполезен.

4. Организационна трансформация

Организационната трансформация е онзи момент, в който стратегическият план вече се прилага и в резултат на това възникват редица проблеми, дилеми и въпроси.

Важно е да се осъзнава, че всички те биха могли да се разрешават по подходящия начин, ако сред хората е налице разбирателство за мисията, визията, ценностите, ключовите индикатори, стратегическото пазарно поведение и другите неща, за които стана дума по-горе. В този случай фирмата ще взема решения, ще предприема действия и ще се развива в унисон с принципите си, което ще гарантира подходящата й трансформация (защото нищо не е статично, всичко е в динамика) по пътя към постигане на целите.

Тук особено важен момент е лидерството, тъй като с помощта на подходящо лидерство организационната трансформация би могла да “тече” далеч по-гладко и желаните промени да се случват по-бързо и ефективно.

Практическо приложение

Какво е практическото приложение на модела с четирите нива на стратегическия план?

Най-напред, моделът очертава нуждата от цели и стратегия. Защото, за да правиш стратегически план, най-напред ти е нужда някаква стратегия. Тя пък е функция на целите – стратегията се създава, за да се реализират определени цели.

Добре е, когато една фирма има цели и стратегия. Ползите от тях са ясни. Защо обаче толкова много фирми работят без ясни цели и стратегия?

Отговор на това дава убедително Дейвид Майстър в “Куражът да имате стратегия”:

Много фирми (и хора) нямат смелостта да се придържат към плановете и целите, които сами са си поставили. Липсва им кураж спрямо собствените им убеждения.

Или, опираме до убежденията. Това са именно тези малко мистични и не винаги ясни понятия като “мисия”, “визия” и “ценности”. От тях тръгва всяка стратегия, всяка цел и всеки стратегически план. Това са основните положения.

За малките и средни фирми, а така също и за големите компании, разработването на стратегически план е свързано с ясното дефиниране на всички тези неща – мисия, визия, ценности, принципи…

В миналото бях чел как било практика на компании в САЩ да организират специални работни срещи на своите висши мениджъри (изпълнителни директори, заместници, ръководители на дирекции, клонове и т.н.) Отделяли по два, три, четири, че дори и повече дни да се усамотят в някоя луксозна вила на брега на някое красиво езеро и да разговарят каква е визията им за развитие, кои са ценностите, които ги обединяват, какви са ключовите им символи…

Когато се бях сблъскал за първи път с подобни примери, си бях помислил какви сериозни разходи се правят за подобно нещо и колко отговорно се гледа изобщо на всичко това. “Ами, глупости са това!”, бях чул изказване от един човек по този повод – “Какъв е смисълът да се правят подобни срещи, за да се дискутират подобни въпроси? Това са някакви американски измишльотини!”.

Само че това е практика не само за американски компании, но и за европейски, и за японски… При това става дума за сериозни, авторитетни компании, които никога не биха и помислили да губят времето на висшите си ръководители в подобни събития, освен ако наистина не става дума за нещо наистина значимо и важно.

Пример за управлението на човешките ресурси

Вземете например управлението на човешките ресурси в една фирма. Как би следвало да се подхожда към това управление? Съществуват ли универсални начини да се управляват хората в контекста на дейностите по УЧР – планиране, набор, подбор, оценка, възнаграждение, обучение, развитие и др.?

И да, но и не!

В управлението на човешките ресурси безспорно съществуват общовалидни принципи и правила, но съществува и контекст, в който тези принципи и правила се прилагат и които очертават истинския облик на практиката на управление на човешките ресурси.

Кой е този контекст?

Това е най-вече основните положения от по-горе, т.е. първото ниво на стратегическия план.

По-конкретно:

• Ако фирмата няма ясни цели и визия, то и наборът/подборът на служители ще бъде неясен и хаотичен, ще се назначават хора без особена принципност, ще се отдава значение на не чак толкова важни изисквания на длъжностите, а ще се игнорират други изисквания, които всъщност са необходими.
• Ако фирмата няма яснота за собствените си принципи и ценности, на които държи и от които е обединена, това директно ще проличава в начина, по който се оценява и възнаграждава – отново безпринципно и без оглед на реалните индивидуални, групови или екипни приноси.
• Или, представете си, че собствениците на една фирма са безскрупулни хора, чиято единствена цел е печалбата, без значение дали се заплащат заплати или се изпълняват определени поети ангажименти към групи от хора, обществото като цяло или пък закона. Представете си, че в подобна фирма започне работа мениджър по човешките ресурси и се опитва да прилага съвременни и етични практики за работа с персонала като важна част от стратегическото развитие и поведение на фирмата.

Мислите ли, че подобни добри намерения на този мениджър могат да се реализират с оглед на ценностите на собствениците, които както вече стана ясно се изчерпват с непочтеност, арогантност и силен егоизъм?

Биха могли да се дадат и много други примери, в които една или друга добра идея, която е била част от стратегическия план на конкретна фирма, няма как да се реализира не заради друго, а заради слаба основа (първо ниво на стратегическия план).

Или заради размита пазарна ориентация (втори ниво на стратегическия план).

Или заради недостатъчна ангажираност на мениджърите и служителите (трето ниво на стратегическия план).

Или заради бавната и тромава организационна трансформация (четвъртото ниво на стратегическия план).

Сами виждате, че стратегическият план далеч не е само лист хартия, на който да се напишат някакви пожелания за фирменото развитие през следващата година, две или три.

Изготвянето на стратегически план е ключово мениджърско умение, присъщо на мениджърите от “Мислещ тип” и по-специално на мениджърската роля “Стратег”.

Това е и една от основните задачи на мениджъра изобщо – да създаде истинско цяло, което е по-голямо от простата сума на неговите части, както отбелязва и самият Питър Дракър. С помощта на стратегически план, който да не остане само план, а да стане реализиран план, се постига именно тази задача.

Прочети повече: Перфектният стратегически план.