Теория за четирите лидерски стила на Лайкърт

Какво отличава успешните лидери от останалите? Как различните стилове на управление влияят върху мотивацията и продуктивността на екипа?

Разбирането на тези въпроси е от съществено значение за всеки ръководител, който иска да постига устойчиви резултати.

Именно тук на помощ идва теорията на Лайкърт за четирите лидерски стила – класическа концепция, която предоставя ценни насоки за ефективно управление.

Кои са четирите лидерски стила?

Теорията за четирите лидерски стила е създадена от Ренсис Лайкърт – американски социален психолог, който я публикува за пръв път в книгата “New Patterns of Management” през 1961 г. и по-късно я развива в книгата “The Human Organization” през 1967 г.

Основната идея на теорията на Лайкърт е, че лидерските стилове могат да бъдат категоризирани в четири основни типа, всеки от които отразява различен подход към вземането на решения, управлението на хора и взаимодействието между ръководителите и подчинените.

Тези четири лидерски стила са:

1. Експлоатационно-авторитарен стил;
2. Доброжелателно-авторитарен стил;
3. Консултативен стил;
4. Демократичен (партисипативен) стил.

Ренсис Лайкърт счита, че демократичният стил на управление е най-ефективен, защото той създава среда на доверие, сътрудничество и взаимно уважение между ръководителя и служителите. Според него, когато хората са включени в процеса на вземане на решения и се чувстват част от екипа, те са по-мотивирани, по-ангажирани и допринасят с максимума на своите способности.

Лайкърт не одобрява авторитарните стилове, защото те създават атмосфера на страх, потискат мотивацията и инициативата на служителите и възпрепятстват дългосрочния прогрес и иновациите в организацията.

Теорията за четирите лидерски стила на Лайкърт е представена на диаграмата по-долу:

Всеки от тези стилове има своите характеристики, които Лайкърт описва детайлно. Те са свързани с лидерство, мотивация, комуникации, взаимодействие между хората, вземане на решения, поставяне на цели, контрол и изпълнение на целите.

Нека разгледаме по-подробно откритията на Лайкърт за четирите възможни лидерски стила.

1. Експлоатационно-авторитарен стил

Експлоатационно-авторитарният стил се характеризира с високо ниво на авторитарност. Лидерът взема решенията самостоятелно, без да се консултира с подчинените. Контролът е строг, комуникацията е еднопосочна, отгоре надолу, а страхът често е основен инструмент за мотивация.

Характеристиките на експлоатационно-авторитарния лидерски стил са:

• Лидерство: Мениджърът не се доверява на подчинените си и рядко се съгласява с тяхното мнение и идеи. Подчинените нямат възможност да обсъждат със своите ръководители проблемите, свързани с работата. Управлението е в съответствие с Теория X.
• Мотивация: Мотивацията се фокусира върху физическите и икономическите стимули чрез страх и санкции. Подчинените имат негативно отношение спрямо организацията, намиращо израз във враждебна нагласа и неудовлетвореност.
• Комуникации: Типичните комуникации са “отгоре-надолу”. Подчинените посрещат информацията с подозрение.
• Влияние: Взаимодействието между лидера и хората е ограничено. Подчинените имат слабо влияние на целите, методите и дейността на ръководството.
• Вземане на решения: Решенията се вземат от върха на централизираната организация. Подчинените не участват във вземането на решенияя.
• Поставяне на цели: Поставянето на цели се извършва от върха на централизираната организация. Подтиска се груповото участие при определяне на цели. Те се изпълняват без коментар.
• Контрол: Контролът е централизиран на най-високия “връх”. Основно значение има разпределението на вината за допусканите грешки.
• Изпълнение на целите: Изпълнението на целите е слабо. Мениджърът не успява да развие човешките ресурси в организацията.

2. Доброжелателно-авторитарен стил

При доброжелателно-авторитарния стил лидерът също е авторитарен, но показва известна грижа към подчинените. Въпреки че решенията отново се вземат на високо ниво, лидерът може да допусне ограничена обратна връзка или да покаже внимание към нуждите на екипа.

Характеристиките на доброжелателно-авторитарния лидерски стил са:

• Лидерство: Мениджърът е снизходителен към своите подчинени, а те на свой ред са раболепнин към ръководителя си.
• Мотивация: Мотивацията се гради на награди и наказания. Нагласите към организацията понякога са враждебни, понякога са благосклонни. Подчинените са частично удовлетворени.
• Комуникации: Повечето комуникации са “отгоре-надолу”. Комуникациите “отдолу-нагоре” са ограничени. На информацията, която се получава от подчинените, понякога се вярва, а понякога не.
• Влияние: Взаимодействието между лидера и хората е почти затворено. Подчинените не оказват влияние върху целите, методите и дейността на ръководството.
• Вземане на решения: Някои решения се вземат на по-ниски равнища, но винаги се съгласуват с ръководството. Лидерът иска мнения за вземане на някакво решение от подчинените по изключение.
• Поставяне на цели: Поставянето на цели се извършва от “върха”, но с възможност да се коментират от подчинените. Поради това целите са предмет на умерена съпротива.
• Контрол: Контролът е централизиран предимно на “върха”.
• Изпълнение на целите: Изпълнението на целите е добро. Ръководителите се стремят към високо равнище на изпълнение.

3. Консултативен стил

При консултативния стил ръководителят активно се консултира с подчинените си и взема предвид техните идеи и предложения. Въпреки че крайното решение остава в ръцете на лидера, комуникацията е двупосочна и атмосферата е по-отворена.

Характеристиките на консултативния лидерски стил са:

• Лидерство: Мениджърът и подчинените имат значително взаимно доверие и принципно се поддържат един друг.
• Мотивация: Мотивацията е стимулирана от награди, наказания и атрактивната работа. Налице е средно-високо удовлетворение от принадлежността към организацията.
• Комуникации: Съществуват комуникации “отгоре-надолу” и “отдолу-нагоре”. Обикновено информацията се възприема с доверие, но и често се подлага на съмнение.
• Влияние: Взаимодействието между лидера и хората е задоволително. Подчинените оказват умерено влияние върху целите, методите и дейността на ръководството.
• Вземане на решения: Някои решения в организацията се вземат “на върха”, а други на по-ниски равнища. При вземане на решения лидерът се консултира с подчинените си.
• Поставяне на цели: Целите се определят от “върха”, но след обсъждане с подчинените. Висшите цели се определят от по-високите равнища на управление. Съпротивата срещу поставените цели е епизодична.
• Контрол: Контролът е разпределен между високите и средните равнища. Само в малка степен той е изнесен към по-ниските равнища.
• Изпълнение на целите: Изпълнението на целите е много добро. Ръководителите имат стремеж за много добро изпълнение на целите на организацията.

4. Демократичен (партисипативен) стил

Това е най-демократичният и ефективен стил според Ренсис Лайкърт. При него решенията се вземат колективно, комуникацията е открита, а мотивацията на служителите се основава на доверие и споделена отговорност.

Характеристиките на демократичния (партисипативен) лидерски стил са:

• Лидерство: Мениджърът се доверява на подчинените си в по-голямата част от случаите и споделя техните идеи и мнения. Подчинените имат свободата да дискутират проблемите в работата със своя ръководител.
• Мотивация: Мотивацията произлиза от вземането на лично участие и ангажираност в дейността на организацията. Подчинените имат положителна оценка и много добра удовлетвореност от членството си в организацията.
• Комуникации: Комуникациите се разпростират във всички посоки на организацията. Информацията е точна и се ползва с доверието на подчинените.
• Влияние: Взаимодействието между лидер и хора се осъществя открито и активно между всички. И ръководители, и подчинени влияят върху целите, методите и дейността на ръководството.
• Вземане на решения: Решенията се вземат на всички равнища на децентралицирана организация и често групово.
• Поставяне на цели: Поставянето на цели се базира на групово участие при тяхното вземане. Основно се набляга на големи, но реалистични цели.
• Контрол: Контролът е децентрализиран. Набляга се на самостоятелен контрол върху задачите от страна на служителите.
• Изпълнение на целите: Изпълнението на целите обикновено е най-доброто.

Приложение

Теорията за четирите лидерски стила на Лайкърт може да бъде приложена в различни области:

• Фирмено управление. Компаниите могат да анализират управленските си практики и да идентифицират области за подобрение. Демократичният лидерски стил е особено подходящ за иновативни и динамични организации.
• Управление на екипи. Ръководителите на екипи могат да използват теорията на Лайкърт, за да адаптират своя подход спрямо нуждите на екипа и задачите.
• Образование. Учителит и преподаватели могат да използват консултативния или демократичния стил, за да насърчават ангажираността и креативността на учениците.
• Обществен сектор. В сфери като здравеопазване и социални услуги, стиловете на управление могат да повлияят пряко върху удовлетвореността на служителите и качеството на предоставяните услуги.

В резюме

Теорията на Лайкърт предлага рамка за разбиране и анализ на различните подходи към лидерството, като предлага четири отличителни лидерски стила:

1. Експлоатационно-авторитарен стил;
2. Доброжелателно-авторитарен стил;
3. Консултативен стил;
4. Демократичен (партисипативен) стил.

Докато авторитарните стилове могат да бъдат ефективни в краткосрочен план, консултативният и демократичният стил показват по-добри резултати в дългосрочен план, като насърчават доверието, мотивацията и продуктивността в екипите.

Изборът на правилния лидерски стил зависи от контекста, но стремежът към по-отворено и участващо управление е ключът към устойчив успех.

Прочети повече: Теория за ситуационно лидерство на Хърси и Бланчард.