Теория за четирите лидерски стила на Лайкърт

Какво може да прави един ръководител, когато ръководи своите подчинени? Към какви потенциално възможни лидерски стилове би могъл да се придържа той?

Тези въпроси вълнуват ранните изследователи на лидерството, сред които изпъкват представителите на сериозни научни центрове като Мичигански университет и Държавeн университет в Охайо, например.

Един от първите модели, обясняващи основните лидерски стилове, е моделът с четири лидерски стила на Ренсис Лайкърт.

Четирите лидерски стила на Лайкърт

Ренсис Лайкърт е много авторитетен социален психолог и вероятно най-известният представител от групата изследователи на лидерството от Мичиганския университет.

През 50-те и 60-те години на XX век Лайкърт провежда многобройни емпирични проучвания в различни организации и стига до заключението, че лидерските стилове попадат в четири основни категории:

1. Експлоатационно-авторитарен лидерски стил;
2. Доброжелателно-авторитарен лидерски стил;
3. Консултативен лидерски стил;
4. Демократичен (партисипативен) лидерски стил.

Теорията за четирите лидерски стила на Лайкърт е представена на диаграмата по-долу:

Всеки от четирите лидерски стила води до различно проявление на основните характерни черти на организацията. Лайкърт обръща внимание на следните осем характеристики (промениливи) на организацията:

• Лидерство
• Мотивация
• Комуникации
• Взаимодействие
• Вземане на решения
• Поставяне на цели
• Контрол
• Изпълнение на поставената цел

Нека разгледаме по-подробно откритията на Лайкърт за четирите възможни лидерски стила.

1. Експлоатационно-авторитарен лидерски стил

Характеристиките на експлоатационно-авторитарния лидерски стил наподобяват класическа бюрократична структура и са следните:

• Лидерство: Мениджърът не се доверява на подчинените си и рядко се съгласява с тяхното мнение и идеи. Подчинените нямат възможност да обсъждат със своите ръководители проблемите, свързани с работата. Управлението е в съответствие с Теория X.
• Мотивация: Мотивацията се фокусира върху физическите и икономическите стимули чрез страх и санкции. Подчинените имат негативно отношение спрямо организацията, намиращо израз във враждебна нагласа и неудовлетвореност.
• Комуникации: Типичните комуникации са “отгоре-надолу”. Подчинените посрещат информацията с подозрение.
• Влияние: Взаимодействието между лидера и хората е ограничено. Подчинените имат слабо влияние на целите, методите и дейността на ръководството.
• Вземане на решения: Решенията се вземат от върха на централизираната организация. Подчинените не участват във вземането на решенияя.
• Поставяне на цели: Поставянето на цели се извършва от върха на централизираната организация. Подтиска се груповото участие при определяне на цели. Те се изпълняват без коментар.
• Контрол: Контролът е централизиран на най-високия “връх”. Основно значение има разпределението на вината за допусканите грешки.
• Изпълнение на целите: Изпълнението на целите е слабо. Мениджърът не успява да развие човешките ресурси в организацията.

2. Доброжелателно-авторитарен лидерски стил

Характеристиките на доброжелателно-авторитарния лидерски стил са следните:

• Лидерство: Мениджърът е снизходителен към своите подчинени, а те на свой ред са раболепнин към ръководителя си.
• Мотивация: Мотивацията се гради на награди и наказания. Нагласите към организацията понякога са враждебни, понякога са благосклонни. Подчинените са частично удовлетворени.
• Комуникации: Повечето комуникации са “отгоре-надолу”. Комуникациите “отдолу-нагоре” са ограничени. На информацията, която се получава от подчинените, понякога се вярва, а понякога не.
• Влияние: Взаимодействието между лидера и хората е почти затворено. Подчинените не оказват влияние върху целите, методите и дейността на ръководството.
• Вземане на решения: Някои решения се вземат на по-ниски равнища, но винаги се съгласуват с ръководството. Лидерът иска мнения за вземане на някакво решение от подчинените по изключение.
• Поставяне на цели: Поставянето на цели се извършва от “върха”, но с възможност да се коментират от подчинените. Поради това целите са предмет на умерена съпротива.
• Контрол: Контролът е централизиран предимно на “върха”.
• Изпълнение на целите: Изпълнението на целите е добро. Ръководителите се стремят към високо равнище на изпълнение.

3. Консултативен лидерски стил

Характеристиките на консултативния лидерски стил са следните:

• Лидерство: Мениджърът и подчинените имат значително взаимно доверие и принципно се поддържат един друг.
• Мотивация: Мотивацията е стимулирана от награди, наказания и атрактивната работа. Налице е средно-високо удовлетворение от принадлежността към организацията.
• Комуникации: Съществуват комуникации “отгоре-надолу” и “отдолу-нагоре”. Обикновено информацията се възприема с доверие, но и често се подлага на съмнение.
• Влияние: Взаимодействието между лидера и хората е задоволително. Подчинените оказват умерено влияние върху целите, методите и дейността на ръководството.
• Вземане на решения: Някои решения в организацията се вземат “на върха”, а други на по-ниски равнища. При вземане на решения лидерът се коонсултира с подчинените си.
• Поставяне на цели: Целите се определят от “върха”, но след обсъждане с подчинените. Висшите цели се определят от по-високите равнища на управление. Съпротивата срещу поставените цели е епизодична.
• Контрол: Контролът е разпределен между високите и средните равнища. Само в малка степен той е изнесен към по-ниските равнища.
• Изпълнение на целите: Изпълнението на целите е много добро. Ръководителите имат стремеж за много добро изпълнение на целите на организацията.

4. Демократичен (партисипативен) лидерски стил

Характеристиките на демократичния (партисипативен) лидерски стил са следните:

• Лидерство: Мениджърът се доверява на подчинените си в по-голямата част от случаитее и споделя техните идеи и мнения. Подчинените имат свободата да дискутират проблемите в работата със своя ръководител.
• Мотивация: Мотивацията произлиза от вземането на лично участие и ангажираност в дейността на организацията. Подчинените имат положителна оценка и много добра удовлетвореност от членството си в организацията.
• Комуникации: Комуникациите се разпростират във всички посоки на организацията. Информацията е точна и се ползва с доверието на подчинените.
• Влияние: Взаимодействието между лидер и хора се осъществя открито и активно между всички. И ръководители, и подчинени влияят върху целите, методите и дейността на ръководството.
• Вземане на решения: Решенията се вземат на всички равнища на децентралицирана организация и често групово.
• Поставяне на цели: Поставянето на цели се базира на групово участие при тяхното вземане. Основно се набляга на големи, но реалистични цели.
• Контрол: Контролът е децентрализиран. Набляга се на самостоятелен контрол върху задачите от страна на служителите.
• Изпълнение на целите: Изпълнението на целите обикновено е най-доброто.

Кой е най-ефективният лидерски стил според Лайкърт?

Ренсис Лайкърт е смятал, че Стил 4 – Демократичният (партисипативен) лидерски стил е най-ефективният стил. При него ръководителят води своите сътрудници чрез:

• Разработване на общи цели;
• Изграждане на добри връзки за подкрепа и и развиване на взаимоотношения между хората;
• Споделяне на отговорността.

Лайкърт открива, че Стил 1 и Стил 2 са по-ниско производителни, за разлика от Стил 3 и Стил 4. Поради това той препоръчва на мениджърите да преминават екстензивно и интензивно обучение по лидерство, за да прогресират възможно по-скоро от Стил 1 към Стил 4.

В резюме

От всички четири стила на лидерство, които проучва, Ренсис Лайкърт извежда Демократичния (партисипативен) лидерски стил като най-ефективен. При този стил мениджърът се доверява на сътрудниците си, определя колективно с тях цели и бъдещи награди, изгражда колективно чувство за отговорност и насърчава сътрудничеството, откритата комуникация, съпричастието и работата в екип.

В унисон с откритията за лидерството на Мичиганския университет, Демократичният (партисипативен) лидерски стил е силно ориентиран към служителите и по-слабо към работата.

Изследванията на Лайкърт показват, че всеки един от четирите лидерски стила влияе по определен начин на начина на управление на организацията, на нейната структура, ценности, отношение към служителите, ниво на продуктивност и цялостната вътрешна среда на организацията.