Честър Бърнард. Биография и идеи

Честър Бърнард е американски бизнесмен, мениджър и автор на новаторски теории за организацията и управлението.

Бърнард става известен с идеите си, посветени на организацията, функциите на ръководителя и властта, с което оказва влияние върху развитието на теорията за управление.

Как преминава животът на Честър Бърнард? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Бърнард

Честър Бърнард е роден през 1886 г. в бедно фермерско семейство в щата Масачузетс, САЩ.

Въпреки, че родителите му изпитват сериозни материални затруднения, в семейството винаги остава време за сериозни разговори и четене.

Липсата на средства възпрепятства Бърнард да продължи образованието си в колеж. Тъй като е много музикален, той се препитава като акордьор на пиано, което му носи по 3 долара седмично. Междувременно печели стипендия за престижното училище Mount Hermon School, където записва и се подготвя за кандидатстване в университет.

През 1906 г. Честър Бърнард е приет със стипендия в икономическия факултет на Харвардския университет и се дипломира през 1909 г. Веднага след това получава предложение за работа в отдела по статистика на известната компания AT&T в Бостън. В този период Бърнард се жени.

Кариерата на Бърнард се развива бурно оттук нататък. Тъй като показва сериозни делови качества, с подкрепата на AT&T той става президент на компанията New Jersey Bell Telephone, която управлява в продължение на цели 22 години в периода 1927-1947 г.

Управлението на Честър Бърнард в New Jersey Bell Telephone съвпада с периода на Голямата депресия в САЩ и в онези години е истинско предизвикателство да се справяш успешно начело на компания. Бърнард съумява да стори това, като една от причините е, че подхожда изключително сериозно към въпросите, свързани с организационното управление.

По-конкретно, Бърнард не спира да чете книги за бизнес, управление и социология. Участва редовно в научните дискусии, организирани в Харвардския университет и общува с видни учени от известния Харвардски кръг “Парето” от ранга на Елтън Мейо, социолозите Джордс Хоманс и Толкът Парсънс, историка Крейн Бринтън, икономиста Йозеф Шумпетер и физиолога Лоурънс Хендерсън.

Контактът на Бърнард с всички тези експерти му дават възможност да изгради траен интерес към въпросите, свързани с взаимоотношенията между хората и организацията. Дискусиите с изследователи и теоретици му помагат да осъзнае редица процеси в управлението, които преди това само интуитивно усеща и практикува.

В периода на Голямата депресия Честър Бърнард е още и директор на Държавното управление по изплащане на помощи в щата Ню Джърси. В периода 1942-1945 г. ръководи благотворителната организация United Service Organizations. След излизане в пенсия продължава активна работа като президент на Фонда Рокфелер (1948-1952) и председател на Националния научен фонд (1952-1954).

Основните книги на Честър Бърнард са две – “The Functions of the Executive” (1938) и “Organization and Management” (1948).

Сдържаността на Бърнард по отношение на личния живот и добрите му отношения с други хора провокират огромно уважение към него. От друга страна, някои негови съвременници го определят като надменен, авторитарен и несъгласяващ се с чужди мнения.

Честър Бърнард почива през 1961 г.

Бърнард и организацията

Честър Бърнард възприема организацията като социална общност от хора, които работят в координация и сътрудничество, за да могат да постигнат цели, които иначе никога не биха успели да постигнат сами.

Честър Бърнард казва:

“Формалната организация е осъзната, съзнателна и целенасочена форма на сътрудничество между хората.”

Бърнард отбелязва, че в практиката организациите не живеят дълго. Той обяснява краткия живот на много организации с факта, че те не съумяват да изпълнят два ключови критерия – ефективност и ефикасност.

Бърнард дефинира ефективността на организацията като “способност да се постигат определени цели”. На свой ред, разбирането му за ефикасност на организацията е нетипично, като това е “степента, в която организацията е способна да удовлетвори потребностите на хората в нея”.

Или, Честър Бърнард заключава, че когато една организация успее да задоволи потребностите на хората, които работят в нея и същевременно с това постига своите организационни цели, сътрудничеството между членовете й ще продължи да съществува.

Разглеждайки организацията и хората в нея, Бърнард не се ограничава единствено до служителите. Той счита, че в границите на организацията влизат по-широк кръг лица, които оказват “поддръжка” на организацията – инвеститори, доставчици, клиенти и потребители.

Бърнард и трите функции на ръководителя

Като практикуващ мениджър от висш ранг, работата на ръководителя вълнува Честър Бърнард и неслучайно той посвещава своята книга “The Functions of the Executive” на тази тема.

На основа на своето виждане за природата на организацията, Бърнард определя какви са функциите на мениджмънта и в какво се изразява работата на ръководителите.

Според Бърнард, основните функции на мениджмънта са три:

1. Определяне на цели – според условията на променящата се вътрешна и външна среда.
2. Създаване на система на комуникации – във вертикална и хоризонтална посока, за да се поддържа координацията между служителите.
3. Разработване на система от стимули за привличане и задържане на служителите – за да може организацията да реализира успешно поставените цели.

Бърнард и властта

Честър Бърнард формулира своя теория относно въпроса за властта в организацията.

Бърнард разглежда властта в контекста на комуникациите в организацията и счита, че тя се опирта на седем основни правила:

1. Комуникационните канали трябва да са ясни.
2. Всеки в организацията трябва да познава комуникационните канали.
3. Всеки в организацията трябва да има достъп до формалните комуникационни канали.
4. Линиите за комуникация трябва да са възможно по-кратки и директни.
5. Хората, които играят ролята на комуникационен център, следва да притежават достатъчна компетентност.
6. Линиите за комуникация не трябва да се прекъсват, когато организацията работи.
7. Всяка комуникация трябва да бъде проверена.

За Бърнард, властта има два аспекта – субективен и обективен. Субективният аспект се изразява в това, че подчиненият следва да се съгласи да приема указания от своя ръководител. Обективният аспект представлява самите указания, с които подчиненият се съгласява.

Или, виждането на Бърнард относно властта на ръководителя е, че тя се определя не от този, който издава заповедите, а от онзи, който или ги приема, или ги отхвърля.

Кога един подчинен да изпълнява някаква заповед? Това той би сторил, когато:

• Разбира смисъла на заповедта.
• Чувства, че заповедта не противоречи на личния му интерес.
• Чувства, че заповедта отговаря на интереса на организацията.
• Притежава физически и умствени способности, за да изпълни заповедта.

Следователно, от голяма важност е комуникацията, тъй като благодарение на нея една заповед може да бъде изпълнена или отхвърлена.

Честър Бърнард вярва, че мениджърите следва да печелят власт, като се отнасят към служителите си с уважение и компетентност. Подобно схващане е близко до идеите на Мери Паркър Фолет, но като цяло е необичайно за онези времена.

Бърнард и стимулите

Във връзка с темата за властта, Честър Бърнард създава своя теория и за стимулите за подчинените.

Бърнард смята, че има два начина да се стимулират служителите да сътрудничат в организацията – чрез материални стимули и убедителност. Той отдава по-голямо значение на убедителността.

Бърнард предлага четири общи и четири специфични групи стимули.

Специфичните стимули са:

• Пари и материални награди;
• Лични нематериални възможности за развитие;
• Желани физически работни условия;
• Идеални благодеяния, като например гордост от постигнато майсторство и др.

Общите стимули са:

• Привлекателност на работата – на основата на съвместимост с околните;
• Адаптиране на условията на труд към обичайните методи и нагласи за работа;
• Възможност за участие в по-големи проекти и задачи;
• Условия за комуникация с околните – личен комфорт в социалните отношения, изграждане на приятелски отношения и др.

В резюме

Идеите на Честър Бърнард за ролята на мениджмънта в организацията изпреварват времето, в което са създадени.

Бърнард е първият автор в областта на мениджмънта, който обръща внимание на ролята на висшето ръководство на голяма организация и поставя въпроса за какво реално съществува то.

Честър Бърнард не просто използва откритията на школите на научното управление, административното управление и човешките отношения, но и ги надгражда. Полезността в случая произтича и от факта, че освен теоретик, Бърнард е и практикуващ мениджър.

Прочети повече: Кратка история на мениджмънта.