Чарлс Пърс. Биография и идеи

Чарлс Пърс е американски философ и учен от XIX век и създател на течението “прагматизъм” във философията.

Чарлс Пърс обосновава тезата, че значението на дадена концепция е сетивният ефект на нейния обект и тази максима става основен принцип на прагматизма – вярата, че “истина” е това описание за реалността, което ни върши най-добра работа.

Как преминава животът на Чарлс Пърс? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Пърс

Чарлс Пърс е роден през 1839 г. в гр. Кеймбридж, Масачузетс, САЩ. Баща му е известен професор по астрономия и математика в Харвардския университет, а майка му е дъщеря на сенатор.

Като дете Пърс е считан за вундеркинд и е възпитаван лично от баща си. Още на 12-годишна възраст чете трудове по логика, а скоро след това започва да изучава философия, като чете по няколко страници всеки ден от “Критика на чистия разум” на Имануел Кант в оригинал на немски език.

Като младеж Чарлс Пърс получава с лекота бакалавърска и магистърска степен от Харвардския университет, като там започва няколко приятелства за цял живот, едно от които е с бъдещия философ и “баща на американската психология” Уилям Джеймс. През 1863 г. получава докторска степен по химия.

През 1872 г. Пърс и Джеймс основават т.нар. “Метафизичен клуб” – общност от философи и учени. По време на дискусиите в клуба се зараждат първите идеи на течението “прагматизъм”, което заляга в основата на философската система на Пърс.

Чарлс Пърс развива дълга кариера като учен и заема различни научни длъжности. Работи в Службата за изследване на крайбрежието на САЩ, занимава се с геодезия и гравиметрия, работи в астрономическата обсерватория на Харвард, където отговаря за определянето на яркостта на звездите и формата на Млечния път. Прави собствени научни открития, изобретява научни методи и през 1876 г. е избран за член на Американската национална академия на науките.

За определен период от време след 1879 г. Чарлс Пърс е назначен като лектор по логика в новооткрития университет “Джон Хопкинс” и това е единствената академична длъжност, която Пърс заема някога. През целия си живот той така и не успява да получи друга работа като университетски преподавател, а философските му идеи са силно подценявани.

Чарлс Пърс страда от млад от лицева невралгия – болезнено лицево-нервно състояние, което често го прави депресиран и обект на бурни изблици на гняв. В напреднала възраст той се оттегля да живее в къща на село, където се посвещава на писане на философски трудове и научни трудове.

Чарлс Пърс умира от рак през 1914 г. Въпреки, че такива светила на философията на XX век като Бъртранд Ръсел и Карл Попър го признават за един от най-оригиналните умове от края на XIX век, признанието го спохожда дълги години след смъртта му.

Например, единствените книги, които Пърс публикува през живота си, са “Фотометрични изследвания” (1878) – монография за приложенията на спектрографските методи в астрономията, и едно кратко есе по логика през 1870 г. Въпреки това, след смъртта си той оставя приблизително 1650 непубликувани ръкописа с общ обем от над 100 000 страници, които са придобити от Харвардския университет, но не са каталогизирани до 1967 г. и повечето от тях остават непубликувани и до днес.

Пърс и прагматизмът

Като учен, Чарлс Пърс мрази абстрактните теории и ги смята за глупост. Това свое виждане той пренася в полето на философията.

Пърс счита, че за да бъде едно твърдение вярно, трябва да е налице някакъв експеримент или наблюдение, които да го подкрепят.

Например, ако кажем “Стъклото е чупливо”, ние можем да проверим това твърдение, като ударим един стъклен прозорец с чук, в резултат на което той ще се строши на множество парченца. Тоест твърдението “Стъклото е чупливо” е истина поради практическите последици, които поражда удара с чук върху него.

Чарлс Пърс изпитва дълбок скептицизъм към метафизичните идеи, например към идеята, че има “реален” свят отвъд света, който преживяваме чрез сетивата си – класическа идея във философията, известна още от времето на Платон. Пърс става пионер на философското течение “прагматизъм” според което истината е това, до което бихме достигнали, ако можем да проведем всички експерименти и проучвания, които в идеалния случай бихме искали да извършим.

За Пърс значението на дадена концепция се изразява в сетивния ефект на нейния обект. Това разбиране става известно като “прагматически принцип” и става основен принцип на прагматизма във философията, а именно, че истина е онова описание на света, което ни върши най-добра работа.

За Пърс прагматическия принцип е метод за изясняване на всяка концепция с възможните практически последствия от каквото и да е, което концепцията изобразява. Казано по друг начин, за да бъде някаква концепция смислена, нейното приложение в реалността трябва да е видимо.

Пърс се опитва да докаже, че прекаленото философстване не върши работа във философията и че по-скоро с него се водят дебати за значението на думите, отколкото за реалността, защото при тях не може да бъде конкретизиран нито един ефект върху сетивата.

Чарлс Пърс застъпва също и схващане, изестно като “фалибилизъм”, а именно, че всяко познание е опровержимо и че една теория, колкото и добра да е за обяснение на нещата в света, трябва да е готова да отстъпи на друга, по-добра теория.

В резюме

Чарлс Пърс е американски философ и учен от XIX век, пионер на течението “прагматизъм” във философията.

Според Пърс значението на дадена концепция е сетивният ефект на нейния обект, а истина е това описание за реалността, което ни върши най-добра работа.

Прочети повече: Кратка история на философията.