Сидхарта Гаутама Буда е изключително влиятелен философ, който е останал в историята като родоначалник на будизма.
Сидхарта Гаутама Буда не е месия или пророк, който действа като посредник между Бог и Човека. Той достига до своите идеи чрез разсъждения, а не в резултат на божествено откровение. Буда се занимава главно с въпроса за целта на живота, което на свой ред включва изследване на концепциите за щастие и “добър живот”. Негови са идеите за “Среден път”, “Осмократен път”, “Колело на Дхарма” и мисълта “Вие ставате това, което мислите”.
Как преминава животът на Сидхарта Гаутама Буда? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Сидхарта Гаутама Буда
Почти всичко, което знаем за живота на Сидхарта Гаутама, е от биографии, написани от негови последователи векове след смъртта му и различаващи се в много детайли.
Сидхарта Гаутама е роден около 563 г. в Лумбини, древна Индия (днешен Непал), в семейство на цар и царица, които управляват клана Шакя.
Майката на Сидхарта Гаутама умира поради усложнения, свързани с раждането и той на практика е отгледан от по-малката й сестра. Като принц и царски наследник, Сидхарта води живот, изпълнен с привилегии, лукс и висок статут. Очакванията към него са след време да наследи трона и богатствата на баща си.
Когато е на 16 години, бащата на Сидхарта му урежда брак с негова братовчедка на същата възраст. Преданията разказват, че тя му ражда син, наречен Рахула.
Цял живот бащата на Сидхарта полага усилия да предпази сина си от контакт с човешкото страдание и крие от него всичко, свързано със старост, болести и смърт. Все пак, на 29 години Сидхарта Гаутама излиза извън двореца, за да се срещне със своите поданици и тогава успява да види за първи път старец, болен човек и мъртвец. Според легендата, неговият колесничар му обяснява, че хората всъщност остаряват, страдат от болести и умират.
Сидхарта Гаутама осъзнява, че води охолен, но повърхностен живот, в който богатството и лукса не са достатъчни за истинско щастие. Той разбира, че хората по света страдат силно и че причината за тяхното страдание се крие в болестите, старостта и смъртта, както и в това, че нямат онова, от което се нуждаят. Ето как, той оставя съпругата и сина си, напуска двореца и започва да търси нов живот.
Първоначално Сидхарта Гаутама се отдава на аскетизъм, чрез просене на улицата и отказ от всякакви плътски удоволствия. В същото време, с помощта на няколко учители, усвоява медитативни практики за постигане на ново ниво на съзнание. Състоянието на съзерцание, което е както блажено, така и освежаващо, става известно като “дхяна” – медитация, която е правилният път към пробуждане.
Но Сидхарта Гаутама все още не е удовлетворен достатъчно и в търсене на просветление той решава да доведе аскетизма си до абсолютна крайност чрез лишаване от храна, като яде само по едно листо или една ядка на ден.
Така, стоейки под сянката на дървото бодхи и умиращ от гладна смърт, Сидхарта Гаутама дочува разговор между учител по цитра (струнен инструмент) и негов ученик.
Учителят казва:
“Струните не бива да бъдат нито прекалено отпуснати, нито прекалено опънати, иначе цитрата няма да издаде звука, за който е предназначена.“
Това е повратна точка в търсенията на Сидхарта Гаутама, благодарение на което достига просветление. Той разбира, че пътят към щастието в живота не минава през крайностите на чувственото презадоволяване или самоунищожителния аскетизм, а се крие в “средния път”.
В този момент Сидхарта Гаутама е на 35 години, и оттогава последователите му започват да го наричат “Буда”, което означава “Пробуденият” или “Просветленият”.
С най-важните истини за живота, Сидхарта Гаутама прекарва останалата част от живота си в пътуване из различни части на Индия, за да проповядва идеите си сред хората. Учението му набира огромна популярност и последователи.
След смъртта му, учението на Буда се предава устно в продължение на 400 години, преди да бъде записано в съчинението “Трипитака”, съставено от негови последователи.
Сидхарта Гаутама Буда умира от старост през 483 г. пр.н.е., когато е 80 години.
Буда и средният път
Опитът на Сидхарта Гаутама го научава, че в дългосрочна житейска перспектива крайностите са неудовлетворителни за човека. Нито прекаленото угаждане, нито прекаленото потъпкване водят до трайно и устойчиво щастие.
Ето защо, Буда достига до заключението, че трябва да има някакъв “среден път” между крайностите – една своеобразна “златна среда”, към която по-разумно и балансирано да се придържа човек.
Буда си дава сметка, че страданието е универсално понятие за всички хора, че е неделима част от човешкия живот и че в основата му лежи неудовлетворението в резултат от нашите желания и очаквания. Той нарича тези желания “привързаности” и те включват не само нашите чувствени желания и светски амбиции, но и основния ни инстинкт за самосъхранение.
Според Буда, задоволяването на тези привързаности може да донесе краткосрочно удовлетворение, но не и трайно щастие, в смисъла на удовлетворение и покой на ума.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Буда и преодоляването на егото
Следващата стъпка в разсъжденията на Буда е, че премахването на привързаностите ще предпази от разочарования и така страданието ще бъде изнегнато. Той допуска, че в корена на привързаностите лежи нашият егоизъм.
За Буда “егоизъм” е вкопчването в нас самите, стремежът към удовлетворяване на всевъзможни нужди и получаването на удоволствия.
Или, за да се освободим от привързаностите, които ни причиняват болка, карат ни да страдаме и ни правят нещастни, ние трябва най-вече да преодолеем егото си, т.е. да преодолеем привързаността си към Аз-а.
Но как може да стане това? Та нали желанията, амбициите и очакванията са част от човешката природа?
Буда смята, че светът на егото е илюзорен. Той развива идеята, че нищо във Вселената не се случва само, а е резултат от предишно следствие и всеки човек е само преходна прашинка от вечен процес на причинно-следствени връзки.
Ето защо, на практика няма “Аз”, който да не е част от по-голямото цяло, а страданието ни е резултат от неспособността да осъзнаем този факт. Това не значи да отричаме нашето собствено съществуване или личностна идентификация, а да си дадем ясна сметка за това какви са нещата – преходни и несубстанциални.
Приемането на идеята, че сме съставна част от нещо вечно и много по-голямо – вечен “не-Аз”, вместо да се вкопчваме в представата, че имаме уникален “Аз”, е ключът към освобождаване от привързаностите, респективно и от страданието.
Буда и четирите благородни истини
Една от централните идеи на Буда и будизма е свързана с т.нар. “Четири благородни истини”. Те обясняват именно природата на страданието, причините за него и как да го победим.
Четирите благородни истини на Буда са:
- Истина за страданието (дукха) – страданието е присъща част на съществуването, от раждането, през болестите и старостта, до смъртта.
- Истина за причината за страданието (самудая) – причината за страданието е желанието: копнежът за чувствени удоволствия и привързаността към светските притежания и власт.
- Истина за прекратяването на страданието (ниродха) – страданието може да бъде прекратено, като се отделим и отстраним от копнежите и привързаността.
- Истина за пътя, водещ до края на страданието (магга) – осмократният път е средството за елиминиране на желанието и преодоляване на егото.
Последната истина – за следването на осмократния път като начин за преодоляване на страданието и постигане на просвещение, е на практика етичният кодекс на Сидхарта Гаутама Буда, който той предава на своите последователи.
Буда и Осмократният път
Осмократният път е един от основните принципи в учението на Буда. Следването му води до прекратяване на страданието и постигане на просветление.
Осмократният път съдържа осем елемента, като всички те започват с думата “правилен”, в смисъл на “завършен”, “съвършен” и “идеален”. Първият елемент от Осмократния път е разбирането на Четирите благородни истини.
Елементите на осмократния път са:
- Правилно разбиране;
- Правилно мислене;
- Правилно действие;
- Правилен стремеж;
- Правилен поминък;
- Правилно усилие;
- Правилна концентрация;
- Правилна реч.
Най-често, осмократният път се представя визуално чрез т.нар. “Колело на дхарма” – един от най-старите будистки символи за пътя към просветлението. В будизма думата “дхарма” се отнася за учението на Буда – естествен ред, чиста истина и универсален закон за живот и поведение, съотносим с концепцията за “дао” в даоизма.
Буда и постигането на нирвана
За Сидхарта Гаутама Буда, крайната цел на живота на Земята се изразява в приключване на цикъла на страданието (раждане, смърт и прераждане), в който се раждаме.
Следването на Осмократния път позволява на човек да победи егото си и да постигне просветление, с което на свой ред да избегне болката от прераждането в друг живот на страдание, защото е осъзнал мястото си във вечния “не-Аз” и е станал едно с вечното.
На практика, така човек постига състояние на “нирвана” – в буквален превод “изгасване на свещ”, или още непривързаност, не-бъдене, просветление, пробуждане, пълно спокойствие на ума след края на страданието.
За Буда и неговите последователи, нирвана е главната цел на живота – най-висшето щастие и постигане на единение с божественото.
Трябва да се отбележи, че в своето учение Сидхарта Гаутама избягва старателно споменаването на каквото и да е конкретно божество или конкретна крайна цел в живота. Той описва нирвана като “неродено, непородено, несътворено и неформирано” състояние, което трансцедентира сетивните преживявания. За Буда нирвана е вечно и непроменящо се състояние на върховно освобождаване от страданието на съществуването.
Буда и будизмът
Няколко десетки години след постигане на нирвана, Буда обикаля из Индия, за да проповядва идеите си. Още приживе той си спечелва огромна слава и множество последователи, с което будизмът се установява като една от главните философии и религии.
Учението на Буда се предава от уста на уста в продължение на 400 години, когато е записано за първи път в съчинението “Трипитака”, съставено от негови последователи. Тогава започват да възникват и различни школи, тъй като будизмът се разпространява в цяла Индия, а по-късно и в Китай и Югоизточна Азия, където по популярност си съперничи с конфуцианството и даоизма.
Редица западни философи и изследователи, но така също и голям брой най-обикновени хора считат, че будизмът е преди всичко философия или начин на живот, а не религия, тъй като в него отсъства Бог.
И действително, в будизма въпросът за Бог не е особено актуален и това учение няма теологичен характер. Будистката философия комбинира най-вече етика, епистемология, метафизика и феноменология, но в нея отсъства идеята за “Вечен Бог” или “Творец”, който е създал всичко.
В същото време, в будизма съществуват множество свещени същества – богове, които произлизат от древни индийски традиции (например ведически традиции), но също и други регионални азиатски богове и духове. Също така, будизмът споделя ключови общи концепции с други религии. Например, будизмът много силно споделя заедно с индуизма идеята за “карма” – духовен принцип за причината и следствието, според който човешките намерения и действия определят неговото бъдеще.
За да се отговори на въпроса дали будизмът е религия, всъщност е важно да се отговори на въпроса “Какво точно е религия?”
Ако изходим от дефиницията, че религия е организирана система от вярвания, културни системи и мирогледи, които свързват човека с даден порядък на съществуване и са предназначени да обяснят смисъла на живота или произхода на света, то със сигурност будизмът е религия. Това е така, тъй като учението на Сидхарта Гаутама Буда показва ясен път към лична трансформация и достигане на върхово ново ниво на реалност и съществуване.
Цитати от Сидхарта Гаутама Буда
Сидхарта Гаутама Буда е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
- “Ние сме това, което мислим. Всичко това, което сме възниква с нашите мисли. С нашите мисли ние правим света.”
- “Не живей в миналото, не мечтай за бъдещето, концентрирай съзнанието си върху настоящия момент.”
- „Вашата работа е да откриете вашия свят и след това с цялото си сърце да му се отдадете.“
- “Няма път към щастието. Щастието е самият път.”
- „Хиляди свещи могат да бъдат запалени от една-единствена свещ и животът на свещта няма да бъде съкратен. Щастието никога не намалява, като се споделя.“
- „Ако запалите светлината за някой друг това също ще озарява вашия път.“
- “Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия, или въобще да не тръгнеш по него.”
- “Нека всеки човек се насочи първо към правилното за себе си и едва тогава да учи другите.”
- “Здравето е най-големият дар, добротата – най-голямото богатство, честността – най-добрият приятел.”
- „Дори смъртта не бива да плаши този човек, който е живял разумно.“
- „За да живее щедър живот, човек трябва да не смята нищо за свое, когато е обграден от изобилие.“
- „Не вървете след никого, вървете само след себе си.“
- “Не е достатъчно някой да бъде добър човек, ако не върши нищо.”
- “Не вярвайте на нищо, независимо къде сте го прочели или кой го е казал, дори аз да съм го казал, освен ако то не е в съгласие с вашия собствен здрав разум и ум.”
- „Каната се пълни капка по капка.“
В резюме
Приносите на Сидхарта Гаутама Буда за философската мисъл са свързани най-вече с неговите идеи за средния път, преодоляване на егото, Осмократния път и постигане на просветление.
Като комбинира философски разсъждения с личен опит, Буда ни предлага цялостна система за постигане на щастие и откриване на истинския смисъл в живота.
Все повече идеите на Сидхарта Гаутама и будизма имат огромно влияние не само в Азия, но и в цял свят. Не е пресилено да се каже, че от XIX-XX век насам те оказват пряко въздействие и върху западната философска мисъл.
Прочети повече: Кратка история на философията.
