Борис Цирюлник. Биография и идеи

Борис Цирюлник е френски психиатър и представител на позитивната психология.

Цирюлник посвещава професионалната си кариера на работа с деца, преживяли травми, като се специализира върху психическата устойчивост на човека и способността му за справяне с ужасяващи, катастрофални проблеми.

Как преминава животът на Борис Цирюлник? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Цирюлник

Борис Цирюлник е роден през 1937 г. в еврейско семейство в град Бордо, Франция.

През 1942 г., по време на нацистката окупация на Франция, неговите родители са арестувани и изпратени в концлагера Аушвиц. Преди това те успяват да укрият малкия Борис в приемно семейство. За известно време приемното семейството се грижи се грижи за него, но по-късно го предава на френските колаборационистки власти срещу награда.

Борис е затворен временно с други еврейски деца в една синагога, а по-късно е подготвен за изпращане в концентрационен лагер. На път за лагера той успява да избяга и до края на войната се укрива под чуждо име в различни селкостопански ферми, където работи до края на войната. По-късно тези негови детски преживявания го карат да търси отговор на въпросите защо и как е останал жив в ужаса на войната.

След края на войната Борис Цирюлник живее в сиропиталище и израства съвсем сам, без никакви роднини. Завършва медицина в университета в Париж и се насочва към психиатрията и неврохирургията като области, в които иска да работи. Проявява силен интерес към теорията и практиката на психоанализа, но започва работа като като психоаналитик едва през 1979 г.

Впоследствие Цирюлник разбира, че тази дейност не го удовлетворява. Самият той признава, че в психоанализата има прекалено много неврология и недостатъчно емпатия и помощ за страдащите хора и че това не му харесва.

Борис Цирюлник стига до извода, че този дисбаланс може да бъде преодолян като се съчетаят психоанализа с етологията. Етологиаята е науката за генетично програмираните двигателни и перцептивни процеси, които оказват въздействие върху социалното взаимодействие и комуникация.

Въоръжен с тази своя теза, Цирюлник се приближава до важни теоретични идеи, които по това време са все още малко известни. Сред тях са темите за страданието, преживяването на психически травми и придобиването на психическа устойчивост. Цирюлник обобщава тези състояния като “резилиентност”. Други важни идеи, развити от Цирюлник, са за любовта, срама и др.

Борис Цирюлник е автор на множество книги по тези въпроси, които му носят популярност и успех. Сред тях са книгите: “За срама. Да умреш, но да не кажеш”, “Автобиография на уплашения”, “Психология на срама”, “Осенението за смисъла”. Шепотът на духовете”, “Резилиентност”.

Ципюрник преподава етология в университета в Тулон. Той е семеен, има дъщеря и син.

Цирюлник и резилиентността

Първата важна идея на Цирюлник е за резилиентността (устойчивостта). Според него това е способността на човека да израства, когато е изправен пред ужасни проблеми.

Нека да уточним, че преди Цирюлник има и други психолози, които обясняват този феномен, макар че не използват тази дума. Така например още през 20-те години на ХХ век Зигмунд Фройд говори за ранните травми, които са с негативни последици за мозъка и вземат надмощие над генетичните, психически и социални фактори на издръжливостта.

По-късно и други психолози изследват връзката между травми, нанесени в детството и зрялото развитие, като стигат до заключението, че една трета от населението е способно да посреща ударите на живота. Във Великобритания и САЩ въвеждат програми за обучение на децата по издръжливост.

Какво различно открива Цирюлник?

Практиката на Цирюлник го води до извода, че всяка трагедия, която сполетява хората, ги кара да се чувстват опустошени, съкрушени и неадекватни. Такива хора продължават да страдат и постепенно изпадат в депресия. Но има и такива, които приемат предизвикателството и продължават напред в живота си.

По този повод Цирюлник отбелязва:

“Нашата история не определя съдбата ни.”

Борис Цирюлник изследва именно тази резилиентност (устойчивост). Той открива, че резилиентността не е вродена способност, а е черта, която се изгражда чрез взаимоотношения, комуникация, споделяне на чувства. Той акцентира още и на решаващата роля на положителните емоции и особено на чувството за хумор.

Цирюлник твърди, че хората които преодоляват ужаси, страдания и травми, всъщност успяват, защото придават смисъл на страданието като нещо полезно, от което извличат поука и намират сили да се смеят. Те съхраняват надежда, че нещата с тях ще бъдат по-хубави, отколкото са сега, дори ако всъщност са много болезнени.

Цирюлник и страданието

Втората важна идея на Цирюлник е за същността на страданието. Той разглежда страданието като предизвикателство.

Преди Цирюлник да обоснове тази идея се е смятало, че само неемоционалните хора са психически издръжливи. Цирюлник твърди друго. Той казва, че неемоционалните хора изпитват не по-малка болка и страдат толкова, колкото и другите. Разликата е в това, че те избират да посрещнат и преживеят страданието като предизвикателство. Такива хора стават по-силни и продължават напред.

Практиката на Цирюлник с деца, преживели травми показва, че те имат такава способност. А изследванията с ядрено-магнитен резонанс на мозъка на деца, преживели травми, са неговото важно доказателство.

Цирюлник формулира няколко добри практики за посрещане на страданието, особено при деца с травми. Той счита, че травмата се състои от два компонента. Първият компонент е нараняването (причиняването на страдание). Вторият компонент е как ще бъде представено това наряване.

Цирюлник смята, че начинът по който възрастните представят инцидента, унижението на което подлагат децата и думите, които използват, поставайки съответните етикети (“ти си нищожество”, “само глупак може да направи това” и др.), са по-вредни и причиняват по-голямо страдание от самото преживяване. Цирюлник предлага детето да бъде обгърнато с обич и подкрепата от околните.

Цирюлник и любовта

Третата важна идея на Цирюлник е за любовта. Според него това чувство се формира в детството и предопределя бъдещото поведение в тази сфера. Ако сме научени да обичаме и да приемаме обич, такива сме и занапред.

Цирюлник твърди, че нищо в живота не е зададено веднъж и завинаги, така че можем да се научим да обичаме във всяка своя възраст.

В редица свои книги Борис Цирюлник пропагандира своята теза за съпротивляемостта. Той счита, че съпротивляемостта е присъща на някои деца, когато те не могат да се справят с травми и тежки ситуации в своето детство. Когато пораснат и встъпват в любовно отношение, такива деца се нуждаят от време, за да се справят с нелек проблем. А именно, да се справят да дават любов, въпреки че в детството си не са получавали такава.

Цирюлник счита, че в любовта, както и във всяко друго човешко отношение, става дума за среща на двама души. Тъй като всеки един от тях се развива по свой начин, не е възможно да съществува дълготрайно равновесие помежду им като двойка. Още повече, че животът на двойката се променя успоредно с биологическите, емоционалните и чувствени промени на двамата.

Ето защо, според Цирюлник, желаното съотношение между “давам” и “получавам” обич, не може винаги да е в равновесие. По-добре е, казва той, да има и от едното, и от другото.

Това се отнася не само до влюбените хора, а и до емоционалната връзка между майка и дете, между приятели. По-важното е, както отбелязва Цирюлник, че две същества установяват някакъв свят помежду си, само защото вече са заедно. Това е по-важното.

Любовта – отбелязва Цирюлник – е заразително чувство. Човек може да обикне, когато разбере, че е обичан. Разривът в подобна двойка настъпва, когато обичаният (любимият) човек започне да се дразни от този, който го обича.

Цирюлник и срамът

Четвъртата важна идея на Борис Цирюлник е за срама. Той счита че срамът е борба с враг, който се крие под маската на някакви страдания. Например, стесняваме се да разговаряме с някого, защото ни е срам. Или считаме, че сме недостойни да сме заедно с някого.

В дълбочината на чувството за срам – подчертава Цирюлник – е желанието да се скрием от самите себе си. Срамът се дължи и на това, че хората приписват на другите някакви предполагаеми мисли и нагласи и изпитват неудобство да говорят за себе си. Това според Цирюлник е отровно и дори смъртно опасно изживяване.

Идеята за срама е разгърната подробно в книгата на Цирюлвик “За срама. Да умреш, но да не кажеш”. В нея авторът подчертава, че срамът е нещо неизбежно и по тази причина е важно да го познаваме. Това чувство според него се проявява по различен начин според социалния статус, социалната среда и религиозното възпитание.

Като се позовава на много примери и лични истории на различни хора, Цирюлник стига до извода, че срамът играе много важна роля в живота на човека и може да бъде фактор със съдбоносно значение.

Цитати от Цирюлник

Борис Цирюлник е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Резилиентността е пособността на човека да израства, когато е изправен пред ужасни проблеми.”
• “Възникващата в детството връзка с родителите незабелязано ни учи на определен начин, по който да обичаме и да приемаме обичта на другите в по-зряла възраст.”
• “Срамът се ражда от това, че приписваме на другите някакви предполагаеми мисли и чувства, които те като че ли имат към нас.”
• “Успехът не винаги е доказателство за победа. Често пъти той е тъждествен на триумфа на една скрито страдание.”
• “Преди ме беше срам , че съм се срамувал от родителите си, днес аз се гордея с тях.”
• “Отвори по-широко очите си, живей така, сякаш ще умреш след десет секунди. Старай се да видиш какъв е светът. Той е по-прекрасен от която и да е мечта. Не моли за гаранции и не търси покой.”

В резюме

Борис Цирюлник е френски психиатър, преподавател по етология и специалист по психически травми при децата.

Борис Цирюлник въвежда ново за времето си понятие в психологията – “резилиентност“, и разгръща практики за психотерапия на деца, преживели травми и катастрофални ситуации. Други важни теми в творчеството и практиката му са страданието, срама и любовта.

Прочети повече: Позитивна психология: 6 добродетели и 24 сили за щастие.