Боеций. Биография и идеи

Боеций е важен християнски римски философ от периода на Средновековието, който оставя следа в света на философията с идеите си за Бог, съдбата, свободната воля и щастието.

Боеций е определян за последния от римските философи и за първия сред схоластиците. Известен е с разрешаването на следния проблем – “Ако Бог знае какво ще направим в бъдеще, как може да се каже, че имаме свободна воля?”

Как преминава животът на Боеций? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Боеций

Боеций, или Аниций Манлий Северин Боеций, както е пълното му име, е роден около 480 г. в Рим. Животът му преминава в периода на разпад на Римската империя.

Боеций е от аристократичен род на патриции, в който личат имената дори на двама императори и двама папи. Бащата на Боеций – Флавий Манлий Боеций, е римски консул през 487 г.

Когато е на седем години, Боеций осиротява и е осиновен и възпитаван от аристократа Симах, за чиято дъщеря Рустикана по-късно се жени.

Благодарение на своя осиновител, Боеций получава изключително добро образование, говори свободно гръцки език и има задълбочени знания по латинска и гръцка литература и философия. Посвещава се на преводи и коментари на древногръцки текстове, особено на творбите на Платон и Аристотел, докато в същото време става съветник в двора на остготския крал Теодорих, който по това време управлява Рим.

През 510 г. крал Теодорих дава на Боеций високия пост на консул, а през 520 г., когато е на около четиридесетгодишна възраст, Боеций се издига до поста на церемониалмайстор и ръководител на всички правителствени и съдебни служби в кралството на остготите.

Като специална почест към Боеций, през 522 г. Теодорих назначава двамата му сина за консули, което да отразява престижа на баща им. По това време те са твърде млади, за да заслужат подобен висок пост по собствени заслуги.

Изглежда, че всичко в живота на Боеций върви добре – той е богат, заема висок пост и е обсипван с похвали и почести. Някак си намира време за философските си занимания, успоредно на управленските си задачи, и е плодовит писател и преводач. Справя се прекрасно с всичко, но… в един момент късметът му изневерява.

През 523 г. Боеций е обвинен в заговор срещу крал Теодорих, вероятно в полза на византийския император Юстин I или просто заради клевети от политически врагове, както твърди самият Боеций.

Боеций е арестуван, прогонен е от Рим и всички негови титли и богатства са отнети. Той е хвърлен в затвор в Равена, където е изтезаван, а през 524 г. е екзекутиран чрез съчетание от удушаване и пребиване до смърт. Неизменно твърди, че е невинен, но обвинителите така и не му повярват.

През VIII век Боеций е провъзгласен за мъченик на християнската вяра, а през XIX век е канонизиран за светец на Католическата църква.

Боеций и късметът

През времето си в затвора, знаейки, че скоро ще умре, Боеций пише книга, която след смъртта му се превръща в голям средновековен бестселър – “Утешението на философията”.

В началото книгата представя автора в неговата затворническа килия, изпаднал в самосъжаление. Внезапно той осъзнава, че някаква жена е свела поглед към него. Ръстът й сякаш се променя от среден до по-висок от небето. Тя е облечена в разкъсана рокля с избродирана на нея стълба, в едната си ръка държи скиптър, а в другата – книги. Оказва се, че тази жена е Философията.

Философията е гневна на Боеций, че е забравил в какво трябва да вярва и как трябва да реагира на това, което му се случва. Тя му казва, че късметът вечно се променя и че той не би следвало да се изненадва от това.

Такава е природата на късмета – понякога си на върха, а в друг момент си на дъното. Боеций следва да осъзнае, че просто така стоят нещата. Няма гаранция, че понеже имаш късмет днес, ще имаш късмет и утре.

В книгата си “Утешението на философията”, Боеций използва често метафора с т.нар. “Колело на късмета” (известно днес и като “Колело на Боеций”), за да изрази възгледа си за това, че историята е като колело, което не спира да се върти. Ето как едни, които днес имат власт и богатство, утре губят всичко, а други, които днес са гладни и бедни, утре са на върха на славата и величието. Колелото на Боеций е символ на човешкия възход и падение.

Боеций и щастието

Философията обяснява на Боеций, че хората постъпват глупаво, като позволяват щастието им да зависи от нещо толкова променливо, като късмета. Истинското щастие може да идва само отвътре – от нещата, които можем да контролираме, а не от каквото и да е, което лошият късмет може да унищожи.

Това, по своята същност, е позицията на стоиците, изразена по характерен начин във философията на Зенон или Епиктет. Когато в днешно време казваме, че трябва да гледаме “философски” на нещата, имаме предвид именно стоическата гледна точка към света, а именно да не се опитваме да влияем или да се тревожим за нещата извън нашия контрол.

Нищо, казва Философията на Боеций, не е ужасно само по себе си – всичко зависи от това как мислим за него. Щастието е състояние на ума, а не на света.

Философията иска от Боеций да се обърне отново към нея. Тя му казва, че той може да бъде истински щастлив, въпреки, че е в затвора в очакване на екзекуция. Посланието й е, че богатствата, властта и славата не струват нищо, тъй като са преходни. Никой не би следвало да гради щастието си на подобни крехки основи. Щастието трябва да идва от нещо, което е много по-солидно – нещо, което не може да бъде отнето.

През цялата книга “Утешението на философията”, Философията напомня на Боеций неща, които той вече знае. Това е отново идея от Платон, който смята, че всяко научаване е всъщност вид припомняне на идеи, които вече имаме. Ние всъщност никога не научаваме нещо ново, просто нещо разбужда спомените ни. Животът е усилие да си припомним онова, което знаем по-рано.

Това, което Боеций вече знае, но не си е бил припомнил, е че грешал, че се тревожи от загубата на свободата си и политическото си уважение. Тези неща до голяма степен са извън неговия контрол. Това, което има значение е отношението му към ситуацията, а това е нещо, което той може да избере.

Но къде Боеций (а и всички други хора) може да открие щастието?

Отговорът на Философията е, че ще го намери в Бог. Или в добротата – Платоновият възглед за Бог (Демиург) – най-доброто същество, творецът на нашия свят, който го е създал по природа най-красив и най-добър.

Боеций, Бог и свободният избор

Боеций обаче е озадачен от един голям проблем, който тревожи много християни и който е известен още от преди времето на Аристотел. И проблемът е свързан със следния въпрос: “Ако Бог знае какво ще направим в бъдеще, как може да се каже, че имаме свободна воля?”

В християнството (а и в други религии като юдаизма и исляма) е прието да се вярва, че Бог е съвършен и притежава специални сили. Една от тези сили е, че знае всичко.

Бог знае всичко не само за миналото и настоящето, но и за бъдещето. Той не само знае всичко за това, което се случва сега и се е случило преди, но и всичко, което ще се случи.

Това е парадокс, свързан със свободната воля на хората. След като Бог знае всичко, което ще се случи в бъдещето, той знае всяко бъдещо действие на всеки отделен човек, дори ако самите хора все още не са сигурни какви решения ще вземат и какви действия ще извършат.

Но ако Бог вече знае какво ще направи всеки от нас след малко, как може някой от нас да има истински избор какво ще направи? Просто илюзия ли е изборът? Изглежда, че не можем да имаме свободна воля, след като Бог знае всичко и всичко е предначертано как ще се случи.

Това е много объркващ парадокс. Преди Боеций, друг християнски философ – Августин Блажени, доказва, че хората имат свободна воля и могат да правят всевъзможни морални избори в живота си, в т.ч. и да избират между добро и зло. Но все пак, изглежда невъзможно някой да знае какво ще направи даден човек в бъдеще и в същото време да се твърди, че този човек има свободна воля по отношение на действията си.

В “Утешението на философията” Боеций решава нещата по елегантен начин. Според него, хората живеят в потока на времето (минало, настояще, бъдеще), но Бог не е в потока на времето. Той живее във вечното настояще и знае онова, което за нас е минало, настояще и бъдеще по същия начин, по който ние знаем настоящето.

Казано по друг начин, Бог предвижда нашите свободни мисли и действия. Ние не можем да сме сигурни в изхода на бъдещи събития и поради това имаме свободна воля да избираме и действаме, но Бог знае за нашите избори.

Грешка е да мислим за Бог като за човешко същество, което вижда нещата, развиващи се линейно и последователно във времето. Философията казва на Боеций, че Бог е изцяло ивън времето, той е безвременен. Това значи, че Бог обхваща всичко в един миг – вижда миналото, настоящето и бъдещето като едно. При нас, простосмъртните, нещата се случват едно след друго, но Бог не вижда нещата така.

Ето защо, Боеций прави заключението, че ние хората имаме свободна воля. Ние не сме някакви предварително програмирани машини без никакъв избор. Бог не ни наблюдава в някакъв конкретен момент – той вижда всичко по някакъв безвременен начин.

И, както напомня Философията на Боеций, ние не бива да забравяме, че Бог съди човешките същества по тяхното поведение, по изборите, които правим, макар да знае какво ще направим.

В заключение

Със своите философски идеи със силно изразен християнски платонизъм, Боеций се нарежда сред най-важните философи на Средновековието, които търсят доказателства за съществуването на Бог и дават обяснение дали хората имат свободна воля или всичко в живота им е детерминирано.

Философията на Боеций е с епистемологичен характер и до голяма степен – със стоически привкус. Боеций посочва в какво се изразява истинското щастие – състояние на ума, базирано на солидни фундаменти, които никой не може да отнеме от човека, а именно – стремежа за единение с Бог и върховната доброта.

Прочети повече: Кратка история на философията.