Бенджамин Франклин за поуките от шаха

Бел. ред.: По-долу ще прочетеш превод на известната статия “On the Morals of Chess” на Бенджамин Франклин. За него шахът е нещо повече от игра с фигурки, а именно е система за учене и усвояване на важни принципи от полза в живота. Тъй като в NovaVizia.com има запален шахматист (с ЕЛО над 2000), статията неслучайно намира място тук, въпреки, че е написана още през 1750г.

Играта на шах не е чисто и просто забавление. С нейна помощ се усвояват няколко много ценни качества на ума, полезни в човешкия живот, които се превръщат в навици, подходящи за всякакви ситуации.

Предвидливост

Предвидливост, с която се отправя поглед в бъдещето и се разглеждат последствията, до които води едно или друго действие в играта – въпрос, с който играчът на шах се сблъсква непрекъснато в хода на партията. “Ако преместя тази фигура, какви ще са предимствата и недостатъците, които ще ми донесе това в новата ситуация? По какъв начин може моят противник да се възползва от това? Какви други ходове бих могъл да направя, за да си помогна и за да се защитя от неговите атаки?”

Предпазливост

Предпазливост, с която се изследва цялата шахматна дъска (или сцена на действие); взаимните връзки между различни фигури; опасността, на която са изложени те и възможностите да се подпомагат взаимно; вероятността противникът да направи един или друг ход, да атакува една или друга фигура и какви са различните начини за избягване на неговите удари или обръщане на последствията от неговите ходове срещу самия него.

Внимание

Внимание, за да не се правят прекалено прибързани ходове. Този навик най-добре се усвоява чрез дисциплинирано наблюдение на правилата на играта, като например това, че ако пипнеш някаква фигура, си длъжен да я местиш някъде по дъската. Всички правила на играта следва да се наблюдават внимателно и така играта ще придобива облика на реалния човешки живот и в частност – облика на войната.

С помощта на шаха усвояваме навика да не се обезкуражаваме от спънките в текущите ни дела, навика да се надяваме на благоприятна промяна и навика да упорстваме в търсенето на ресурси. Играта е толкова богата на събития, съществуват толкова различни обрати и внезапни превратности и играчът може толкова често, след продължително обмисляне, да открива начини да се измъкне от непреодолими ситуации, че е добре човек да се бори до край, с надеждата за победа и уповавайки се на собствените си умения, или най-малкото с надеждата за грешка от страна на противника.

Ако противникът ви мисли по-дълго, не трябва да го притискате или да проявявате нетърпение за това, че са бави. Не трябва да пеете, да си подсвирквате, да си гледате часовника или да се пресягате към книга, която да четете, да тропате с крака по пода, да барабаните с пръсти по масата или да правите каквото и да е било, което може да нарушава мислите му. Всички тези действия могат да разсърдят противника ви и не демонстрират уменията ви в играта, а единствено вашата грубост.

Не трябва да се стремите да разсейвате или мамите противника си, като се преструвате, че сте направили някакъв лош ход или като твърдите, че сте на път да загубите играта, с цел да го накарате да се почувства сигурен и безгрижен, а така също и невнимателен към вашия план. Това се счита за измама, не за умение в играта.

Когато постигнете победа, не бива да използвате триумфиращи или обидни изрази, както и да показвате прекалено много своето удовлетворение. Вместо това, стремете се да направите съперника си по-малко неудовлетворен от себе си, по всякакъв искрен начин, който може да бъде използван, като например “Разбирате играта по-добре от мен, но сте малко невнимателен” или ” Играете твърде бързо” или “Имахте добра позиция, но нещо отклони мислите ви и това се обърна в моя полза”.

Ако сте наблюдател на шахматна партия, която се играе от други, наблюдавайте ги в пълно мълчание. Ако се обадите със съвет, обиждате и двамата играчи – този, срещу когото е съветът може да загуби партията заради вас, а този, в чиято полза е съветът (въпреки, че може да е добър съвет) може да загуби удоволствието от играта и от това да открие сам правилния ход. Дори след като са местени един или повече хода в играта, не бива да местите обратно фигурите и да показвате на играчите как биха могли те да играят по-добре, защото това ще ги накара да се чувстват зле, а в някои отношения може да подбуди спорове и съмнения за истинското състояние на тяхната позиция. Всякакво говорене на играчите нарушава тяхното внимание и следователно е нежелано.

И на последно място, ако играта не се играе стриктно по правилата, споменати по-горе, бъдете умерени в желанието си за победа над вашия противник и се радвайте на победата над самите вас. Не се нахвърляйте на всяко предимство, което противникът ви предлага чрез неумението или невниманието си да играе, а вежливо му посочвайте пропуските – че местейки определен ход той поставя или оставя своя фигура под заплаха и незащитена, че местейки друг ход той поставя царя си в опасна ситуация и т.н. С помощта на тази щедра учтивост (толкова обратна на забранената нечестност, описана по-горе) вие може дори и да загубите партията си срещу своя опонент, но ще спечелите нещо повече – неговата почит, уважение и привързаност, в едно с мълчаливото одобрение и благоразположеност на безпристрастните зрители.

Прочети повече: 6 стратегически принципа за бизнеса, вдъхновени от Сун Дзъ.