Барух Спиноза. Биография и идеи

Барух Спиноза е холандски философ от епохата на Просвещението, оставил ярка следа с оригиналните си идеи за произхода и естеството на света.

Барух Спиноза е ключов представител на движението “рационализъм”. В сърцевината на неговата философска система стои представата за “субстанция”, която на свой ред е свързана тясно с идеята за Бог (природа) – причината за всички неща.

Как преминава животът на Барух Спиноза? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Спиноза

Барух Спиноза е роден през 1632 г. в Амстердам, Нидерландия, в семейството на португалски евреи, избягали от Светата Инквизиция.

Родителите му го готвят за равин, но още в училище младият Барух показва критично отношение към равинските учения и предпочита да изучава точни науки, медицина и философия. В това време голямо влияние върху него оказват трудовете на Рене Декарт.

Спиноза скъсва с учението на равините и започва да не спазва религиозните обреди, с което предизвиква негодуванието на Синагогата в Амстердам. Първоначално равините го предупреждават да коригира поведението си, но това няма ефект. След това се опитват да го подкупят, като му предлагат солидна сума срещу обещание да спазва религиозните обреди. Спиноза отхвърля и това предложение.

В крайна сметка, след като опитват по всякакъв начин, но не се сдобиват с успех, равините прилагат спрямо Спиноза крайна мярка – проклятие и отлъчване от еврейската общност. През 1656 г., когато е само на 23 години, Барух Спиноза е отлъчен от Синагогата след публично произнасяне на присъда от съвета на равините пред членовете на общността:

“Предупреждаваме ви, че никой не трябва да говори с него нито устно, нито писмено, нито да му оказва някаква услуга, нито да живее с него под един покрив, нито да се приближава до него по-близко от четири лакти, да не чете нищо съставено или написано от него.”

След отлъчването Спиноза помага известно време на своя учител в преподавателската работа в латинското училище, след което се премества от Амстердам в Хага, променя името си на Бенедикт де Спиноза и се препитава, като шлифова оптически лещи. Едновременно с това, продължава да се занимава с философия.

През 1663 г. Спиноза издава по молба на свои приятели книгата “Принципите на Декартовата философия”. През 1670 г. излиза анонимно неговия труд “Богословско-политически трактат”, който критикува религиозните суеверия и прави историческа критика на Библията. Съчинението предизвиква буря от негодувание, а след като става ясно кой е неговият автор, Спиноза е жестоко преследван, а трактатът му – забранен от холандското правителство като “богохулна и душепагубна книга, пълна с опасни възгледи и мерзости”.

В периода 1662-1665 г. Барух Спиноза разработва своя главен труд “Етика”, който завършва през 1675 г. Яростта срещу възгледите му го спира да го издаде приживе и “Етика” вижда бял свят едва след смъртта му.

Спиноза е запознат с всички най-важни открития в естествените науки и поддържа дружески отношения с някои от най-големите учени на онова време – Лайбниц, Хюйгенс, Бойл, Чирнхаус и др. Мирогледът му израства на основа на научните знания и достижения на XVII век и неслучайно доказателствата на Спиноза в “Етика” напомнят математически доказателства, като стремежът му е те да имат същата необорима логика, каквато има геометрията.

През целия си живот Барух Спиноза живее много простичко. Предпочита да отсяда под наем, вместо да си купи собствена къща. Освен, че шлифова лещи за телескопи и микроскопи, той получава и дребни суми от почитатели, които се възхищават на философските му трудове. Всичко това му позволява да работи от дома и да бъде независим.

За зла участ, точно работата му с шлифоването на лещи и вдишването на финия прах от тях уврежда белите му дробове, в резултат на което Спиноза получава белодробна инфекция и умира през 1677 г., когато е само на 44 години.

Спиноза и субстанцията

В сърцевината на философската система на Барух Спиноза свои представата за т.нар. “субстанция”.

Споровете за субстанциите през XVII и XVIII век са обект на спорове и лежат в центъра на разрешаване на едни от основните въпроси във философията.

Идеята за субстанциите и за това от какво произлиза всичко в нашия свят може да бъде проследена назад във времето, чак до древногръцките натурфилософи. За Талес това е водата, за Анаксимен – въздухът, за Хераклит – огънят, за Анаксимандър – необяснимо вещество, което той нарича “апейрон” (безграничното, безкрайното). Самият Аристотел се пита “Кое в даден обект остава същото, когато той самият претърпява промяна?” Това въпросно нещо, което има свойства, но и което лежи под видимия свят – неизменно, вечно и безкрайно, е субстанцията.

Спиноза дефинира “субстанция” по сходен начин – нещо, което не се нуждае от обяснение или което може да бъде разбрано само чрез опознаване на неговата природа. Според него, може да има само една-единствена субстанция, не може да има нищо друго, освен нея и всичко останало в е част от нея.

Подобен подход във философията е известен като “монизъм”, а в случая със Спиноза – “монизъм на субстанцията”.

Барух Спиноза счита, че в природата има единство, което произтича от нейното обективно съществуване и единна субстанция. Той нарича тази субстанция “Бог” или “природа” (Deus sive natura) – онова, обясняващо се само нещо, което в човешка форма се вижда чрез два основни атрибута – тяло и ум (или материя и душа, пространственост и мисъл).

Ако Бог е безкраен, разсъждава Спиноза, оттук трябва да следва, че не може да има нищо, което не е Бог. Всички ние сме частици от Бог, но такива са също и камъните, дърветата, мравките, прозорците. Всичко се съединява в едно невероятно сложно цяло, но в крайна сметка всичко, което съществува, е част от това едно нещо – Бог. Или природа.

На чисто човешко ниво онова, което всеки от нас преживява като индивидуален ум или тяло, са просто модификации на единствената субстанция, оформена по някакъв начин в съответствие с нейните атрибути. Всяка модификация е едновременно физическа – формирана в съответствие с атрибута на пространствеността, и ментална – оформена в съответствие с атрибута на мисълта.

В тази връзка, Спиноза отбелязва:

“Умът и тялото са едно.”

Пространствеността, като първи атрибут на субстанцията, според Спиноза е безкрайна и не може да бъде унищожена, както и самата материя. Той счита, че ако макар и една част от материята би могла да бъде унищожена, заедно с нея би изчезнала и цялата пространственост.

Мисленето, като втори атрибут на субстанцията, според Спиноза е необходимо и неизменно. То е свойство на природата и е присъщо на всичко материално. То не съществува вън от природата и независимо от телата, а напротив – всяко тяло притежава до известна степен мислене и усещане.

С други думи – телата и идеите изразяват една и съща субстанция. Един предмет е едновременно и тяло, и мислене.

Спиноза и Бог

Религиозните вярващи по времето на Спиноза проповядват, че Бог обича хората и откликва на лични молитви. Това е своеобразна антропоморфия – приписване на човешки качества, като например любов или състрадание, на нечовешко същество, каквото на практика е Бог. Най-крайната й форма е да си представяме Бог като добър старец с бяла брада и блага усмивка.

Богът на Спиноза не е такъв. Барух Спиноза счита, че Бог е причината за всичко и че светът е Бог, но че Бог е напълно безличен и не се интересува от нищо и никого. Според него, можем и би трябвало да обичаме Бог, но не бива да очакваме любов насреща. Това е все едно да обичаме природата и да очакваме, че природата ще отвърне на обичта ни.

Богът, който Спиноза описва, е напълно безразличен към човешките същества и техните действия. Подобно схващане кара мнозина да считат Спиноза за атеист, но всъщност той обича Бог – интелектуално и на основа на дълбоко разбиране, постигнато чрез разума.

Неслучайна е мисълта на Спиноза, че:

“Човешкият ум е част от безкрайния разум на Бог.”

Бог на Спиноза се отличава от Бог в стандартната юдео-християнска теология. Той не само, че не е личност, но и на него не може да се гледа като на създател на света в смисъла, присъстващ в книгата Битие. Бог на Спиноза не съществува сам преди сътворението на света, за да създаде след това Вселената и всичко в нея. Бог не е нещо външно, породило света. Бог е в света и светът е в Бог.

Съвсем не е изненадващо, че заради тези свои възгледи, Барух Спиноза е отлъчен от лоното на конвенционалната религия.

Спиноза и познанието

Барус Спиноза е рационалист. Той не признава сетивното знание за истинно.

Спиноза различава три степени на познание:

1. Мнение, основано на въображението и на сетивния опит;
2. Разсъдъчно знание;
3. Интуитивно познание.

В едно писмо до свой приятел, Спиноза пише:

“Всички явления на въображението, обусловени от телесни причини, никога не могат да бъдат предсказание за бъдещи събития.”

С други думи, човешките сетива и въображение имат образа само на настоящето и то неистинен образ. Сетивата и въображението разкриват повече за състоянието на човешкото тяло, отколкото за естеството на предмета, върху който се фокусират.

Само познание, постигнато с помощта на разсъдъка (разума), дава съгласно Спиноза знание, адекватно на нещата. Разумът познава истинното и общото във всички тела – субстанцията. Атрибутите на телата могат да бъдат познати само с разсъдъка, не по опитен път.

Но най-дълбоко прониква в законите на природата (и на Бог) третият вид познание – интуицията.

Според Спиноза, само интелектуалната интуиция постига общата връзка на природата в нейната цялост, а оттам и може да открие истинското значение на всяко отделно нещо. Разсъдъкът формално определя същността на атрибутите на нещата, а интуицията води до адекватното познаване на същността на нещата, т.е. до истината. А познаването на истината е най-висшата добродетел и благо.

В тази връзка Спиноза отбелязва:

“Висшият стремеж на душата и нейната най-висша добродетел се състои в познаването на нещата според интуицията.”

Спиноза и предопределеността

Възгледите на Спиноза по въпросите за свободната воля разкриват, че той е детерминист и вярва, че има предопределение. Това означава, че той има вяра, че всяко човешко действие е резултат от по-ранни причини.

Например, един хвърлен камък може да си мисли, че се движи по силата на собствената си воля, но всъщност не е така – движи се от силата на хвърляне и от ефекта на гравитацията. Камъкът само усеща, че самият той, а не силите на хвърляне и гравитация, контролира посоката му на движение.

Човешките същества са същите – представяме си, че избираме свободно какво правим и имаме контрол върху живота си. Но това е така, защото най-често не разбираме начините, по които са били предизвикани нашите избори и действия. Свободната воля е илюзия и спонтанно свободно действие не може да съществува.

Въпреки, че е детерминист, Спиноза смята, че известна, макар и много ограничена човешка свобода в действията, е желателна и възможна. Най-лошият начин за съществуване според него е да живеем в т.нар. “зависимост” – да бъдем изцяло зависими от нашите емоции.

Например, ако някой бъде груб или жесток спрямо нас, ние можем да изгубим самообладание или да се изпълним с омраза. Това, според Спиноза, би било твърде пасивен начин за съществуване, тъй като просто реагираме на събитията, което ни прави пасивни хора. Външните събития пораждат гнева ни, а ние нямаме никакъв контрол и просто реагираме.

Начинът да избегнем това е, като се опитаме да разберем по-добре причините, които формират поведението – нещата, които ни довеждат до гняв. Най-доброто, което можем да постигнем, е емоциите ни да възникват от нашите собствени избори, вместо от външни обстоятелства.

Въпреки, че тези избори не могат никога да бъдат напълно свободни, по-добре е да бъдем активни, вместо пасивни, заключава Спиноза.

В резюме

Със своите идеи за единната субстанция – Бог или природа, Барух Спиноза се явява един от най-смелите и ярки философи на XVII век.

Въпреки, че приживе идеите на Спиноза не са приети, след смъртта му те продължават да вълнуват чак до наши дни множество хора на мисълта – и философи, и писатели, и учени.

Прочети повече: Кратка история на философията.