Б. Ф. Скинър. Биография и идеи

Бъръс Фредерик Скинър, известен като Б. Ф. Скинър, е американски психолог, известен като може би най-прочутият и влиятелен бихевиорист и основател на направлението “радикален бихевиоризъм”.

Б. Ф. Скинър е създател на концепцията за оперантното кондициониране в бихевиоризма и програмираното обучение. Автор е на много книги, има над 25 почетни докторски степени от различни университети и е включен в Списъка на Американската асоциация по психология на учени с особени приноси към психологическата наука.

Как преминава животът на Б. Ф. Скинър? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Скинър

Б. Ф. Скинър е роден през 1904 г. в малък град в щата Пенсилвания, САЩ. Баща му е адвокат, а майка му е грижлива домакиня. По-късно Скинър пише, че детството му е било “топло и стабилно”, което очевидно се дължи на неговите родители.

Като дете Скинър обича да измисля разни неща, да строи фигури. По-късно той превръща тази своя детска страст в едно добро умение да организира и провежда своите психологически експерименти.

Скинър се увлича също да пише поезия и проза и е поощряван от родители и близки да се посвети на това. По тази причина той учи литература в колеж в Хамилтън и търси своето поприще в изкуството.

Още като колежанин обаче Б. Ф. Скинър се запознава с идеите на бихевиоризма в психологията и това става причина да се ориентира към образование по психология в Харвардския университет. В учебния курс по експериментална психология за изследване на животинския интелект той открива силата на идеите на руския учен Иван Павлов.

През 1931 г. Б. Ф. Скинър защитава успешно докторска дисертация и започва работа като младши преподавател. През 1936 г. Скинър се премества в университета в Минесота, а няколко години по-късно в университета в Индиана като ръководител на катедра по психология. Десет години по-късно отново се връща в Харвардския университет и работи там до края на живота си.

Литературното наследство на Б. Ф. Скинър е богато и разнообразно. Той е автор на много книги, статии и доклади, посветени на бихевиоризма и възможностите на тази школа в психологията за обогатяване и подобряване на практиката на обучението и образованието.

По-известните книги на Скинър са “Поведение на организмите: Експериментален анализ” (1938), “Наука и Човешко поведение” (1953), “Вербално поведение” (1957), “Отвъд Свободата и Достойнството” (1971).

Б. Ф. Скинър е носител на много награди, сред които Национален медал на Президента на САЩ за наука (1968), Златен медал на Американската асоциация по психология (1971), Награда “Хуманист на годината” (1972), Почетна грамота за забележителен цялостен принос към психологията (1990).

Б. Ф. Скинър се жени и има две дъщери. Умира през 1990 г.

Скинър и бихевиоризмът

В своите психологически търсения, Б. Ф. Скинър е повлиян от идеите на Иван Павлов, Джон Уотсън и Уилям Джеймс.

Същевременно, Скинър е привърженик на позицията, че онова, което не може да бъде видяно, измерено и повторено в експериментална среда, не би следвало да е интересно за психологията. Затова той изключва психическите процеси на ума от обсега на психологията – счита, че това са явления, които са субективни и откъснати от тялото. Според него обект на психологията следва да е видимото поведение.

Б. Ф. Скинър се самоопределя като радикален бихевиорист заради отношението си към психологията като наука. Не отрича психическите процеси и състояния, но счита, че психологията следва да изучава видимите поведенчески прояви – физически реакции на преобладаващи състояния и ситуации, които са видими.

Б. Ф. Скинър казва:

“Вътрешните състояния се отхвърлят не защото не съществуват, а защото са неприложими във функционалния анализ.”

От началото на кариерата си, Б. Ф. Скинър се изгражда като последователен бихевиорист. Различава се от по-ранните бихевиористи по начина, по който интерпретира принципа на кондициониране (описан от Павлов) – условните отговори на обстоятелства и фактори от външната среда.

Скинър счита, че условният отговор се генерира тогава, когато има често повтарящи се тренировки. Негов основен принцип като психолог е, че поведението се научава предимно от възможните резултати при извършването на конкретни действия.

Ето какво пише Б. Ф. Скинър в книгата си “Поведение на организмите: експериментален анализ”:

“Всяко действие има последствие, което води до повишена вероятност на такова поведение, което насърчава повтаряне на действието. Съответно отрицателните последици възпират от действия.”

Скинър възражда спорния философски въпрос за съдбата (детерминизма) и свободната воля. За тези свои възгледи той пише в книгата “Отвъд свободата и достойнството” (1971).

За радикалния бихевиоризъм на Скинър свободната воля е невъзможна – тя просто е една илюзия. Той е убеден, че човек избира да постъпи по един или друг начин според това какви са възможните последици. Опитите да се избегне това го обричат на провал и хаос. Именно последиците от поведението контролират самото му поведение, както и целия му живот.

Скинър и оперантното кондициониране

Като изследовател в Харвард, Б. Ф. Скинър провежда серия от експерименти с плъхове, като използва изобретение, станало по-късно известно като “кутията на Скинър”. В кутия с монтиран вътре лост той пускал плъх. Всеки път, когато животното побутнело лоста, получавало хранителна гранула.

В началото плъхът натискал лоста случайно и в резултат на това получавал храна. С течение на времето животното се научавало, че ще получи храна всеки път, когато побутне лоста и започвало да го натиска целенасочено, за да се нахрани. Получаването на храна става известно с термина “положително подкрепление”.

Когато Б. Ф. Скинър сравнява данните на плъхове, които получават положително подкрепление (храна) заради натискане на лоста с други плъхове, които не получават положително подкрепление при натискане на лоста, става ясно, че когато храната е последица от действията на плъха, това влияе на бъдещото му поведение.

По-конкретно, Скинър заключава, че животните се съобразяват с отговорите на средата, които получават вследствие на действията си спрямо нея. Като изучават околния свят, някои от техните дейности им носят определени ползи, което на свой ред ги насърчава да повтарят тези действия.

В резултат на това, Б. Ф. Скинър въвежда в психологията понятието “оперантно кондициониране”, различно от класическото кондициониране, което подкрепя тезата, че поведението на организмите зависи не от предшестващ (познат) стимул от средата, а от резултатът (последиците) от поведението, който би се получил.

Б. Ф. Скинър също така заключава, че както средата, така и организмът са във взаимодействие помежду си и си влияят в еднаква степен – поведението оформя средата в същата степен, в която тя изгражда това поведение. Средата може да оказва както положителна, така и отрицателна подкрепа и това се отразява на поведението.

С оглед на всичко, Б. Ф. Скинър прави извод, че:

“Поведението се формира чрез положително и отрицателно подкрепление.”

Резултатите от проучванията на Скинър с различни животни (плъхове, гълъби) показват, че е налице интересна разлика между поведение, научено с положително подкрепление, и поведение, научено с отрицателно подкрепление – плъховете реагират по-добре на позитивните стимули, отколкото на отрицателните. Оттук е и изводът на Б. Ф. Скинър, че поведението се оформя много по-ефективно с програма от ефективни подкрепления.

Оперантното кондициониране на Скинър намира широка приложение в образователни и други сфери, когато е необходимо да се възпитат желани видове поведение.

Научи повече от статията “Теория за оперантното кондициониране на Скинър”.

Скинър и генетичното предразположение на поведението

Друга интересна идея на Б. Ф. Скинър е идеята за генетичното предразположение на поведението.

Казват, че тази идея е паралелна на теорията на Дарвин за естествения подбор, според която организмите, които са приспособени към средата, оцеляват благодарение на генетичния си строеж. Скинър комбинира тезата на Дарвин с оперантното кондициониране.

Ето какво отбелязва Б. Ф. Скинър в статията “Избор според последиците” (1981):

“Поведението на един човек се контролира от неговата генетична история и от историята на неговата среда.”

Скинър и преподаването

Изводите на Б. Ф. Скинър за поведението и ролята на външната среда да подкрепя или да не подкрепя поведението го подтикват да направи предложение за някои корекции в методите на преподаване в училище.

През 50-те години на ХХ, когато и неговите собствени деца са ученици, Скинър установява, че учениците са длъжни да изпълняват дълги упражнения, които включват няколко етапа и за да получат оценка, те трябва да чакат учителя да прегледа целия процес на изпълнение на проекта, в т.ч. и всеки един от етапите. Тъй като това отнема твърде много време, учениците губят интерес и мотивация да напредват. Учителите също.

Подобен подход е в разрез с откритията на Скинър за процеса на заучаване и по негово мнение забавял напредъка и прогреса на учене.

Скинър преработва програмата за обучение така, че оценката за работата на учениците да се дава по-бързо. Освен това, той изобретява “преподаваща машина”, която поощрява ученика за всеки негов верен отговор на който и да е тестови въпрос, вместо да се чака края на последния етап от изпълнението на задачите.

Отначало тези идеи не се приемат от образователната система на САЩ, но по-късно намират приложение в компютърните програми за самоподготовка.

Цитати от Скинър

Б. Ф. Скинър е известен с мисли, които въплащават отношението му към света:

• “Провалът невинаги е грешка. Той може да е просто най-доброто възможно да се направи при дадените обстоятелства. Истинската грешка е да спрете да опитвате.”
• “Основната разлика между хората и плъховете е, че плъховете се учат от опита.”
• “Всичко, което ученето е, е организиране на извънредни ситуации, които водят до промени в поведението.”
• “Често казвам, че моите плъхове ме научиха на много повече, отколкото аз тях.”
• “Поведението се оформя и поддържа от последиците.”
• “Не трябва да преподаваме великите книги. Трябва да преподаваме любов към четенето. Познание за съдържанието на няколко литературни произведения е тривиален успех. Да си склонен да продължиш с четенето е постижение.”
• “Не се намесвайте между човек и последствията от собственото му поведение.”
• “По-добрите контрацептиви ще контролират популацията, само ако хората ги използват. Един ядрен холокост може да се предотврати, само ако условията, по които народите водят война, се променят. Околната среда ще продължи да се влошава, докато не изоставим практиките на замърсяване. Трябва да направим огромни промени в човешкото поведение.”
• “Задача на формалното образование е да създаде поведение, което да се окаже полезно или приятно по-късно в живота на ученика.”
• “Вместо да градим свят, в който всички ще живеем добре, трябва да спрем да изграждаме такъв, в който изобщо няма да живеем.”
• “Истинският проблем не е дали машините мислят, а дали хората го правят.”
• “Науката е стремеж да се приемат фактите, дори когато противоречат на желанията.”
• “Хората изграждат общество и обществото изгражда хора.”
• “Старостта е като друга държава. Ще й се насладите повече, ако сте се подготвили, преди да тръгнете.”
• “Ако свободата е необходима за човешкото щастие, тогава всичко, от което се нуждаем, е да се осигури илюзия за свобода.”
• “Обществото атакува рано, когато индивидът е безпомощен. То го поробва, преди да вкуси свободата.”
• “Още не сме видели какво може да направи човек от човека.”

В резюме

Б. Ф. Скинър допринася силно към развитието на психологията като наука чрез идеите си за радикалния бихевиоризъм и оперантното кондициониране.

За разлика от по-ранните представители на бихевиоризма, Скинър насочва своите експерименти към видимото поведение и чрез тях установява важната роля на подкрепящата и неподкрепящата среда във формирането на поведението.

Прочети повече: Прочети повече: Бихевиоризъм. Идеи и приноси.