Авицена. Биография и идеи

Авицена (известен още като Ибн Сина) е най-значимият арабски философ и един от най-великите мислители на света.

Авицена съчетава философията на аристотелианството и неоплатонизма с ислямската теология и разработва собствена система за логика, която дава началото на философската школа “авиценизъм”. Чрез експеримента си за “Летящия човек” той стига до извода, че душата (умът) е безсмъртна и не се разрушава, когато тялото умре

Как преминава животът на Авицена? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Авицена

Авицена е роден през 980 г. в малкия град Афшана в близост до Бухара, столицата на Саманидския емират, на територията на днешен Узбекистан. Той е с персийски произход, а баща му е уважаван учен.

Още от ранна възраст, Авицена проявява заложби на вундеркинд. Първоначално е обучаван от баща си и демонстрира отлична памет и способности за учене, които изумяват гостите, които се отбиват в семейния дом.

Според собствената му автобиография, на десет години Авицена вече знае целия Коран наизуст, както и множество стихове от арабски поети, които е чел. Под ръководството на амбулантни учители, които печелят препитанието си с лекуване на болни и образование на младежи, той усвоява аритметика, а по-късно и по-висши науки.

Когато е на около дванадесет години, Авицена учи ислямско право при ханафисткия учен Исмаил ал-Захид, както и прочита няколко книги от Порфирий (ученик на Плотин), Евклид и други древногръцки и римски учени.

На тринадесетгодишна възраст, Авицена се захваща да изучава медицина и за около три години я усвоява майсторски. Той започва да лекува пациенти, често пъти безплатно, като внедрява и новаторски за времето си методи за лечение. Когато е на осемнадесет години, Авицена вече е завършен лекар.

Междувременно, Авицена проявява силен интерес и към философията. Най-вече сам, без учител, той учи логика и метафизика, но и получава напътствия от един от най-добрите учители по онова време, математикът Абу Абдуллах Натели.

По собствените му признания, в тези години Авицена среща големи трудности с произведението “Метафизика” на Аристотел. Налага му се да прочете книгата четиридесет пъти, докато текстът се отпечата в паметта му, но така и не успява да проумее смисъла. Учи до късно през нощта, сънува някои от проблемите и се моли в джамията в търсене на просветление. В крайна сметка успява да проумее идеите на големия древногръцки мислител и отбелязва радостта си с раздаване на милостиня на бедните.

Авицена се прочува като блестящ лекар, тъй като успява да излекува от заболяване саманидския емир Нух ибн Мансур. Като благодарност, владетелят му дава достъп до внушителната придворна библиотека на Саманидите, където Авицена се докосва до безценно познание и ускорява още повече развитието си.

През 1002 г. бащата на Авицена умира, а две години по-късно идва краят на династията на Саманидите, които са завладяни от тюрките. Останал без баща и покровител, Авицена отклонява предложението на царя на тюрките да служи в двора му и започва да обикаля по света. Денем помага на хората със знанията си по медицина и право, а вечер събира ученици и провежда научни и философски беседи.

По-късно, Авицена служи при различни владетели – като личен лекар и политически съветник. Пише множество трудове, сред които главните са “Книга на изцелението” (1014-1020) и “Канон на медицината” (1015). До наши дни оцеляват над 200 негови книги, обхващащи различни теми като метафизика, физиология на животните, механика на твърдите тела, синтаксис на арабски език и др.

Авицена е разностранен и плодовит автор, безгрижен по душа, склонен към самохвалство и любител на удоволствията. Притежава необичайна физическа издръжливост, която му позволява да съчетава сериозна научна работа с неуморно отдаване на чувствени удоволствия. Става прочут със страстта си към виното и жените.

Когато приятелите му го увещават да води по-умерен живот, Авицена отговаря:

“Предпочитам кратък живот с ширина пред тесен живот с дължина.”

През 1037 г., докато придружава във военна кампания своя господар, Авицена получава силни колики, които не успява да излекува със своите лекарства, за които се счита, че вероятно са злонамерено променени. Състоянието му необратимо се влошава и той се отказва да спазва наложения му режим, оставяйки се в ръцете на съдбата.

На смъртното си легло Авицена е обзет от разкаяние, раздава вещите си на бедните, освобождава робите си и на всеки три дни до смъртта си слуша четене на Корана. Умира през 1037 г., на петдесет и осем годишна възраст.

Авицена, душата и тялото

В своите философски търсения Авицена гледа на себе си като на последовател на Аристотел. Неслучайно подходът на Авицена към философията, или т.нар. “авиценизъм”, е определян като арабско аристотелианство.

По някои въпроси, като например идеята, че Вселената е съществувала винаги, Авицена се придържа към възгледа на Аристотел, въпреки сблъсъка с официалната ислямска доктрина.

В други области обаче Авицена има свое тълкувание на нещата, като едно от най-характерните противоречия с идеите на Аристотел е схващането му за връзката между душата и тялото.

Аристотел твърди, че тялото и умът на хората (и на други животни) не са две различни неща, а едно цяло. Според него, умът е “формата” на човешкото тяло и като такова е отговорно за всички дейности, които човешкото същество може да извърши, в т.ч. и мисленето.

Арабският философ заема коренно противоположна, дуалистична гледна точка.

Според Авицена тялото и умът (Аза, или душата) са две отделни субстанции. Той възприема възгледа на Платон, че умът (душата) е нещо отделно от тялото и не се разрушава, когато тялото умре.

За да демонстрира идеята си за ума и тялото, Авицена предлага своя експеримент с “Летящия човек”.

Авицена и Летящият човек

В експеримента с летящия човек Авицена изследва какво можем да знаем, ако бъдем лишени от всичките си сетива.

Авицена моли да си представим как току що сме се родили на този свят, но имаме нормалната си интелигентност. Очите ни са привързани с тъмна лента. Висим във въздуха, като крайниците ни не допират и не докосват нищо. Лишени сме от всякаква сетивност. Въпреки, това, ние сме сигурни, че съществуваме.

Но кое е това, което сме ние?

Не е нашето тяло, защото нямаме представа, че имаме тяло. Нямаме физическо измерение, тъй като липсват сетива, с които да се възприемем като физически обект.

Това, което ние усещаме, че сме – умът, Азът, душата, е отделно от тялото или от който и да е физически обект.

Експериментът с летящия човек, казва Авицена, е начин да осъзнаем и да си спомним за съществуването на ума като нещо различно и отделно от тялото.

Авицена прави извода, че умът не е като тялото или е част от него. Умът не е сетивен орган и онова, което възприема, са дефиниции, като например “Човек е разумно, смъртно животно”.

Авицена счита, че умът не се разрушава, когато тялото умре, т.е. умът е безсмъртен, душата е безсмъртна.

Авицена и Tabula rasa

В Древна Гърция Платон защитава идеята, че душата ни, която е безсмъртна и вечна, трябва да е обитавала “света на Идеите” преди нашето раждане. Когато в материалния свят с помощта на сетивата си видим някакви варианти на Идеите, ние ги разпознаваме в резултат на нещо като припомняне.

Аристотел е на точно обратното мнение. Според него, когато се родим, умът ни е като “чиста дъска” и идеите, които придобиваме, могат да достигнат до нас само чрез сетивата. Ние не се раждаме, носейки в себе си определени вродени идеи и поради това нямаме представа за “добро”, “зло”, “справедливост”, “красота” и т.н. Ето как, когато в живота се срещаме с примери за добродетели като “добро”, “красота” или “справедливост”, ние се научаваме да разпознаваме техните общи качества и бавно изграждаме и усъвършенстваме разбирането си за тях.

Авицена възприема емпиризма на Аристотел. Той аргументира концепцията за “tabula rasa” (“чиста дъска”) – идеята, че хората се раждат без вродено умствено съдържание.

Авицена отбелязва:

“Човешкият ум при раждането си е tabula rasa – чист потенциал, който се реализира чрез образование и опознаване на света.”

Авицена разработва и цялостна теория на знанието, основана на четири човешки способности:

• Възприемане чрез сетивата;
• Задържане (запаметяване);
• Въображение;
• Оценка.

Именно с помощта на тези четири способности, човек усвоява знания и развива своя ум и потенциал.

Цитати от Авицена

Авицена е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Предпочитам кратък живот с ширина пред тесен живот с дължина.”
• “Както от слепците е скрита ясната светлина на слънцето, така и за глупаците пътища към истината няма.”
• “Ще се разболеете, ако мислите само лоши неща.”
• “Малко вино – лекарство, много – фатална отрова.”
• “Леността и безделието не само раждат невежество, но са и причинители на болести.”
• “Няма безнадеждно болни. Има само безнадеждни доктори.”
• “Има три оръжия при лекаря: дума, растение, нож.”
• “Само здравият дух може да гарантира здраве.”
• “Движението може да замени множество лекарства, но нито едно лекарство на света не може да замени движението.”
• “Справедливостта е най-добрата украса на човешките постъпки.”
• “В самота човек не би оцелял. Всичко това, от което се нуждае той получава само благодарение на обществото.”
• “Бъди умерен в яденето – това е първата заповед, втората е по-малко пий вино.”
• “Който не е ценил щастието, той наближава към нещастието.”

В резюме

Безспорно, Авицена има голям принос за медицината и неслучайно е цитиран като “баща на медицината” редом с Хипократ.

Но освен лекар, Авицена е и философ с огромна значимост. Като комбинира метафизика с логика и епистемология, той създава идеи, които го нареждат в челото на най-влиятелните източни философи. Творчеството му е извор на вдъхновение за много други велики мислители, като Рене Декарт и Джон Лок, например.

Прочети повече: Кратка история на философията.