Августин Блажени. Биография и идеи

Августин Блажени, известен още и като Аврелий Августин, Августин от Хипон или Свети Августин, е един от най-важните християнски философи от периода на Средновековието.

Като комбинира християнство с етика и неоплатонизъм, Августин Блажени успява да даде отговор на въпроса, който тревожи много вярващи: “Ако Бог е всемогъщ и добър, защо има зло на света?” Този въпрос е важен, защото злото е очевиден аргумент срещу съществуването на Бог.

Как преминава животът на Августин Блажени? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Августин Блажени

Августин е роден през 354 г. в гр. Тагаст в римската северноафриканска провинция Нумидия, днешен Алжир. Истинското му име е Аврелий Августинус.

Майката на Августин е отдадена християнка, а баща му е дребен земевладелец и последовател на местна религия, който приема християнството малко преди смъртта си.

В родния си град Августин посещава начално училище, а когато навършва 17 години, заминава за Картаген, където учи реторика. Макар и много млад, Августин вече проявява своята интелектуална надареност, а реториката е надежден кариерен път към получаване на държавна служба. Ето защо, бащата на Августин, с цената на лични жертви, го подкрепя всячески в учението.

От ранна младост обаче, философската страст и търсенето на истината са по-важни за Августин от реториката и политиката. Това е едновременно и щастие за него, и мъчение, защото Августин не е чужд на светските удоволствия и човешки грехове, което е в противоречие с идеала за “добродетелен философски живот”.

Например, като младеж Августин живее хедонистично и завързва любовна връзка с жена, която остава негова любовница за около 15 години и от която има дете.

Отново в този период, за огорчение на майка си, Августин се присъединява към манихейството – религия с корени от Персия, според която Бог не е всесилен.

Благодарение на образованието си, Августин преподава известно време изкуството на публичното говорене в Тагаст и Картаген, но решава да пътува до Рим, тъй като смята, че там практикуват най-добрите оратори.

В Рим приятели-манихейци запознават Августин с префекта на града, който точно в този момент има за задача да намери учител по реторика за императорския двор в Медиолан (Милано). През 384 г. младият провинциалист, който тогава е едва на 30 години, печели мястото и заминава на север, за да заеме най-авторитетната академична длъжност в латинския свят.

Времената са такива, че подобни постове отварят широко вратите за отлична политическа кариера. Августин обаче така и не се изкушава от титли и власт, а вместо това търси духовно развитие. Срещите му с Амвросий – епископ на Медилоан, му оказват голямо влияние.

Повлиян от проповедите на Амвросий, както и след собствени проучвания в тази област, Августин се отказва от манихейството. В този период неговата майка му урежда брак с младо момиче в Медиолан, за което той се сгодява, докато я чака две години да навърши зряла възраст за женитба.

Твърди се, че Августин моли Бог да направи така, че да престане да изпитва сексуални желания, “но все още не”, защото изпитва твърде голяма наслада от светските удоволствия. Тъй като вече е сгоден, той прекратява връзката си с дългогодишната си любовница, но междувременно вероятно поддържа връзка с друга жена.

През 386 г., след като прочита за живота на Свети Антоний Пустинник – първия монах-отшелник, Августин преживява дълбока вътрешна криза и решава да се обърне сериозно към християнството. Той изоставя кариерата си по реторика, загърбва преподавателската си дейност в Медиолан, отказва се от женитбата си и се отдава изцяло на служение на Бога и на свещеничество.

Епископ Амвросий кръщава Августин и синът му на Велинден през 387 г. и година по-късно Августин се връща обратно в Африка. В родния си град Тагаст той създава монашеско общество, в което участва заедно със свои приятели.

През 391 г. Августин е ръкоположен за свещеник в град Хипон в днешен Алжир, където става известен проповедник. Запазени са над 350 негови проповеди от това време, които се считат за автентични. В тях той се противопоставя силно на манихейството, което преди това сам е защитавал и изповядвал. През 396 г. Августин става помощник-епископ на Хипон, а по-късно и епископ.

Дори и в епископската резиденция, Августин продължава монашеския начин на живот. С личния си пример той оставя едно правило (на латински език – Regula) за монашество, което му дава титлата “Патронен светия на обикновеното духовенство” – духовниците, които не са монаси, но живеят според монашески правила.

Августин пише почти 100 книги, сред които “За свободното решение”, “За Божия град” и най-вече “Изповеди” (ок. 397-401 г.). Изповедите му стават класика на християнската теология и на световната литература. В своите книги, Августин черпи обилно от мъдростта на Платон, Плотин и неоплатонизма, придавайки му обаче християнски привкус.

Августин умира през лятото на 430 г., по време на обсадата на Хипон от германските вандали. След като влизат в града, те го унищожават изцяло с всички сгради в него, с изключение на катедралата и библиотеката на Августин.

След смъртта си, Августин е провъзгласен за светец и покровител на пивоварите, печатарите и богословите. Той е светец на Римокатолическата, Англиканската и Източната православна църква, а сред православните е известен като Блажени Августин или Свети Августин Блажени. Покровител е на Августинския религиозен орден – католическият монашески орден както на мъже, така и на жени, живеещи според ръководството за религиозен живот, известно като Правило на Свети Августин.

Августин Блажени и Проблема за злото

В своите християнско-философски търсения, Августин Блажени се вълнува особено от проблема за злото. “Ако Бог е всемогъщ и добър, защо има зло на света?” Този въпрос е важен, защото злото е очевиден аргумент срещу съществуването на Бог.

В християнството (а и в други религии като юдаизма и исляма) е прието да се вярва, че Бог притежава специални сили: че е безгранично добър, знае всичко и може да прави всичко. Такъв е образът на Бог: Бог не би бил Бог, без да има тези качества.

В същото време, дори и най-ревностните християни трудно могат да отрекат, че на света има много страдание. Част от това страдание идва по линия на т.нар. “природни злини” – земетресения, епидемии и др.

Друга, при това много съществена част от страданието на земята идва от т.нар. “морални злини”, т.е. злини, причинени от хората – убийства, изтезания и др.

Августин се съсредоточава именно върху проблема с моралното зло. Той иска да открие защо всемогъщият и добър Бог допуска да се случват подобни злини. Как е възможно те да съществуват и защо Бог не изглежда склонен да ги спре? Това не изглежда особено смислено и Августин търси обяснение.

Да си представим например, че някакъв убиец се готви да погуби жертвата си. Той се е изправил над нея с остър нож и всеки момент ще бъде извършен истински злосторен акт. Ние знаем, че Бог е достатъчно могъщ и всесилен, за да спре убиеца, но въпреки всичко, той не го прави. Защо?

Това е класическият Проблем за злото, проблемът за обясняването защо Бог допуска подобни неща.

Нещата се усложняват допълнително, ако само помислим, че всичко на този свят идва от Бог, следователно, злото също трябва да идва от него. Ако всичко произлиза от Бог, в известен смисъл Бог трябва да е поискал едно или друго зло да се случи.

В по-млада възраст Августин избягва да вярва, че Бог иска злото да се случва. Той е манихеец, а манихейците вярват, че Бог не е всесилен и не контролира всеки аспект от реалността. Всъщност се води безкрайна борба между равностойните сили на доброто и злото.

Следователно, според манихейския възглед, Бог и Сатана са вкопчени в постоянна битка за контрол. И двамата са неимоверно силни, но никой не е достатъчно могъщ, за да победи другия. Понякога злото взема надмощие, но никога за дълго. Добротата се връща и отново тържествува над злото.

Това обяснява защо постоянно се случват ужасни неща. Злото идва от тъмните сили, а доброто – от силите на светлината, т.е. от Бог. Ако Бог няма власт над всичко, то той не е отговорен за злото и никой не може да го вини, че не е успял да го предотврати.

В по-зрелите си години Августин отхвърля манихейнския подход. Той не може да разбере защо борбата между доброто и злото е безкрайна. Защо Бог все пак не печели битката? Нима силите на доброто не са по-мощни от силите на злото? Макар, че християните приемат, че може да има сили на злото, тези сили никога не са така могъщи, както Божията сила.

И въпреки това, ако Бог наистина е всемогъщ, както започва да вярва Августин, проблемът за злото си остава. Защо Бог допуска злото? Защо то е в такова изобилие?

Няма лесно решение, но Августин не се отказва да мисли продължително и отдадено по тези проблеми.

Августин и свободната воля

След много размисли, Августин открива, че обяснението на Проблема за злото се крие в съществуването на свободна воля – човешката способност да избираме какво ще направим в следващия момент. В това отношение разсъжденията му са сходни с тези на Епикур, който цели седем века по-рано мисли в подобна посока.

Августин разсъждава, че хората са разумни същества, но за да бъдат разумни, Бог е трябвало да им даде свобода на волята. Свободата на волята значи, че можеш да избираш, включително да избираш между добро и зло. А в зависимост от изборите, които правят, хората имат добро или зло поведение.

Следователно, хората с техните морални избори, а не Бог, правят възможно съществуването на злото.

По тази причина Бог е трябвало да остави отворена възможността първият човек, Адам, да избере злото пред доброто – да изяде забранения плод от Дървото на познанието.

Августин Блажени казва:

“Това, което прави Адам способен да изпълнява Божиите заповеди, го прави също така способен да греши.”

Или, Августин счита, че за всичко на този свят, изборът е наш и че това е хубаво. Притежанието на свободна воля ни позволява да постъпваме морално. Можем да решим да бъдем добри, което значи да следваме Десетте Божи заповеди и повелята на Иисус Христос да обичаме ближния си.

За жалост, можем да решим и да вършим зло. Можем да бъдем подведени да лъжем, да крадем, да вредим на хората или дори да ги убиваме. Това се случва често, когато емоциите ни вземат надмощие над разума, когато се поддадем на физическите страсти и се отклоним от Бог и Божите заповеди.

Августин вярва, че разумната ни страна следва да държи страстите ни под контрол – възглед, който взаимства от Платон. Човешките същества, за разлика от животните, разполагат със силата на разума и следва да я използват.

Ако Бог ни бе програмирал да сме само добри или да предпочитаме само доброто пред злото, нямаше да причиняваме никаква вреда, но не бихме и били истински свободни и не бихме използвали разума си, за да решаваме как да постъпим. Бог е можел да ни направи такива, но не го е сторил.

Според Августин, е много по-добре, че Бог ни е дал избор. В противен случай бихме приличали на марионетки, на които някой друг дърпа конците, за да се държим винаги прилично или винаги автоматично да избираме добрия вариант.

Августин и Първородният грях

Дотук изяснихме, че според Августин Бог е достатъчно могъщ, за да предодврати всяко зло, но все пак фактът, че злото съществува и че носи страдание, не се дължи пряко на Бог. Моралното зло е резултат от собствените ни избори.

Августин вярва, че злото отчасти се дължи на избора, който Адам и Ева правят в Райската градина. Когато Ева, а след това и Адам вкусват от Дървото на познанието и така предават Бог, те донасят греха в света.

Този грях, наречен Първороден грях, не е просто нещо, което се отразява на живота на Адам и Ева. Абсолютно всяко човешко същество плаща цената.

Августин вярва, че Първородният грях се предава на всяко ново поколение чрез акта на сексуалното възпроизвеждане. Дори едно дете от най-ранните си мигове носи следите на този грях. Първородният грях увеличава вероятността самите ние да извършим грях.

За мнозина идеята, че ние сме по някакъв начин виновни и понасяме наказаие за действия, които някой друг е извършил в миналото, изглежда трудна за приемане, тъй като това изглежда много несправедливо. Но идеята, че злото съществува на този свят поради свободната воля на хората, а не се дължи пряко на Бог, позволява на вярващите да вярват в един всезнаещ, всесилен и всеблаг Бог.

Цитати от Августин Блажени

Августин Блажени е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Мили Боже, дай ми целомъдрие и въздържание, но не сега, Боже!”
• “Господи, как така ние пътешестваме и се удивяваме от високите планини, моретата, течащите реки, завладяващата сила на окенаите и на звездите, а, като погледнем вътре в себе си, не забелязваме великото чудо?!”
• “Волята ни винаги е свободна, но не винаги е добра.”
• “Ако обичате един човек, такъв, какъвто е, значи обичате човека. Ако искате да го промените, значи обичате себе си. Това е всичко.”
• “Вярата е способността да приемете нещо, което все още не виждате. И като награда за вярата си ще видите това, в което сте повярвали.”
• “В главното – единство, във второстепенното – свобода, а във всичко – любов.”
• “Втурнах се към любовта, желаех да й се предам. Превърнах се в любим и се запътих към затвора на насладите, сложих си оковите на скръбта и започнаха нежно да ме бичуват с нажежените си пръти ревността, подозрителността, страхът, гневът и дразгите.”
• “Времето лекува всички рани.”
• “Човекът е една незавършена картина, в която може да не харесвате нещо – например как е нарисувана гората или реката. Може да харесвате нещо определено в тази картина. Но трябва да я възприемате като едно цяло.”
• “Ако страдате заради несправедливостта на някой лош човек – простете му! Така няма да има двама лоши човека.”
• “Бъди винаги недоволен от това, което си, ако искаш да станеш по-друг, отколкото си, защото на каквото се спреш, на това ще останеш.”
• “Когато ние обичаме човека заради самия него, ние му се наслаждаваме; когато го обичаме в името на нещо друго, ние го използваме.”
• “По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал.”
• “Навикът, ако не му се противопоставяме, става необходимост.”
• “Човекът няма друга причина да философства, освен стремежът към блаженство.”
• “Стреми се не да разбереш, че си в състояние да вярваш, но да повярваш, че си в състояние да разбереш.”
• “Времето не минава просто ей така и не отминава, без да остави следи у нас: то прави удивителни неща с душата ни. На мястото на насладата идва скръбта, която отстъпва място на насладата от нови удоволствия. Не е ли това една перфектна подготовка за смъртта?!”

В резюме

Със своите християнски трудове със силно изразена философска природа, Августин Блажени се нарежда сред най-важните философи на Средновековието, които търсят доказателства за съществуването на Бог.

За Августин Блажени свят без зло би бил свят без нас – разумни същества, способни да избират действията си. Както за Адам и Ева, нашите морални избори правят възможно съществуването на злото.

Прочети повече: Кратка история на философията.