Авероес (или Ибн Рушд) е влиятелен ислямски философ от Средновековието, с голям принос към философията по онези години с преводите и коментарите си на трудовете на Аристотел.
Авероес помирява религията и философията чрез йерархичната си теория на обществото, според която само образованият елит е в състояние да мисли философски, а всички останали трябва да бъдат задължавани да приемат учението на религията буквално.
Как преминава животът на Авероес? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Авероес
Авероес е роден през 1126 г. в град Кордоба, тогава в Алморавидския емират (ислямска Испания) в семейство на юристи. Дядо му е главен съдия на Кордоба при Алморавидите, както и баща му, който заема същия пост до идването на власт на Алмохадите през 1146 г.
Като дете и младеж, Авероес получава отлично образование. С помощта на вещи учители, той изучава ислям, лингвистика, юриспруденция, медицина, математика и схоластична теология.
През 1169 г. Авероес е назначен за кадия (съдия) в Севиля, а три години по-късно, през 1172 г. става главен съдия на Кордоба.
Това назначение се случва благодарение на приятелството му с друг лекар и философ – Ибн Туфайл, който го представя на самия управник от династията на Алмохадите – халиф Абу Якуб Юсуф. Впоследствие Авероес става придворен лекар на мястото на Ибн Туфайл.
Абу Якуб Юсуф е силно впечатлен от интелекта на Авероес и споделя интереса му към философията на Аристотел, към когото Авероес изпитва огромно уважение по всички въпроси, свързани с наука и философия.
Халифът поръчва на Авероес да състави поредица от парафрази (преводи с коментари) на всички творби на Аристотел, предназначени за неспециалисти.
В този период Авероес съставя най-важния си трактат – “Опровержение на опровержението” (1180), както и други свои философски и медицински трудове. В продължение на над 25 години той успява да коментира всички трудове на Аристотел, с изключение на “Политика”, до която няма достъп.
Въпреки по-либералните възгледи на Алмохадите, обществеността не одобрява неправоверната философия на Авероес, която не се вписва в ортодоксалната ислямска доктрина. След оказан натиск, през 1195 г. той е обявен за еретик и е изпратен в изгнание, а книгите му са забранени и изгорени.
Две години по-късно, Авероес все пак е помилван, но умира година по-късно, през 1198 г., в Маракеш, Мароко.
Учението на Авероес придобива популярност след смъртта му, като оказва особено влияние върху европейската философия, в частност на течението “схоластика”, възглавявано от Тома Аквински. Именно на Аквински дължим популярното прозвище на Авероес днес – “Коментаторът”.
Авероес, философията и исляма
Авероес живее в ортодоксално ислямско общество, но смята, че в него има място не само за религия, но и за философия. Според него, познание за истината може да бъде постигнато по два начина:
- Познание за истината чрез религията – основано на вяра и непроверено;
- Познание за истината чрез философията – истинско познание, запазено само за хора с нужния интелектуален капацитет.
Според Авероес, само образованият елит е способен да мисли философски, а всички останали трябва да бъдат задължавани да приемат учението на Корана буквално. Коранът е поетично подобие на истината и не дава точна представа за Вселената, но необразованите хора няма как да схванат нещо повече от това.
Авероес счита, че образованите хора имат религиозното задължение да използват философски разсъждения. Той казва:
“Философите смятат, че религиозните закони са необходимо политическо изкуство.”
Когато философското разсъждение покаже, че някой текст от Корана е неверен, този текст следва да бъде “тълкуван”, т.е. буквалното значение на думите трябва да се пренебрегне и на негово място да се приеме научната теория, демонстрирана от философията на Аристотел.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Авероес и безсмъртната душа
Въпреки, че всички мюсюлмани вярват, че Вселената има начало, Авероес възприема възгледа на Аристотел, че Вселената е съществувала винаги и твърди, че в Корана няма нищо, което да противоречи на този възглед.
Възкръсването на мъртвите обаче, основна догма в исляма, по-трудно може да се включи в една Вселена от Аристотелов тип.
Самият Авероес вярва в безсмъртието на душата, но така също и обяснява, че в трактата на Аристотел “За душата” не се твърди, че душата е безсмъртна, а по-скоро, че човечеството е безсмъртно чрез общ интелект (душа), който притежава.
Според Авероес, душата има две части:
- Индивидуална част – персонална за всеки човек;
- Божествена част – вечна и споделяна от всички.
За Авероес, има откриваеми за хората истини, които са вечни, но че като индивиди всички умираме, когато телата ни умрат. Няма лично безсмъртие, но общият интелект живее вечно.
В резюме
За Авероес, критичният и философски подход към религията е изключително важен.
Авероес показва, че в ортодоксалното религиозно общество има място за разсъждения и научен подход, в търсене на истинското познание за света.
Прочети повече: Кратка история на философията.
