Артур Шопенхауер. Биография и идеи

Артур Шопенхауер е германски философ от епохата на революциите и важен представител на идеализма във философията.

Артур Шопенхауер е песимист, за когото човечеството е подвластно на прищевките на някаква лишена от мисъл и цел универсална Воля. Според него тя стои в основата на постоянните ни импулси и е причината да живеем в постоянно разочарование и чувство на безсилие в опитите си да осъществим своите желания. Той смята, че светът не е нито добър, нито лош, а безсмислен и предлага да търсим облекчение в естетическото съзерцание на живота, особено в музиката – единственото изкуство, което не се опитва да представи феноменалния свят.

Как преминава животът на Артур Шопенхауер? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Шопенхауер

Артур Шопенхауер е роден през 1788 г. в Данциг, Прусия (днес Гданск, Полша) в семейство на богат търговец.

От младия Артур се очаква да стане търговец като баща си, но през 1805 г. баща му умира (вероятно самоубийство) и това променя решително живота на цялото семейство. Само на 17 години, Шопенхауер наследява бизнеса на баща си и внезапно става много богат, но не проявява интерес да работи в търговската сфера. Докато майка му и сестра му се преместват да живеят във Ваймар, Шопенхауер избира да се установи в Хамбург, за да изучава изкуства и естествени науки.

През 1809 г. Артур Шопенхауер е приет за студент в Гьотингенския университет, където изучава философия и психология. Неговият преподавател по философия го съветва да се съсредоточи върху изучаване на идеите главно на Платон и Кант. В периода 1811-1813 г. учи в Берлинския университет, където слуша лекциите на Йохан Готлиб Фихте, въпреки, че не споделя крайния му идеализъм.

През 1813 г. Артур Шопенхауер защитава докторска дисертация в Университета в Йена. По това време се запалва и по източната философия – запознава се с ученията на древните индуси, с будизма, изучава Ведите и Упанишадите. Казват, че на писалището си Шопенхауер държи статуетка на Буда, поставена редом до бюста на Имануел Кант.

В периода 1814-1818 г. Артур Шопенхауер работи усилено по своя главен труд – книгата “Светът като воля и представа” (1818).

През 1820 г. Артур Шопенхауер е назначен за преподавател в университета на Берлин, където започва съперничеството му с Георг Хегел – преподавател в същия университет. Шопенхауер счита, че в творбите си Хегел използва скучен и дори безсмислен език и е толкова убеден в собствения си гений, че настоява лекциите му да се провеждат точно в същото време като тези на Хегел. Последният обаче е много по-популярен сред студентите и аудиториите му са претъпкани, докато при Шопенхауер не се появява почти никой. По-късно Шопенхауер напуска университета и оттам нататък се издържа с парите от наследството си.

През 1821 г. Артур Шопенхауер се влюбва в 19-годишна оперна певица, с която има връзка няколко години. Тя му ражда дете, но то умира в същата година. Шопенхауер така и не се жени за нея, като твърди, че когато мъжът се ожени, той намалява правата си наполовина, като същевременно увеличава двойно задълженията си.

През последните 27 години от живота си Артур Шопенхауер се установява да живее трайно във Франкфурт на Майн. Там той създава двутомника “Парерга и Паралипомена” (1851), плод на дългогодишен анализ на философия, парапсихология, неща от живота и практическа житейска мъдрост. В този период Шопенхауер най-накрая получава дългоочаквано признание за ранните си творби, а последната му книга с мрачни есета и афоризми се превръща в голям бестселър.

Артур Шопенхауер умира през 1860 г. от сърце.

Шопенхауер и реалността

Артур Шопенхауер възприема възгледа на Имануел Кант, че светът е разделен на два вида реалности – това, което възприемаме чрез нашите сетива (феноменална реалност) и “нещата сами по себе си” (ноументална реалност).

Според Кант всеки човек възприема света в съответствие със своите възприятия (феноменален свят), но никога не може да придобие опит в света, какъвто е “в себе си” (ноументален свят). Ето защо, всеки от нас има ограничена версия на реалността, тъй като възприятията ни са резултат от информация, получена от ограничен набор от сетива.

В книгата си “Светът като воля и представа”, Артур Шопенхауер възприема подобен подход и излага основната идея, че реалността има два аспекта – съществува едновременно като Воля и като Представа.

Волята е първият аспект на реалността – сляпата движеща сила, която се намира в абсолютно всичко съществуващо. Тя е енергията, която кара растенията и животните да растат, но така също присъства във всяка друга част от природата.

Представата е вторият аспект на реалността – онова, което Кант нарича “феноменален свят”. Всичко, което възприемаме чрез сетивата си, става част от Представата ни за света. Това е начинът да осмисляме всичко и за него е нужно съзнанието ни, благодарение на което да организираме нашия опит и да опознаем света по-добре.

Разликата между Кант и Шопенхауер е, че за втория Волята и Представата не са две различни реалности или два свята, а същият свят, преживян различно. Това е един свят с два аспекта: Воля и Представа, който може да бъде осъзнат чрез нашето тяло по два начина – преживяваме го като обект (Представа) и го преживяваме отвътре (Воля).

Шопенхауер казва, че волевият акт, като например желанието да вдигнем ръка и последвалото го в резултат движение на ръката, не са в два свята – ноументален и феноменален, а са два аспекта на един свят или едно и също събитие, преживяно по два различни начина. Едното преживяване е отвътре, другото е отвън. Ние не възприемаме света като Воля пряко, но много се доближаваме до него, когато призоваваме със силата на волята телесни действия и ги караме да се случват.

Шопенхауер и универсалната Воля

Когато някой призовава със силата на волята си да се случи нещо, той обикновено има някаква цел и се опитва да постигне нещо, но не това има предвид Шопенхауер, когато описва реалността като свят на Волята.

Според Шопенхауер Волята (с главно “В”) е безцелна, или както понякога се изразява той – “сляпа”. Волята не се опитва да породи конкретен резултат. Тя няма някаква идея или цел. С термина “Воля” Шопенхауер изразява чистата енергия, която няма движеща посока, но е отговорна за всичко, което се проявява във феноменалния свят – съдържа се във всяко природно явление, както и в нашите съзнателни действия на пожелаване на нещата.

Артур Шопенхауер счита, че няма Бог, който да дава на Волята някаква конкретна посока. Нито пък самата Воля е Бог. Волята е безвременна и неделима. Индивидуалната Воля и Волята на Вселената са едно и също нещо и всичко във феноменалния свят е контролирано от необятната, безвременна, лишена от мотиви универсална Воля.

За Артур Шопенхауер, цялото човечество е подвластно на прищевките на тази лишена от мисъл и цел универсална Воля. Тя стои в основата на постоянните ни импулси и е причината да живеем в постоянно разочарование и чувство на безсилие в опитите си да осъществим своите желания.

Шопенхауер смята, че светът не е нито добър, нито лош, а безсмислен и стремящите се към щастие хора постигат в най-добрия случай задоволство, а в най-лошия – болка и страдание. Единственият начин за бягство от това нещастие според него е несъществуването или поне загубата на воля за получаване на удовлетворение.

В тези идеи на Шопенхауер личи влиянието на източната философия и по-специално будистката концепция за “нирвана” – главната цел на живота, най-висше щастие и постигане на единение с божественото, трансцендентното състояние на освобождаване от желанията или страданията на съществуването.

Шопенхауер предлага да търсим облекчение в естетическото съзерцание на живота, особено в музиката – единственото изкуство, което не се опитва да представи феноменалния свят. Според Шопенхауер изкуството ни предлага спокойна точка, така че за известно време да можем да избягаме от безкрайния цикъл на стремеж и желание, а музиката е най-подходящото изкуство за тази цел, защото тя е копие на самата Воля.

Шопенхауер и моралът

От идеята си за една универсална Воля Артур Шопенхауер развива своята философия на морала, отново свързана тясно с идеалите на източната философия.

Ако успеем да осъзнаем, че отделеността ни от Вселената е илюзия, защото всичките индивидуални воли и универсалната Воля са едно и също нещо, можем да се научим да проявяваме емпатия към всички и всичко, с морална доброта и универсално състрадание.

Според Шопенхауер да вредиш на другите хора е вид самонараняване и в това се състои основата на целия морал. Ако убием някого, ние унищожаваме част от жизнената сила, която свързва всички ни. Навредявайки на някого, ние постъпваме като змията, която сама захапва опашката си, без да знае, че впива зъби в собствената си плът.

Следователно основната нравственост, която Шопенхауер проповядва, е етика на състраданието. Правилно разбрани, другите хора не са външни за нас. Трябва да ни е грижа какво ще стане с тях, защото ние сме част от онова, от което са част и всички останали – света като Воля.

Цитати от Шопенхауер

Артур Шопенхауер е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите.”
• “Животът е сделка, доходът от която далеч не покрива разходите.”
• “Да се мисли, че светът има физично, но не и морално значение, е най-голямата, най-пагубната, фундаменталната заблуда, същинската извратеност на мисълта.”
• “Една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма.”
• “Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.”
• “И най-малките случайности са в състояние да ни направят съвсем нещастни, напълно щастливи – нищо на света.”
• “Който не обича самотата – той не обича и свободата.”
• “Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.”
• “От гледна точка на младостта животът е безкрайно бъдеще; от гледна точка на старостта – много кратко минало.”
• “Човекът е единственото животно, което причинява на другите болка, нямайки при това никаква друга цел.”
• “Често и не без основание се твърди, че низшият духом бил най-блажен – ала едва ли някой му завижда.”
• “Най-голямото удоволствие е да правиш нещо, да създаваш, без значение дали е кошница или книга. Непосредствено щастие е да виждаш как изпод ръцете ти излиза нещо, расте от ден на ден и накрая бива завършено.”
• “Небитието след смъртта? Нима това не е състоянието, познато ни отпреди битието?”
• “От живота можеш да извлечеш поуки, но не и щастие.”
• “Който не разбира от дума, ще разбере от бой.”
• “Моята философия не ми донесе нищо, но ми спести много.”

В резюме

Артур Шопенхауер е германски философ, който съчетава идеализма на Кант с източни философии, за да предложи свое собствено обяснение за света.

Въпреки, че приживе Шопенхауер е игнориран от другите немски философи и не е оценен по достойнство, творчеството му оказва силно влияние върху някои музиканти и писатели, а към края на XIX идеите му за Волята получават признание, например от Фридрих Ницше и американските прагматици.

Но най-голямо е влиянието на Шопенхауер в сферата на психологията, където идеите му за човешките импулси и тяхната фрустрация повлияват на психоаналитичните теории на Зигмунд Фройд и Карл Юнг.

Прочети повече: Кратка история на философията.