Аристип е известен философ от Класическия период на философията, останал в историята като основател на школата на хедонизма.
Аристип обявява удоволствието за единствена съществена ценност на човека и го прегръща истински и фундаментално като начало и край на съществуването. Според него, който не се стреми към удоволствие, е извратен.
Как преминава животът на Аристип? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Аристип
Аристип е роден през 435 г. пр.н.е. в град Кирена – древногръцка колония в Северна Африка, която се намира на територията на днешна Либия. Семейството му е заможно и влиятелно.
Още като дете, Аристип изявява своите заложби. Той е умен, учи бързо и щедро споделя наученото с другите. Върши всичко с голям ентусиазъм и притежава забележително чувство за хумор.
Като млад, Аристип пристига в Атина, за да наблюдава Олимпийските игри, но една от главните му цели всъщност е да се запознае със Сократ. Срещата им е важна за Аристип, тъй като след нея той става ученик на Сократ и остава с него почти до екзекуцията му през 399 г. пр.н.е.
Първоначално Аристип е силно привлечен от школата на Сократ и най-вече от харизмата на своя учител, който притежава интелект, хуманизъм и сърдечност. По всичко личи обаче, че Аристип е привлечен не толкова от учението на Сократ, колкото от известността му. Аристип иска да се порадва на отразената слава и да може да се хвали, че го познава. Поради това, възникват известни разминавания между учителя и ученика.
Например, известно е, че Сократ не взема пари за преподаването, защото иска да покаже, че мъдростта е безценна. Аристип не разбира това и обикаля, за да събира пари за него, но мъдрецът отказва да ги приеме. Но Сократ най-вече се тревожи, че Аристип олицетворява характерен начин на практикуване на философията, който става известен като “хедонизъм”, и който – ако бъде възприет сред останалите – ще унищожи цялото учение, на което е посветил живота си.
В едно свое съчинение Ксенофонт описва сцена, в която Сократ мъмри Аристип за луксозния му начин на живот и стремежа му към удоволствия:
“Например пъдпъдъците и яребиците са привлечени от виковете на женските заради желанието и очакването си за чифтосване и напълно забравили за рисковете, се завтичат в мрежите на ловците.”
Намекът тук е повече от ясен. Сравнението с тичащ пъдпъдък е, за да покаже, че животът на хедониста неизбежно ще го впримчи в различни бъркотии.
Аристип учи при Сократ, но така също пътува и до Сиракуза, където усвоява тънкостите на реториката. Там той привлича вниманието на Цар Дионисий – брутален тиран, известен с нечовешката си жестокост, и става член на неговия двор.
Легендата твърди, че един ден Аристип предизвиква раздразнение в Дионисий, който се изплюва право в лицето му. Аристип проявява типичния си хумор и избърсвайки плюнката, отвръща, че рибарят не се оплаква, ако се намокри, докато изважда улова.
По-късно, Аристип се връща в родния си град Кирена, където основава собствена философска школа, която става известна като “Киренска школа”. В нея той преподава на учениците си своята характерна философия, свързана с живот заради удоволствията.
Аристип има дъщеря, която става негов пламенен последовател и наследник. Подробности за съпругата на Аристип или други негови деца не са известни. Знае се обаче, че има връзка с прочутата по това време куртизанка Лаис (Лайда) от Коринт.
В Кирена Аристип остава няколко години, но към края на живота си се завръща обратно в Атина, където умира през 356 г. пр.н.е.
Аристип и хедонизмът
Въпреки, че по-рано Демокрит издига сходни идеи, счита се, че именно Аристип е основател на философската школа на хедонизма, която издига удоволствието в единствена съществена ценност на човека и го прегръща истински и фундаментално като начало и край на съществуването
Аристип счита, че:
- Удоволствието е върховното благо за човека, особено физическите удоволствия, които според него са по-интензивни от интелектуалните удоволствия.
- Физическите удоволствия носят незабавен резултат и не бива да се отлагат в името на някакво по-дългосрочно благо.
Всъщност, точно тези две схващания отличават хедонизма от учението на Епикур. Епикурейството е сходна, но много по-умерена философска школа, чиято централна идея е да се наслаждаваш на по-простите удоволствия в живота.
Аристип иска всичко и го иска на мига. Той търси лесен живот и желае да живее в настоящето.
Каква полза да си хедонист, разсъждава Аристип, ако постоянно копнееш по разни неща в бъдещето или скърбиш за нещо, което не се е случило в миналото? Повечето хора живеят в миналото или бъдещето и затова трупат богатства или се тревожат за късмета си. Аристип се опитва да покаже, че чрез хедонизъм тези тревоги могат да се преодолеят.
Един ден Аристип бил гладен и отишъл да си купи кокошка. Той дал на продавача всичко, което имал в джобовете си. Оказало се, че джобовете му са така пълни, че платил много повече от необходимото. Околните го попитали защо. Аристип отвърнал:
“За мен парите са нищо. Знам единствено, че съм гладен.”
Това означава да цениш важността на настоящия момент!
При друг случай, на Аристип му довели като подарък три куртизанки и му казали да си избере една. Той взел и трите, като отбелязал остроумно, че е важно да уловиш мига.
Животът на Аристип бил свободен, както е освободена и философията му. Но в крайна сметка още в онези години това повече се подлага на критика, отколкото на хвалби. Защо?
Самият Сократ критикува Аристип, като отбелязва, че когато човек живее само заради удоволствието, той попада в капана на похотливостта. Преследването на удоволствието те впримчва и прави роб, така както в наши дни наркоманът е роб на зависимостта си.
Или, проблемът с прекомерния хедонизъм е, че човек попада лесно в порочна низходяща спирала, търсейки все по-силни удоволствия, докато накрая тялото не може да издържи повече. При това положение добродетелта вече няма нищо общо с правилния възглед и не е нищо повече от способността да се отдаваш на чувствени удоволствия. В какво всъщност е истински добродетелен такъв човек?
Разбира се, не всички хедонисти се ограничават само до телесните удоволствия. Например, един от учениците на Аристип – Теодор, изоставя посветеността на своя учител на удоволствието в настоящия момент в полза на ведрата мисловна нагласа. Аникерид, друг ученик, изтъква, че духовните удоволствия, като приятелството, са по-висши от плътските наслади, като секса.
Ученикът на Аристип Хезегий поема още по-нататък, като заключава, че има само един начин да си осигуриш живот без болка и той е да се посветиш на пълно бездействие. В най-чист вид, да се отдадеш на бездействие значи да се самоубиеш и Хезегий дори пише труд със заглавие “Смърт чрез гладуване”, който става задължително четиво за учениците в Александрия, където е издаден, но след няколко смъртни случая е забранен от фараона.
Критиката към хедонизма на Аристип може да се изрази по следния начин – грешка е да превърнеш удоволствието в единствена цел на живота. Ако наистина възприемеш тази философия за живота, удоволствието рано или късно ще те погуби.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Цитати от Аристип
Аристип е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
- “По-добре е да си просяк, отколкото необразован; едните имат нужда от пари, другите от очовечаване.”
- “Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето.”
- “Важно е не да се въздържаме от наслаждения, а да властваме над тях.”
- “Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам.”
- “Децата трябва да се учат на това, което ще им бъде от полза, когато пораснат.”
- “Отвсякъде е еднакво далече до Хадес.”
- “Философията ми е дала способността да говоря смело с всекиго.”
В резюме
Философията на Аристип и неговите идеи за хедонизма оставят сериозна следа в историята на човечеството, въпреки, че не са лишени от критици.
Аристип обявява удоволствието за главна ценност на човека, която определя всеки негов избор. Според него, който не се стреми към удоволствие, е извратен.
Основното послание на Аристип е ясно – за да си щастлив, живей приятен и лесен живот, ориентиран в настоящето.
Прочети повече: Кратка история на философията.
