Анселм Кентърбърийски е италиански философ и християнски теолог от периода на Средновековието, който е останал в историята като основател на школата на схоластиката.
Анселм Кентърбърийски комбинира логика, метафизика, епистемология и семантика, за да създаде своето “Онтологично доказателство”, а именно идеята, че е достатъчно дори само да мислим за Бог, за да знаем, че той съществува.
Как преминава животът на Анселм Кентърбърийски? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Анселм Кентърбърийски
Анселм е роден през 1033 г. в гр. Аоста в Кралство Бургундия, днешна северна Италия, в семейство на заможни благородници. От ранна детска възраст получава строго религиозно възпитание от майка си.
Когато е на около 20 години, Анселм напуска дома си, за да учи в манастира в Бек, Нормандия (днешна Франция). Там той се обучава под ръководството на Ланфран – известен теолог и коментатор на Библията.
През 1060 г. Анселм става монах, по-късно е избран за приор (помощник-абат), а през 1078 наследява Ланфран и става абат на манастира. Под ръководството на Анселм, манастирът в Бек се превръща в проспериращ център на знанието с много висока репутация в цяла Европа.
По време на тези спокойни години, Анселм пише своите първи философски произведения, сред които “Монолог, “Прослогион”, “Диалози за истината”, “Свободна воля” и “За падението на дявола”. Голямо влияние върху него имат трудовете на Августин Блажени.
След норманското завоевание на Англия през 1066 г., благочестиви феодали даряват земи там на абатство Бек. Така Анселм често пътува до Англия и си спечелва добро име пред крал Уилям I и църковната общност.
През 1093 г., при поредно пътуване до Острова, Анселм е назначен за архиепископ на Кентърбъри, въпреки протестите му, че е с крехко здраве и няма политически умения. Оттук произлиза и името, с което става известен в религиозния и философски свят – Анселм Кентърбърийски.
Като архиепископ, Анселм си печели слава на реформатор, който се опитва да сложи край на порочни социални явления като търговията с роби. Настоява за редовно провеждане на църковни събори и често свиква висшия клир около своя престол.
Високата длъжност противопоставя Алселм с англо-нормандските крале Уилям II и Хенри I. Например, крал Уилям II непрекъснато се опитва да намали влиянието на църквата, конфискува църковни земи, сгради и приходи и прави всичко възможно да свали Анселм. В качеството си на архиепископ, Анселм отстоява ревностно правата на църквата и настоява, че тя има своя вътрешна власт, която не зависи от държавната.
В периода 1095-1098 Анселм Кентърбърийски завършва и едно от най-известните си съчинения – “Защо Бог стана човек?”. През 1097 г. пътува до Рим в опит да разреши проблемите си с краля чрез посредничеството на папата, но на връщане му е отказано влизане в Англия и живее в изгнаничество до смъртта на крал Уилям през 1100.
Анселм Кентърбърийски изпитва големи трудности и с наследника на Уилям – крал Хенри I, поради което през 1103 г. пътува отново до Рим и на връщане отново му е отказан достъп в Англия, което налага повторно да живее в изгнание три години. В крайна сметка , Хенри I получава ултиматум от папата, че ще бъде отлъчен от църквата, благодарение на което Анселм се помирява с краля и отново поема своята длъжност.
Анселм Кентърбърийски умира през 1109 г. На смъртния си одър той е заобиколен от приятели, като изразява удовлетворение от своя живот и служение. Канонизиран е за светец на католическата църква през 1494 г.
Анселм и Онтологичното доказателство
В своя труд “Прослогион”, Анселм Кентърбърийски използва специални разсъждения, с които доказва, че е достатъчно дори само да мислим за Бог, за да знаем, че той съществува. През XVIII век немския философ Имануел Кант нарича идеята на Анселм “Онтологично доказателство”.
Анселм си представя, че спори с Глупак, който отрича съществуването на Бог. В края на спора Глупакът е принуден да заеме противоречива позиция или да признае, че Бог съществува.
Спорът между двамата протича приблизително по следния начин:
- Анселм: Съгласен ли си, че ако съществуваше, Бог щеше да бъде най-голямото нещо, което може да бъде – “онова, по-голямо от което е невъзможно да бъде измислено или да съществува”?
- Глупакът: Да.
- Анселм: А съгласен ли си, че “онова, по-голямо от което е невъзможно да бъде измислено”, съществува в твоя ум?
- Глупакът: Да. В моя ум, но не и реално.
- Анселм: Но дали ще се съгласиш, че нещо, което съществува реално, както и в ума, е по-голямо от нещо, което съществува само в ума?
- Глупакът: Да, така ми се струва.
- Анселм: Следователно, ако съществува само в ума, “онова, по-голямо от което е невъзможно да бъде измислено” е по-малко, отколкото ако съществува също така и реално.
- Глупакът: Точно така. Онова, което съществува реално, е по-голямо.
- Анселм: Значи сега казваш, че има нещо по-голямо от “онова, по-голямо от което е невъзможно да съществува”?
- Глупакът: Това дори няма смисъл.
- Анселм: Точно така. И единственият начин да се избегне това противоречие е да се приеме, че Бог (“онова, по-голямо от което е невъзможно да съществува”) действително съществува – както в мисълта, така и реално.
Логиката на Анселм Кентърбърийски почива на приемането на идеята, че Бог е “онова, по-голямо от което е невъзможно да бъде измислено”.
Казано по друг начин, когато си помислим за Бог, ние свързваме идеята за него с най-великото същество, което можем да си представим: най-могъщ, най-добър и всезнаещ. Боеций, например, дефинира Бог по сходен начин. Невъзможно е да си представим нещо по-велико от Бог и тази идея е непротиворечива.
После обаче Анселм посочва, че един Бог, който съществува само в умовете ни, но не и в действителност, не би бил най-великото същество, което можем да си представим. Един действително велик Бог със сигурност би бил по-велик. Този Бог би могъл евентуално да съществува – дори атеистите обикновено приемат това. Но един въобразен Бог не би могъл да е по-велик от един съществуващ.
Следователно, смята Анселм, Бог трябва да съществува. Това следва логично от дефиницията за Бог. Просто заради факта, че имаме представа за Бог, можем да сме сигурни, че Бог съществува. Един Бог, който не съществува, не е по-велик от всяко друго нещо, което съществува.
Онтологичното доказателство на Анселм Кентърбърийски дава аргумент a priori – такъв, който не е нужно да се осланя на някакво наблюдение за света, за да достигне до логически извод.
Анселм използва примера с художник. Преди да нарисува една картина, художникът си я представя в своя ум, а после я рисува в действителност. Така картината съществува както във въображението, така и в реалността.
Нещата с Бог стоят по-различно. Анселм вярва, че е логически невъзможно да имаме представа за Бог, без Бог наистина да съществува. Лесно е да си представим художник, който никога не е нарисувал една картина, която си е представял, като по този начин картината е само в ума му.
Но с Бог нещата не стоят така – не можем да си представим каквото и да е било друго да съществува, освен Бог, без да си противоречим. Ако истински разбираме какво е Бог, ще приемем, че би било невъзможно Бог да не съществува.
Онтологичният аргумент на Анселм Кентърбърийски е приет от много велики философи, сред които Рене Декарт и Барух Спиноза, но има и своите противници, като Имануел Кант, например.
Един от най-големите философи и математици на XX век, Бъртран Ръсел, който надали може да бъде заподозрян в симпатии към християнството, дълго се бори с онтологичното доказателство на Анселм Кентърбърийски. Твърди се, че в един момент той стига до мисълта, че то е валидно.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Анселм и схоластиката
Мнозина считат Анселм Кентърбърийски за “баща на схоластиката”.
Терминът “схоластика” е със гръцки и латински произход и означава “учен”, “учение” или “учене”. Схоластиците са хора, които си служат със сложни логически методи, повлияни от идеите на Аристотел, за да се справят с очевидни противоречия.
Интересен е подходът на Анселм Кентърбърийски по отношение на ученето и знанието. Като високообразован човек, той настоява, че трябва да вярваме, за да разбираме. Кредото му е: “Вярвам, за да мога да разбера”.
Казано по друг начин, твърдението му звучи така: Истината започва да се изяснява едва тогава, когато се посветим на нея. Не можеш да видиш какво има оттатък завоя по пътеката, освен ако не вървиш в тази посока.
Анселм Кентърбърийски не противопоставя вярата на разума. След като чрез Онтологичното си доказателство той доказва, че Бог реално съществува, то Бог е господар на нашия разум и единственият начин да го познаем е само чрез вярата.
В резюме
Със своите философски идеи със силно изразен християнски фокус, Анселм Кентърбърийски се нарежда сред важните философи на Средновековието, които търсят доказателства за съществуването на Бог.
Онтологичният аргумент на Анселм е точно такова доказателство, което застъпва схващането, че е достатъчно дори само да мислим за Бог, за да знаем, че той съществува.
Идеите на Анселм Кентърбърийски по-късно повлияват на други важни философи, като Тома Аквински, Джон Дън Скот и Уилям Окам.
Прочети повече: Кратка история на философията.
