Анаксимандър. Биография и идеи

Анаксимандър е древногръцки философ, виден представител на Милетската школа, останал известен в историята като автор на първия научен експеримент и първият философ, който записва своите идеи.

Като привърженик на науката, Анаксимандър е считан за първият истински учен и често се признава за основател на астрономията. Голяма част от усилията му са насочени към търсене на обяснения за произхода на Вселената. Анаксимандър предлага теорията, че в основата на всичко в нашия свят стои специална материя – “апейрон”.

Анаксимандър е натурфилософ с разностранни интереси. Той допринася за развитие на космологията, физиката, геометрията, метеорологията и географията, както и за развитие на метафизиката.

Как преминава животът на Анаксимандър? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Анаксимандър

Анаксимандър е роден през 610 г. пр.н.е. в древногръцкия град Милет на Йонийско море. За живота му се знае много малко.

Благодарение на Диоген Лаерций – биограф от III век на древногръцките философи знаем, че Анаксимандър е ученик на Талес – първият философ, който също е от град Милет.

Нещо повече, Анаксимандър наследява Талес като ръководител на Милетската философска школа и продължава дейността й. Специализира се в сферата на астрономията, географията и природата на всичко в света около него. Неговите творби повлияват на ученията на други философи, сред които и учениците му Анаксимен и Питагор.

Счита се, че Анаксимандър е автор на няколко творби – “За природата”, “За въртенето на Земята”, “За застиналите звезди” и “За небесната сфера”. Те са написани под формата на стихове, но не оцеляват до наши дни. До нас достигат изключително малко писмени фрагменти от творчеството му.

Все пак, от Анаксимандър е запазено първото цялостно изречение в старогръцката философия:

“От каквото възникват всички неща, в същото се превръщат по силата на необходимостта. Защото поради своята нечестивост те търпят наказание и получават възмездие едно от друго според мярата и времето.”

Историци твърдят, че Анаксимандър може да се смята за основател на град Аполония (днешен Созопол в България), тъй като през 560 г. пр.н.е. той създава основния закон на тази голяма древногръцка колония.

Анаксимандър умира през 546 г. пр.н.е. в родния си град Милет.

Анаксимандър и фундаменталната субстанция

Като ранен натурфилософ, Анаксимандър възприема подход на метафизичен монизъм в своите философски търсения. Подобно на други философи от Досократическия период, той се вълнува от въпроса кое е единственото основно вещество, от което се състои светът.

За Талес това е водата, за Анаксимен – въздухът, за Хераклит – огънят.

Анаксимандър счита, че нито водата, нито други субстанции, не могат да обхванат всички противоположни състояния, които могат да бъдат открити в природата. Например, водата може да бъде само мокра и никога суха, следователно не може да бъде основната субстанция или първия принцип на Вселената.

За Анаксимандър фундаменталната субстанция, от която е изградено всичко във Вселената и на Земята, е необяснимо вещество, което той нарича “апейрон” – безпределна, безгранична, безкрайна материя.

Апейронът за Анаксимандър е основата на безкрайното многообразие и на света, която съществува във вечно движение. От неговата безкачествена материя възниква всичко по пътя на отделянето на противоположностите: топло – студено, сухо – влажно, и др. Отделните неща възникват, когато те се отделят от апейрона, а тяхната смърт е връщане към апейрона, от който са дошли.

Или, Анаксимандър възприема Вселената като един вид организъм, подкрепен от „пневма“ – космически повей, дихание, вятър.

Анаксимандър и Космос

Понякога Анаксимандър е наричан “баща на космологията” и основател на астрономията, заради смелото му използване на немитологични обяснения на физическите процеси.

Така например, Анаксимандър е първият, който формулира механистичен модел на света, при който Земята плава неподвижно в центъра на безкрайността, неподдържана от нищо. Той си представя Земята като нисък цилиндър с височина една трета от диаметъра си. Най-отгоре този цилиндър има плосък връх, върху който се образува обитавания свят, под формата на кръгъл остров, заобиколен от кръгла океанска маса.

Тази теория прави възможна концепцията, че останалите небесни тела могат да преминават под или около Земята, и дава по-добро обяснение от твърдението на Талес, че светът е просто земя, която плава върху вода.

Анаксимандър е първият астроном, който смята, че Слънцето е изградено от чист огън тяло с огромна маса и следователно осъзнава колко далеч от Земята е то. Според него Луната не грее със собствена светлина, а отразява тази на Слънцето.

Анаксимандър е също и първият, който представя система, според която небесните тела се обръщат на различни разстояния. Смята се, че е знаел как да наблюдава наклона на небесната сфера спрямо равнината на Земята, за да обясни появата на сезоните.

Анаксимандър учи, че вселената е безкрайна и има безброй много светове. Те възникват и загиват по необходимост. Тези негови идеи го поставят близо до други философи, представители на атомизма (например Демокрит и Левкип, както и Епикур), които след няколко века също ще твърдят, че безкрайност от светове непрекъснато се появява и изчезва.

Анаксимандър въвежда в Древна Гърция използването на астрономически уреди като слънчевия часовник и гномона. Пръв в Гърция съставя географска карта на света.

Цитати от Анаксимандър

Анаксимандър е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Природата е вечна и не старее.”
• “Всички същества произлизат от други по-стари същества чрез последователни трансформации.”
• “Всички неща са изпълнени с Бог.”
• “Има много светове и много Вселени, които съществуват едновременно, всички нетрайни.”
• “Първоначалният принцип на нещата е апейрон. От него възникват всички неща, в същото се превръщат по силата на необходимостта.”

В резюме

Философията на Анаксимандър и неговите идеи относно произхода на Вселената оставят следа в историята на човечеството.

Усилията му да даде рационално обяснение на света оказват трайно влияние върху работата на мислителите след него, които използват и надграждат идеите му.

Прочети повече: Кратка история на философията.