Ана Фройд. Биография и идеи

Ана Фройд е австрийски психолог с приноси в сферата на психоанализата и дъщеря на Зигмунд Фройд – основател на психоаналитичното направление в психологията.

В своите изследвания Ана Фройд се съсредоточава върху формирането на Свръх Аз-а и неговото влияние върху Аз-а. Свръх Аз-ът говори с езика на вината и срама като вътрешен критик, изправя се срещу Аз-а и го мъмри строго за това, че е мислил или се е държал по определен начин.

Как преминава животът на Ана Фройд? Какви са нейните открития? И какво е значението на идеите й в наши дни?

Биография на Фройд

Ана Фройд е родена във Виена, Австрия, през 1895 г. Тя е шестото и най-малко дете в семейството на Зигмунд Фройд.

В ранните си детски години Ана израства под грижите на майка си и своите по-големи братя и сестри. Най-верният неин довереник е бавачката, с която Ана споделя свои детски преживявания и страхове. Това близко общуване впоследствие оказва влияние на нейната кариера и отдаденост към детската психология.

Ана проявява интерес към заниманията на своя баща за първи път, когато е на 13 години. Тя чете и се старае да осмисли негови публикации. Зигмунд Фройд е силно впечатлен от този интерес на дъщеря си, но все пак взема решение тя да изучава педагогика.

Това решение също изиграва положителна роля за кариерата на Ана Фройд. Като учителка в училище, тя наблюдава поведението на децата и прави важни заключения за формирането на детската психика.

Същевременно Ана Фройд посещава лекциите и беседите на баща си и така се запознава с интелигентни хора. Тя редовно участва в международните прояви на своя баща и опознава авторитетни психолози-психоаналитици. За да стане член на Виенското общество по психоанализа, Ана Фройд се заема с научно изследване и изнася доклад. Тогава тя е само на 15 години и въпреки всичко описва сполучливо фантазиите и сънищата си като дете.

През 1923 г. Ана Фройд започва практика като детски психолог. По-късно споделя, че опитът й на учител-педагог е бил безценен. Стотици деца са нейни пациенти и поучават професионална помощ.

Приблизително по това време Ана Фройд научава, че баща й е тежко болен от рак. Тя полага много усилия за възстановяването му. Зигмунд Фройд преживява 31 операции и Анна е неотлъчно до него. Тя поема неговите професионални дела, участва в работата на различни конгреси и конференции, вместо баща си изнася негови доклади, приема награди. Благодарение на Ана, Зигмунд Фройд живее още 16 години.

В края на 1924 г. Ана Фройд е избрана за секретар на Психологическия институт. Изнася лекции за педагози и им помага да разбират тънкостите на детската психология. По това време пуликува и своята първа книга – “Въведение в техниката на детския психоанализ”.

Когато през 1938 г. хитлеристка Германия присъединява Австрия, Ана Фройд е арестувана. Със съдействието на американското посолство и една френска принцеса Ана Фройд, баща й и майка й са откупени от новата власт. Заминават първо за Париж, където пребивават известно време, а след това заминават за Лондон.

Ана Фройд живее и работи в Лондон до края на своя живот. Установява се в клиниката в Хемпстед, разработва образователни курсове по психология и подготвя плеада от висококвалифицирани лекари по психоанализ.

Ана Фройд развива научна дейност и написва книги, които я правят още по-известна. Сред тях са “Психология на Аз-а и защитните механизми” (1936), “Психоаналитично лечение на деца” (1946), “Нормалното и патологичното в детството: оценка на детското развитие” (1965), “По онази страна на главните интереси на децата” (1973).

Ана Фройд почива на 87-годишна възраст през 1982. Тя посвещава повече от 60 години на научна дейност и практика като психоаналитик. Основните идеи на Ана Фройд, които оказват влияние върху развитието на психологическата наука са в областта на систематизацията на теорията за Аз-а и неговите защитни механизми, както и в разработката на нови методи за лечение на деца с психоанализ.

Фройд и защитните механизми на Аз-а

Една от главните идеи на бащата на Ана Фройд – Зигмунд Фройд, е идеята за т. нар. “несъзнавано”. Той стига до заключението, че човешката психика има комплексна конструкция, която се състои от три елемента:

1. То;
2. Аз;
3. Свръх Аз.

“То” са примитивните импулси, които се подчиняват на Принципа на насладата. Този елемент от психиката ни тласка да вършим само онова, което е приятно и да търсим удоволствие и удовлетворяване на първичните инстинкти (храна, подслон, удобство, секс).

Аз-ът е съзнаваното – текущите мисли, чувства и желания. Аз-ът контролира инстинктите ни, оформя преценките ни и взема решения за начина за действие.

“Свръх Аз” е тази част от нашата психика, която осъществява контрол над Аз-а. Свръх Аз-ът обединява възприетите от родителите ни и обществото морални ценности. Свръх Аз-ът е нашият съдник, съвест, източник на чувството за вина и срам.

Ана Фройд приема идеите на Зигмунд Фройд за Аз-а, но ги джразвива. Като се фокусира върху Свръх Аз-а и неговото влияние върху самия Аз, Ана Фройд заключава, че обект на психоанализа не може да бъде единствено безсъзнателното.

Според нея Аз-ът се съобразява с реалната среда , но едновременно е ангажиран и с “То”. По този начин тя свежда Аз-а на по-нисша позиция, като твърди, че това се извършва от Свръх Аз-а.

Ана Фройд разкрива, че Свръх Аз-ът говори с езика на вината и срама, все едно че е “родител, скрит в нас”. Неният извод е, че Свръх Аз-ът излиза наяве само, когато се изправи с враждебност срещу Аз-а. В такива случаи, според Ана Фройд, възниква чувство на тревожност и в действие влизат т.нар. “защитни механизми”.

Защитните механизми са начините, които умът изпозлва, за да попречи и смаже тревожността и да помогне на човека да се справи с вътрешната и външна реалност. Според Ана Фройд защитните механизми са хиляди на брой – хумор, сублимация, отричане, изместване и др.

Ето някои от най-важните защитни механизми на Аз-а:

• Изтласкване. Изразява се в избирателно забравяне на случката или събитието, свързана с конфликт, стрес или травмиращи състояния, които се съхраняват в подсъзнанието и при други подобни ситуации могат да се актуализират с нова сила.
• Проекция. Личността не съзнава собствените си нежелани черти и емоции и несъзнавано ги изтласква в подсъзнанието, след което ги проектира извън себе си – върху другите.
• Екстернализация. Представлява тенденция за възприемане във външния свят и външните обекти на елементи от собствената личност, включително нагонови импулси, конфликти, настроение, нагласи и стил на мислене.
• Изместване. Емоционалният конфликт се измества от една идея или обект към друга, която наподобява оригинала по някои свои качества.
• Контролиране. Опит да се управляват или регулират събитията или обектите от обкръжението, с цел минимализиране на тревожността и решаване на вътрешните конфликти.
• Соматизация. Тенденцията за реагиране на нежелани случки и събития с телесни (вместо с психични) прояви. Например, главоболие.
• Пасивно–агресивно поведение. Вид защита, която се проявява като индиректна агресия към другите или към себе си. Изявяването на пасивно-агресивно поведение включва провали, отлагане или заболявания.
• Отричане. Омаловажаване на конфликта и аспектите на конфликтната ситуация и тяхната интерпретация така, че да изглеждат по-малко заплашителни и застрашаващи.
• Регресия. Връщане към по ранни начини на действие или чувства, връщане към инфантилни поведенчески механизми или модели на поведение, неотговарящи на възрастта.
• Идентификация. Личността приема върху себе си личните характеристики на друг човек, идентифицира себе си с някои друг.
• Компенсация. Изравняване на физиологични или психични дефицити чрез високи постижения в някаква област, чрез опити да се замести някое чувство на неадекватност чрез постигане на успех и превъзходство по друг начин.
• Идентификация с агресора или нападателя. Може се прояви при хора, станали жертва на насилие, които приемат образа на насилника и извършват подобно насилие върху друг, по-беззащитен от тях.
• Сублимация. Личността обръща енергиите на неприемливите импулси и нагони в социално приемлива, творческа дейност или трансформиране на неприемливи потребности в приемливи амбиции и действия.
• Хумор. Използване на комедийна експресия на чувства и мисли.
• Рационализация. Търсене и намиране на извинения за прегрешения и недостатъци с цел избягване на себеобвинение, разочарование и критика от страна на другите.

Фройд и психоаналитичното лечение на деца

Един от най-големите приноси на Ана Фройд към психоанализа са нейните методи за лечение на деца, придружени с обучение на техните родители. До тогава такива методи не са били известни.

През 1940 г. Ана Фройд заедно с Дороти Берлингем организират детски дом в Хемпстед, Великобритания, а по-късно това начинание прераства в цялостна практика – наблюдения, анализи, терапия, семинари и конференции, курсове подготовка на психоаналитици, които искат да се посветят на терапия на проблемни деца. По този начин детският дом в Хемпстед прераства в клиника.

Ана Фройд счита, че децата не осъзнават своя здравословен проблем и поради това нямат воля да се справят самостоятелно с него. И тъй като решението за терапия се взема от родителите, Фройд предвижда подготвителен период за събуждане на готовност и съгласие от страна на самото дете.

В този смисъл Ана Фройд прилага нови методи, сред които:

• изграждане на емоционална връзка между психоаналитика и детето;
• честна и открита информация за семейната среда и семейните взаимоотношения;
• използване на играта за провокиране на поведението на споделяне на детски преживявания;
• изграждане на силен авторитет на психоаналитика, който е по-голям от този на родителите.

Цитати от Фройд

Ана Фройд е известна с крилати мисли, които въплащават мъдростта й и отношението й към света:

• “Това, което винаги съм искала за себе си, е много по-примитивно. Вероятно не е нищо повече от обичта на хората, с които контактувам, и тяхното добро мнение за мен.”
• “Създайте около един поне тесен кръг, където нещата са подредени така, както се иска.”
• “Колкото по-голямо е значението на външния свят като източник на удоволствие и интерес, толкова по-висока е възможността да изпитате неудоволствие, произтичащо от него.”
• “В нашите мечти можем да си приготвяме яйцата точно както искаме, но не можем да ги ядем.”

В резюме

Ана Фройд е виден психолог и представител на психоаналитичното направление в психологията. Основните й приноси са в областта на Аз-а и неговите защитни механизми, както и в психотерапията на деца.

Прочети повече: Теория за Аз-а.