Алфред Бине. Биография и идеи

Алфред Бине е френски психолог с големи приноси в психологията, педагогиката и образованието на децата, считан за баща на теста за интелигентност.

Най-често името на Бине се свързва с идеите му за когнитивното развитие, концепцията за човешката интелигентност, скалата Бине-Симон и педагогическия подход в обучението и възпитанието на децата.

Как преминава животът на Алфред Бине? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Бине

Алфред Бине е роден през 1857 г. в Ница, Франция, в семейство на лекар и художничка. Скоро след раждането на Алфред, родителите му се развеждат и момчето остава да живее заедно с майка си.

Когато навършва 15 години, Алфред Бине постъпва в юридически колеж в Париж. Това му осигурява кариера на адвокат, но той се отказва от тази перспектива и продължава своето образование в други области.

Залагайки на самообразование, Бине усърдно изучавайки сам книги и ръкописи по философия и психология на френски и английски език. По тази причина някои негови биографи го наричат “самоук психолог”, тъй като в края на XIX век във Франция не е съществувало образование по психология.

През 1882 г Алфред Бине се запознава с Жан Мартен Шарко – френски лекар, невролог и професор по анатомична патология, известен със своите изследвания на хистерията като неврологичен наследствен проблем и лечението му чрез хипноза. Шарко кани Бине да започне изследователска работа в неговата клиника под личното му наставничество.

По това време много психолози, сред които и Зигмунд Фройд, са под влиянието на идеите на Шарко. Сътрудничеството между Шарко и Бине продължава седем години и помага на Бине да усвои полезни знания за връзката между физиология и психика.

През 1886 г. Алфред Бине публикува първите си две психологически творби – “Психология на умозаключенията” и “Животински магнетизъм”, с които придобива известност в научните среди. Същевременно, постепенно той се разочарова от идеите на Шарко и дори публично ги критикува, като посочва, че експерименталните факти не потвърждават изводите на Шарко. Така Бине напуска клиниката на Шарко.

След известно време Алфред Бине получава предложение за работа като асистент лично от Анри Бони – директор на психофизиологическата лаборатория в Парижката Сорбона. Там се запознава с психиатъра Теодор Симон, който е сътрудник в лабораторията. По-късно Бине приема да стане научен ръководител на докторската дисертация на Симон, с което е поставено началото на дълги и плодотворни професионални отношения между двамата, особено при разработката и приложението на тестовете за интелигентност.

Алфред Бине ръководи дейността на психофизиологическата лаборатория след пенсионирането на директора Бони. Едновременно с това е и преподавател в някои от университетите на Франция и обучава студенти по теми за особеностите на човешката психика и психическите процеси. Спечелва славата на блестящ лектор.

Алфред Бине е един от основателите на научното списание “Психологически годишник”, както и негов главен редактор. Това списание е и досега изключително авторитетно във Франция. Става също и член на редакционната колегия на американското списание “Психологически обзор”.

През 1899 г. Бине е поканен от правителството на Франция да участва в Свободното общество за изучаване на детското развитие. Точно тогава френската образователна система въвежда задължително образование за деца до 14 годишна възраст и се нуждае от нови идеи и методи в обучението и възпитанието на децата. Френското правителство поставя задача на Свободното Общество да се въведат в училищата достоверни психологически подходи за обучение и възпитание. Приносът на Бине в изпълнението на тази задача е огромен.

Алфред Бине е автор на многобройни статии и книги по психология и педагогическа психология. Сред най-популярните му творби са “Експериментално изследване на интелигентността” (1903), “Умът и мозъкът” (1905), “Съвременни идеи за децата” (1908), “Метод за измерване на развитието на интелигентността” (1911) и др.

Алфред Бине почива на 54-годишна възраст през 1911 г. В негова чест Свободното Общество за детска психология е преименувано в “Общество Алфред Бине”.

Бине и когнитивното развитие

Едно от ранните изследвания на Бине е посветено на когнитивното развитие. Обект на неговите изследвания са когнитивните способности на шахматисти.

Дотогава е разпространено мнение, че за да се играе успешно шах, е нужна отлична зрителна памет. Тестовете с шахматисти на Бине обаче доказват, че влиянието на зрителната памет върху шахматната игра е само една част от когнитивния процес, който оказва влияние на успеха в играта. Окуражен от тези резултати, Бине разширява кръга на изследваните участници, като включва хора с други интереси, професионални занимания и от различни възрастови групи – математици, писатели, художници и др.

Но едни от най-значимите изводи на Бине са за когнитивното развитие на децата. Според Бине, децата започват да овладяват определена способност в точно определена възраст. Той дава пример със способността на децата да мислят абстрактно. Абстрактното мислене, счита Бине, е характерен белег за по-висока интелигентност, която се придобива на определена възраст.

Интересът на Бине към когнитивното развитие по-късно прераства в задълбочени изследвания за човешката интелигентност.

Бине и интелигентността

Алфред Бине е автор на концепция за интелигентността, която е популярна и до днес. В основата й лежат резултатите от негови тригодишни наблюдения върху двете му дъщери – Мадлен и Алиса.

Бине забелязва, че двете момичета имат различен тип мислене. Той определя Мадлен като наблюдателен (обективен) мисловен тип, тъй като нейните мисловни образи са ясни, конкретни, с преобладаващи асоциации, а предпочитаните от нея думи са почерпени от близки спомени на Мадлен.

Нещата стоят по-различно при другата дъщеря на Бине – Алиса, която той определя като индивид с фантазиращо мислене (субективно). Нейните мисловни образи не са толкова конкретни, а размити и фантастични, а изборът на думи, с които си служи е съсредоточен върху абстрактни и по-рядко употребявани думи.

Проучванията и изводите на Бине за интелигентността се задълбочават и обогатяват след официалната покана на френското правителство към Свободното общество за детска психология да проучи нивото на интелигентност на децата в училищата.

Концепцията на Бине за интелигентността се различава от теориите и тезите на учени преди него. Според Бине, интелигентността е смесица от умствени способности с разнородно съдържание, която оперира в променящи се обстоятелства и се контролира от практическата преценка на човека.

Според Бине, тестовете за интелигентност могат да измерят само умствените способности на един човек в определено време и определен контекст. В същото време, способностите се променят за кратки периоди от време и дългосрочно – като част от процеса на развитие на човека.

Следователно, интелигентността на индивида не е вродено фиксирано количество, а се променя, докато човек е жив. Тя се придобива под влияние и на средата, включително в училището и семейството.

Бине и Скалата “Бине-Симон”

В една своя статия от 1905 г. със заглавие “По повод измерването на интелекта”, Алфред Бине остро критикува съществуващото по това време отношение към интелигентността като “количествена даденост”, която не се променя.

Съвместно със своя колега Теодор Симон, Бине предлага скала за определяне на т.нар. “умствена възраст” на децата. Той обръща внимание на необходимостта да се извършва задължителен подробен анализ на резултатите от тестване и особено на коментарите от страна на тези, които провеждат изследванията. В противен случай, подчертава Бине, процедурите за използване на скалата губят своята ценност.

Скалата за умствената възраст е известна като “Скала на Бине-Симон” и има няколко варианта. Бине постоянно предупреждава, че ще бъде грешка, ако се смесват нивото на умствено развитие с т.нар. “способности за заучаване на учебни предмети”.

Способностите за учене, подчертава Бине, включват не само интелигентност, но и желанието на учениците да учат, езиковите възможности и други характерни особености на всеки ученик. За тях става дума в следващите редове.

Бине и педагогическата психология

На основата на своята концепция за интелигентността, Бине формулира незаменими препоръки за приложение на педагогически подход в обучението на деца, които са в различна възраст на своята интелигентност.

Идеите на Бине към образованието и възпитанието на децата са представени най-добре в неговата книга “Съвременни идеи за децата” (1908). Книгата е издадена в САЩ и много страни на Европа и се появява в момент, в който традиционните методи на обучение и възпитание търпят критика.

Бине е категоричен, че всеки учител е длъжен да познава когнитивните процеси на децата, тяхната умствена възраст и да използва индивидуален подход в обучението и възпитанието. Той подкрепя тази своя теза с резултатите от изследвания, които разкриват, че успехът на всяко дете в училище зависи от три фактора – здравословно състояние, умствена интелигентност и характер.

Бине е убеден, че училището има важната мисия да научи децата как да учат. Той разработва система от упражнения за умствена ортопедия, които целят ученикът да стане активен деятел, а не пасивен слушател и да му помага да намери своя път в обществото. В този смисъл, Бине застъпва и становище за нравственото възпитание на децата в училище.

В резюме

Приносите на Алфред Бине към психологията и образованието оказват влияние върху схващанията за когнитивното развитие, човешката интелигентност и педагогическия подход в образованието на децата.

Впечатляващ е фактът, че Бине се изгражда като психолог и изследовател чрез самообразование. Неговите идеи преобръщат научните представи и най-вече повлияват на практиката на обучение и образование. Те имат приложение не само в училища и университети, а и в работна среда, в която се провеждат обучения на мениджъри и служители.

Прочети повече: Модел за стилове на учене на Колб.