Алфред Адлер. Биография и идеи

Алфред Адлер е австрийски психолог, един от основателите на Виенското психоаналитично общество и създател на индивидуалната психология – направление в психиологията, свързано с психотерапията.

Идеите на Алфред Адлер за човешките комплекси, индивидуалната психология и психотерапия намират широк отзвук по цял свят. Възгледът му, че човешката психика е обект на влияние както от съзнателното, така и от социалната среда, не се приемат доброжелателно от Фройд, чийто подход доминира в психотерапията към този момент.

Как преминава животът на Алфред Адлер? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Адлер

Алфред Адлер е роден през 1870 г. в Рудолфсхайм – селце, разположено близо до Виена, Австро-Унгария, в еврейско многодетно семейство.

Тежки изпитания съпътстват Адлер още от ранна детска възраст. Той страда от рахит и по тази причина прохожда късно. Един от неговите по-малки братя умира, докато спят заедно заедно в едно и също детско легло. Разболява се и от тежка форма на пневмония, при което лекарите не му дават никакъв шанс да оздравее.

По-късно Адлер пише в своите книги, че приятелите му от детските години са го приемали за равностоен, независимо от неговите заболявания. Уважавали са го заради неговата начетеност и познания по литература и философия. Адлер счита, че именно този интерес на връстниците му помагат да развие потенциала си като личност. По-късно той развива това свое мнение за социалния интерес в концепцията си за индивидуалната психология.

На 18 годишна възраст Алфред Адлер постъпва във факултета по медицина във Виенския университет. Увлича се по идеите на социализма и участва в така нар. “социалистически кръжоци”. В края на следването си вече е убеден социал-демократ. Дипломира се през 1895 г. и започва лекарска практика – отначало като офталмолог, а впоследствие като невролог и психиатър.

Силният интерес на Алфред Адлер към психологията го подтиква да споделя свои идеи пред колегите си. Те са толкова привлекателни, че през 1902 г. Зигмунд Фройд кани Адлер да се присъедини към клуба за дискусии “Всяка сряда”, организиран в дома на Фройд, който по-късно прераства във Виенско психоаналитично общество.

Алфред Адлер не споделя всички виждания на Фройд и постепенно отношенията им охладняват. Адлер взема решение да напусне Виенското психоаналитично общество. По-късно, когато подрежда идеите си в стройна концепция, наречена от него “Индивидуална психология”, Адлер основава Асоциация по индивидуална психология. Асоциацията на Адлер издава “Списание за индивидуална психология”, чрез което Адлер популяризира своя подход в психотерапията, много по-различен от психоанализата на Фройд.

Алфред Адлер неуморно разпространява своите идеи, като изнася лекции в училища, университети, обществени центрове и болници. Счита, че просветата на родители, деца и млади хора има основно значение в профилактиката на психичното здраве.

По време на Първата световна война Адлер е военен лекар на източния фронт в Русия. През 1919 г. се завръща и с правителствена помощ създава първата детска рехабилитационна клиника в Австрия. Само за няколко години в страната се създават още 30 такива клиники, в които работят добре подготвени последователи на Адлер. По примера на Адлер са създадени подобни клиники и в Германия, Холандия и САЩ.

През 1926 г. Алфред Адлер получава покана да заеме длъжност “професор” в Колумбийския университет в САЩ. По тази причина той работи във Виена само през летните месеци. По-късно нацистката власт подлага на репресии последователите му, забранява преподаването по индивидуална психология в университетите, закрива списанието му, което принуждава Адлер е принуден да емигрира окончателно в САЩ.

Адлер остава богато творческо наследство. Сред по-известните негови научни произведения са: “За невротичния характер” (1912), “Лечение и възпитание” (1914), “Другата страна. Масовото” (1919), “Индивидуалната психология като път към познанието и самопознанието на човека” (1926), “Разбиране на човешката природа” (1927), “Очерци по индивидуална психология” (1928), “Индивидуалната психология и детското развитие” (1929) “Науката да се живее” (1929), “Техника на лечение” (1932), “Социалният интерес: предизвикателството към човечеството” (1938).

Алфред Адлер се жени през 1897 г. за Раиса Тимофеевна Епщейн – социалистка, привърженичка на Лев Троцки. Семейството отглежда четири деца, две от които по-късно стават психотерапевти.

Алфред Адлер почива през 1937 г. от сърдечен пристъп.

Адлер и човешките комплекси

Още в началото на своята кариера, работейки с пациенти с физически увреждания, Алфред Адлер забелязва, че уврежданията оказват влияние върху чувството за собствена значимост. Стига до извода, че при тези пациенти има две крайности – някои са силно мотивирани за постижения, а други се чувстват победени от своя недъг и не искат да подобрят състоянието си.

Адлер твърди, че причината за тази разлика зависи от личното самоуважение. Така той стига до идеята, че един от човешките комплекси е комплексът за малоценност.

Според Адлер, комплексът за малоценност е универсално преживяване, чието начало е в детството. Според него е напълно естествено децата да се чувстват малоценни, тъй като са в средата на възрастни хора, чиито сила, способности и възможности са далеч по-развити от детските. Но все пак, някои деца са по-мотивирани и се стремят към постижения, което ги зарежда с увереност.

Същевременно Алфред Адлер забелязва, че вследствие на небалансирана детска психика са възможни трайни прояви на малоценност. Дори и да имат някакви постижения, чувството за малоценност на такива деца (а впоследствие възрастни хора) не угасва. Самоуважението им е ниско и те се предават пред недъга си.

Алфред Адлер открива още един комплекс – комплексът за превъзходство. Този комплекс се изразява в постоянна нужда и постоянен стремеж за постигане на различни цели и получаване на външно признание от околните. Комплексът за превъзходство, според Адлер, не води до чувство на увереност, но тласка към търсене на нови и нови постижения и признание.

Адлер и индивидуалната психология

Идеята за човешките комплекси е предпоставка за Адлер да разшири възгледите си в една по-обширна концепция, която той нарича “Индивидуална психология”.

Адлер обмисля измеренията на индивидуалната психология в процеса на прекратяване на отношенията си със Зигмунд Фройд, За известно време дори я нарича като “свободна психоанализа”, но впоследствие отхвърля думата “психоанализа” и се спира на наименованието “индивидуална психология”.

Сред ключовите тези на индивидуалната психология на Адлер спадат:

• Холистичен подход към човешката психическа дейност. За разлика от Фройд, който поставя акцент главно върху биологичните подтици (сексуални, към смъртта и др.), Адлер счита, че човекът е единно неделимо цяло и всяка част от неговия психически живот се съотнася с останалите части, включително и с целия му организъм.
• Вроден стремеж на човека към постигане на съвършенство, воля за живот, чувство за общност и социален интерес към другите. Адлер счита, че това са показателите за психичното здраве.
• Характер на човека. Според Адлер характерът е начинът, по който човек подхожда към своята среда и само от тази гледна точка може да се говори за “черти на характера”. В този смисъл Адлер определя характера като социално познание, по което може да се съди за важната връзка на човек към неговата среда.
• Силно влияние на социалните фактори на средата върху характера на човека – семейна среда, събития в живота на човека, усвоен опит, лични нужди, желания, цели, интереси.
• Стил на живот като начин на съществуване – отношение на човека към общността, съпричастност към нея, осъзнаване на житейските проблеми.
• Решаваща роля на това човек да има своя основна цел, която осмисля жизнения му път и допринася за единството и цялостността на личността му.
• Решаваща роля на семейството за личността и развитието на детето.
• Творчески Аз. Адлер счита, че всеки човек е творец на своя живот и че стилът на живот, който избира, зависи от творческите му способности. В този смисъл Адлер застъпва тезата, че творческият дух е част от човешката природа.

Ключовите идеи на индивидуалната психология на Алгфред Адлер са основа за неговото отношение към психотерапията.

Адлер и психотерапията

Психотерапевтична практика на Адлер е различна от тази на Зигмунд Фройд. Преди всичко Адлер счита, че основната задача на психотерапията е да помогне на човека да подреди по нов начин своите убеждения и цели, така че те да придобият обществена полезност.

В този смисъл психотерията, според Адлер, се състои в изследване на жизнения стил на пациента, като му помогне да разбере самия себе си, както и да усили степента на своя социален интерес (общуване, дружеско отношение). Адлер се стреми да доведе пациента до такова състояние, в което ще иска да слуша и да разбира.

За целта Адлер използва метода на диалога, вместо пасивното наблюдение на монолога на пациента. Разпитва го за най-ярките събития от детството му, защото е убеден, че няма случайни спомени. Следи каква е интонацията на гласа и реакциите и по този начин се опитва да отгатне какви са дълбоките намерения на пациента в дадената ситуация.

Цитати от Адлер

Алфред Адлер е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Без усещане за цел дейността на индивида няма никакъв смисъл.”
• “Смисълът на нашият живот е нашата връзка със света.”
• “Даже и пациентът да ме излъже, за мен това е ценно. Та нали това е негова лъжа, а не лъжата на някой друг!”
• “От недостатъчни контакти с други хора се ражда отчуждението спрямо тях.”
• “Характерните черти представляват външните форми на изява на движещата линия на даден човек.”
• “Да си позволявате насмешка над децата е почти престъпление. То оставя в душата на детето незаличими следи, които влияят на неговите навици и постъпки в зрелият живот.”
• “Ленността в крайна сметка означава избягване на трудности и проблемни ситуации.”
• “Ние всички правим грешки, но по-важно е, че можем да ги поправим.”
• “Целта на гнева е бързо и насилствено унищожение на всички препятствия.”
• “Психотерапията е упражнение по сътрудничество и проверка на сътрудничеството. Можем да постигнем успех само, ако се интересуваме от другия.”

В резюме

Алфред Адлер е австрийски психиатър и основател на индивидуалната психология – една от концепциите в психотерапията като част от психологията.

Още в началото на своята кариера, когато работи с деца с физически увреждания, Адлер забелязва, че чувството им за собствена значимост се влияе от два комплекса – за малоценност и за превъзходство. На основа на клинични наблюдения развива концепцията за индивидуалната психология.

Алфред Адлер популяризира своите идеи с лекции и беседи, книги и статии. Създава центрове за психотерапия, които работят по неговите стандарти. Те се използват и сега от психотерапевтите по цял свят.

Прочети повече: Теория за моралното развитие на Колберг.