Адам Смит е влиятелен шотландски философ, който оставя ярка следа със своята политическа философия и е широко цитиран като “баща на съвременната икономика”.
Адам Смит смята, че човекът е животно, което сключва сделки. Много известна е неговата метафора за “невидимата ръка” на свободния пазар и книгата му “Богатството на народите”. Оказва голямо влияние върху развитието на съвременния капитализъм, либерализъм и индивидуализъм.
Как преминава животът на Адам Смит? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Смит
Адам Смит е роден през 1723 г. в Кърколди, Шотландия. Баща му е държавен чиновник, който умира два месеца преди раждането на своя син.
Майката на малкия Адам го насърчава да се занимава с учение и той бързо изявява заложби на дете-чудо. От 1729 до 1737 г. учи в училището Бърг в Кърколди, смятано за едно от най-добрите в Шотландия по това време. Там той изучава латински език, математика, история и писане.
Когато навършва четиринадесет години, Смит постъпва в Университета в Глазгоу, където изучава философия. През 1740 година получава стипендия, която му дава възможност да постъпи в Бейлиъл Колидж в Оксфордския университет.
Адам Смит оценява обучението си в Глазгоу като далеч по-добро от това в Оксфорд, което намира за задушаващо в интелектуално отношение. Например, Смит се оплаква на свои приятели, че когато служители на университета в Оксфорд откриват, че чете “Трактат за човешката природа” на Дейвид Хюм, му отнемат книгата и му налагат строго наказание.
След като завършва обучението си, Адам Смит се посвещава на преподавателска кариера. Става лектор първо в Университета в Единбург, а после в Глазгоу.
През 60-те години на XVIII век Адам Смит е личен учител на млад шотландски аристократ, с когото пътува във Франция и Швейцария и така успява да се срещне с водещи фигури от европейското Просвещение. След завръщането си в Шотландия посвещава цяло десетилетие на написването на най-влиятелния си труд – “Богатството на народите”, преди да се върне на държавна служба като комисар по митниците и съветник по икономическите въпроси на държавно ниво.
През 1787 г. Адам Смит се завръща в Университета в Глазгоу и последните три години от живота си е негов ректор.
Основни трудове на Адам Смит, освен “Богатството на народите” (1776), са “Теория на моралните чувства” (1759) и “Есета на философски теми” (1795) – публикувана посмъртно.
Адам Смит никога не се жени. Умира през 1790 г., като по негово желание личните му документи са унищожени след смъртта му.
Смит и личният интерес на човека
Подобно на швейцарския си съвременник Жан-Жак Русо и Адам Смит приема, че човек е добър по природа, но също така изтъква, че има една по-силна негова характеристика, която е по-добър ориентир за човешкото поведение – неговия личен интерес.
Хората действат, водени от своя интерес, твърди Смит, но в същото време в живота те често се нуждаят от неща, предлагани от други хора – стоки и услуги, например. Следователно, нужно е да се споразумеем помежду си, за да разменяме стоки или пари по някакъв начин, от което да имат полза и двете страни.
Оттук произлиза и една от големите идеи на Адам Смит за човешката природа, а именно, че човекът е животно, което сключва сделки, а за да се случи сделка, предложеното трябва да изглежда от полза и за двете страни.
В една от най-известните си дискусии за психологията на сделките, Смит подчертава:
“Най-добрият начин да получиш каквото искаш е като дадеш на другата страна онова, което тя иска.”
Адам Смит твърди, че размяната на полезни предмети е отличителна човешка характеристика. Например, кучетата не си разменят кокали. Да, някое животно може да получи това, което иска, като спечели благоразположението на някой човек, но това не винаги е практично за хората. Според Смит, животът изисква сътрудничеството и подкрепата на голям брой хора.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Смит и разделението на труда
В сключването на сделки между хората Смит вижда слагането на край на икономическото самозадоволяване на всеки отделен човек.
Благодарение на сделките става възможно всеки да се фокусира да произвежда ограничен кръг стоки и услуги и дори в крайна сметка да произвежда само една стока или услуга, а всичко останало да си набавя чрез размяна. Този процес се революционизира от измислянето на парите, които елиминират необходимостта от бартерни сделки.
Елиминиране на нуждата да си осигуряваме всичко необходимо сами води до повявата на т.нар. “разделение на труда”. Този термин е откритие на Адам Смит и с него той описва специализацията, при която един човек извършва един тип задачи и определен тип работа.
Специализацията води до бурно увеличаване на производителността и дава огромен тласък на икономическото развитие, а през XIX и XX век и на управленската наука, както личи от принципите за мениджмънт на експерти като Фредерик Тейлър и Анри Файол.
В тази връзка, Адам Смит казва:
“Най-голямото подобрение на производителността на работната сила изглежда е резултат от разделението на труда.”
Адам Смит дава пример производството на карфици. Докато на един работещ самостоятелно човек му е трудно да произведе дори 20 безупречни карфици за един ден, група от 10 души, натоварени с различни задачи по производството на карфици, са в състояние по времето на Смит да произведат повече от 48 000 карфици на ден.
Смит отбелязва:
“Да вземем за пример производството на карфички. Един работник изтегля телта, друг я изправя, трети я обрязва, четвърти заостря краищата, пети оформя края за главичката,; изготвянето на самата главичка изисва две или три самостоятелни операции; поставянето й представлява отделна операция, полирането на карфичката – съвсем друга; самостоятелна операция е дори завиването на карфичките в пакетчета.”
Правещият много неща човек трудно може да оцелее. Специализиращият се човек, който работи в сътрудничество с другите, успява да постига много повече.
Смит и свободният пазар
Главната идея в политическата философия на Адам Смит, с която той оказва огромно влияние на съвременния капитализъм и либерализъм, е тезата му за т.нар. “свободен пазар”.
Смит смята, че благодарение на разделението на труда всеки може да се специализира да работи определен тип работа, при което се увеличава производителността, което на свой ред води до всеобщо забогатяване в едно добре уредено общество.
Смит счита, че в условията на съвършена свобода пазарът може да доведе до състояние на съвършено равенство, даващо възможност на всеки да следва своите лични интереси по избран от него начин, стига да не нарушава общото законодателство. Под “равенство” той има предвид равни условия.
Следователно, Адам Смит вижда обществото не разделено от конкуренция, а обединено от сключване на сделки, основани на взаимния личен интерес. Хората трябва да разполагат със свобода, но не толкова, защото я заслужават, а защото обществото като цяло има полза, когато отделните му членове имат свободата да следват личния си интерес.
По отношение на свободния пазар, Адам Смит използва т.нар. “невидима ръка на пазара” – метафора, с която се илюстрира въздействието на пазарните механизми на търсене и предлагане, с които се регулира количеството на наличните стоки и услуги и тяхното по-ефективно ценообразуване.
Според Смит, свободният пазар регулира и търсенето, и предлагането, и цените много по-ефективно, отколкото опитите на държавата да постигне това. В такова общество държавата трябва да се ограничи до изпълнението на други функции, сред които защита на границите, правозащита за гражданите и образование.
Идеите на Адам Смит се възприемат като революционни за времето си. До издаване на книгата му “Богатството на народите” икономическите мислители в Европа са считали, че богатството на една нация зависи от златния й резерв. Смит предлага напълно различна концепция – че богатството на една нация зависи от работната й сила и нейната производителност.
Цитати от Смит
Адам Смит е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
- “Всеки прахосник е враг на обществото, всеки пестелив човек – негов благодетел.”
- “За да научиш хората да обичат справедливостта, трябва да им покажеш резултатите от несправедливостта.”
- “Заблужденията, включващи известна истина, са най-опасните.”
- “Празните и малодушни хора често стоварват върху своите подчинени или върху тези, които не смеят да им се възпротивят, гневните си избилци и страсти, въобразявайки си, че по този начин са показали своето мъжество.”
- “Намирайки се в рамките на една парадигма, е много трудно да си представим друга парадигма.”
- “Единственото съкровище на човека е неговата памет. Само там е неговото богатство или бедност.”
- “Трудно е да заставиш човек да вникне и разбере каквото и да било, ако неговата заработка се осигурява и без разбирането му.”
- “За да се създаде богатството на една страна, твърде много трябва да бъде превърнато в руини.”
- “Управлението на една монополна компания от търговци е може би най-лошата форма на управление за всяка една страна.”
- “Великите нации никога не обедняват поради разточителството и неблагоразумието на частни лица, но много често обедняват в резултат на разточителството и неблагоразумието на държавната власт.”
- “В действителност Бог е на страната на най-големите банкови сметки.”
В резюме
Със своите идеи за свободния пазар, разделението на труда и невидимата ръка на пазара, Адам Смит оставя ярка следа в политическата философия и икономиката и с право е наричан от мнозина “баща на съвременния капитализъм”.
Прочети повече: Кратка история на философията.
