7 стъпки към възмъжаването

Как едно момче се превръща в мъж? Как се “случва” възмъжаването?

Задавам си този въпрос от позициите на моя собствен мъжки пол, така и от позициите на баща, който има син.

На пръв поглед, отнасяйки темата за възмъжаването лично към себе си, въпросът не би следвало да ме вълнува особено. Все пак съм прехвърлил 40-те и вече не съм малък. Би следвало отдавна да съм възмъжал, нали?

Работата е там обаче, че биологичната възраст не е пряко свързана с възмъжаването. В днешния свят някои малки момчета с порастването си просто стават по-големи малки момчета, а не точно мъже. Примери за това има в изобилие.

По-долу ще разгледам седемте стъпки, които всеки мъж следва да извърви по пътя на възмъжаването си. Те са предложени в книгата “Възмъжаване” на Стив Бидълф – световноизвестен семеен терапевт и авторитет в областта на отглеждането на деца и изкуството да бъдем родители.

Седемте стъпки към възмъжаването са:

1. Сдобри се с баща си;
2. Открий собствената си сексуалност;
3. Дръж се равнопоставено с партньорката си;
4. Ангажирай се активно с децата си;
5. Научи се да имаш истински приятели мъже;
6. Открий работа, която да ти е по сърце;
7. Освободи дивия си дух.

Преди да разгледам по-подробно седемте стъпки към възмъжаването, ще направя кратко встъпление в темата.

Как момчето се превръща в мъж?

Трябва да се има предвид, че се изисква участието на много мъже, за да се превърне момчето в мъж.

Училището не прави това. Телевизията и интернет не го правят. Една майка не може да постигне това сама, колкото и усилия да полага.

Идеята на Стив Бидълф, която споделям е, че момчетата трябва да общуват с по-зрели и стабилни мъже. Младите мъже се нуждаят от по-възрастни мъже. Мъжете на средна възраст се нуждаят от по-старите мъже.

Това е връзка, чиято необходимост се чувства през целия живот. Когато връзката е налице, животът на мъжа става по-сигурен, интересен и приятен.

В древни времена хората са полагали много сериозни усилия по отношение на отглеждане на момчетата. Съществували са редица обучения, процеси и ритуали, предавани от по-възрастните на по-младите или малките.

Днес това е само бледа сянка. Много бащи са твърде заети със своите проблеми (амбиции, бизнес, работа, липса на работа и т.н.) и на практика отсъстват от живота на синовете си. Няма много общи дейности и прекарано време заедно – разговори, насоки, учение, игри, занимания сред природата, общ труд, опознаване на света.

Във връзка с това Стив Бидълф отбелязва следното:

“Ако нуждите на вашето развитие не са били задоволени в детството и юношеството, може и да не го съзнавате. Дори деца, израстнали в най-неблагополучни семейства, намират живота си за нормален.

Ще започнете да се усъмнявате, че нещата не са съвсем наред, само ако животът ви започне да се обърква.

Това е, което се случва с мъжете днес. Проблеми със здравето, женитбата, бащинството, с умението да се създават приятелства, провали в службата са само някои от признаците за дълбоки празноти в живота им.”

Какво би могъл да направиш, ако си мъж, който внезапно осъзнава (или пък усеща отдавна), че му липсва известна зрялост? Как да постъпиш, ако се чувстваш неуверен, самотен или просто не си щастлив?

Запознай се със седемте стъпки, които могат да помогнат на мъжа да се приспособи към мъжката си природа и да получи по-хубав живот.

1. Сдобри се с баща си

Много синове нямат добри отношения с бащите си. Твърди се дори, че под 10% от мъжете са приятели с бащите си и преценяват тази връзка като дълбока и трайна.

Нещо се е случило в миналото и това е прекъснало ключова емоционална връзка между двамата, без която процесът на възмъжаване става много труден.

Наскоро разбрах за един печален случай. Баща и син са толкова скарани за нещо, че не си говорят от много години. Случва се така, че бащата умира. Синът дори не присъства на погребението.

Понякога дори не е необходимо да се е случило нещо между сина и бащата. Просто може бащата да е отсъствал от живота на сина си в степен, в която синът не възприема баща си като “Баща”, като отправна точка за мъжко поведение, като модел за подражание, като емоционална котва.

Как да се случи възмъжаването при тези обстоятелства – при липсата на “мъжки” модел, на “мъжки” ориентир, на компас в света на “мъжкото”? Нормална реакция в подобни случаи е синът да упреква баща си, че не му е дал нужните насоки и подкрепа в живота.

В тази връзка Стив Бидълф отбелязва следното:

“Трябва да се стремите към ясни и определени взаимоотношения между вас.

Не е възможно да продължите успешно живота си, докато не уредите отношенията си с него, не му простите и не започнете поне донякъде да го уважавате.

Това би могло да стане в диалог с него, ако е жив, или в мислите ви, ако е починал.

Не направите ли това усилие, баща ви вечно ще ви сподиря и ще ви препъва всеки път, когато понечите нещо да сторите!”

“Каква е връзката ми с моя баща?” Ето един добър въпрос за размисъл!

Това, което може да се направи от всеки син, ако връзката с баща му не е добра, е:

• Да разговаря задълбочено с баща си;
• Да се опита да го разбере – какъв е неговият живот, неговите мотиви, неговите успехи, неговите провали;
• Да разбере от него истината за своето детство, както и истината за неговото детство;
• Да му прости;
• Да му покаже, че го обича и уважава – това очаква и за това копнее всеки баща;
• Да обича в себе си това, което има от своя баща.

Стив Бидълф посочва, че докато ние, мъжете, не намерим способност у себе си да изпитваме любов и уважение към бащите си и да приемаме любовта и уважението на по-възрастните мъже, ще си останем момчета.

2. Открий собствената си сексуалност

Ние мъжете често гледаме на секса като на нещо обикновено – просто ни сърби и трябва да се почешем. Подмятанията на други момчета в комбинация с влиянието на медиите (особено определени интернет сайтове и ТВ канали) насаждат една изкривена представа за секса, като чисто физическо изживяване.

Ето как, често на заден план остава връзката на секса с романтиката, с чувствата, с връзката с партньорката, с изразяването на себе си.

По този начин обаче пропускаме по-голямата идея на секса – че той е средство не само за физическо, но и за емоционално, умствено и духовно общуване и развитие.

Стив Бидълф описва това по един красноречив начин:

“Ние, мъжете, се смятаме за големи щастливци, ако нашата партньорка ни попита какво искаме да направим в леглото.

Но най-вълшебната жена е тази, която ни пита какво бихме искали да почувстваме.”

За да достигне до етап на по-осезателно възмъжаване, мъжът следва да си изгради една по-различна визия за секса.

В тази връзка, Стив Бидълф посочва, че има разлика между еякулация и оргазъм. Разликата е тънка и поради това често приемаме двете понятия за еднакви – но те не са!

Еякулацията е кулминацията на физическата гледна точка към секса. Оргазмът е кулминацията на гледната точка на секса като емоционално, умствено и дори духовно преживяване. Един мъж може да има еякулация, без да преживее оргазъм.

Или, в секса могат да участват не само физическите атрибути на мъжкото тяло, но и сърцето, ума и духа. Тук на практика говорим за холистичен подход към секса от страна на мъжа – нещо, което за редица умни и зрели жени отдавна не е някаква тайна.

Голямата сексуална наслада може да съществува само във връзка, основана на дълбоко емоционално доверие. Постигането й може да отнеме години, но усилието си заслужава.

Казано по друг начин, няма особен смисъл от секс с партньорка, която всъщност не харесваме или не означава нищо за нас. Това ще ни донесе моментно физическо удовлетворение (а може би няма да донесе), но нищо съществено отвъд това.

Нека дам пример за резултата от секс без чувства.

Веднъж, при една моя командировка в чужбина, мой колега не издържа на изкушението и стана клиент на проститутка. Момичето изглеждаше ефектно, съответно и тарифата й бе подобаваща. По всичко обаче личеше, че колегата ми някак не остана щастлив след “изживяването”. Може би вътрешно бе разбрал, че подобен леснодостъпен и стерилен секс, без чувства, няма как да го направи “по-голям” мъж. Дори и да е получил своята еякулация, едва ли бе успял да се наслади на оргазъм.

Вероятно в подобна ситуация по-полезна би била мастурбацията. Тя се препоръчва от редица секстерапевти и консултанти, които я намират за полезно упражнение за развитие на сексуалността и я посочват като важна част в процеса на поддържане на здравословна сексуалност.

Това, което може да направи всеки мъж, за да открие собствената си сексуална енергия, е:

• Да възприема партньорките си като равни, а не като леки жени, които да бъдат подчинявани;
• Да не насилва и да не принуждава жени към секс;
• Да се гордее със своя пол и със своето отношение към секса, без притеснения, че може да бъде отхвърлен тук или там;
• Да владее сексуалната си енергия и да не позволява на жените да го водят за пишката.

3. Дръж се равнопоставено с партньорката си

Всеки може да си намери партньорка – въпросът е да я запази. За да постигне това, мъжът следва да се научи да се държи с нея като равнопоставено, макар и различно същество.

Това означава да уважаваме партньорката си, но да уважаваме и себе си. Да не сме твърде доминантни или груби, но и да не сме мекушави или “под чехъл”. Като всяко друго важно нещо в живота, и тук е необходим баланс.

По отношение на възмъжаването, прекалената доминантност, грубост или откровена простащина не са работещи варианти да постигнем по-осъзнато чувство, че сме мъже. Не може да се нарече “възмъжал” човек, който малтретира партньорката си – физически, емоционално, психически или духовно.

По-интересният сценарий е точно обратният – когато мъжът се превърне в мухльо. Какво имам предвид?

Редица съвременни жени отбелязват стабилен прогрес в етапите на развитие на своята зрялост. Много от тях не искат да са зависими от съпрузите си, а да са най-малко равнопоставени с тях.

Много мъже с подобни партньорки възприемат пасивна роля – да става както каже жената, само мир да има. Така те се превръщат в обичливи мухльовци. Парадоксално или не, подобно поведение още повече вбесява жените на подобни мъже.

Ще споделя, че в определен етап от живота ми аз също съм допускал тази грешка. Погрешно съм смятал, че ако се съгласявам или приемам всичко (предложения, поведение, отношение) от партньорката си, това ще ме направи по-емпатичен мъж и по-желан партньор в нейните очи, което на свой ред ще ми гарантира стабилност и спокойствие във връзката. Това така и не се случваше, разбира се. 🙂

В тази връзка Стив Бидълф отбелязва следното:

“Консултирал съм много силни, способни жени феминистки, които ми казват, че най-после са намерили чувствителен, грижовен мъж на новото време, какъвто са мислели, че искат, обаче сега са отегчени до смърт!

Те карат колите си бавно покрай строежите в двоумене дали да не подсвирнат на някой работник!”

Това, което може да направи всеки мъж, за да поддържа равнопоставени отношения с партньорката си, е:

• Да не се съгласява с жена си в името на мира, а да казва това, което е вярно за него;
• Да не изпада в слабост, нито да го избива на насилие и заплахи;
• Да се научи да говори и да разкрива чувствата си;
• Да бъде проактивен, когато става дума за ухажване и покоряване, но същевременно търпелив и внимателен;
• Да не изпада в ситуации на твърде дълго сексуално отдалечаване и затваряне, а да търси активно какво не е наред и да го оправя;
• Да не е емоционално зависим от секса с партньорката си и по-принцип с жените. Да не се нуждаеш от секс – това прави мъжа по-силен и привлекателен!

4. Ангажирай се активно с децата си

Не може да сме родители иззад вестника. Не може и да оставим всичко, свързано с децата на жените си – те не притежават всички необходими качества. Децата имат нужда от бащите си и бащите се нуждаят от децата си.

Да си добър баща е пряко свързано с възмъжаването. Няма как да си истински възмъжал и зрял човек, ако някой друг отглежда децата ти, а теб те няма или нехаеш.

Стив Бидълф посочва четири вида дефектен баща:

• Мъжът крал – мъжът, който работи усилено по цял ден, за да се върне у дома, където да му прислужва преданата жена-слугиня и деца, които се виждат, но не се чуват.
• Критичният баща – потиснат, негативен и намиращ във всичко кусури родител, който не може да преодолее собствената си безизходност и гняв.
• Пасивният баща – мъжът, оставил всички права, задължения и власт на жена си – майката в дома. Това е Хоумър Симпсън от анимационния сериал “Семейство Симпсън”.
• Отсъстващият баща – мъжът, който живее и се развива извън семейството. Подобен човек гледа своята собствена кариера и интереси и въпреки че плаща сметките и купува подаръци за Коледа, на практика отсъства от дома.

Ако един баща попада в някоя от категориите по-горе, това възпрепятства неговото възмъжаване и узряването му като личност. Безличността на бащата в семейството и родителството нерядко води до безличността му и в други сфери на живота.

Проблемът с връзката “баща-деца” се задълбочава още повече с феномена, наречен “развод”.

При развод, обичайно децата остават да живеят с майка си. В подобна ситуация няма нищо по-лесно от това връзката между бащата и децата да се скъса. Понякога бащата е виновен за това, понякога бившата му съпруга възпрепятства или изцяло блокира отношенията деца-баща.

Стив Бидълф се позовава на изследване, според което една година след развода над 30% от бащите вече нямат никакъв контакт с децата си. Това може да е фатално за едно дете-момче, което лесно може да залитне в крайности – от агресивен мачо до мамино детенце.

Детето-момиче също има нужда от специално внимание от баща си. Това изгражда в една дъщеря увереност и чувство, че е ценена, значима и буди възхищение. Така няма да се хвърли на врата на първия ухажор и ще познава мъжките качества и слабости по-реалистично.

Тъй като темата за връзката между бащата и децата му наистина ме вълнува, ще дам пример от моя живот.

Когато се разведох преди няколко години, си казах следното:

“Може и да загубих брака си, но в никой случай няма да загубя семейството си.”

Децата са част от семейството, а не част от брака. Вече много години, въпреки развода, не съм забравил, че съм родител и баща. Поддържам активен контакт с децата си и имам усещането за силна връзка с тях. Това, освен че вероятно много им помага, помага и на мен, защото ми дава усещането за спокойствие, баланс и тежест.

Наскоро имах рожден ден и получих подарък от дъщеря ми и сина ми – специална тениска. Специалното й бе, че на нея двамата бяха изписали ръчно и по оригинален начин следния текст: “Ето така изглежда един страхотен баща”.

Да знам, че мога да се похваля с подобна тениска, създава в мен чувството, че съм възмъжал и отговорен човек.

Това, което може да направи всеки мъж, за да се ангажира активно с децата си, е:

• Да прави разни неща заедно с децата си;
• Да разговаря с децата си;
• Да бъде твърд, но безопасен възпитател;
• Да прекарва много часове със сина си – момчетата имат нужда от време за игри с бащите си;
• Да организира различни чисто мъжки събития, в които синът да контактува и с други мъже;
• Да отделя достатъчно време за дъщеря си – да я учи на самостоятелност и да я окуражава;

5. Научи се да имаш истински приятели мъже

Мъж, който няма приятели, живее много по-трудно.

Приятелите облекчават зависимостта на мъжа от жената/приятелката. Когато мъж има затруднение, той може да получи помощ или разбиране от партньорката си, но и от приятелите си и така емоционалното бреме ще е поделено. Приятелите също така могат да помогнат при проблеми с партньорката, да го вразумят, да го възпрат да действа глупаво или просто да го изслушат.

Стив Бидълф отбелязва следното:

“Понякога да бъдеш мъж е непосилно трудно и за да го осъществите, ви е необходима емоционална подкрепа от други мъже.

Другите мъже биха ви помогнали и за вашето цялостно посвещаване в мъжествеността. Те ще ви осигурят мъжката общност, която да помогне на децата ви да набират опит, така че ще компенсират онова, което вие понякога не успявате да осъществите.

Да имате приятели мъже е животворно. Те ви напомнят да не се взимате прекалено насериозно, те няма да пропуснат възможността да ви свалят на земята!”

С течение на годините установих обаче, че не е лесно да намериш добри приятели. Нямам предвид добри познати – такива всеки има. Говоря за истински приятели, на които можеш да се довериш.

В приятелството важното е не количеството, а качеството. Смятам, че дори един или двама приятели са абсолютно достатъчни, стига връзката с тях да се основава на взаимно уважение и доверие.

Това, което може да направи всеки мъж, за да се научи да има истински приятели мъже, е:

• Да неутрализира всякакви форми на съперничество или сравняване с приятелите си;
• Да прави комплименти на приятелите си от време на време;
• Да е насреща, за да изслуша приятел в случай на нужда, без да натрапва съвети;
• Да се присъедини към някаква мъжка група, в която различни мъже говорят и обменят опит помежду си;
• Да не се страхува да показва чувства пред други мъже – радост, тъга, скръб, сълзи;
• Да прекарва весело с други мъже, в шумна мъжка компания.
• Да поддържа повече приятелства.

6. Открий работа, която да ти е по сърце

Мъжете обичат да работят.

Връзката между възмъжаването и работата е директна. Мъжът плаща сметките и се грижи за семейството си чрез работата. Израства в кариерата и задоволява потребностите си от власт чрез работата. Изразява себе си и нуждите си от постижения чрез работата. Поддържа социални контакти със себеподобни чрез работата.

Колкото повече мъжът задоволява своите основни потребности в работата – от постижения, власт и/или обвързване (по теорията за трите потребности на Макклеланд), толкова по-зрял би следвало се чувства при равни други условия.

Но дали всеки мъж обича работата си? По-скоро не. Навсякъде е пълно с примери за мъже, които работят работа, която не ги прави щастливи.

Стив Бидълф отбелязва в тази връзка:

“Ако вършите работа без сърце, тя ще ви убие. Най-силният показател за жизненото дълголетие е дали човек обича работата си. “

Спомням си мига, в който взех решение да напусна последната си работа на наемен служител (бях мениджър) в голяма българска фирма. Случи се през 2005 г. Бе много спонтанно решение, което взех, докато шофирах на път за дома.

Причината бе, че в последните месеци не бях много щастлив във фирмата и ми бе много трудно да се влагам в работата със същата жар, както преди. Не можех да променя нищо, тъй като ситуацията зависеше най-вече от други хора.

Връщайки се към този точно миг в колата, към момента, в който си казах “Ще напусна!”, си давам сметка, че възмъжах (поне малко) в този конкретен момент, в който взех решението си. Тогава все още не знаех какво ми предстои и какво ще работя, но поне бях осъзнал, че това, което работя, повече не ми е по сърце.

Малко по-късно стана така, че започнах да работя за себе си в “Сита Мениджмънт Консулт” ООД и Златни Правила. Открих, че решението, което съм взел навремето в колата си се е оказало изключително правилно. Стъпка по стъпка си създадох вълнуваща и стойностна работа, която да върша. Във всичко, което правя днес, влагам сърцето си, всеки ден.

Според Стив Бидълф, струва си всеки мъж да прецени дали работата, която работи отговаря на следните въпроси:

• Даваш ли своя принос?
• Можеш ли да се издържаш сам?
• Работата ти свързана ли е с подобряване на живота на другите?
• Издържаш ли други хора?
• Работата ти осигурява ли основа за работа на другите?
• Обучаваш ли, квалифицираш ли други хора, подобрявайки живота и бъдещето им?
• Работата ти спомага ли за запазването на земята, хората и живота на нея?
• Работата ти оползотворява ли твоите заложби и таланти, така че по уникален и мощен начин да въздействаш на света?

Колкото повече от отговорите на по-горните въпроси са “Да” за един мъж, толкова по-удовлетворяваща работа или поле за изява би следвало да има той. Това прави мъжът по-зрял, по-възмъжал и вероятно по-щастлив.

7. Освободи дивия си дух

Животът на мъжа, а и изобщо на хората днес, не е никак прост. Една от причините за това е, че в съвременния свят липсват достатъчно здрави основи, които да насочват как трябва да се живее и какъв е смисълът на живота.

Мъжете, които са наясно със своя вътрешен център, имат яснота по тези въпроси. Те знаят кои са ключовите ценности и принципи, върху които да градят живота си.

Като че ли много повече обаче са мъжете, които не са наясно със себе си. Някои от тези мъже решават, че смисълът на живота им е тяхното семейство – съпругата им и/или децата им. Да държиш или да се грижиш за жена си или децата си е нещо чудесно, но ако това се превърне в главен център на живота, като нищо ще загубиш чувството си на самостойност.

Ето защо, Стив Бидълф съветва всеки мъж да си зададе въпроса: “Накъде отивам?”. След това си струва да се зададе и вторият въпрос: “С кого?”. Последователността на задаване на тези два въпроса следва да е именно тази, а не обратната!

“Откъде идвам?” може и да даде някои от отговорите. Ние знаем откъде сме дошли. Зад нас, мъжете, лежи диря, която води чак до праисторическите времена, до кроманьонските ловци. Мъжете в миналото са били мъдри, силни, сръчни, грижовни, смели и живеещи в хармония с природните закони. Векове наред мъжът е бил див човек.

Може би точно тези качества следва да култивира в себе си един мъж днес. Някои от тях са изгубени, но могат да се възвърнат.

Това, което може да направи всеки мъж, за да освободи собствения си див дух, е:

• Да се замисли накъде отива в живота си и какво е неговото предназначение;
• Да си създаде свое отделно пространство, в което да остава насаме, за да опознава себе си извън ролите, които традиционно изпълнява;
• Да прекарва достатъчно време навън сред природата и да търси дивото – особено, ако живее в град;
• Да бъде вярващ;
• Всяка година около рождената си дата да прекарва минимум няколко дни в пълна самота;
• Да изучи древната култура на мъжете в земите, в които живее;
• Да помисли дали не му е необходим някакъв ритуал на посвещаване в мъжественост – за да не си остане завинаги незрял;
• Да не се страхува от болка, скръб, мъка, слабост или провал – те обогатяват човешката природа;
• Да търси дивия човек.

Как изглежда един възмъжал мъж?

Вместо заключение по темата, ето как изглежда един възмъжал мъж според Стив Бидълф.

Мъжете в бъдеще:

• Ще работят по-малко, ще играят повече.
• Ще изкарват по-малко, ще харчат по-малко.
• Ще са по-всеотдайни родители, ще остават семейни по-дълго.
• Ще живеят по-дълго.
• Общуването с тях ще е по-безопасно.

Нима, предвид на всички тези ползи, не си струва да извървим пътя на възмъжаването докрай?

Прочети повече: Смелостта да живеем съзнателно.