7 модела за раждане на добри идеи на Джонсън

Историята на човечеството в областта на откритията разкрива интересни закономерности, които се повтарят отново и отново.

По всичко личи, например, че добрите идеи се развиват в специфична среди и благодарение на общи модели, които подпомагат иновативното мислене.

Известни са седем модела за раждане на добри идеи. Да ги разгледаме.

7 модела за раждане на добри идеи

В своята книга “Как се раждат добрите идеи. Естествена история на иновациите”, издадена през 2010 г., популярният автор Стивън Джонсън изследва как възникват креативните идеи, които водят до появата на сериозни открития и иновации.

Огромен брой примери от историята показват, че добрите идеи далеч не възникват в резултат на късметлийски хрумвания, а са плод на характерни общи положения и закономерности, които могат да се възпроизвеждат в различни ситуации.

Закономерностите, които Джонсън извежда могат да бъдат наречени още “модели за раждане на добри идеи”.

Известни са седем подобни модела:

1. Съседното възможно;
2. Течна мрежа;
3. Бавно прозрение;
4. Неочаквано откритие;
5. Полезна грешка;
6. Екзаптация;
7. Платформа.

Седемте модела на Джонсън се основават на методи като копиране, трансформиране и комбиниране на идеи. В резултат на това най-устойчивите идеи оцеляват и биват реализирани в практиката.

Нека разгледаме по-подробно всеки от седемте модела за раждане на добри идеи на Джонсън.

1. Съседното възможно

Концепцията за “Съседното възможно” е първият модел за раждане на добри идеи.

Стивън Джонсън счита, че “съседното възможно” прилича на къща, която магически се разширява с всяка нова отворена врата. Започваш от стая с четири врати, всяка водеща към нова стая, в която още не си влизал. Тези четири стаи са съседното възможно. Но щом отвориш една от вратите и влезеш в новата стая, се появяват три нови врати, всяка водеща към съвсем нова стая, в която никога не би могъл да влезеш направо от изходната си позиция. Продължавай да отваряш врати и скоро ще си изградиш палат.

Историята на бебешкия кувьоз потвърждава това.

През 70-те години на ХІХ век френският лекар акушер Стефан Тарние се разхожда в зоологическата градина. Минавайки покрай клетките с животни, той вижда инкубатор, в който щъкат насам-натам току-що излюпени пиленца. Тази гледка толкова го впечатлява, че скоро след това той наема на работа в отделението за новородени бебета служителя, който отговаря за инкубатора.

Бебешката смъртност в онези години е много висока – едно на всеки пет бебета умира преди да се научи да пълзи, а шансовете за оцеляване на недоносените бебета са минимални.

Наетият нов работник инсталира инкубатор в отделението, в който новородените бебета се топлят за определено време с термофори, пълни с гореща вода. Д-р Тарние изпробва инкубатора върху 500 бебета и стриктно документира всичко около своите опити. Статистиката, която публикува след това, поразява медицинската общност в Париж. В резултат на използването на метода на затопляне, детската смъртност сред недоносените бебеда спада наполовина – от 66% на 38%.

Д-р Тарние въвежда кувьозите в своята болница, като за целта използва идеята на инкубатора, изобретен преди това. Това е началото на дългогодишни последващи открития за бебешките кувьози, като тяхното усъвършенстване продължава и в наши дни. Всяко следващо усъвършенстване на кувьозите се основава на предишните модели, но с нови детайли, функции и предназначения. Ето как, днес всеки родилен дом разполага с модерни кувьози, които осигуряват температура, влажност, кислород, облъчване със “синя” светлина срещу жълтеница, мониторинг на основни жизнени функции и защита на новородените.

Това всъщност е и “съседното възможно” – набор от възможни комбинации. Колкото повече се вглеждаме в границите на съседното възможно, толкова повече разширяваме набора от възможности.

Стивън Джонсън изтъква, че добрите идеи са като модифицираните кувьози:

“Ние вземаме идеите, които сме наследили или на които сме попаднали, и ги обединяваме и сглобяваме в някаква нова форма.”

В нашата работа, в творческия ни живот, в общностите, в които живеем – във всички тези различни среди ние сме заобиколени от потенциални нови конфигурации, нови начини за разчупване на стандартните режими.

Чрез прилагане на концепцията за “съседното възможно” в действие, ние отваряме една врата, тя ни води към нова стая, там отваряме нова врата… и така изследваме границите на възможностите, които ни заобикалят.

2. Течна мрежа

Концепцията за “Течна мрежа” е вторият модел за раждане на добри идеи.

Стивън Джонсън отбелязва, че невроните в човешкия мозък са типичен пример за течна мрежа. Тяхното количество е около 100 милиона, като средният неврон е свързан с около хиляда други неврона, разпръснати из целия мозък, което представлява най-голямата и сложна мрежа в света. Мрежата от неврони е способна да запазва полезните структури (спомени, навици, знания и умения) за дълги периоди от време.

Учените казват, че начините за формиране на връзки са по-стари и от самите мозъчни неврони. Връщат ни към началото на самия живот, когато жадуващите за връзки въглеродни атоми, които съществуват в течна мрежа, се сблъскват с други елементи като кислород, азот, фосфор, сяра. 99% от тялото на всички живи организми на планетата е изградено от тези елементи. Това свидетелства за уникалното свойство на въглеродния атом – неговата комбинативна сила. Въглеродът е свръзка.

Въглеродът може да е талантлив свързочник, но ако липсва подходящата среда, той не е в състояние да се сблъсква произволно, не се свързва с други елементи и не създава различни вериги. Когато въглеродните връзки са между водните молекули, те са десет пъти по-здрави, а това от своя страна придава на водната среда редица важни съществени свойства.

Накратко, историята на креативността на Земята започва с течната, гъсто наситена мрежа, състояща се от жадуващи за връзки въглеродни атоми и среда, която окуражава сблъсъците между всички останали елементи.

Как да приложим това към иновациите в работната среда, например?

Работната среда в една организация може да е “течна”. Тя може да се създава и поддържа като течна – кръгът от хора, в хармония с определени управленски и комуникационни техники, създават характеристиките на течната среда.

Как обаче да създадем кръг от хора? Можем да започнем от физическата обстановка в офиса. Ако искаме да провокираме повече идеи и иновации, първото което можем да направим е да създадем отворен офис – без стени и прегради. Ако има стени, то биха могли да са по-ниски, с възможности да се пише на тях.

Стивън Джонсън отбелязва в тази връзка:

“Изследването на съседното възможно може да е просто като едно отваряне на врата. Но понякога се налага да преместиш и стена.”

Полезно е да има места в офиса, около които хората да се събират, за да комуникират – маса, диван, кафе машина… По този начин пространството предизвиква поток от мисли – колективен поток от активирани умове.

Физическата среда е важна, но не е достатъчна. Важни са и техниките и формите на комуникация, за да могат активираните умове да се свържат. Тук е ролята на екипната работа и работните срещи, посветени на неразрешени проблеми в работата.

Техниките за комуникация са важни, но и те не са достатъчни. Нужно е и компетентно ръководство, което да прави много неща:

• да определя цели;
• да насочва хората към тяхното постигане;
• да оценява и възнаграждава хората приносите им;
• да развива креативния потенциал на хората;
• да подобрява уменията на хората за комуникация.

Поуката от естествената история на иновациите е, че за да има нещо ново, преди всичко е нужно да има елементи, които да жадуват да установяват връзки с други елементи, да има “други елементи”, които ще установят връзка с тези, които жадуват връзката, както и да има обстановка, която стимулира връзките и ги поддържа.

3. Бавно прозрение

Концепцията за “Бавно прозрение” е третият модел за раждане на добри идеи.

Бавното прозрение се основава на подозрение, което при сблъсък с друго подозрение и при наличието на някои условия, създава прозрение. Прозрението е трудно за разлика от подозрението, което притежава незавършена, макар и частично съществуваща форма.

Подозрението прилича на семенцето, което – ако го засеем в подходяща почва и се грижим за посева, ще родят хубаво растение. Същевременно подозренията, между които не се прави някаква връзка, са обречени да останат само подозрения.

Пример за това е известната “Докладна Финикс”.

На 10 юли 2001 г. в Аризона агентът на ФБР Кен Уилямс изпраща докладна записка на началниците си, използвайки автоматизираната система на управление на документи на ФБР – едно поостаряло и изостанало от времето електронно хранилище, чрез което Бюрото споделя информация за текущите разследвания.

Документът от шест страници започва с пророческото изречение: “Целта на тази комуникация е да информирам Бюрото в Ню Йорк за възможността за координиран опит на Осама Бин Ладен да изпрати студенти в Съединените щати да изкарат курсове по гражданска авиация в университети и колежи.”

Това е легендарната “Докладна Финикс” – предупредителният изстрел, за съжаление пренебрегнат от всички по време на спокойните летни месеци, предшествуващи 11 септември 2001 г. Докладната записка потъва в “черна дупка”. Три седмици остава за изчакване, преди да бъде прехвърлена за разглеждане от анализатор. Анализаторът й поставя печат “Рутинно”, вместо “Спешно”. Така документът на агент Уилямс никога не стига бюрото на завеждащия отдел ““Радикален фундаментализъм”.

Всъщност Уилямс има подозрение за терористичната група, което е една провокативна идея, само по себе си. Но ако неговото подозрение се бе свързало с другото, направено три седмици по-късно на друго място и от друг агент, то “Докладната Финик” можеше да се превърне в причина за съвсем друго начало на ХХІ век.

Какво е нужно на едно подозрение, за да се превърне в прозрение? Преди всичко интуиция, време и подходящо място.

Подозрението е крехка конструкция. Странното чувство, че “тук има нещо” кара ума да се блъска постоянно с него. Всъщност това е интуицията. Но покрай ежедневни задачи, ние забравяме за това странно чувство. Затова и подозрението се нуждае от време, както и от някаква активност, с която да се култивира подозрението – да му се даде храна, за да може семенцата да покълнат, да пуснат корени, а корените да направят нови (мозъчни) връзки.

Само по този начин подозрението може да “разцъфне” и постепенно да се превърне в прозрение.

Как обаче да се сетим за странното си чувство, за интуитивното усещане, което ни е вълнувало?

Това не е особено трудно, ако имаме услужлива памет. Въпреки това, Стивън Джонсън съветва да помагаме на паметта си, като си водим записки. Неговите изследвания показват, че великите откриватели и изследователи неизменно са си водели дневници. В тях записвали свои мисли, цитирали други източници, рисували схеми и диаграми. Пример в това отношение са Чарлз Дарвин, Джон Лок, Франсис Бейкън и др.

Когато говорим за бавните прозрения, е важно те да се случат и на подходящото място. Откривателят на World Wide Web Тим Бърнърс-Лий например има луд късмет да работи на едно специално място – CERN, швейцарската лаборатория по физика на елементарните частици. Десет години той работи върху доразвиване на своето бавно прозрение за хипертекстова информационна платформа, благодарение на средата и организационната култура в CERN, докато най-накрая официално създава Световната информационна мрежа.

4. Неочаквано откритие

Концепцията за “Неочаквано откритие” е четвъртият модел за раждане на добри идеи.

Както е известно, нашият ум съдържа много идеи, спомени и каква ли не друга информация. Част от нея буквално може да ни шокира със степента на новост, която съдържа. Например, по време на сън умът изследва и измерва нови истини, асоциира, комбинира… В съня спомените и асоциациите взаимодействат помежду си хаотично и случайно. Това е така, защото по време на сън умът ни се натъква на някаква ценна връзка, която преди това е убягвало от съзнанието ни.

Стивън Джонсън пише по този повод:

“Учените са убедени, че сънищата – макар и хаотични – са много продуктивен начин да изследваме съседното възможно.”

Именно по време на сън руският учен-химик Димитрий Менделеев открива на каква основа да подреди периодичната таблица на химическите елементи, която всички сме изучавали в училище.

Според Джонсън, когато идеите се свързват и комбинират случайно, включително и интуитивно, възникват неочаквани открития и иновации. Той обръща внимание, че през последните два века хората застъпват мнението, че идеите и новостите трябва да се пазят в тайна и всячески да се изолират от подобни случайни връзки. Привежда за пример многобройните патенти, търговски тайни и закони за защита на интелектуалната собственост. Всичко това обаче намалява възможността за неочаквани открития на цяла мрежа от умове, които биха искали да се ангажират в решаването на един или друг проблем.

Какво още стимулира неочакваните открития и прозрения? Според Стивън Джонсън, това са разходките, къпането под душа, кисненето във вана, четенето на книги, творческите командировки, пътуванията, прочитът на личния архив от цитати и дневници.

5. Полезна грешка

Концепцията за “Полезна грешка” е петият модел за раждане на добри идеи.

Има ли полезни грешки? Това е въпрос на гледна точка. В една работна среда, например, отговорът зависи от нивото на управленска култура. Когато става дума за стимулирането на идеи и иновации, полезните грешки са много важни.

Според Стивън Джонсън, идеите и иновациите процъфтяват именно на основа на полезните грешки. Става дума за грешки, които са направени съзнателно или несъзнателно, но дълбоката причина да бъдат допуснати е намерението да се открие някакъв нов и по-рационален начин за вършене на нещата.

Ето няколко примера за полезни грешки:

• Де Форест изобретява триода, който се използва в радиоприемниците, телевизорите и другите средства за комуникация, за да усилва сигнала. Той дори няма представа какво изобретява, но след поредица от грешки стига до идеята за усилвателя.
• Александър Флеминг открива медицинските свойства на пеницилина поради грешка – оставя (или забравя) бактериалната стафилококова култура до отворения прозорец в лабораторията, в резултат на което мухълът я “напада”.
• Луи Дагер в продължение на години се опитва да изкара фотографски образи върху плака, намазана със сребърен йодид, но опитите му са неуспешни. Една вечер той поставя плаките в шкаф, пълен с химикали, а на сутринта открива, че до плаките е имало живак, който се е разлял върху тях от едно недобре затворено шишенце, в резултат на което върху една плака се е получило изображение. Тази грешка става повод да се открие дагеротипът – предшественик на модерната фотография.

Грешката става “полезна”, когато за нея се мисли или разговаря – спокойно и трезво, с желание да се узнаят причини и подбуди, както и да се извлекат поуки. Грешката обаче няма как да се превърне в “полезна”, ако тя по подразбиране не се толерира и сурово се наказва, както това нерядко се случва в съвременните организации.

Стивън Джонсън отбелязва, че:

“Грешката създава пътека, която извежда човека до добрата идея. Да си прав, те държи да тъпчеш на едно и също място. Да грешиш, те принуждава да изследваш.”

6. Екзаптация

Концепцията за “Екзаптация” е шестият модел за раждане на добри идеи.

Екзаптация е раждането на идея или създаването на продукт, като за целта се използват или комбинират идеи, знания и методи от съвсем други сфери. Счита се, че това е един от най-важните модели за създаване на иновации.

Класически пример за подобна иновация е откритието на печатната преса от Йоханес Гутенберг. Всеки от ключовите елементи на тази революционна машина са открити от различни други хора далеч преди Гутенберг да отпечата на нея първата библия. Подвижният набор е изобретен независимо от китайски ковач преди четири века, но китайците така и не успяват да адаптират тази техниология за масово производство на текстове. Благодарение на познанията си в сферата на златарството и металургията Гутенберг прави няколко модификации на системата за подвижния набор. Също така, Гутенберг добавя важни идеи от винопроизводството, свързани по-специално с винтовите преси за вино. Тоест, той не създава нова технология от нищото, а взема назаем узряла технология от съвсем различно поле на дейност (производство на алкохол) и я пренася в друга сфера – печатната сфера и масовите комуникации.

Историята на Световната информационна мрежа, за която стана дума и по-горе, също е красноречив пример за продължаваща екзаптация. Тим Бърнърс-Лий създава платформа за споделяне на научни изследвания в хипертекст формат. Но изобретението му се оказва, че притежава забележително количество непредвидени качества. Днес World Wide Web се използва за много повече неща, отколкото е бил първоначалният замисъл и тя е екзаптирана за пазаруване, банкиране, споделяне на снимки/видео, игри, забавление и т.н.

В това отношение Стивън Джонсън отбелязва:

“Запалената клечка кибрит, за да видиш какво има в тъмната стая, се оказва със съвсем различно предназначение, когато откриеш, че в стаята има огнище и камара нацепени дърва. Инструмент, помагащ ти да виждаш в един контекст в крайна сметка ти помага да ти държи топло в друг контекст. Това е същността на екзаптацията.”

7. Платформа

Концепцията за “Платформа” е седмият модел за раждане на добри идеи.

В природата съществуват животински организми, които не просто влияят на останалите поради мястото си в хранителната верига, но формират цели хабитати около себе си. Това са т.нар. “инженери на екосистеми” и характерен пример за такова животно е бобърът.

Бобърът поваля тополи и върби, за да строи бентове. По този начин той трансформира горите в мочурища, което на свой ред привлича и изхранва огромен брой животински видове – кълвачи, дървесни патици, канадски гъски, чапли и земеродни рибарчета, лястовици, жаби, гущери, водни кончета, миди, водни бръмбари… Със своята дейност, бобърът създава нова “платформа”, която поддържа изумително животинско разнообразие.

Аналогичен пример за платформи са интернет, технологията Adobe Flash и програмният език JavaScript. Тези три платформи са създадени от различни хора и организации по различно време, но именно на тях стъпват основателите на YouTube, които през 2005 г. стартират сайт за споделяне на видео клипове. Способността на Джавед Карим, Стив Чен и Чад Хърли да строят върху съществуващите платформи обяснява как е възможно три момчета само за шест месеца да създадат ключова онлайн услуга, докато на цяла армия от експерти и компании им трябват двадесет години, за да направят цифровата телевизия реалност.

Подобни строители на платформи не просто отварят вратата, стая по стая, към съседното възможно, те строят цял нов етаж в двореца. Подобни платформи могат да представляват институции, корпорации, или сходни други организации, но те са необходим фундамент.

В резюме

Седемте модела за раждане на добри идеи на Стивън Джонсън са:

1. Съседното възможно;
2. Течна мрежа;
3. Бавно прозрение;
4. Неочаквано откритие;
5. Полезна грешка;
6. Екзаптация;
7. Платформа.

Наличието на подобни модели доказва, че иновациите не възникват от случайността, а са плод на характерни общи свойства, които се проявяват отново и отново. Колкото повече се възползваме от тези модели – в работата, бизнеса и живота като цяло, толкова по-добри ще ставаме в изявяване на изключителните си способности за иновативно мислене.

Прочети повече: Как чрез работа в екип да се премине от идеи към реални иновации.