Коучингът е разрастваща се професия в световен мащаб. С негова помощ може да се улесни ученето, развитието, благосъстоянието и ефективността на друг човек в неговия професионален или личен живот.
Коучингът има широко приложение както в личния, така и в организационния живот, но за да е ефективен, е необходимо да се спазва основен набор от принципи.
В тази връзка, известни са 6 принципа на коучинга, които помагат както на коуча, така и на обучавания. Нека ги разгледаме.
6 принципа на коучинга
Шестте принципа на коучинга са дело на Джени Роджърс – коучинг експерт от САЩ, която ги публикува в своята книга “Coaching Skills” през 2004 г.
Дефиницията за коучинг на Роджърс е:
Коучът работи с клиенти, за да постигне бърза, повишена и устойчива ефективност в техния живот и кариера чрез фокусирано учене. Единствената цел на коуча е да работи с клиента, за да постигне пълния потенциал на клиента – така, както е дефиниран от клиента.
Джени Роджърс подчертава, че зад тази дефиниция на коучинга стоят шест важни принципа, които отличават коучинга от други сходни дейности по подпомагане на професионалното или личностно развитие.
Шестте принципа на коучинга са:
- Клиентът е находчив.
- Ролята на коуча е да помогне на клиента да развие находчивостта си.
- Коучингът развива личността в цялост – минало, настояще, бъдеще.
- Клиентът определя дневния ред.
- Коучът и клиентът са равнопоставени.
- Коучингът се изразява в промяна и действия.
Според Джени Роджърс, коучинг, основан на тези шест принципа, повишава самосъзнанието и разкрива нови възможности за избор.
Да разгледаме по-подробно всеки от шестте принципа за коучинг.
1. Клиентът е находчив
Първият принцип на коучинга е, че клиентът е находчив.
Този принцип се базира на убеждението, че единствено обучаваният (клиентът) знае цялата история за затрудненото положение, в което се намира, и че само той може да предприеме нужните действия. Клиентът разполага с ресурсите да разреши проблемите си.
Клиентът не идва при коуча, за да чуе какво да стори. Понякога клиентът може да очаква точно това: “Кажете ми какво да направя?” или “Ако бяхте на мое място, какво бихте направили?”
Това не е основната цел в работата на коуча, тъй като само клиентът е запознат с пълната картина на ситуацията си и само той може да предприеме определени действия и да изпита на собствен гръб резултатите от тях.
Коучът може да предлага полезна информация на клиента, но клиентът избира дали да я използва или не.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Ролята на коуча е да помогне на клиента да развие находчивостта си
Вторият принцип на коучинга е, че ролята на коуча е да помогне на клиента да развие находчивостта си.
Този принцип следва от първия принцип и подчертава още повече, че ролята на коуча не е да дава съвети. Когато даваш съвети, това предполага, че знаеш кое е най-добре за обучавания, което може да постави клиента в състояние на зависимост от коуча – обратното на това, към което трябва да се стреми един коуч.
Ролята на коуча е да задава проницателни въпроси, които да наведат клиента на мисли, които никога преди това не са го спохождали. Правейки това, клиентът ще впряга в работа своята собствена находчивост.
3. Коучингът развива личността в цялост – минало, настояще, бъдеще
Третият принцип на коучинга е, че коучингът развива личността в цялост – минало, настояще, бъдеще.
Например, някои организационни коучове гледат на ролята си в строго професионален план и не засягат теми, свързани с личния живот на обучавания.
Джени Роджърс счита, че това е грешка. Често трудностите в професионалния живот вървят ръка за ръка с трудности в личния живот. Освен това, на резултатите в професионалния живот влияят силно модели на взаимоотношения, формирани по-рано в личния живот.
Коучингът не е психоанализа, но ако коучът не знае много за по-ранния живот и проблемите в настоящето на своя клиент, е малко вероятно да успее да работи с клиента възможно по-пълноценно.
4. Клиентът определя дневния ред
Четвъртият принцип на коучинга е, че клиентът определя дневния ред.
Когато обучаваният определя дневния ред, той се чувства ангажиран, приобщен и овластен в процеса и е по-вероятно да допринесе за планирането, решаването на проблемите и вземане на нужните решения.
Този принцип подчертава принципната разлика между коучинг и обучение. Дори и коучът да има яснота и да се придържа към конкретен модел относно темата, например по темата за ефективното лидерство, важното е всичко това да е в дневния ред на клиента.
Във взаимоотношенията между коуч и клиент не бива да има скрити теми и задачи. Роля на клиента е да постави своите теми и задачи за коучинг, а коучът да се съобрази с тях. Дневният ред започва с клиента и ако този дневен ред е изчерпан, тогава коучингът трябва да спре, дори и само временно.
Ако коучът смята, че дневният ред на клиента го затруднява, следва да сподели как се чувства и да обсъди с клиента възможните алтернативи.
5. Коучът и клиентът са равнопоставени
Петият принцип на коучинга е, че коучът и клиентът са равнопоставени.
Коуч и клиент трябва да работят заедно на равни начала в рамките на взаимоотношения, основани на взаимно уважение и доверие. Този принцип следва да се спазва, дори ако коучът е по-възрастен и опитен човек, а клиентът е по-млад и неопитен, или ако коучът печели много повече пари от своя клиент и т.н.
Когато коучът не може да уважава своя клиент по някаква причина и да се отнася към него като с равнопоставен, или когато клиентът не уважава коуча, е малко вероятно съвместната им работа да е ефективна и тя трябва да се преустанови или изобщо да не се започва.
6. Коучингът се изразява в промяна и действия
Шестият принцип на коучинга е, че коучингът се изразява в промяна и действия.
Клиентът търси подкрепата на коуч, защото иска да промени нещо в работата или живота си и да бъде по-ефективен като цяло.
Ролята на коуча е да подкрепя клиента си, като му помогне сам да осъзнае какви са наличните пред него варианти и какво трябва да направи, за да се справи със ситуацията, в която се намира.
Оттук следва важен извод – един коуч не може да помогне на клиента си, ако клиентът не желае да се промени. Ако клиентът твърди, че иска промяна, но или не може, или не иска да направи онова, което се налага, е правилно коучингът да спре.
В резюме
Шестте принципа на коучинга са:
- Клиентът е находчив.
- Ролята на коуча е да помогне на клиента да развие находчивостта си.
- Коучингът развива личността в цялост – минало, настояще, бъдеще.
- Клиентът определя дневния ред.
- Коучът и клиентът са равнопоставени.
- Коучингът се изразява в промяна и действия.
Според философията, на които се базират тези принципи, коучингът има за цел да повиши самосъзнанието на обучавания, да очертае ясно наличните възможности и да запълни пропастта между това, което обучаваният прави и това, на което е способен.
Прочети повече: Модел GROW за коучинг на Уитмор.
