Всеки има правото да се опознае и да открие смисъла на своя живот. Това право ни е дадено, за да живеем по-добре, по-спокойно, по-истински.
Има хора, които осъзнават това свое право и целенасочено търсят начини да открият кои са, да уточнят какво искат, да развиват умения и качества, които им помагат да постигнат своите желания и мечти. Други не искат това – чувстват се прецакани от съдбата, когато желанията и мечтите им остават неизпълнени, но и продължават без промяна да следват досегашния си начин на поведение в живота.
Животът ни зависи от различни фактори, но е добре да знаем, че един от тях е личният избор на сценарий и модел на поведение. Но какви са възможните сценарии и модели на поведение? Отговор на този въпрос дават т.нар. “Шест архетипа на Пирсън”. Нека ги разгледаме.
Шест архитипа на Пирсън
Коцепцията за шест архетипа е дело на Каръл Пирсън – психолог, автор и водещ на обучения за личностно и професионално израстване от САЩ, която я публикува за пръв път в книгата “The Hero Within” през 1986 г.
Каръл Пирсън стъпва на идеята за “архетипите”, въведена за пръв път в психологията от Карл Юнг – създател на концепцията за колективното несъзнавано като съставка на човешката психика.
Колективното несъзнавано съдържа познание, мисли и чувства, които са общи за всички хора и представляват емоционално минало или духовно наследство на човешката еволюция. Пластовете на наследствената памет според Юнг са “архетипи” – първообрази, спомени от преживяванията на нашите предци.
Каръл Пирсън доразвива идеята на Юнг за архетипите. За целта тя проучва голямо количество литературни източници и прави самостоятелни изследвания с интервюта и наблюдения. Тя открива, че въпреки, че архетипите са много на брой, основните архетипи с най-силно влияние върху развитието на човека и неговия живот са шест.
Шестте архетипа на Пирсън са:
- Невинен;
- Сирак;
- Мъченик;
- Скитник;
- Воин;
- Магьосник.
Каръл Пирсън счита, че ние сами избираме своя архетип, искаме да играем неговата роля и изпълняваме сценария, който е типичен за този тип “герой”.
Характерно за всеки архетип е т.нар. “пътуване на героя”. Разрешавайки на героя в нас да пътува означава да изследваме себе си, да се опознаваме, да преодоляваме трудности, да усвояваме умения, да развиваме спообности, да побеждаваме и дори да трансформираме героя в друг герой с различни характеристики, ако това се налага.
Крайният резултат от пътешествието на героя в нас, според Пирсън, е постигане на цялостност на личността.
Шестте архетипа на Пирсън са представени на диаграмата по-долу:
Нека разгледаме по-подробно характеристиките на шестте архетипа на Пирсън.
1. Невинен
Първият архетип на Пирсън е “Невинен”.
Възприятията на Невинния са, че живее в Рая. Животът за него е приятен, защото всичко, от което се нуждае, му се дава. Най-близкият еквивалент на Невинния са детството, романтичната любов или някакви изживявания за единение с Космоса, когато човек се чувства истински щастлив.
Невинността е естествено състояние за детето, но ако това състояние продължи и в зряла възраст, поведението става негативно, нарцистично, безотговорно. Невинният продължава да счита, че другите са длъжни да му осигуряват условия, в които той да продължава да живее в своя рай. Ако другите не правят това, Невинният се чувства оскърбен, изоставен, предаден и става раздразнителен, гневен и циничен към околните.
Според Пирсън, Невинният не е героичен архетип. Когато искаш да живееш в рая, имаш нужда от ясни цели, от задачи, от работа, за която носиш отговорност, от страх и претеснения, че ако не я изпълниш, ще има съответните последици.
Каръл Пирсън отбелязва, че:
“Раят означава да живееш с чиста съвест, да уважаваш не само себе си, но и другите.”
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Сирак
Вторият архетип на Пирсън е “Сирак”.
Когато Невинният разбере, че светът не е това, което си е представял, той преминава в позицията на Сирак. Сиракът е герой в сложна позиция. Най-голямата заплаха за него е разминаването на предишните му представи за Рая с реалността.
Хората често избягват поведението на този герой, като прибягват до наркотици, алкохол, консуматорство, лекомислени развлечения, злоупотребяват с взаимоотношенията си с други хора, използват работата или религията, за да заглушат болката и да създадат фалшиво чувство на сигурност.
Затова и целта на Сирака е да открие безопасност за себе си. Той се страхува да не бъде изоставен или експлоатиран от другите. Чака избавление и спасение отвън – някакъв наставник, който да му решава проблемите. Неговите емоции са неконтролируеми, но често пъти и прикрити. При нарушение на физическото здраве, Сиракът търси незабавно изцеление и възстановяване. Липсва му воля за търпение и постоянство. Измъчва се, че е беден и нещастен.
За да излезе от сценария на Скитник, човек се нуждае от преодоляване на натрупанато отрицателно поведение, от зареждане с надежда, дори и от някакво малко връщане назад към невинността.
3. Мъченик
Третият архетип на Пирсън е “Мъченик”.
Този герой се среща в приказките, в които се разказва за просяка, който става принц или за Пепеляшка, която от слугиня на злата мащеха се превръща в любима на принца, който се жени за нея.
Докато Сиракът търси спасение от страданието, Мъченикът посреща страданието с отворени обятия, като вярва, че то ще му донесе изкупление.
Целта на Мъченика са добротата, отговорността и привличане на вниманието на околните. Това, откоето той се страхува, е да не бъде егоист и да не изпада в грубост. Неговото цялостно поведение е да омилостява и да се жертва, за да спаси другите. Доставя си радост, когато страда в името на другите. Грижи се тях, прави саможертви и потиска личните си емоции, за да не засегне околните.
Мъченикът спазва свои правила за физическо здраве, понася лишения и удобства. Възприема работата си като неприятна, но необходима. Неговото верую е “По-добре е да даваш, отколкото да получаваш, по-добре е да си беден, отколкото да си богат”.
4. Скитник
Четвъртият архетип на Пирсън е “Скитник”.
Архетипът на Скитника можем да открием в приказките за рицаря, пътешественика, изследователя, който тръгва сам на път, за да опознае света. В подобни приказки героят винаги намира някакво съкровище – това е наградата за предприетото самотно пътешествие.
Скитникът приема живота си като приключение. Негова цел е независимостта, самостоятелността, самодостатъчността. Онова, от което се страхува е да не бъде конформист. Търси своя вътрешен Бог, без да търси наставник. Изследва всичко сам и по свой начин. Живее сам, но не се чувства самотен.
Скитникът изживява свои емоционални състояния стоически. Грижи се за своето здраве. Търси сам своето призвание в работата, издига се самостоятелно, като разчита на своите собствени сили и цени високо независимостта.
5. Воин
Петият архетип на Пирсън е “Воин”.
Воинът е определението за героизъм. Този архетип ни учи как да заявяваме физическа и психическа сила и как да утвърждаваме самоличността си в заобикалящия ни свят.
Съзнанието на Воина включва самозащита, желание и умение да се бори, познание докъде е той и откъде започват другите хора, способност да се налага, умение да преценява кои идеи са по-подходящи и по-полезни. Воинът различава добрите енергии и ги използва за укрепване на духовното.
Воинът има за цел да е ефективен и се стреми да избягва всячески неефективните мисли и действия. Има визия, съблюдава принципи и умее да дисциплинира хората в името на тяхното спазване. Силно мотивиран е към постижения и по този начин се развива в интелектуално отношение.
Във взаимоотношенията си с други хора Воинът винаги се стреми да промени нещо в тях. Умее да контролира емоциите си, спазва режими по отношение на своето здраве и форма. Работи всеотдайно, целенасочено. Убеден е, че посиженията му трябва да са свързани с изяви на увереност, смелост и уважение.
6. Магьосник
Шестият архетип на Пирсън е “Магьосник”.
Магьосникът е архетип, който ражда сътворения – създава нещо, което досега не е съществувало. Той не е шаман, вещица или вълшебник.
Вярва, че е част от разгадаването на божествения смисъл на живота, затова приема живота и като приключение, и като отговорност.
Основната цел на Магьосника е истината, цялостта, равновесието. Най-големите му страхове са не не бъде отчужден от другите, както и от самия сабе си. Счита, че отчуждението нарушава общия баланс в живота – неговия и на другите. В името на това Магьосникът се стреми да убеждава и обединява.
Магьосникът възприема работата си като призвание. Той е с убеждението, че тя сама по себе си е награда. Чувства се богат и с малко, и с много. Ако изпитва радост, свобода и вяра, Магьосникът приема това като висше постижение.
Този архетип харесва всеки, който е разпознал същността на божественото и уважава различни от неговото мнение виждания за опознаването му.
Пътуване на героя
Когато сме наясно със своя архетип, ние можем да си помогнем и да изградим по-силно своята индивидуалност.
Каръл Пирсън твърди, че егото може да разшири границите си и по този начин цялостната личност да процъфтява. В резултат, личността се отваря към единство с други хора. В случая Пирсън използва понятието “его” на Карл Юнг като част от психиката, която преживява изолацията.
Този процес Каръл Пирсън нарича “пътуване на героя”.
Каръл Пирсън отбелязва:
“Героите правят пътувания, изправят се срещу дракони и откриван съкровището на своята цялостна личност. Докато странстват, могат да се чувстват много самотни, но в края на пътуването наградата им е чувството за общност със себе си, с другите хора и със Земята “
Според Пирсън пътуването на героя не е праволинейно, а спираловидно. То започва с чувството на безгранично доверие на Невинния, преминава през сигурността на Сирака, саможертвата на Мъченика, изследването на Скитника, надпреварата и победата на Воина и накрая стига до цялостността на Магьосника.
Пирсън казва:
“Нашите действия не вървят праволинейно, защото ние изоставяме едно, за да се захванем с друго. По-дълбоките нива на разбиране и реагиране, свързани с който и да е архетип, зависят от това доколко задълбочаваме инвестициите си в други хора.”
Каръл Пирсън отбелязва, че пътуването на героя е начин постоянно да усъвършенстваме уменията си. От всяко пътуване извличаме поука, научаваме някакъв урок, а урокът от всеки етап пренасяме в следващия етап. Това е нещо като подарък. В крайна сметка, формираме набор от реакции спрямо живота и разполагаме с растящ брой възможности да реагираме във всяка ситуация.
Приложение
Шестте архетипа на Пирсън имат важно значение за нашето познание как да изграждаме душата си и взаимоотношенията си с другите хора.
Пирсън подчертава обаче, че наш е рискът и отговорността да се опознаем, да оставим героя в нас да пътува, да преодолеем страховете си и предизвикателствата с усъвършенстване на уменията си по пътя на личностното си развитие.
Същевременно институциите и хората с професии, които са отговорни за развитието на хората, следва да работят в посока на създаването на среда и атмосфера, в която хората се чувстват ценени като неповторими индивиди и да се стремят към развитие.
Такива институции са преди всичко тези от образователната сфера, която обхваща визията и стратегията на държавата за образование, педагози, учители, наставници. Работодателите и специалистите по човешки ресурси, обучителите, консултантите, ръководителите на групи по професионално и личностно развитие, психолозите – всички те също носят отговорност за поддържане на среда, в която хората могат да се развиват. Родителите също.
Каръл Пирсън има разработена методика за диагноза и систематични занимания за откриване на архетипа и развитието на личността. По-късно тя разширява схемата на шестте архетипа до схема от дванадесет архетипа, но продължава да твърди, че шестте архетипа са основните.
В резюме
Шестте основни архетипа на Пирсън с най-силно влияние върху развитието на човека и неговия живот са:
- Невинен;
- Сирак;
- Мъченик;
- Скитник;
- Воин;
- Магьосник.
Характерно за всеки архетип е т.нар. “пътуване на героя”. Разрешавайки на героя в нас да пътува означава да изследваме себе си, да се опознаваме, да преодоляваме трудности, да усвояваме умения, да развиваме спообности, да побеждаваме и дори да трансформираме героя в друг герой с различни характеристики, ако това се налага. Крайният резултат от пътешествието на героя в нас е постигане на цялостност на личността.
Прочети повече: Теория за моралното развитие на Колберг.
