Каква може да бъде главната цел на една фирма? Към какво следва да се стремят нейните ръководители?
За някои висши мениджъри, главна цел трябва да е печалбата, ако компанията иска да е конкурентоспособна в дългосрочен план. За други, топ-приоритет трябва да е обслужването на клиентите. За трети – предлагането на качествени продукти. За четвърти – персонала.
В стратегическото управление е известна и концепция, според която всяка фирма следва да има морална цел, която да очертава идеала, към който всички да се стремят и да играе ролята на морален компас в ежедневните действия на мениджъри и служители.
Да разгледаме тази концепция.
Четири морални корпоративни цели
Концепцията за четирите морални корпоративни цели е на Никос Муркоянис – консултант по стратегическо лидерство, който я публикува в книгата си “Цел. Отправна точка на великите компании” през 2006 г.
Какво е “морална цел”?
Според Муркоянис, това е ценност, която апелира към вътрешното чувство на хората в организацията относно това кое е добро, смислено и значимо. С помощта на морална цел, великите бизнес лидери съумяват да вдъхновят служителите си и да ръководят своите фирми за успешно постигнане на дългосрочно конкурентно предимство.
Муркоянис разграничава четири основни морални корпоративни цели:
- Откривателство;
- Съвършенство;
- Алтруизъм;
- Героизъм.
Четирите морални корпоративни цели са четири възможни източника на енергия за всяка компания. Това са четири етични системи – твърди убеждения за главните морални устои на всяко действие в организацията.
Най-ефикасните морални цели са единни и вътрешно непротиворечиви. Те обикновено са уместни и имат връзка с решенията, които лидерите трябва да вземат в точно определен момент. В хармония са с чувствителността на служителите и с идеите им за това кое е правилно и кое си заслужава. Така моралните цели създават чувството за задълженост.
Четирите морални корпоративни цели не са единствените възможни – има и други, като например патриотизъм, универсализъм, религия или законност. Муркоянис посочва обаче, че следването именно на някоя от основните четири морални цели е най-вероятно да доведе фирмата до успех.
Да разгледаме по-подробно четирите морални корпоративни цели.
1. Откривателство
Откривателството е първата основна морална корпоративна цел, свързана с предизвикателството на приключенията.
Откривателството като морална цел се възприема от много технологични компании. Например, в Sony “радостта от технологичните иновации” е изрично посочена от създателите й Масару Ибука и Акио Морита като една от основните причини за съществуването й. Други примери за компании с откривателска цел са IBM, Intel и Virgin.
Възникването на този тип цел и морал, свързан с нея се корени в усещането, че животът е приключение. Ние сме свободни и не бива да се оставяме да бъдем ограничавани от нещо само защото е обичайно и общоприето. Когато живеем пълноценно и истински, постоянно търсим и създаваме новото.
Муркоянис свързва целта на откривателството с философията на екзистенциализъм на Сьорен Киркегор, според когото животът ни се определя от нашите действия, които на свой ред се определят от нашите избори. Киркегор гледа на моралните решения като на избор между хедонистичното (собственото удоволствие) и етичното, но смята, че моралният избор е абсолютно свободен и субективен. Човек трябва да поема отговорност за всеки свой свободен избор, който прави и не може да се крие зад традиции и правила.
Моралната корпоративна цел на откривателството е трудна цел. Повечето хора се съобразяват с общоприетите норми и приемат наложените отвън правила, които регулират мислите и действията им. Откривателството изисква откритост и поемане на риск, което може да донесе на хората както много радост, така и много болка.
И все пак за тези организации, които приемат откривателството като своя висша цел, тя предлага морални ценности, надхвърлящи болката – свобода и сила. Всеки избор им дава възможността да създават иновации и да откриват нови светове.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Съвършенство
Съвършенството е втората основна морална корпоративна цел, свързана с осъществената добродетел.
Фирми, които се стремят към съвършенство, по-скоро ще върнат клиент, отколкото ще му продадат продукт с компромиси в стандартите си за качество. Примери в това отношение са компании като Apple, BMW или Berkshire Hathaway на Уорън Бъфет.
Корените на тази цел са във вярата, че съвършеното изпълнение на житейската ни роля представлява висша степен на доброто. Ако съвършенството има значение за нас, автоматично ставаме част от общност – необходимо е да съществува някой друг, за да оценява нашия принос. Ако постигането на съвършенство е най-важното нещо в живота ни, трябва така да оформим характера си, че да процъфтяваме в нашата общност и да реализираме максималния си потенциал.
Муркоянис свързва целта на съвършенството с философията на Аристотел. Според великия древногръцки философ, висшата цел на човешкото съществуване е т.нар. “евдемония” – щастие, просперитет, успех, осъществяване. Аристотел счита, че всеки човек има мисия и евдемонията е осъществяването на тази мисия. Но себеосъществяването не може да се постигне само като се стремим към него – необходимо е култивиране на т.нар. “добродетели”, т.е. черти на характера, които да ни карат да имаме нужното поведение, което ще ни доведе до успех.
Организациите, които приемат съвършенството като своя висша цел, следва да открият и следват своите собствени добродетели – ключови ценности и принципи, които да им помагат да действат разумно и премерено, без да изпадат в излишни крайности.
Така именно действа добродетелният човек според Аристотел – придържа се към “златната среда” и тя го довежда до едно съвършено битие.
3. Алтруизъм
Алтруизмът е третата основна морална корпоративна цел, свързана с оправдание на емпатията.
Компании, които се стремят към алтруизъм, съществуват на първо място за да служат на клиентите си. В тези организации като висша ценност са издигнати неща като обслужване, лично отношение и предоставяне на максимални ползи на потребителите. Примери в това отношение са фирми като Wall-Mart, Body Shop и Marks & Spencer.
Алтруизмът има различни проявления в бизнеса.
Например, най-известният принцип в Body Shop, формулиран от създателката Анита Родик е, че компанията не продава козметика, тествана върху животни.
Друг, по-традиционен вид алтруизъм, е свързан с покровителствено отношение към служителите, като той се прилага от основателите на лондонската търговска верига Marks & Spencer, според които отношението към служителите трябва да бъде като към “част от семейството”.
А най-голямата търговска верига на дребно в САЩ Wall-Mart изявява своя алтруизъм към обществото, като подчинява целия си бизнес модел на едничкия стремеж да предлага продукти на възможно най-достъпни цени за хората.
Муркоянис свързва целта на алтруизма с философията на Дейвид Хюм, който счита, че нашето собствено щастие всъщност нараства само ако се съобразяваме с щастието на околните. Следва да разменяме собствените си егоистични удоволствия за такива, които са плод на моралния ни усет да се грижим за околните. По този начин нараства общото количество щастие, което според Хюм следва да е основната причина за всяко действие.
Някои по-късни философи, като Адам Смит, Джереми Бентъм и Джон Стюарт Мил, стъпват върху идеите на Хюм и създават философското течение “утилитаризъм” – схващане, че правилното действие във всяка ситуация е онова, което ще донесе възможно най-много щастие на възможно най-много хора.
Утилитаризмът е важна концепция в бизнеса, тъй като именно това учение за етиката и морала често се използва като оправдание за съществуването на капитализма, пазарната икономика и максимизиране на печалбата. Приема се, че всички тези неща са добри, защото увеличават максимално богатството, а то на свой ред увеличава максимално щастието.
4. Героизъм
Героизмът е четвъртата основна морална корпоративна цел, свързана с ефективността на властта.
Героизмът като морална цел се възприема от много нови компании, които си поставят изключително амбициозни и дръзки цели да променят радикално света или да постигнат неподозирани резултати. Примери за фирми с героични цели са Ford, Microsoft или Google.
Муркоянис свързва целта на героизма с философията на Фридрих Ницше за “свръхчовека”. Според немския философ, само някои хора са истински свободни и имат способността да бъдат лидери и да ръководят другите. Ако е един от тях, човек осъзнава, че трябва да използва своето влияние, власт и сила на волята си. Ако не е, трябва да следва способните лидери.
Ницше отрича християнството и съчувствието – те ограничават великите мъже. Храбростта, гордостта и твърдостта са съставките на истинския ницшеански лидер и благодарение на тях той може да влияе на останалите и заедно с тях да постига грандиозни постижения.
Хенри Форд е класически пример за героичен лидер. Той е индустриален пионер и основен творчески двигател за създаване на масовото конвейрно производство. В хода на своята дейност Форд реализира на практика съчетание на високопроизводително мащабно вертикално интегрирано производство, от една страна, и високи заплати и ниска себестойност на продукцията, от друга. Неслучайно неговите нововъведения в бизнеса се изучават и масово се копират в множество други компании и отрасли.
Лесно се забелязва, че ако се доведе до крайности, моралната теория на героизма може да послужи за оправедание на тоталния авторитаризъм и диктатура.
В не толкова драстична форма, безкритичното подчинение и приемане на волята на лидера може да доведе до създаване на тромави бюрократични структури, както предвижда в произведенията си и самият Ницше.
Приложение
Компании, които притежават някоя от четирите морални корпоративни цели, се радват на следните предимства:
- Увеличен морал и съпричастност на служителите, които работят с повече усещане за смисъл, мисия и принадлежност към силна общност.
- Увеличени иновации, които възникват в резултат на по-голямата чувствителност на служителите към пазарните условия и възможности.
- Увеличен стимул към проактивни действия на служителите, които са подпомогнати да търсят решения на предизвикателствата в рамките на морално-етичната система, в която работят.
- Унифициране на комуникацията към и между служителите, както и на разбирането им за света и действията на тяхната организация.
Наличието на морална цел подпомага бизнес лидерите в управлението на хората, както и в избора и прилагането на конкретна бизнес стратегия, която като правило следва да е в унисон с моралната цел.
Ако стратегията не е в хармония с висшата морална цел на компамията, тя далеч няма да помага, а по-скоро ще вреди.
В резюме
Четирите морални корпоративни цели на Муркоянис са:
- Откривателство;
- Съвършенство;
- Алтруизъм;
- Героизъм.
Когато компаниите се посветят на постигане на някоя от тези четири цели, те получават сериозен шанс да приобщят всички свои мениджъри и служители към определена посока на развитие. Компании, които разполагат със собствена етична система, на практика разполагат с мощен двигател за постигане на изключителни резултати.
Прочети повече: Модел за организационна култура на Хенди и Харисън.
